Решение по дело №231/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 03.11.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесета и първа  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  №231 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Г.Б.Ю. от ***, подадена чрез адв. Д.К., против Решение №2153-08-191/23.08.2021 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/19.07.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че отговаря на условията на чл. 48а от КСО за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Излага подробни съображения, че отговаря и на условията за земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като е упражнявала дейността, за която е била надлежно регистрирана. Счита, че обжалваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и не почива на реално установени факти и доказателства. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като намира за безспорно установено, че като регистриран земеделски стопанин е произвеждала селскостопанска продукция, предназначена за продажба, от която е реализирала доходи. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение – за законосъобразно. Намира за недоказано по делото,  Г.Ю., с личен труд, да е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин. Сочи, че липсват писмени доказателства за извършени разходи по стопанството на жалбоподателката и такива за продажбата на земеделска продукция. В писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата, идентични с изложените в оспореното решение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение №2153-08-191/23.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г.Б.Ю. срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/19.07.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№*** от 15.07.2021 г. по болничен лист № ***, и на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетение и помощи от ДОО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство, поради това, че лицето не е упражнявало трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, по смисъла на КСО. Направен е извод, че продукцията от 0.0400 ха с домати, краставици, зелен фасул и други зеленчуци, е предназначена за лична консумация, а не за продажба. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, не отговаря на условията на чл.48а КСО и няма право на парично обезщетение за периода от 28.06.2021 г. до 08.08.2021 г. В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед събраните доказателства в административното производство, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложените по делото доказателства – 2 бр. анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин и анкетни формуляри, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 15.04.2021 г., при което е заявила намерение за засяване на 0.0100 ха с домати-градински, 0.0100 ха с краставици-градински, 0.0100 ха със зелен фасул, както и засети 0.0100 ха с други зеленчуци. На 07.05.2021 г. е извършена актуализация на данните на земеделския стопанин, като площите, заявени с намерение за засяване, са посочени като засети. От справка от информационната система на НОИ се установява, че от 15.04.2021 г., жалбоподателката е регистрирана и като самоосигуряващо се лице, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

По делото се установява също така, че жалбоподателката е в непрекъсната временна неработоспособност считано от 23.05.2021 г., като с Удостоверение /приложение №9, към чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ с вх.№*** от 15.07.2021 г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по болничен лист № *** (за майчинство), за периода от 28.06.2021 г. до 08.08.2021 г.

Според приложения по делото Констативен протокол № КП-5-08-00966775/22.07.2021 г., контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на жалбоподателката, касаеща дейността й като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин. При тази проверка се установило, че Г.Ю. е регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, с оглед представените от нея документи, но поради липсата такива за продажба на земеделска продукция, е прието, че лицето не отговаря на изисквания на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

Според показанията на разпитаната като свидетел – Г. Е. А. – *** на жалбоподателката, още през м.март 2021 г. *** започнала да отглежда зеленчуци (марули, лук, копър и репички) в ***, в двора на къщата, където живее. Впоследствие се регистрирала и като земеделски производител. От тази дейност произвела земеделска продукция (марули, зелен лук, репички и копър), която продавала на хора от селото и нейни колежки. Според показанията на други двама свидетели – И. Ю. Д. и Х. Й. У., същите купували зеленчуци от жалбоподателката, на место, в ***.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

 В случая, между страните няма спор, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че се е регистрирала като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност, административният орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, произвежданата от жалбоподателката растителна продукция не е предназначена за продажба, респ., лицето не е извършвало трудова дейност като регистриран земеделски производител.  

Установи се от приложените по делото документи за регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин, че същата отглежда зеленчукови култури, на дворно място в *** с площ от 0.0400 ха, засято съответно: с други зеленчуци (0.0100 ха), към 15.04.2021 г., както и с домати-градински (0.0100 ха), краставици-градински (0.0100 ха) и зелен фасул (0.0100 ха), към 07.05.2021 г. Горната дейност обаче, предвид нейния обем /съгласно заявеното в анкетния формуляр, т.нар. „други зеленчуци“ заемат площ от едва 100 кв.м./, не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за продажба. Последното не се опровергава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като осъществените продажби са инцидентни и твърде незначителни, като обем и стойност, поради което не  характеризират дейността, като такава, извършвана по занятие и с цел осигуряване на доходи, които да бъдат заместени от паричното обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане.

Не води да обратния извод и наличието на засадена площ от 300 кв.м., тъй като отглеждането и реализирането на посочените култури-домати, краставици и зелен фасул е дейност, за осъществяването на която е необходим период, значително надвишаващ периода от около месец и половина, преди настъпване на осигурителното събитие, в който се твърди да е извършвана.

В заключение, съдът намира, че процесното дворно място и произвежданата в него растителна продукция представлява "семейна градина", по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., т.е. земеделски площи, заети с различни култури, и произведената от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин.

По изложените съображения, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като  жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Ю. от ***,  против Решение №2153-08-191/23.08.2021 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №О-08-999-00-**********/19.07.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

С  Ъ Д  И  Я :