Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
Гр.Бяла, 30.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина В.,
сложи за разглеждане гр.дело № 1369
по описа за 2017г. и като разгледа
докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да приеме за
установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от
Д.А.А. в размер на: 521.41 лв. /петстотин двадесет и един лева и 41 стотинки/,
представляваща главница по кредита, 0.00 лв. /нула лева/, представляваща
възнаградителна лихва по договора, 0.00 лв. /нула лева/, представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.02.2017г. до 11.10.2017г., на основания чл.79
и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят съда
да осъди Д.А.А. да им заплати съдебните разноски по заповедното производство в
размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. /петдесет/ лв.
Молят съда
да осъди Д.А.А. да им заплати и държавната такса за завеждане на иск в размер
на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, както и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/ по настоящото производство.
Ответникът редовно
призован не изпраща отговор. Назначен е
особен представител, който оспорва исковете по допустимост, основание и размер.
Съдът е
приел писмените доказателства без оспорване, като приетата и установена
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми,включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти,обуславящи настъпването й.
Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да
се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно
изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението.
Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание – в този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4,
постановено по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
Това
от своя страна влече след себе си неоснователност на предявения установителен
иск и отхвърляне на претенцията за присъждане на разноските по заповедното
производство. Също така води и до несбъдване на условието, при което е предявен
осъдителен иск против ответника за сумите по същия договор за кредит по
настоящото производство.
По
разноските.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски, но такива в случая не се установява да
са направени.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България, ЕИК *** против Д.А.А., ЕГН-********** *** искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на: 521.41 лв. /петстотин двадесет и един лева и 41 стотинки/,
представляваща главница по кредита, 0.00 лв. /нула лева/, представляваща
възнаградителна лихва по договора, 0.00 лв. /нула лева/ , представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.02.2017г. до 11.10.2017г., на
основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България, ЕИК *** за присъждане на съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/,
както и за присъждане на държавната такса за завеждане на иск в размер на
125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/ и минимално юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв. /сто лева/ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/