Р Е Ш Е Н И Е
№
………./15.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
МЛ.СЪДИЯ
НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 1339 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Х.Б.
срещу решение № 1045/13.03.2019 год. на
ВРС, постановено по гр.д. № 4105/2018 год., В ЧАСТТА, с която е прието
за установено в отношенията между страните, че Б.Х.Б. ЕГН: **********, Адрес: *******
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, бл. 14, по заповед за изпълнение № 447/23.1.2018 г., издадена по ЧГД №
928/2018 г., по описа на ВРС, сумата от 161.20 лв, представляваща главница по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14293685 от 21.12.2016г., 10.61 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 13,53 лв. представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на завеждане на заявлението по
чл. 410 ГПК - 22.01.2018 год. до окончателното и изплащане., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е недопустимо като постановено спрямо несъществуващ правен субект с оглед
заличаването му на 24.04.2018 год., а в евентуалност – неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано – поради необсъждане на
възраженията на ответника. Поддържат се твърденията за нищожност на договора
поради нарушаване на формата му, като абсолютизирайки заключенията по
проведените ССЕ е приел иска за доказан.
В срока по чл.263 ГПК, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, ведно с присъждане на
разноски.
Постъпила е и частна жалба от Б.Х.Б.
срещу определение № 6077/13.05.2019 год., постановено по делото, с което по
реда на чл.248 ГПК ответницата е осъдена за разноски в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК *********.
Насрещната страна, депозира писмен отговор на частната жалба, с която
оспорва същата.
В с.з. по
същество, въззивникът не изпраща представител.
В с.з. по
същество, въззиваемата страна не изразява становище.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Депозираните въззивна и частна жалба е поставила във висящност
първоинстанционното решение в установителната му част, както и в частта за
разноските, включително постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, което
настоящият състав на ВОС счита за недопустимо, поради следното:
Видно от материалите по
първоинстанционното дело, исковото производство е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК ********* срещу Б.Б., с която съдът е сезиран с искане за
установяване на вземане по
Договор за потребителски заем с номер CREX-14293685 от 21.12.2016г., ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на завеждане на заявлението по
чл. 410 ГПК - 22.01.2018 год. до окончателното и изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №
447/23.1.2018 г. по ЧГД № 928/2018 г., по описа на ВРС, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото на 13.03.2019 год. решение, съдът,
формирайки изводи за частична основателност на исковата претенция, е приел за
установено, че ответницата /сега въззивник/ дължи част от исковите суми на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК
*********.
При горното е видно, че решението е постановено по иск на лице, който не се
е легитимирал като ищец в производството пред ВРС, като различните ЕИК сочат,
че се касае за различни правни субекти. Обстоятелството, че именно посоченото в
съдебното решение юридическо лице е и заявител в заповедното производство не
означава, че съдът по свое усмотрение следва да замести страната при
постановяване на окончателния акт, а още при образуване на исковото
производство е следвало да установи активната легитимация на подалото исковата
молба лице, респективно наличието на правоприемство по смисъла на ТЗ. Още
повече, че същата е подадена от клон на чуждестранен търговец, който не се
ползва със самостоятелна процесуална правосубектност.
Нещо повече, че се установява при справка в търговски регистър при
Агенцията по вписване, че едноличното търговско дружество, спрямо което е
постановено решението, е заличено от търговски регистър на 24.04.2018 год., от
когато същият е загубил своята правосубектност и възможността
да бъде страна в процеса. Отпаднала
е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на съдебното
производство, за която съдът е длъжен да следи служебно и постановеният съдебен акт се явява постановен спрямо
несъществуващ правен субект, което обуславя и недопустимост на постановения
съдебен акт.
Неприложима в случая е постановката на т.2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК
доколкото не се касае за неправилна правна квалификация респективно неправилно
дадени указания относно подлежащите на доказване факти, а за подмяна на
основанието на предявения иск. Въззивният съд не разполага с правомощието да
формира правораздавателна воля по материалноправен спор, произнесен спрямо ненадлежни страни, поради което и следва да се приеме, че по произнесения иск обжалваното
решение е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.
Доколкото обаче производството по делото е образувано по искова молба на
съществуващ, макар и неразполагащ със самостоятелна процесуална
правосубектност, КЧТ, производството по исковата молба не следва да се
прекратява, а делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на ВРС.
При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да
съобрази, че процесуалната правоспособност
е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът е задължен
служебно да следи. Същата следва да е налице при упражняването правото на иск
както по отношение на упражнилия го, така и по отношение на този, срещу когото
то е упражнено, поради което и доколкото клонът не се ползва със самостоятелна
такава следва да се даде възможност на принципала да потвърди подадената искова
молба, включително като се съобрази досежно активната легитимация на ищеца по
предявения с правно основание чл.422 ГПК иск и обявената в търговския регистър
нотификация за извършеното презгранично сливане.
Обезсилването на постановеното по
същество решение налага обезсилването му и в частта за разноските, както и
обезсилване на постановеното срещу несъществуващия правен субект определение по чл. 248 ГПК с № 6077/13.05.2019 год.
С настоящият акт не се разрешава спора по същество,
поради което и разноски за настоящото
производство не следва да се определят. Същите следва да се съобразят при решаване на спора от първата инстанция
и при съобразяване на неговия краен резултат /т. 4 на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на ВКС/ .
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1045/13.03.2019 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 4105/2018
год.,
В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Б.Х.Б.
ЕГН: **********, Адрес: ******* ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост”,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, бл. 14, по заповед за изпълнение №
447/23.1.2018 г., издадена по ЧГД № 928/2018 г., по описа на ВРС, сумата от
161.20 лв, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер
CREX-14293685 от 21.12.2016г., 10.61 лв., представляваща възнаградителна лихва
по договора, 13,53 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от
05.03.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата считано
от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.01.2018 год. до
окончателното и изплащане., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, както и в частта за разноските, като
недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА определение
№ 6077/13.05.2019 год., постановено по делото, с което по реда на чл.248 ГПК
ответницата е осъдена за разноски в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
с ЕИК *********, като недопустимо
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при съобразяване на мотивите
на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: