№ 10660
гр. С****, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110151988 по описа за 2024 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 30.04.2025г. от
13:40 ч.
КОНСТИТУИРА като трето лице –помагач на страната на ищеца “Д.” ООД (предишно
наименование „Б.“), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. С****************.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Т. С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу С. С. И. и К. Г. И. за признаване за установено, че дължат разделно, по ½ част всеки
един от тях от сумата от 188,31 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес :
гр. С****, ул. „*** ***** ********* II“ № *********, надпартерен, апартамент, за периода
м.05.2022г. – м.04.2023г., което вземане е включено в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 18576/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Позовават
се на недопустимост на иска, защото главното задължение за цена за топлинна енергия било
изрично признато в подаденото възражение по чл.414 ГПК, поради което ищецът нямал
правен интерес да предяви иск по реда на чл.422 ГПК за главното задължение. Двамата
ответници заплатили общо сумата от 1306,39 лева на 21.06.2024г. по банков път, като с
посочената сума били погасени задълженията за цена за топлинна енергия и възнаграждение
за дялово разпределение, както и мораторна лихва. По същество ответниците оспорват да
имат качеството на собственици или вещни ползватели на процесния имот. Отделно от това
липсвал писмен договор между страните по делото съгласно изискванията на чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ. Позовават се на изтекла погасителна давност при приложение на срока по чл.111,
б.“в“ ЗЗД.
По възражението за недопустимост на исковете по реда на чл.422 ГПК съдът намира
следното : Възражението е неоснователно. Действително между страните няма спор относно
това, че след издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на исковете по реда
на чл.422 ГПК от ответниците е направено плащане на сума в общ размер от 1306,39 лева.
Въпрос на приложение на материалния закон е разрешението относно това кои задължения
1
са погасени с извършеното доброволно плащане. В случая макар че с възражението по
чл.414 ГПК изрично се сочи, че не се оспорват главните вземания, а само акцесорните
такива, за които е издадена заповед за изпълнение, то в случая липсата на оспорване е
обосновано с плащане. При плащане заявителят има правен интерес да предяви иск по
чл.422 ГПК, ако не признава плащане в погашение на конкретния дълг – арг. чл.414а, ал.5,
вр. чл.415 ГПК. В случая ищецът е признал частично плащане и е предявил иск относно
вземания, за които е приел, че не са погасени с извършеното плащане, като съдът в
решението си ще се произнесе по въпроса за това в погашение на кои задължения следва да
се отнесе плащането.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на
вещно право на ползване върху процесния имот или са сключили договор с ищеца за
доставка на ТЕ в качеството си на ползвател на имота, че в имота за процесния период е
доставена топлинна енергия на претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният
имот, както и размера на цената на услугата дялово разпределение относно процесния имот
през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на претендираното вземане, предмет
на предявения по реда на чл.422 ГПК иск, като им УКАЗВА, че НЕ СОЧАТ доказателства за
твърдяното плащане.
УКАЗВА на ответниците в 1 – седмичен срок с писмена молба с препис за ответната
страна изрично да заявят дали оспорват, че в имота през процесния период е доставена
топлинна енергия в размер на твърдяната сума от 1193,22 лева с оглед необходимостта от
изслушване на съдебно – техническа експертиза.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото документите, представени с исковата
молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането за изслушване на съдебно – техническа
експертиза.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.190 ГПК в 2 – седмичен срок да представи
фактури за задълженията за процесния период, както и акт за разпределение на кубатурата
за процесния имот, като при неизпълнение съдът може да приеме за доказани възраженията
на ответниците.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач на основание чл.190 ГПК в 2 – седмичен срок
да представи документите, посочени т.4 от раздел „Доказателствени искания“ на исковата
молба.
ОТХВЪРЛЯ искането за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, защото не
е необходимо.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 18576/2024г. на СРС, 64 – ти състав.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и
пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
2
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, вкл. и третото лице - помагач с връчване на препис от
настоящето определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3