Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юни две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 17710 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, подадена чрез юрк. ***, срещу П.И.И., ЕГН *********, и Д.И.Д., ЕГН **********, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да се установи в отношенията между
страните, че ответниците, в качеството им на
потребители на ***услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1115735,
за адрес гр. ***, дължат на ищцовото дружество сума в
общ размер на 1504,92 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени ***услуги за периода от 06.08.2015г. до 05.07.2018г., както и
сумата от общо 217,24 лв., представляваща остатък от лихва за забава върху
главницата за периода от 01.10.2015г. до 11.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ищцовото дружество, в качеството си
на ***оператор съгласно чл.2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, предоставя такива на П.И. и Д.Д. за имот на адрес ***, които в качеството си на
потребители ги получават и ползват на същия адрес. Ползваните услуги се отчитат
по партида с аб.номер 1115735. Сочи се, че съгласно
ОУ за предоставяне на ***услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните
от тях ***услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране, след който срок
потребителят изпада в забава. Релевира се, че е
образувано ч.гр.д. 13886/2018г., по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, в която е разпоредено
ответниците да заплатят солидарно на *** претендираните суми. Сочи се, че на 02.11.2018г. доброволно
на каса на дружеството е заплатена фактура номер ********** от 22.08.2018г. на
обща стойност от 90.25 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците в следния смисъл: Сочи се, че искът е допустим,
но неоснователен. Излага се, че за процесния период
ищецът не е доставял ***услуги, поради което и ответниците
не са потребители на такива. Твърди се, че дружеството не е извършвало отчет на
водомера, монтиран в имота, а е начислявало самоволно суми за плащане. След
получаване на заповедите за изпълнение ответниците
подали заявление до дружеството за извършване на реален отчет на монтирания
водомер. При проверката на 09.10.2018г. отчетеното количество било 759.
Последната фактура от 22.08.2018г., за която ищцовото
дружество признава, че е платена е за 30 куб. м. вода при показания на
водомера: старо 980 и ново 1010, към 06.08.2018г. С оглед на неточното
измерване не се дължи и лихва върху всяка една сума по фактурите. След
извършената проверка водомерът е бил заменен с нов, като след подмяната
последният е отчел потребление от 761. Сочи се, че в имота има фактурирани в
повече 251 куб.м. вода. Направено е и възражение за прихващане със следните
суми: на 02.11.2018г. е платена фактура от 22.08.2018г. на стойност 89.46 лв.
за 30 куб.м. вода при показания на водомера от 980 до 1010 и лихва върху нея в
размер на 0,79 лв.; на 05.12.2017г. е платена фактура от 20.11.2017г. на
стойност 29,26 лв. за 10 куб.м вода при показания на водомера от 790 до 800; на
05.12.2017г.е платена фактура от 20.10.2017г. на стойност 35,00 лв. за 12
куб.м. вода при показания на водомера от 778 до 790 и лихва от 0,16 лв., на
14.09.2017г. е платена фактура 11.08.2017г. на стойност 43.88 лв за 15 куб.м. вода при показания на водомера от 750 до
765 и лихва от 0.05 лв. С оглед на това, че към 09.10.2018г. е отчетено реално
последно показания на водомера от 759 куб.м., а са заплащани суми за стойности
над тази, то тези количества вода са непотребени.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени ОУ за предоставяне на ***услуги на
потребителите от ***оператор ***, одобрени от ДКЕВР.
От представената по делото справка за
недобора на частен абонат за период на потребление от 06.08.2015г. до
05.07.2018г. се установява, че дължимата сума за ползвани ***услуги е в размер
на 1509,92 лв. – главница и 217,24 лв. – лихва.
По делото е допуснато извършването на
ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: За периода 01.09.2015г. – 11.09.2018г. общото
задължение е за главница в размер на 1701,72 лв., като след намаляване на
сумата с платените суми за главница, чиито сбор е 197,80 лв., неплатената и
дължима главница към момента на изготвяне на експертизата е в размер на 1503,92
лв. Лихвите за забава за периода 02.10.2015г. до 11.09.2018г. се равняват на
217,23 лв. Има извършени плащания на 14.09.2017г. в размер на 43,93 лв., на
дата 05.12.2017г. в размер на 64,52 лв. и на дата 02.11.2018г. в размер на
89,46 лв.
По делото са представени и карнет –
листи, в които е обективирано отчитането на ***услуги.
Същите не носят подпис на абоната.
Видно от справка по лице, издадена от
служба по вписванията – гр. Варна, собственици на процесния
водоснабден имот, находящ се в гр. ***, са Д.И.Д. и П.И.И..
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на ***услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
Установи
се безспорно от приетата по делото фактическа обстановка, че ответниците са
потребители на ***услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1115735, за адрес гр. ***.
Следователно за процесния период ответниците са били потребители на ***услуги по смисъла на
чл. 2 от ОУ дружеството, като страните са били в облигационни правоотношения.
Чл. 23, ал. 4 урежда, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ***оператора, като се посочат три имена
и адрес на свидетеля. Тези изисквания не се прилагат само при случаите на
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
Настоящият случай обаче не е
изключение, поради което ищцовото дружество е
следвало да спази изискванията за отчитане на доставени и потребени
***услуги. Представените по делото карнетни листи не
носят подпис на абоната - ответник. Единствените положени подписа в листите са
на неизвестно лице, тъй като ищцовото дружество не
посочи име и адрес на подписалия се, нито пък тези данни са посочени в карнетните листи. Изрично ищецът уточни, че не твърди
положените подписи да са на някой от ответниците, поради
което и няма как да се приеме, че представените карнет листи са годно
доказателство да установят предоставянето на ***услуги на ответника в
посоченото количество. Не се представиха и други доказателства за реално
доставеното количество вода на обекта.
Т.е. съобразно разпределената доказателствена тежест, а именно ищецът да докаже, че е
изправна страна по договора за доставка на ***услуги, последният не успя в
условията на пълно и главно доказване да установи реално доставеното и потребено от ответника количество вода за процесния период.
С
оглед на изложеното предявените искове останаха недоказани и следва да бъдат
отхвърлени поради неоснователност.
По
разноските:
Предвид изхода на спора
и неоснователността на предявените искове ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците сумата от 350,00 лв.,
включваща в себе си адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, предявен чрез юрк. ***, срещу П.И.И., ЕГН *********, и Д.И.Д., ЕГН **********, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да се установи в отношенията между
страните, че ответниците, в качеството им на
потребители на ***услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1115735,
за адрес гр. ***, дължат на ищцовото дружество сума в
общ размер на 1504,92 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени ***услуги за периода от 06.08.2015г. до 05.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.09.2018г. в съда до окончателното изплащане на сумата,
поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК ***, представлявано от ***, подаден чрез юрк.
***, срещу П.И.И., ЕГН *********, и Д.И.Д., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което да се установи в
отношенията между страните, че ответниците, в
качеството им на потребители на ***услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1115735, за адрес гр. ***, дължат на ищцовото
дружество сума в общ размер на 217,24 лв., представляваща остатък от лихва за
забава върху главница от 1504,92 лв. за периода от 01.10.2015г. до
11.09.2018г., поради неоснователност.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на П.И.И., ЕГН *********, и Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 350,00 лв., представляваща сторени
в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: