№ 43244
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110102328 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., уточнена с молба от 28.11.2023 г., срещу [
фирма ] ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от [ фирма ] ООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2024 г. от
13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от А. Г. А. срещу [ фирма ] ООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 8 от сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ./26.08.2022 г., като противоречаща и заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави,
както и при липса на основание; както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 135,28 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за кредит № ./26.08.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.08.2022 г. е бил сключен договор за
паричен заем № . между [ фирма ] ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател,
за сумата в размер на 500 лева, брой на седмичните погасителни вноски – 27. Съгласно чл. 6
от договора заемателят се е задължил да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В
чл. 8 от договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя
ще бъде начислена неустойка в размер на 335,44 лева. Тъй като ищецът не изпълнил
задължението си за предоставяне на обезпечение, още със сключването на договора му била
начислена неустойка в размер на 335,44 лева. На 31.08.2022 г. ищецът е заплатил сума в
размер на 200 лева, а на 01.09.2022 г. – сума в размер на 435,28 лева, с които плащания
изцяло е погасил задължението си по кредита. Ищецът сочи допуснато при сключване на
договора нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като последният не е написан по ясен и
разбираем начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти са
1
включени в него и как е формиран ГПР. Освен това, в договора ГПР бил грешно посочен,
тъй като възнаграждението за неустойка не е било включено в ГПР, а действителният ГПР
по кредита бил в пъти по-висок, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в противоречие с целта
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална невъзможност за предоставяне на
посоченото в договора обезпечение, поради което счита, че договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД –
поради обстоятелството, че изпълнението на задължението по договора се обезпечава
едновременно с неустойка за непредоставяне на обезпечение и със законна лихва в
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и
нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е
индивидуално уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с претърпени
вреди и накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между посочената в
процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
ищецът трябва да върне на ответното дружество. Поддържа, че в договора не е посочен
размерът на лихвата, която ищецът е следвало да заплати по кредита, липсва уточнение на
базата, върху която се начислява лихвеният процент, съответно не могло да се направи
сравнение между дължимата лихва и главницата по кредита и да се провери дали
посоченият от кредитора лихвен процент отговаря на действително прилагания. От това
следва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и разбираем начин
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Поддържа се, че ищецът е сключил
договора за паричен заем, поради това, че се е намирал в крайна нужда, не е разполагал с
достатъчно средства, за да задоволи своите и на семейството си основни потребности, което
е оказало влияние при формиране на вътрешната воля за сключване на процесния договор.
Поддържа, че са налице явно неизгодни условия с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации, тъй като ищецът е получил в заем
сумата от 500 лева, като впоследствие е върнал сумата от 671 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем за срок от 6 дни в
размер на 135,28 лева. Евентуално, поддържа, че са нищожни отделни клаузи от договора на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, както и на основание чл. 146 ЗЗП поради
неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че разпоредбата на чл. 8 от договор за потребителски кредит № . е нищожна
и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 135,28 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № ..
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че договорът не е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като са
спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани параметрите на договора,
лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването
на максималния размер на ГПР води до нищожност само на съответната клауза, не и на
целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Поддържа, че размерът на ГПР по договора е 49,039 %. Счита, че
посочената в договора възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в размер на 3,340 %
на месечна и 40,080 % на годишна база, поради което нейният размер не е прекомерен и не
противоречи на добрите нрави.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване сключването на договор за паричен заем № ./26.08.2022 г. с
ответното дружество – [ фирма ] ЕООД, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на
оспорените клаузи, които са нищожни на сочените в исковата молба основания – като
противоречащи и заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави, или сключени при
липса на основание
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
2
си, в т. ч., че клаузите от договора са уговорени индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на договор за паричен
заем № ./26.08.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително на
оспорените клаузи, които са нищожни на сочените в исковата молба основания; 2./
извършените плащания на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на
валидно правно основание за получаване на платената от ищеца парична сума – наличието
на валидни клаузи в процесния договор, въз основа на които са извършени начисления на
процесната стойност.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./
между А. Г. А. и [ фирма ] ООД е сключен договор за паричен заем № ./26.08.2022 г. за сума
в размер на 500 лева; 2/ за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
ищецът се е съгласил да заплати на ответника неустойка в размер на сумата от 335,44 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи цялото кредитно досие на ищеца, тъй
като, от една страна, с отговора на исковата молба ответникът е представил договора за
паричен заем, погасителен план към него, молба за заем, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия, а от друга
страна – не е необходимо изискване на посочените в исковата молба документи, касаещи
плащания по процесния договор, доколкото обстоятелствата, свързани с погасяването на
суми по договора, ще се установяват с поисканата съдебна счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК да му бъде
издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред дирекция „Регистри“ на БНБ, за
да се снабди с информация за всички сключени между А. Г. А. и [ фирма ] ООД договори за
потребителски кредити и движението по тях, тъй като тези обстоятелства нямат връзка с
предмета на настоящото производство.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с формулираните в исковата молба
задачи, при депозит в размер от 350,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано
от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., като УКАЗВА на вещото лице да изготви
заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на ответника – и препис от молба вх. № 341297/28.11.2023
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза след внасяне на депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3