№ 280
гр. П., 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500309 по описа за 2022 година
Подадена е частна жалба от П. Н. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Б. „ № 20 ,
ап.12 чрез адв. Г.Я. К. от АК – П., със съдебен адрес : гр. П., бул. „М. „ № 154 , секция А,
ет.3, офис А8 против определение № 167/06.04.2022 г. по гр.д. № 453/2022 г. на ІV състав
на Пещерски РС, с което производството по делото е било прекратено на основание чл. 130
ГПК , поради липса на правен интерес от търсената защита, чрез водене на положителен
установителен иск за собственост , насочен срещу Г. СТ. КР. ЕГН ... от гр. П., ул. „В. № 10,
вх. А, ет.2, ап.6. Поддържа се в частната жалба, че е предявен положителен
установителен иск за собственост при наличието на правен интерес. Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа, че ако докаже твърденията си, ще установи
придобиването на процесния недвижим имот със силата на присъдено нещо и следователно
правото си на собственост. Развиват се доводи, че правен интерес е налице , тъй като
ищецът не разполага с документ за собственост, а ответникът макар да е бил страна по
сключения между тях предварителен договор за покупко- продажба с нотариална заверка на
подписите – съответно все още разполага с легитимиращата сила на издаден в негова полза
нотариален акт от 1996 г. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и
за произнасяне по спора по същество.
Тъй като производството е прекратено на основание чл. 130 ГПК , препис от частната
жалба не е изпратен на ответника и същият не е взел становище по допустимост или
основателност на тази жалба.
Съставът на ПзОС намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима.
1
По същество частната жалба е основателна.
По делото е установено следното:
В исковата си молба П. Н. П. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Б. „ № 20 , ап.12 чрез
адв. Г.Я. К. от АК – П., е изложил обстоятелства , че в началото на 2004 г. по силата на
предварителен договор с ответника, е установил фактическата власт върху недвижим имот с
идентификатор № 29522.501.140 , по плана на с. Ж. / с предходен пл. № 130 , за който е
отреден парцел V-130 по плана на с. Ж. /. Твърди се , че имотът представлявал незастроено и
застроено дворно място с площ от 179 кв.м. и находяща се в него полуразрушена паянтова
сграда. Към 2004 г. ответникът Г.К. се легитимирал като собственик с нот. акт № 142/ 1996
г. , като същият получил изцяло договорената продажна цена на имота , а ищецът влязъл във
владение. Поради липсата на готовност с необходимите за изповядването на сделка
документи, страните не предприели никакви действия в тази посока. Така след 09.12.2009 г.
формално поетите задължения за бъдещо договаряне се погасили по давност. Твърди се
обаче , че считано от 09.12.2004 г. до настоящия момент ищецът е упражнявал върху имота
спокойно , явно и непрекъснато владение по време на което , е извършвал действия явно
демонстриращи собственическото му отношение и изразяващи от фактическа страна
упражняване на правото на собственост. В тази връзка още през 2005 г. ищецът открил на
свое име партида за ток и вода и заплащал ползваните услуги, както и през годините е
извършил множество строително- ремонтни работи в имота. Твърди се още, че през целия
този период против него не са предявявали претенции както ответника, така и трети лица.
Твърди се , че ищецът направил опит , но не успял да установи връзка с ответника , за да
оформи своите права по нотариален ред, поради което поддържа , че за него е налице правен
интерес от установяването им , като поддържа , че е придобил имота чрез настъпването на
последиците на полезна придобивна давност и иска това да бъде установено от съда.
Препис от исковата молба не е връчен на ответника , като с обжалваното в
настоящото производство определение на основание чл. 130 ГПК производството по делото
е прекратено с мотива, че за ищеца липсва правен интерес, поради липсата на правен спор.
Допустимостта на установителния иск за собственост действително се предпоставя от
наличието на правен интерес от търсената защита.
Формираният от ищеца петитум съответства на положителен установителен иск за
собственост, а наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са за
липсата на годен документ за собственост в негова полза , който валидно да удостоверява
тези права. Поддържа се обаче, че ищецът е установил владение върху имота по силата на
сключен в нотариално заверена форма предварителен договор и е установил, спокойно,
явно и непрекъснато владение върху този имот в продължение на повече от 17
години.Затова претендира установяване на неговите права по отношение на ответника на
основание давностно владение.
Неправилен е извода на районния съд за недопустимост на предявения положителен
установителен иск за собственост върху описания недвижим имот от жалбоподателя, поради
2
липса на правен интерес. Неправилно е прието, че след като се твърди в исковата молба , че
правото на ищеца никога не е оспорвано или смущавано от ответника - то липсва правен
интерес от търсената с иска защита. От значение за преценката за наличие на правен интерес
от предявения установителен иск в случая е извънсъдебното оспорване от ответника на
претендираното от жалбоподателя -ищец право на собственост върху процесния имот. А то
в случая безспорно е налице и се изразява в липсата на валидна установеност на правата на
ищеца. След като ищецът твърди, че формално по силата на издаден в полза на ответника
НА от 1996 г., същият се легитимира като собственик на имот, за който ищецът твърди , че е
негов собствен – то е налице правен спор за разрешаването на който, ищецът е потърсил
съдебна защита. Това обективно съществуващо положение представлява оспорване от
ответника по иска на претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот.
Преценката за допустимост на положителния установителен иск изхожда от
въведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за
наличие на засегнати от претендирано от ответника право на собственост, което накърнява
права на ищеца. Съществуването или несъществуването на тези релевантни факти има
отношение към основателността на иска , а не към неговата допустимост. Поради това, ако
ищецът не ги установи чрез доказването им , искът му подлежи на отхвърляне , а не на
прекратяване като недопустимо на производството. В случая ищецът е заявил, че
ответникът не е смущавал или оспорвал фактическата му власт върху имота , но поддържа ,
че не може да се легитимира като собственик на този имот, а ответникът е титуляр на НА,
който го легитимира като такъв. Тези твърдения в исковата молба са достатъчно основание
да се приеме , че е налице правен спор, който подлежи на разрешаване по съдебен ред. С
предявения иск , ищецът ще получи по- интезивна и адекватна защита в твърдяната
хипотеза на владение на чужд имот щом , чрез нея ще се реализира притезателното право на
собственика , изискващо всяко трето лице , да се въздържа от действия , които го
накърняват.
Изложените съображения налагат извода, че е налице правен интерес от търсената
защита с предявения от жалбоподателя-ищец положителен установителен иск за право на
собственост върху недвижимия имот с идентификатор № 29522.501.140 по плана на с. Ж.,
обл. П..
Само за пълнота на изложението следва да се посочи , че при спор относно вещни
права върху недвижими имоти, този спор може да бъде разрешен по съдебен ред, но в този
случай се подава искова молба до компетентния съд, която трябва да бъде вписана в книгите
за вписванията по ПВ или имотния регистър, ако такъв е въведен в съответния съдебен
район. Вписването има значение за даване на гласност на спора и за даване на ход на делото
– чл. 114, ал. 2 ЗС. За него съдът следи служебно – арг. от чл. 7, ал. 1 ГПК. Тук трябва да се
посочи, че изискването за вписване на исковата молба не се отнася към условията за нейната
допустимост по чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Това е
самостоятелно законово изискване, което поставя задължение в тежест на ищеца. То има за
своя основна цел оповестяване на съдебния спор, а когато е изрично предвидено в норма – и
3
възникване на ефект на противопоставимост спрямо трети лица с конкуриращи права
относно спорния имот. Ако ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 114, ал. 2 ЗС,
тогава съдът оставя исковата молба без движение и трябва да даде на ищеца указание
да впише исковата си молба в едноседмичен срок по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът няма
правомощие сам да отправи искане до съдията по вписванията да извърши вписване. Ако
ищецът изпълни задължението си да впише исковата молба, тогава се счита, че тя е била
редовна от датата на подаването й и съдът дава ход на делото – арг. от чл. 129, ал. 5 ГПК.
При неизпълнение на указанието на съда и липсата на представени доказателства по делото
за извършено вписване, тогава се прилагат санкционните правните последици на чл. 129, ал.
3 ГПК и исковата молба трябва да бъде върната на ищеца. В този случай съдът трябва с
определение да прекрати делото. Тъй като ищецът в настоящия случай е твърдял , че има
затруднения със снабдяване с необходимите документи / скици , данъчни оценки и др. / , то
по негова молба в компетентността на районния съд е да му издаде съдебно удостоверение ,
с което да се снабди с тези документи , необходими за вписването на исковата молба, а така
също и за събиране на дължимата държавна такса.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на Пещерски РС за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед
мотивите на настоящото определение.
Воден от горното съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 167/06.04.2022 г. по гр.д. № 453/2022 г. на Пещерски РС, с
което производството по делото е било прекратено, поради липса на правен интерес от
търсената защита и ВРЪЩА делото на Пещерски РС за продължаване
на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4