РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2343
Град Пловдив, 17 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2351 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Касаторът ЦУ НА НАП обжалва Решение № 1284 от 10.08.2020 г., постановено
по АНД № 2095/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, като се иска
отмяна на същото и да се
потвърди оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи материалната
незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк.А.. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хорнорар, който моли да бъде редуциран.
Ответникът по жалбата - „НФ Мобил“ ЕООД в нарочно писмено становище чрез адв. Б.счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Развива подробни
съображения в тази връзка. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции, в т.ч. адвокатски хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административният съд
намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
С процесното решение Районният
съд е отменил наказателно постановление № 488399-F506119
от 08.01.2020г. на началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „НФ МОБИЛ“ ЕООД,
ЕИК ***, на основание
чл.278б, ал.1 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/ е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/ за извършено административно
нарушение по чл.13, ал.3,
т.2 от ДОПК.
От фактическа страна в АУАН и НП е установено, че на
26.08.2019г. в с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР проверяваното лице „НФ
МОБИЛ“, ЕИК****, в качеството си на получател на стока с висок фискален риск,
представляваща 504 кг /него тегло/ кафе печено недекофеинизирано,
придобити чрез вътреобщностно придобиване от Италия,
не се явило на посочено пред органи по приходите на ГКПП-Калотина дата, час и
място на получаване/разтоварване на стоката, а именно: На 26.08.2019 г. в 09:00
часа в с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР.
За да
постанови решението си съдът е приел,
че е в случая не се доказва по безспорен и категоричен
начин вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата по чл.13, ал.3, т.2
от ДОПК. Приел е, че безспорно се касае за стоки с висок
фискален риск, както и че на декларираното място на разтоварване на
26.08.2019г. не е имало представител/упълномощено лице на дружеството получател
по реда на ДОПК. Съдът е приел, че това негово задължение е последица от
вмененото с нормата на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК задължение на водача на
транспортното средство – да уведоми лицето, посочено като получател/купувач
и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху
движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на
получаване/разтоварване на стоката. Съдът е посочил, че за да се прецени дали дружеството
„НФ МОБИЛ“ ЕООД е било основателно
ангажирано с административно-наказателна отговорност, следва да се установи
уведомен ли е бил за декларираните от водача на МПС дата, час и място и едва
тогава логично да му се вмени задължение да осигури присъствие на свой
представител. Това обстоятелство съдът е намерил за недоказано с категоричност
и безспорност от наказващия орган, който носи доказателствената
тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че
то е извършено от санкционираното дружество. Това не можело да се установи по
категоричен начин от представените доказателства по делото. Съдът е приел, че
не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е бил предварително
уведомен за осъществения фискален контрол върху движението на стоката и за
следващите му се от това задължения. От своя страна уведомяването на
задълженото лице обаче е елемент от обективната страна на фактическия състав на
нарушението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, който не е бил осъществен.
Настоящата касационна инстанция намира
постановеното решение за правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които
се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и недоказани.
При постановяване на контролираното решение не е
допуснато твърдяното нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими
доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата
обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния
състав с оглед на събраните доказателства.
От събраните по делото доказателства не се
установява, санкционираното търговско дружество да е нарушило посочената
разпоредба на ДОПК – чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, т. е. че с бездействието си е
нарушило императивното задължение, като лице, получател/купувач на стока с
висок фискален риск, да се яви на посочените пред органа по приходите място,
дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на
упълномощен свой представител, като до този извод е стигнал и районния съд.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК, при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по
приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя,
за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на
разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или документите не
съдържат тези данни, да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или
изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението
на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на
получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на
стоката. Освен това в ал. 3, т. 1 и т. 2 на чл. 13 от ДОПК е предвидено
задължение за получателя/купувача на стоката да уведоми незабавно органа по
приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на
стоката с искане по образец, подадено по електронен път; да се яви на
посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен
свой представител.
Следователно, за да възникне за получателя на
стоката задължение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, преди това водачът на
транспортното средство следва да изпълни задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК за уведомяване на лицето, посочено като получател (за задължението на последното
да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката).
Видно от приложената по делото административно-наказателната
преписка международна товарителница в графа „Краен разтоварен пункт /място,
държава/“ на процесната стока е вписан административен
адрес: “8800 SLIVEN (BULGARIA), на който адрес от страна на жалбоподателя се
твърди да е очаквал стоката. В оформената
от водача Декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо
стоката е посочено като датата и час на разтоварване – 26.08.2019, 09:00 часа и
място на разтоварване – с.Радиново, община Марица склад ШЕНКЕР, където органите
по приходите са извършили проверка на процесната
стока с висок фискален риск.
В представената пред настоящата инстанция
декларация в цялост са видни вписаните от водача данни за превозваната стока,
място, дата и час на нейното получаване/разтоварване. Същата обаче следва да се
преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Така при
разпита си актосъставителят
е посочил, че шофьорът нямал представа, кой ще присъства на мястото на
разтоварване и се свързал с представител на получателя на стоката за 2 минути и
го уведомил, че следва да се яви в склада на „Шенкер“
и да присъства при разтоварване на стоката.
С други думи правилно съдът е приел, че по делото
не са налице категорични доказателства жалбоподателят да е бил предварително
уведомен, респ. че същият е знаел за декларирани конкретните дата и час на
разтоварване/получаване на стоката, за да осигури своевременно присъствието на упълномощено
лице в момента на разтоварване на стоката. Показателно в тази връзка е
обстоятелството, че щом шофьорът се свързал с управителя на фирмата, същият
заявил, че ще се яви до 3 часа. Нещо повече, от доказателствата по делото и
съставения АУАН в деня на проверката, става ясно, че представител на фирмата се
е явил веднага след узнаването от приходните органи за осъществения контрол.
Правилни са
изводите на районния съд, че за да бъде изпълнено задължението по чл.13, ал.3,
т.2 от ДОПК, е необходимо на първо място задълженото лице да бъде своевременно
уведомено за възникване на това свое задължение. В процесния случай остава
недоказано от касатора, чиято доказателствена
тежест е, установяването на относимите факти, въз
основа на които да се направи извод, че е осъществено деяние, покриващо
фактическия състав на процесното нарушение, а именно
че санкционираното дружество е знаело за датата, часа и мястото на
разтоварване. Стоките са се превозвали от Италия. Съгласно чл. 12 от
Конвенцията за международен превоз на стоки, която е приложима в процесния
случай между страните, изпращачът може да поиска промяна на мястото на
доставяне. Следва да се отбележи, че право на разпореждане има и получателят,
съгласно чл. 12, т. 3, но ако за това има бележка от изпращача върху
товарителницата, където, както се посочи като разтоварен пункт е посочен гр.
Сливен, България. Ето защо и предвид посочените правни възможности, съгласно
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК, задължение за деклариране на датата и мястото на
получаване на стоката с висок фискален риск е на превозвача, а не на получателя
на стоката, който съобразно нормата на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК следва да
уведоми и получателя.
При извършената
служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение
на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от
тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
На ответника по касацията въз основа на направеното
искане, се следва присъждането на разноските за настоящата инстанция, които се
установиха в размер на 440 лв., съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. Не се споделят възраженията на касатора
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Същият е в законовия минимум
съгласно чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от
горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1284 от 10.08.2020 г., постановено по АНД № 2095/2020 г.
по описа на Районен съд
– Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „НФ Мобил“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Сливен,
ул.“Чудомир Кантарджиев“ № 240а, с управител Н. Н. Ф.,
сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева разноски за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.