№ 304
гр. Пловдив , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 542873 –
F564947/19.10.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на „ДИКТУМ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Булаир“ № 1А, ет.2, представлявано от Я. В.
И., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 235,58 /хиляда двеста тридесет и пет лева
и петдесет и осем стотинки/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
В жалбата се посочва, че санкция за първоначалната регистрация вече е
наложена с ревизионен акт № Р-16001620005495-091-001/19.01.2021г., като са
начислени и лихви за периода на закъснението, за същото нарушение не бива
да бъде наложена санкция повторно, в нарушение правилото „non bis idem”.
Още посочва, че санкцията е непосилна за дружеството, същата е причина да
се закрие предприятието поради несъстоятелност и невъзможност да
продължи да развива дейността си.
1
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт М. оспорва жалбата, сочи, че безспорно е
установено, че дружеството жалбоподател не е начислило ДДС в размер на 1
235,58 лева за данъчен период месец 04.2020г., а заявлението за регистрация
по ДДС е подадено със закъснение – на 05.06.2020г.. Във връзка с
възраженията на жалбоподателя сочи, че производството по установяване на
данъчно задължение, приключващо с издаване на ревизионен акт, съответно –
производството по налагане на административно наказание са две различни
производства, които имат различни цели, ето защо в случая не може да се
приеме, че е нарушени правилото „non bis idem”, без значение, че санкцията
се определя на база неначисления данък. Също посочва, че това не е
единственото нарушение на дружеството, както и че заявлението за
регистрация е подадено със значително закъснение – повече от половин
година, като в случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 25.01.2021г. видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД
НАП-Пловдив на 30.01.2021г. съгласно приложената товарителница. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка в ТД НАП – Пловдив, за която бил съставен
Протокол № **********/06.08.2020г. било установено, че дружество
„ДИКТУМ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.„Булаир“ № 1А, ет.2 – данъчно задължено лице, за периода
2
01.11.2018г. до 31.10.2019г. реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно – в размер на 52
914,32 лева. Въпреки това дружеството не подало заявление за регистрация по
ДДС в седем дневен срок дата, на която бил достигнат същия оборот, а
именно – до 07.11.2019г.. Такова заявление било подадено на 05.06.2020г. по
електронен път с вх.№ 303912001976356/05.06.2020г., като дружеството било
регистрирано по ЗДДС на 18.06.2020г. - датата на връчване на Акт за
регистрация по ЗДДС с изх.№ 160422002085913/18.06.2020г..
За периода от 01.04.2020г. до 30.04.2020г. дружество „ДИКТУМ“ ООД,
ЕИК:********* реализирало облагаеми доставки в размер на 7 413, 46 лева –
получени приходи от търговия със стоки за военизирани игри, като
неначисленото ДДС било в размер на 1 235,58 лева. При това, ако
дружеството е било регистрирано по ДДС същото е следвало да начисли ДДС
за извършените от него облагаеми доставки по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС,
като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за
доставката на отделен ред, посочи издадения документ в дневника за
продажби за месец 04.2020г., а по отношение на касовите продажби е
следвало на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС да състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 04.2020г., като включи размера на данъка по извършените
доставки в справката – декларация за данъчен период м. 04.2020г., като
справката декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД
НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, в който данъкът е станал изискуем, а именно – до 14.05.2020г.
включително.
С оглед на горното, на 14.08.2020г. свидетелят С.Т. В. – в качеството и
на *** в ТД НАП – Пловдив, съставил АУАН № F564947/14.08.2020г. срещу
„ДИКТУМ“ ООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.112, ал.1 от ППЗДДС който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от упълномощено лице – Н. Г. Ц. - И.. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
3
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С.Т. В., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – цялата преписка по Акт за регистрация по ЗДДС №
160422002085913/18.06.2020г. от който се установяват реализираните от
дружеството обороти в посочените периоди.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
4
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„ДИКТУМ“
ООД, ЕИК:********* е нарушило разпоредбата на чл.180, ал.2, във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.112, ал.1 от ППЗДДС - за това, че като не е било
регистрирано по ЗДДС за съответния период, не е начислило ДДС в размер на
1 235,58 лева за извършените от него облагаеми доставки по реда на чл.86,
ал.1 от ЗДДС, като като издаде данъчен документ /фактура/, в който да
посочи данъка за доставката на отделен ред, посочи издадения документ в
дневника за продажби за месец 04.2020г., а по отношение на касовите
продажби е следвало на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС да състави отчет
за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки
за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 04.2020г., като включи размера на данъка по извършените
доставки в справката – декларация за данъчен период м. 04.2020г., като
справката декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД
НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, в който данъкът е станал изискуем, а именно – до 14.05.2020г.
включително.
Безспорно в случая е, че за периода 01.11.2018г. до 31.10.2019г. –
жалбоподател е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от
ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно – в размер на 52 914,32 лева. лева,
поради което и в срок до 07.11.2019г. е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, което обаче е не е сторено в срок, а по-късно.
Съгласно чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС - за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които
данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите;
5
На следващо място, установено е и не е предмет на спор между
страните, че за периода 01.04.2020г. до 30.04.2020г. дружество „ДИКТУМ“
ООД има реализирани облагаеми доставки в размер на 7 413, 46 лева, като
неначисленото ДДС е в размер на 1 235,58 лева.
Не се спори също така, за същите реализирани облагаеми доставки в
размер на 7 413, 46 лева дружеството не е начислило ДДС по реда на чл.86,
ал.1 от ЗДДС, като като издаде данъчен документ /фактура/, в който да
посочи данъка за доставката на отделен ред, посочи издадения документ в
дневника за продажби за месец 04.2020г., а по отношение на касовите
продажби е следвало на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС да състави отчет
за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки
за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 04.2020г., като включи размера на данъка по извършените
доставки в справката – декларация за данъчен период м. 04.2020г., като
справката декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД
НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, в който данъкът е станал изискуем, а именно – до 14.05.2020г.
включително.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
санкция за първоначалната регистрация вече е наложена с ревизионен акт №
Р-16001620005495-091-001/19.01.2021г., като са начислени и лихви за
периода на закъснението, за същото нарушение не бива да бъде наложена
санкция повторно, в нарушение правилото „non bis idem”. Следва да се
посочи, че производството по установяване на данъчно задължение,
приключващо с издаване на ревизионен акт има съвсем различен характер от
производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН.
Ето защо в случая не е нарушени правилото „non bis idem”, доколкото на
дружеството жалбоподател е наложена една единствена санкция, като самото
установяване на данъчното задължение няма „санкционен характер“. Същия
извод по никакъв начин не се променя от факта, че иначе законодателя е
решил да приеме като критерий при определяне размера на наказанието
размера на неначисления данък.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
6
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с
чл.112, ал.1 от ППЗДДС отчетена от законодателя при въздигане на деянието
в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Отделно от това следва да се отбележи, че срока на
закъснение относно подаване заявление за регистрация по ЗДДС не е
незначителен, а е половин годишен.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност – имуществената санкция следва
да бъде в размера на неначисления данък. В случая санкционната разпоредба
е приложена правилно, доколкото неначисления данък е в размер на 1 235,58
лева. липсва възможност за индивидуализация на наказанието в друг размер,
освен посочения, поради което следва и извод, че административното
наказание е приложено правилно и законосъобразно.
В този смисъл липсват данни за декларираната от жалбоподателя
непосилност на санкцията за същия, още повече следва да се съобрази, че в
случая се ангажира отговорността на юридическо лице, която е обективна и
безотговорна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
7
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на едно съдебни
заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 542873 –
F564947/19.10.2020г., издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на „ДИКТУМ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Булаир“ № 1А, ет.2, представлявано от Я. В.
И., на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 235,58 /хиляда двеста тридесет и пет лева
и петдесет и осем стотинки/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
ОСЪЖДА „ДИКТУМ“ ООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
8
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9