Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас,
№ 997/ 29 юли 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при
секретар И. Ламбова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 796 по
описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) и чл.211 от ЗМВР, вр. чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят Д.Т.Ч.
с ЕГН **********, инспектор – главен надзирател втора степен в Затвор Бургас, I-ва категория, с постоянен адрес
***, е оспорил заповед № 239/27.04.2022г., издадена от Началника на Затвора
Бургас. С оспорената заповед, на основание чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197,
ал.1, т.3, вр. с чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, вр. чл.15, ал.1, т.3 ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че от фактическа
страна не е извършил вмененото му нарушение, а от правна посоченото като допуснато
от негова страна бездействие не съответства на посочената от страна на
дисциплинарнонаказващия орган правна квалификация. Обосновава се липсата на
задължителни реквизити на оспорената заповед в нарушение на разпоредбата на
чл.210, ал.1 ЗМВР, доколкото за вмененото му нарушение „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ не се сочи конкретна норма,
която да е нарушил чрез пропуск в изучаването или прилагането й. Поради
изложеното се счита, че заповедта е немотивирана, което обосновава отмяната й
като незаконосъобразна и като постановена при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. На последно място се сочи и това, че ДНО в
нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал.2 ЗМВР, не е взел предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, тъй като не били изложени мотиви за конкретния вид и размер
на наказанието, като според жалбоподателя не е взето предвид и цялостното
поведение на служителя - т.е. представените му награди, наложени предишни
наказания, вида на нарушенията, за които същите са били наложени, като и това
дали случаят не е маловажен. Необосноваността на заповедта се мотивира и с
противоречието между изложеното в самата заповед обстоятелство, че обясненията
на нарушителя са били взети предвид и фактът, че същият не е депозирал такива,
което обстятелство било констатирано с нарочен протокол рег.№ 2716/26.04.2022г.
Желае отмяна изцяло на оспорения санкционен административен акт.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата, ангажира допълнителни писмени доказателства. Иска заповедта
да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът – Началник
на Затвора Бургас, се представлява от юк. Г., който оспорва жалбата, представя
преписката и допълнителноизискани писмени доказателства и претендира разноски
по делото.
ФАКТИ:
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Д.Ч.
е инспектор – главен надзирател II степен в Затвор Бургас, I-ва категория. Към момента на издаване на
процесната заповед, служителят е награждаван два пъти с писмена похвала от
началника на Затвора Бургас и има едно наложено и влязло в сила дисциплинарно
наказание ‚порицание‘ за срок от шест месеца.
Съгласно ежедневна
ведомост на л.75-76, за времето от 08,00ч. на 25.01.2022г. до 08,00ч. на
26.01.2022г., инсп. Д.Ч. изпълнявал служебни задължения като дежурен главен
надзирател. В Затвор Бургас, I-ва категория, като след проверка на видеозапис било
установено, че за период от 24 часа, по време на изпълнение на служебните си
задължения в посочения промеждутък не е извършил проверка на организацията и
изпълнението на постовата служба на пост №16.
Във връзка с депозирана
жалба, касаеща инцидент, случил се по време на пребиваване на лишената от
свобода Цветелина Гайдарска в корпуса на Затвора Бургас и Арест Бургас към
затвора Бургас, със своя Заповед № 139/08.03.2022г., Началникът на Затвора
Бургас разпоредил извършването на дисциплинарна проверка, която възложил на
определена със заповедта комисия, като за резултатите от проверката изискал
изготвянето на писмена справка, в срок до 21.03.2022г. т.е. 13-дни от датата на
издаване на заповедта. Разпоредено било архивиране на записите от всички
видеокамери и събиране на писмени и устни сведения от имащите отношение към
инцидента служители и лишени от свобода.
Във връзка с
проверката, за случая бил изготвен Доклад с рег № 1882/21.03.2022г., в който
било констатирано на л.9 правнорелевантно бездействие спрямо жалбоподателя,
описано като липса на извършена проверка на постовата служба на пост 16 от
страна на инспектор Д.Ч. - дежурен главен надзирател за 24 часа от 08.00 часа
на 25.01.2022г. до 08,00 часа на 26.01.2022г. Констатираното било преценено от
проверяващата комисия като занижен контрол, пропуски в организацията и
допуснати нарушения от страна на надзорно-охранителния състав. Конкретно
относно жалбоподателя Ч. в качеството му на дежурен главен надзирател за
посочения период от време било посочено, че е нарушил вменените му преки
задължения по длъжностна характеристика и по точно Раздел V - Преки задължения, т.1,
подточка 5 - „организира цялостната дейност в затвора по време на дежурството:
…. Проверява минимум веднъж в денонощието носенето на постовата служба по
постовете“, вр. чл.330, т.6 от ППЗИНЗС - „проверки
извършват: „дежурните главни надзиратели - най-малко един път в денонощието.“
Комисията извела
извод, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина,
представляващо съответно „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност“ по смисъла на чл.197, ал.1, т.2, вр. чл.199,
ал.1, т.5 ЗМВР и предложила на началника на затвора – Бургас да им наложи дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
По делото са
налични доказателства, а именно - Покана
за запознаване с обобщена справка , даване на допълнителни обяснения или
възражения, с която дисциплинарно разследващата комисия на 11.04.2022г.
поканила жалбоподателя да се яви на същата дата в сградата на Затвора бургас за
запознаване с доклад с рег. № 1882/21.03.2022г. и съпътстващите го материали по
образуваната проверка със заповед № 139/08.03.2022г. на началника на Затвора Бургас
- I-ва категория. Със същата му
бил предоставен и срок от 24 часа след запознаване с материалите, да бъдат
представени допълнителни обяснения или възражения до ДНО. Няма данни Справката
да е била връчена на жалбоподателя.
Въз основа на изготвената
обобщена справка, на 19.04.2022г. жалбоподателят бил изслушан след като
надлежно му била връчена покана за това от същата дата, като бил и поканен да
даде устни обяснения, за което обстоятелство бил съставен и подписан протокол
за изслушване на служител с рег.№2621/19.04.2022г. В същия протокол действията
на жалбоподателя били посочени чрез въпроизвеждане преценката на
дисциплинарноразследващия орган т.е. „неизпълнение на служебни задължения“ по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2. Конкретното съдържание на устните обяснения не е
отразено в протокола, а единствено обстоятелството, че Ч. оспорва извършеното
от него нарушение на служебната дисциплина. В същият протокол било отразено и
обстоятелството, че служителят не сочи като защитник друго лице.
На същата дата жалбоподателят Методиев положил
подпис под съдържанието на протокола, като също така получил писмена покана рег.
№2630/19.04.2022г. за даване на допълнителни обяснения или възражения писмено
обяснение. В предоставения срок за писмени обяснения, видно от протокол рег.№
2716/26.04.2022г. е отразено, че за времето от 15,00часа на 19.04.2022г. до
15,00 часа на 20.04.2022г. не са постъпили възражения от инспектор Д. Чакъро
във връзка с така отправената покана.
Със Заповед №
239/27.04.2022г., връчена на 28.04.2022г., началникът на затвора – Бургас, за
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения, вр. чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР и чл.199, ал.1,
т.5 наложил предвиденото наказание по чл.204, т.3 от ЗМВР в хипотезата на „пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност,
и като съобразил при определяне размера на наказанието цялостното отношение на
служителя по време на службата, тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата при които е извършено и формата на вината, както и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата, на основание
чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, вр.чл.199,
ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му определил дисциплинарно наказание „ПИСМЕНО
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“ за срок от три месеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При постановяване
на правните си изводи, съдът изхожда от обстоятелството, че като нарушение на
служебната дисциплина следва да се окачестви всяко виновно неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя.
Жалбата, по която
е образувано настоящото производство е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт съобразно чл.211 от ЗМВР, поради което е
процесуално допустима.
При извършване на
служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед не
страда от пороци, водещи до нейната нищожност - издадена е от компетентен орган
– началника на затвора – Бургас, който съгласно чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е
компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР
(в т.ч. и наказанието „писмено предупреждение“), съставена е в задължителната
писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР, като съдържа и задължителните реквизити
– кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповедта отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта,
разпоредителна част, както и е указан реда за нейното обжалване.
По наведените
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в дисциплинарното
производство, съдът преценява следното:
Дисциплинарното
производство е открито със Заповед № 139/08.03.2022г. на началника на затвора –
Бургас, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със същата на основание чл.15, ал.1, т.3 и т.4 от ЗИНЗС е разпоредено
извършването на проверка от назначената със заповедта комисия, за срок до
21.03.2022г., който срок е бил спазен.
На основание
чл.207, ал.7 от ЗМВР за резултатите от проверката дисциплинарно разследващият
орган /ДРО/ е изготвил обобщена справка, с която било направено и предложение,
на инспектор Д.Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца. ДНО е запознат с доклада и приложенията
към него на 23.03.2022г., съгласно поставена от самия него резолюция „Да! По
предложението!“, което действие съдът счита за момент на узнаване на
дисциплинарно-наказващия орган за нарушението на жалбоподателя, по смисъла на
чл.196, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Съгласно покана рег. № 2630/19.04.2022г., на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно-разследващият орган е запознал
служителя с правото му в срок от 24 часа след изслушването му да даде
допълнителни обяснения или възражения. Въз основа на съставения доклад и
приетите устни обяснения на нарушителя, Началникът на затвора – Бургас е издал
процесната заповед, с която наложил на служителя дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като при определяне на
наказанието е посочено, че са съобразени цялостното поведение, вината и др.
относими обстоятелства.
Според настоящия
съдебен състав в хода на дисциплинарното производство съществени нарушения на
процесуалните правила не са допуснати.
Производството,
приключило с издаването на оспорената заповед, е реализирано при хипотезата на
чл. 208 от ЗМВР, тъй като според проверяващата комисия и наказващия орган не е
било констатирано тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
207, ал. 1 от ЗМВР.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган, в случая
Началник на Затвора Бургас, е разпоредил извършване на проверка за изясняване
на постъпили данни и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение,
като е назначил комисия, която да извърши проверката и е определил срок за
това. Едва след представяне на доклада, съдържащ резултатите от проверката, на
основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство и е
изискано писмено обяснение от жалбоподателя на осн. чл.206, ал.1 ЗМВР.
С оглед характера
на установеното дисциплинарно нарушение, в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 207, ал. 8 от ЗМВР за запознаване на служителя с резултатите от извършената
проверка, тъй като се касае за наличие на данни за извършено нарушение, извън
хипотезата на чл. 207 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Това правило е императивно и следва да се спазва във всяко дисциплинарно
производство независимо от тежестта на нарушението и предвиденото за него наказание.
От тълкуването на
тази разпоредба следва, че обясненията на служителя следва да са дадени след
като той се е запознал с резултатите от проверката и становището на
разследващия орган, от съдържанието на същите следва да е видно, че се дават
във връзка с резултатите от проверката, както и че са дадени преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Както вече бе
посочено, в изпълнение на законовото изискване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР,
дисциплинарнонаказващият орган е изискал и от държавния служител писмени
обяснения относно фактите, въз основа на които би могла да бъде направена
преценка, за извършено дисциплинарно нарушение. В конкретния случай
жалбоподателят не е представил писмено обяснение и не е ангажирал допълнителни
доказателства, въпреки предоставената му в пълен обем възможност да реализира
гарантираното му от закона, право на защита.
Липсва нарушение
на императивната разпоредба на чл.206, ал.1 от ЗМВР, поради което съгласно
чл.251, ал.1 от ППЗМВР/отм./, вр. §26 от ПЗР на ЗМВР, заповедта не подлежи на
отмяна и спорът следва да бъде разгледан по същество. В този смисъл и Решение
№4210 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15142 / 2010г; Решение №4583 от
08.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8503 / 2009г; Решение № 11721 от 05.11.2015
г. на ВАС по адм. д. № 588/2015г.
Що се отнася до
съществото на спора, настоящият съдебен състав преценява, че вмененото дисциплинарно
нарушение по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР е доказано.
На първо мясрто,
във връзка с изложените от страна на жалбоподателя възражения, Съдът намира за
неоснователни твърденията за допуснати съществени нарушения на
материално-правния закон при издаване на оспорената заповед, които според него
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е
бил поставен в невъзможност да разбере в неизпълнението на какви свои конкретни
задължения е обвинен и относно пропуски в изучаването и прилагането на кои
точно разпоредби, регламентиращи служебната дейност;
Разпоредбата на
чл. 194, ал. 2, т. 2от ЗМВР сочи, че дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните
задължениея.
Нормата е
бланкетна и за да бъде преценено дали установените факти осъществяват
хипотезата й, следва да бъде посочено кои конкретни служебни задължения,
установени законосъобразно на база норми от закон, подзаконов акт, заповед или
разпореждане не са изпълнени.
В оспорената
заповед е посочено конкретното задължение, възприето от ДНО като нарушено е
посочено пряко негово задължение, установено в длъжностната характеристика на
жалбоподателя, а именно посоченото в Раздел V „Преки задължения“, т.1, подточка 5 такова да
„ … Проверява минимум веднъж в денонощието, носенето на постовата служба от
постовете, като е уточнено, че това задължение е установено с разпоредбата на
чл.330, т.6 от ППЗИНЗС, според която „проверки
извършват дежурните главни надзиратели - най малко един път в денонощието“ .
Дисциплинарнонаказващият орган е определил констатираното като допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР - неизпълнение на служебни
задължения, вр. чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“. Съдът намира възраженията на
жалбоподателя, че таканаправената правна квалификация е неправилна, за необосновани.
В действителност,
възприетото за допуснато дисциплинарно нарушение може да бъде квалифицирано и
като по-тежко нарушение, но преценката за тежестта на деянието е изцяло от
компетентността на административнонаказващия орган, съобразно фактите и
обстоятелствата от значение за конкретния случай.
Според настоящия
съдебен състав правилноустановените факти могат да бъдат подведени под
диспозицията и на чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, според които дисциплинарно
наказание "порицание" се налага за неупражняване на контрол над
подчинени и за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. В
конкретния случай действително се касае за неизпълнение на служебно задължение,
респ. за неупражняване на контрол над подчинени, но то е констатирано
еднократно. Касае се за констатация по време на една единствена смяна, поради
което допуснатото бездействие е възприето като слабост при усвояването и
прилагането на разпоредби, регламентиращи службната дейност, каквато разпоредба
е цитирана подробно, Посочен е както Раздел V от дляжностната характеристика на
служителя - Преки задължения, т.1, подточка 5 - „организира цялостната дейност
в затвора по време на дежурството: …. Проверява минимум веднъж в денонощието
носенето на постовата служба по постовете“, така и разпоредбата на чл.330, т.6 от
ППЗИНЗС - „проверки извършват: „дежурните главни надзиратели - най-малко един
път в денонощието.“
Доказателство за
такадопуснатия от страна на жалбоподателя пропуск е и твърдението му, изложено
в жалбата, че същият не е задължен да извършва проверка на всички постове при
дежурство. Напротив, това се установява ясно именно от разпоредбата на чл.330,
т.6 от ППЗИНЗС,, както и т.1, подточка 5
от Раздел V „Преки
задължения“ на длъжностната му характеристика, където му е вменено пряко
задължение веднъж в денонощието да проверява носенето на постовата служба от
постовете. Употребата на пълен член и множествено число ясно дефинира
обстоятелството, че на проверка според дл. характеристика на нарушителя,
подлежат всички постове.
Защитната теза на
жалбоподателя не се подкрепя и от представеното по негово искане копие на Книги
за резултатите от проверката на постовата и конвойхна служба на постове с №№ 16
и 17, видно то които на 25.01.2022г. жалбоподателят е посетил и проверил пост
№17, но не и процесния пост №16, за което именно бездействие е била ангажирана
дисциплинарната му отговорност.
Наложеното
наказание е правилно определено по вид, според установеното като допуснато
нарушение, като липсата на мотиви за продължителността му не се явява основание
за отмяната на наложеното наказание, доколкото същото е индивидуализирано в
минимален срок, т.е. в най-благоприятния възможен вариант.
Поради изложеното жалбата против Заповед №
239/27.04.2022г., издадена от Началника на затвора Бургас, следва да бъде отхвърлена
като неоснователна доколкото бе установено, че заповедта е издадена при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
При този изход на
спора и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК, в полза на ответната страна следва
да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100, 00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Затова и на
основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, трети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Т.Ч. с ЕГН **********, инспектор – главен надзирател втора степен в Затвор
Бургас, I-ва категория, с постоянен адрес *** против Заповед №
239/27.04.2022г., издадена от Началника на Затвора Бургас, с която на основание
чл.194, ал.2, т.2, вр. с чл.197, ал.1, т.3, вр. с чл.199, ал.1, т.5 и чл.204,
т.3 от ЗМВР, вр. чл.15, ал.1, т.3 на Д.Т.Ч. с ЕГН **********, инспектор –
главен надзирател втора степен в Затвор Бургас, I-ва категория, с постоянен
адрес *** е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 месеца.
ОСЪЖДА Д.Т.Ч.
с ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София сума в размер на 100лева (сто лева), представляваща разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи обжалване и протест.
СЪДИЯ: