Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,14.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на четвърти октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. Съдия
Кристиян Трендафилов
при участието на
секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 13435 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.С.З. срещу решението от 02.06.2017г.,
постановено по гр.дело № 3633/2017 г.,
по описа на СРС, ГО,140 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателката срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК, както следва: 1/ за сумата 846,36лв. , претендирана за
установяване като недължима стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.06.2016г.- м.12.2016г. за имот с аб.№ 338063, представляващ магазин, находящ
се в гр.София, ул.“**************/ за сумата от 22,30лв., претендирана за
установяване като недължими лихви за забава
върху главницата. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът-ищец
Д.С.З. заявява искане за отмяна на обжалваното
решение на първата инстанция , като се позовава на отменителните основания -
незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че неправилно с обжалваното
решение е прието, че тя има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и
се намира в облигационно правоотношение с ответника. Счита, че представената по делото
молба-декларация за откриване на партида, подписана от нея, както и сключен
между нея и ответника писмен договор от 21.08.2014г., не могат да бъдат ценени като доказателство
за наличието на облигационна връзка между нея и ответника. Възразява, че
молбата – декларация е частен документ, надлежно оспорен от нея, който има
значение само за вътрешно-счетоводните функции на ответника. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се установява процесният имот да се ползва
за стопански нужди, както и че тя няма качеството на търговец, ето защо счита,
че тя не отговаря на дефиницията за потребител на ТЕ за стопански нужди по
смисъла на пар.1,т.43 от ЗЕ. Възразява, че от представената от самия ответник
справка от Агенцията по вписванията е видно , че процесният имот е собственост
на трето лице- Т.Д.П., като това доказателство е останало необсъдено от първата
инстанция. На последно място твърди, че
от представения от нея договор за наем от 01.07.2014г. е видно, че процесният
имот е предоставен под наем от нейна страна на трето лице- „К.“ ЕООД в рамките
на исковия период, поради което последното дължи цената на ТЕ , на основание
чл.231 от ЗЗД. С изложените доводи въззивницата-ищца
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените отрицателни установителни искове
да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, „Т.С.“ ЕАД – не депозира писмен отговор на жалбата
в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното производство заявява
становище за неоснователност а жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Прави искане за присъждане на разноските по делото за въззивното
производство. При условията на евентуалност поддържа възражение по чл.78,ал.5
от ГПК - за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивницата.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, с които е мотивирана
неоснователността на отрицателните установителни искове, ето защо и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
В допълнение на мотивите на първата инстанция и с оглед доводите,
заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ищцата за липсата на облигационно правоотношение между нея и
ответника. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 21.08.2014г. от въззивницата-ищеца е подадено заявление до ответника с вх.№
3887, с което е отправено предложение за сключване на договор за продажба на ТЕ
за процесния имот. Предложението за сключване на договор е прието от ответника
и такъв писмен договор е сключен между ищцата и ответника на датата
21.08.2014г., като с него ответникът е поел задължението да доставя ТЕ за
стопански нужди за процесния имот за срока на действие на договора, който е 5
годишен, /изтичащ на 21.08.2019г./, срещу насрещното задължение на ищцата- да
заплаща стойността на доставената ТЕ за стопански нужди за процесния имот.
Т.е., по делото е безспорно доказан фактът, че в рамките на исковия период от
време м.06.2016г.- м.12.2016г., страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.149,ал.1, т.3 от
ЗЕ. В рамките на това правоотношение ищцата има качеството на качеството
на „небитов клиент“ по смисъла на
приложимата към исковия период от време норма на пар.33“а“ от ЗЕ, като лице,
което купува ТЕ за небитови нужди.
Легалната законова дефиниция на „небитов клиент на ТЕ“ , като страна по
облигационното правоотношение по чл.149,ал.1 от ЗЕ не обвързва това качество с притежанието на собствеността
върху имота, за който се доставя ТЕ за небитови нужди. В хипотезата, при която
се касае за доставка на ТЕ за небитови нужди, съгласно приложимите правни норми
на пар.33“а“ от ЗЕ и чл.149,ал.1 от ЗЕ и приложимите Общи условия на „Т.С.“ ЕАД
за продажба на ТЕ за стопански нужди, правно – релевантното обстоятелство е между
кои лица е сключен в изискуемата писмена форма договорът за доставка на
топлинната енергия, като именно на основание този договор – ищцата , като
страна по него е лицето- купувач на ТЕ за небитови нужди, което дължи
стойността на доставената ТЕ. В тази
връзка за облигационното правоотношение възникнало и съществуващо между ищцата
и ответника , попадащо в приложното поле на чл.149,ал.1 от ЗЕ, ирелевантно е
обстоятелството кое лице е собственик на имота,
респ.- ирелевантен е фактът на наличието или липса на други облигационни
правоотношения между собственика на имота и ищцата или ищцата и трети лица,
свързани с ползването на имота /като договори за наем/, доколкото последните
касаят вътрешните отношения само на страните по тях.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото е
безспорно доказано наличието на облигационно правоотношение между страните в
рамките на исковия период от време,
възникнало от валиден договор, сключен между тях и попадащ в приложното
поле на чл.149,ал.1 от ЗЕ, като неоснователно се явява заявеното ищцата основно
и единствено възражение за недължимост на процесните суми, основано на
твърдението за липса на облигационна връзка с ответника. Като последица от това, съдът приема, че
предявените от ищцата отрицателни установителни искове се явява неоснователни и
като такова- правилно са отхвърлени с обжалваното решение.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемият –
ответник, но доколкото от пълномощника му реално не са извършени никакви
процесуални действия по делото, извън
бланковата молба, подавана с идентично съдържание по всички дела, по
които ответникът е страна, настоящият съдебен състав приема, че такива
разноски, претендирани за юрисконсултско възнаграждение, на ответника не се
дължат.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.06.2017г., постановено по гр.дело № 3633/2017 г., по описа на СРС, ГО,140
състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/