В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – установителен иск за собственост върху недвижим имот. Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на А.М.Р., ЕГН *,бивш жител на гр. Н. починал на *г. Твърдят, че приживе баща им, към 1947-1950г., построил къща в гр. Н. в УПИ *, кв.*, като преди това е живял заедно с баща си в бащÞната къща построена някъде към 1925 г. от дядо им, понастоящем разрушена, находяща се в УПИ *, кв. * по плана на града. Твърди, че прилежащите дворни места към тези сгради, очертаващи външната линия на селищната територия на с. Н. а в последствие от 1974г. гр. Н. е включвала общо и площите на сегашните УПИ *, кв.*, където се намира построената през 1947-1950г. бащина им къща в УПИ *, кв.*, в която част от тях са построили къщите си. Впоследствие върху този имот е прокарана улица, която разделя целият имот на северна част – УПИ *, кв. * и южна част – УПИ *, кв.* по плана на града, съгласно Заповед */12.01.1987г. Сочат също така, че УПИ *, кв.* по плана на гр. Н. утвърден със Заповед № */12.01.1987г. е с площ 788 кв.м., от които застроена с 2МЖ – 82.00 кв.м. и 2/3 МЖ – 81.00 кв.м., при граници: на изток – пешеходна пътека; на запад, север и юг – улица. Твърдят, че по разписния лист, имотът е записан на М.А.Р., ЕГН * и С.А.Р., ЕГН *, ведно с останалите имоти, отстоящи южно, югоизточно и югозападно от къщата му, както и тази на дядо им, като този имот баща им ползвал като свой. Не го внасял в ТКЗС, не е бил отчуждаван, респективно – плащан. Този имот е придобит от баща им по наследство от неговия баща и по давностно владение продължило от 1950г. до смъртта му през 1992г. и след това от тях -неговите наследници, които владеят имота и досега. За този имот нямат нотариален акт и след като нямат такъв, се смята, че имота е безстопанствен (записването в разписния лист има само декларативен характер), респективно собствен на Община Н. което поражда правния им интерес от настоящия иск, с който да докажат, че те ищците са наследници на А.М.Р., ЕГН * б.ж. на гр. Н. починал на 10.03.1992г., са собственици от баща им на този имот по наследство от него и давностно владение, а той е собственик на същия имот по наследство от своя баща и давностно владение продължило от 01.12.1950г. до датата на смъртта му. Молят, да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на имот УПИ *, кв.* по плана на града, утвърден със Заповед */12.01.1987г., с площ 788 кв.м., от които застроена с 2МЖ – 82.00 кв.м. и 2/3 МЖ – 81.00 кв.м., при граници: на изток – *; на запад, север и юг – *, по разписния лист записан на М.А.Р., ЕГН * и С.А.Р., ЕГН *, по наследство от баща им А.М.Р., ЕГН *, б.ж. на гр. Н. починал на 10.03.1992г., по давностно владение след смъртта му до сега, а той от своя страна е собственик на същия този имот по давностно владение от 01.01.1950г. до смъртта му през 1992г. и по наследствено правоприемство от баща ми, техния дядо до 1992г. С Допълнение на искова молба вх. № 2052/11.10.2010г. е поискано, след като се признае , че ищците са собственици по давност и наследство на идентифицирания имот, да се отмени Акт за Общинска собственост № 845/28.07.2010г., касаещ процесния имот. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по иска. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Няма спор, а това е видно и от Удостоверения за наследници от 29.01.2010г. и 03.02.2010г., че ищците са наследници на А.М.Р., починал на *г. По делото е представено Удостоверение № */06.10.2010г., видно от което за УПИ *, кв.* по ПУП на гр. Н. утвърден със Заповед № * от 12.01.1987г., е съставен Акт за държавна собственост № 139/09.03.1987г. Със Заповед № */27.02.2001г. на Областен управител на област С. имота е отписан от актовите книги на недвижимите имоти – държавна собственост и е предаден в собственост на Община Н. за което е съставен Акт за частна общинска собственост № */28.07.2010г. В архивата на Община Н. няма данни за отчуждаване на имота от 1987г., както и за изплащане обезщетение за него. С Удостоверение изх. № */05.10.2010г., служба „Общинска собственост” при ответника е удостоверила, че посочения в молбата-декларация недвижим имот – земя, е актуван с Акт за общинска частна собственост № */28.07.2010г., като пред „Местни данъци и такси” гр. Н. имотът е деклариран от С. и М.А.Р. с №№ */24.03.1998г. По делото бяха разпитани като свидетели А.В.Д. – *г., К.Т.Ч. – *г. и С.И.К. – *г. И тримата свидетели посочиха имота, като го идентифицираха с граници. Обясниха, че ищците имат процесния имот по наследство от родителите си, а те от техните, ка‗о общината там е нямала никога място и никой не им е оспорвал собствеността. Първоначално наследодателят, а след неговата смърт – ищците, са осъществявали владение върху процесния имот като свой и в него са построили жилищните сгради , в които живеят. ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният установителен иск за собственост върху процесният недвижим имот за основателен и доказан. За да придобият право на собственост по давност, ищците следва да докажат по безспорен начин, че владеят вещта като своя, като владението е явно, спокойно и непрекъснато. Упражняването на фактическата власт следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение, че владелците владеят вещта като своя, с намерение за своене. От събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установи, че до смъртта си през 1992 год., наследодателят на ищците е упражнявал владение върху процесния имот , а след неговата смърт неговите наследници са продължили да владеят имота като свой. Построили са жилищни сгради и са записали имота на свое име в разписната книга, с което са демонстрирали собственически претенции. От своя страна ответната страна по никакъв начин не е оспорвала тяхното владение, като имота е актуван с Акт за частна общинска собственост № */28.07.2010 год. едва след завеждане на исковата молба в съда(29.03.2010 год.). Свидетелите също заявиха, че ответника не е пречил на ищците да владеят и ползват имота като свой. По делото се събраха доказателства, че имота е бил актуван като държавен с АДС №*/09.03.1987 год. и е отписан от актовите книги като държавен със Заповед */27.02.2001 год. на Областен управител гр. С.Установи се, че имотът никога не е бил предмет на отчуждителна процедура и винаги се е владял от наследодателя и ищците, поради което не може да се приеме, че имотът е бил придобит от държавата на годно правно основание. Актът за държавна собственост може да има значението на манифестация на анимуса за своене на имота, като от датата на съставянето му започва да тече придобивна давност, ако едновременно с това държавата е упражнявала непрекъснато и несмущавано фактическата си власт. Свидетелите бяха категорични, че единствено наследодателят и ищците са упражнявали владение, което е осъществявано повече от десет години преди съставянето на акта за държавна собственост. Държавата не е придобила имота на годно правно основание, а следва да се има предвид, че Актовете за държавна и общинска собственост имат само оповестително действие и не създават права. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищците установиха фактическия състав на придобивното основание, въз основа на което претендират правото на собственост върху имота - давностно владение, осъществявано от тях и наследодателя им по смисъла и в срока, предвиден в чл. 79, ал.1 от ЗС, съответно на присъединено владение от ищците съобразно чл. 82 от ЗС. Неоснователно е искането за отмяна на акта за частна общинска собственост. Отписването е изключително правомощие на администрацията, като това отписване е законна последица от уважаване на иска – чл. 64 ЗОбС. Щом един имот неправилно е актуван за общински и когато по съдебен ред се установи, че е собственост на трето лице, правоимащият следва да поиска отписването му от актовите книги, което става със заповед на кмета. Неоснователно е искането за присъждане на разноските по делото в размер на 2055.00 лева при данъчна оценка на имота е 2500.00 лева. В случая следва да намери приложение чл. 78, ал.2 ГПК. Безспорно се установи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не оспорва иска. Исковата молба е от 29.03.2010 год. и към този момент имотът не е актуван като частна общинска собственост, а това е станало едва на 28.07.2010 год. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА Н. представлявана от кмета г-н И.П.В., че Р.С.Р., ЕГН *, А.О.Р., ЕГН *, К.О.У., ЕГН *, Н.О.Д., ЕГН *, Р.О.Р., ЕГН *, Ц.А.Р., ЕГН *, М.А.Р., ЕГН *, С.А.Р., ЕГН *, Б.А.Р. *, Х.А.Й., ЕГН *, З.А.Р., ЕГН * и С.А.Г., ЕГН * – всички, чрез адв. Н.Л Д., са собственици по давностно владение и наследство от А. М.Р., починал на 1*г. на недвижим имот, съставляващ УПИ *, кв.* по плана на града, утвърден със Заповед */12.01.1987г., с площ * кв.м., от които застроена с 2МЖ – * кв.м. и 2/3 МЖ – * кв.м., при граници: на изток – *; на запад, север и юг – *, който по разписния лист е записан на М.А.Р., ЕГН * и С.А.Р., ЕГН *. ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на Акт за частна общинска собственост № */28.07.2010г. на Община гр. Н. с който е актуван имот - УПИ *, кв.* по плана на града, утвърден със Заповед */12.01.1987г., с площ *кв.м., като неоснователно. ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за присъждане на направените разноски по делото в размер на 2055.00 лв., като неоснователно и недоказано. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |