Решение по дело №98/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 485
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100900098
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 11.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 ти състав в закрито заседание в състав

СЪДИЯ: Владимир Вълков

като разгледа докладваното от               съдията             търговско дело № 98 по описа за 2020

година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър (ЗТР) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от името на „Л.Д.САС - клон Б.“ КЧТ срещу отказ № 20190620155419-2/07.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписвания. В жалбата се твърди, че на търговеца не е обезпечена възможност да изпълни дадените му указания - обявени са по партидата му 6 месеца след указания в закона срок, вместо да използва процедурата по чл. 24 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се също така и отказът да третира документи, каквито не са били указани. Иска се отказът да бъде отменен, а Агенция по вписванията да бъде задължена да предостави указания.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.

По основателността на жалба.

От данните по електронното досие на клона се установява заявено искане за обявяване на Годишен финансов отчет за 2018 г., заявено на 20.06.2019 г. като сред описаните приложения не се установява квитанция за внесена държавна такса.

На 02.01.2020 г. по електронната партида на клона е обявено указание, че следва да бъде представено доказателство за внесена държавна такса.

На 07.01.2020 г. е постановен отказ като длъжностното лице по регистрацията приема, че не са изпълнени указанията за плащане на държавна такса в размер на 20 лв., а представеният за обявяване ГФО е относим към 2017 г. при решение на принципала за приемане на ГФО за 2018 г.

Съдът приема, че функцията на длъжностното лице по регистрацията обезпечава обществения интерес да бъде осигурена достоверност на определени като обществено значими обстоятелства, относими към очертан от закона кръг от правни субекти. От тази гледна точка и длъжностното лице дължи да се произнесе по заявено искане за вписване на конкретно обстоятелство или обявяване на конкретен документ - чл. 19 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 2а т. 4 ЗТР процесуалната икономия на дейността по регистрация е основополагащ принцип на организация на тази специфична дейност. Това предполага от една страна структурно представяне на необходимата информация, обезпечаващо предписаната бързина от страна на администрацията, а от друга - ограничаване ангажиментите на задълженото лице до необходимото, за да бъде извършено исканото вписване, съответно обявяване. Проявление на този принцип е и нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която еднозначно подчинява бързината на необходимостта от своевременно огласяване на заявеното обстоятелство. Настоящият състав споделя застъпения в жалбата довод, че регламентираната процедура на фингирано уведомяване е приложима при стриктно спазване на указания срок за произнасяне. Пропуснатият срок от регистърната администрация при нормативно възложената и отговорност да осигури разглеждане по същество предпоставките за огласяване на заявеното обстоятелство или акт, я ангажира да уведоми непосредствено заявителя. Това не се установява в случая, поради което и твърдяното процесуално нарушение е налице.

Настоящият състав обаче не споделя съдебната практика, че допуснатото процесуално нарушение обосновава отмяна на постановения отказ. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия нормата на чл. 25 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ задължава съда да се произнесе по съществото на искането. Нормата изрично очертава съдържанието на дължимите указания агенцията – да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. От друга страна отразените в отказа обстоятелства, включително и за липсващи документи, информират заявителя за очакваното съдействие. За заявителя съществува обективна възможност да прецени дали да се съобрази или да отстоява търсеното вписване/обявяване при наличните по електронното досие документи. Законът не предписва възможност, а настоящият състав не намира и основание да бъде извличана по тълкувателен път и да дава нови указания за отстраняване на указана вече нередовност. Преценката дали такава е налице е по същество, по който въпрос съдът дължи да се произнесе с крайния си акт и то въз основа на документи, находящи се в електронното досие на регистрираното лице. Ето защо и предпоставка за зачитане на новопредставени документи е представянето им към жалбата, осигуряващо приобщаване към досието и на приложените към нея допълнителни документи.

Законът изрично обуславя вписването от внесена предварително държавна такса. При все, че указанията не са дадени надлежно, отказът е сведен до знанието на заявителя като отразява и дължимата за внасяне сума. Не се установява такса да е внесена и с жалбата. Липсата на внесена такса изрично е указано като основание за отказ - чл. 24 вр. чл. 21 т. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Това е пречка да бъде разпоредено извършване на исканото обявяване - единствено предписаното от закона съдържание на отменителното решение.

За пълнота следва да се посочи, че проверката по чл. 22 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ е ограничена до наличието на документа като материален носител на информация. Изследването на съдържанието на документите е въпрос по същество. Приложеният към заявлението годишен финансов отчет сочи да отразява резултатите за 2017 г., видно и от самия документ той е изготвен на 20.03.2018 г. и е одобрен на 14.08.2018 г. Нормата на чл. 27 т. 1 от Закона за счетоводството изисква годишният финансов отчет да отразява обобщената информация към 31 декември на отчетния период. При заявения за вписване акт това ще рече към 31.12.2018 г. Това несъответствие на собствено основание препятства обявяването на приложения към заявлението годишен финансов отчет. Длъжностното лице по регистрацията в рамките на инициираното регистърно производство дължи да се увери, че представения акт подлежи на обявяване и да откаже обявяването му, ако не съответства на заявеното. Ето защо и в тази насока не дължи съдействие на заявителя, а произнасяне по същество на искането - с отказ. Това на собствено основание изключва търсеното в случая обявяване на акта.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Л.Д.САС — клон Б.“ КЧТ срещу отказ № 20190620155419-2/07.01.2020 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: