№ 11930
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110147703 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът “С.В.” АД твърди, че на 15.05.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против Д. И. Г. за сумата 7131,34 лева, представляваща цена на питейна вода,
доставена в обект, с административен адрес: с. П., ул. “М.” № 7, за периода 17.06.2021г.-
17.06.2022г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 26066 по описа за 2023г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
предоставяне на ВиК услуги. Същият релевира твърдения, че ответника е носител на
правото на собственост върху имот, намиращ се 17.06.2021г.- 17.06.2022г. При това
положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба No 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба No 4/ 2004г.), същият се явява
потребител на ВиК услуги за горепосочения имот.
1
В исковата молба са наведени твърдения, че на 17.06.2022г. в имота била извършена
проверка от служители на ищцовото дружество, при която било установено, че по
отношение на процесния имот не е присъединен към водопроводната мрежа по надлежния
ред. Ищецът поддържа, че посочените констатации обуславят наличието на предпоставките
на чл. 49 и чл. 50 Общите условия.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземането му против Д. И. Г. за сумата
7131,34 лева, представляваща цена на питейна вода, начислена за обект, с административен
адрес: с. П., ул. “М.” No 7, за периода 17.06.2021г.- 17.06.2022г., за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023г. по ч.гр. дело № 26066
по описа за 2023г. на Софийски районен съд.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Същият оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение. В отговора на исковата молба са развити
съображения, че по делото не е установено, че имотът е присъединен към водопроводната
мрежа от ищеца, нито това да е станало незаконно. Посоченото възражение е обосновано с
доводи, че ответникът е закупил имота заедно с изграденото водопроводно отклонение.
Ответникът поддържа, че в имота има поставен водомер, върху който има поставена
пломба на “С.В.” АД. В тази връзка същият излага съображения, че имотът е надлежно
присъединен към водопроводната мрежа. Същият оспорва и обстоятелството, че в имота е
била доставена питейна вода.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че на 21.01.2020г.
във Входящия регистър, воден от Служба по вписванията, е вписан договор за продажба, по
силата на който ответникът придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
От представения пред първоинстанционния съд Протокол № КНВ 0017147/ 13.07.2022г.
се установява, че в процесния имот е извършена проверка от служители на ищеца, при която
същите са констатирали, че процесният имот е свързан към водопроводната мрежа и има
изграден СВО, с водомер, без клиентски номер.
От представената фактура № **********/ 10.08.2022г. се установява, че ищецът е издал
фактура за сумата 7131,34 лева, представляваща цена на питейна вода, начиследна за
периода 17.06.2021г.- 17.06.2022г.
От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че процесният
имот е водоснабден от уличния водопровод с тръба ПЕ Ф32 до водомерна шахта в имота, с
водомер с фабричен номер 8049169, с оловна пломба, с метрологична проверка от 2009г.,
2
без пломба на оператора, без клиентски номер. Според вещото лице, количеството питейна
вода, което следва да бъде начислено за процесния период, е на стойност 7131,34 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о,
ал. 1 Закона за водите (ЗВ) вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 79 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест, в тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
питейна вода и ВиК услуги; през процесния период е налице основание за начисляване на
стойност за потребени ВиК услуги в претендирания размер по нормативно предвидена
методика, поради констатирано незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
В настоящия случай между страните не е спорно, че ответникът е носител на правото на
собственост върху имота.
Отделно от изложеното, конкретиката на случая очи, че ищецът е представил справка
от Агенция по вписванията, съгласно която ответникът е придобил правото на собственост
посредством правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на
чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на
отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или
заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания,
отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време.
3
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери
дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи
притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна
обвързаност с дружеството. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през
процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в полза на
друго лице.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.
В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до
извода, че съществува първата предпоставка на фактическия състав на предявения иск.
Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за начисляване на
процесната сума като стойност на предоставени ВиК услуги през посочения период.
В случая ищецът претендира процесната сума вследствие на незаконно
присъединяване.
Ответникът навежда оплакване, че ищецът не следва да носи отговорност за
имуществени вреди на ответника, заплащайки цена на ползваната вода, тъй като имотът е
присъединен към водопроводната мрежа преди да придобие правото на собственост, респ.
че присъединяването не е направено от ищеца.
Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че незаконното присъединяване
към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице,
което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице,
което не е обвързано от договор (в този смисъл решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. №
4703/2014 г. на ВКС, IV г.о.). И в двата случая се касае до консумиране или създаване на
условия за консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това да се отчита
или заплаща. За да се ангажира тази отговорност, не е необходимо да се установява кой е
извършил нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и
че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви
обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при
извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от спецификата на
услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на
потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на
извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими
са и двете форми на вина (умисъл или небрежност като вината се предполага до доказване
на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната
4
отговорност, така и за договорната такава). С оглед на това в тежест на потребителя е да
установи, че присъединяването е станало по предвидения в закона ред, респ. че водомерът е
изправен и метрологично годен, и за имота е открит клиентски номер, като последното не го
освобождава от задължението да уведоми своевременно ВиК оператора, че средството за
техническо измерване не е метрологично годно и за липсата на клиентски номер за имота.
Съгласно разрешението, дадено с решение № 4 от 4.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3756/
2013г., III г.о., ГК, “Не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта
на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят
или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива
нарушения”.
В светлината на изложеното, във всеки случай на незаконно присъединяване на към
водопроводната мрежа, потребителят дължи обезщетение за ползваната вода без
измервателен уред (така решение № 320/14.07.2011г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 231/2010г.).
Относно количеството начислена питейна вода, следва да се посочи следното:
Действията на ищеца са довели до незаконното му присъединяване и невъзможност за
отчитане и заплащане на потреблението му на питейна вода по предвидения в наредбата
ред. С оглед на това той носи предвидената в чл. 37 Наредба № 4/ 2004г. отговорност.
Съгласно посочената разпоредба, при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35,
ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по- малък (каквито
доказателства не са представени). Посочената норма цели в случай на установено
нарушение (присъединяване към ВиК мрежата не по законовия ред), в резултат на което са
потребени ВиК услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде
преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без
измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да
бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и пречистени води. В този
смисъл решение № 124 от 09.04.2015г. на ВКС по гр.д. № 4703/ 2014 г., IV г.о.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск по основание и размер.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
5
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът
е представил доказателства за извършването им.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 192,63 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 442,62 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Г., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “С.В.” АД, с ЕИК **********, за сумата 7131,34 лева,
представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в с. П., ул. :М.” No 7,
за периода 17.06.2021г.- 17.06.2022г., за което е издадена фактура № **********/
10.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.05.2023г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 79 ЗЗД, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.06.2023г. по ч.гр. дело № 26066/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА Д. И. Г., с ЕГН **********, да плати на “С.В.” АД, с ЕИК **********,
сумата 192,63 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 26066/
2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски и сумата 442,62 лева,
представляваща направени в първоинстанционното исково производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6