РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Бургас, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120107404 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. Р.И.И., редовно упълномощен с пълномощно с
per. № 11449/26.07.2019г. на нотариус с per. № *** срещу: Н. С. Т., с ЕГН: **********,
Адрес: гр. Б., *** и И. С. Т., с ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ***.
От съда се иска да се приеме за установено, че Н. С. Т. и И. С. Т., като
наследници на С.С.Т., дължат на ищцовото дружество общо 867,27 лева /осемстотин
шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, от които главница в размер на
246,38 лева /двеста четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ и договорно
възнаграждение в размер на 620,89 лева /шестстотин и двадесет лева и осемдесет и
девет стотинки/ като всяка от тях дължи главница в размер на 123.19 лв. /сто двадесет и
три лева и деветнадесет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 310.45 лв.
/триста и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за револвиращ заем № ********** от 27.05.2013г.
Твърди се, че Н. С. Т. и И. С. Т. са наследници на починалия длъжник по ДРЗ
№ ********** С.С.Т. и следва да отговарят за по 1/4 от посоченото общо задължение,
както следва: общ размер на 867.27 лева. лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и
двадесет и седем стотинки/, от които: главница в размер на 246.38 лв. /двеста
1
четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ и договорно възнаграждение в
размер на 620.89 лв. /шестстотин и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Тоест всеки от тях дължи главница в размер на 123.19 лв. /сто
двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на
310.45 лв. /триста и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна . Оспорва се
предявения иск, като се твърди, че претендираната в исковата молба сума не е
съответна на припадащата им се част от наследството, тъй като ответниците са дъщери
от първи брак на наследодателя, след който той е встъпил в последващ брак, формирал
СИО, прекратена със смъртта му, а от брака имат и еднокръвен брат. Твърдят, че
собствените им квоти съответстват на по 1/8 ид.ч. Излага се становище за погасено по
давност вземане на ищцовото дружество, за което се излагат аргументи.Твърди се
противоречие на договора със ЗЗП и ЗЗД.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Приложен по делото е Договор за револвиращ заем № **********/27.05.2013
г., сключен между Профи Кредит – кредитор и С.С.Т. – заемополучател. В раздел V и
VI са описани параметрите на одобрения револвиращ заем. Приложена по делото е и
декларация от 27.10.2013 г. от С.С.Т. във връзка с обработката на лични данни, както и
Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договора.
Видно от преводно нареждане от 28.05.2011 г., ищецът на същата дата превел
на Т. сумата 500 лева с посочено основание за плащане № **********, а именно
номерът на договора за заем.
Според приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № ********** са извършвани плащания по договора за общо 291,81 лева,
общата сума на остатъчното задължение по договора за кредит към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1734,53 лева.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 019 от 11.01.2016 г. на Община
Созопол, С.Т. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници съпругата си Е.А.Т. и
децата си Н. С. Т., И. С. Т. и С.С.Т..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т. е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска
2
по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже наличието на
облигационно правоотношение между "Профи Кредит България" ЕООД и С.С.Т. по
силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
27.05.2013 г.; реалното предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; че
заемополучателят С.С.Т. е починал, а ответниците Н. С. Т. и И. С. Т. са негови
наследници по закон, както и размера на вземането си.
Следва да се разгледат възраженията, наведени от ответниците в отговора на
исковата молба относно определените идеални части от наследството на С.Т., за
нищожност на целия договор за потребителски револвиращ кредит и за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания.
Наличието на първите две предпоставки – валидно сключен между ищеца и
С.Т. договор за револвиращ заем и реално предоставяне на заемната сума на
заемополучателя се установява по несъмнен начин от събраните писмени
доказателства, като сумата е преведена на 25.05.2013г., съгласно приложеното
преводно нареждане. От удостоверението за наследници се установява и следващата
предпоставка – че заемополучателят С.Т. е починал, а ответниците Н.Т. и И.Т. са
негови наследници по закон. Установява се също, че заемополучателят С.Т. е оставил
още двама наследници по закон – съпруга Е.А.Т. и син С.С.Т.. Съгласно чл. 60 от
Закона за наследството, наследниците отговарят за наследството на своя наследодател
съобразно дяловете, които получават от наследството. След смъртта на
заемополучателя неговото имущество - права и задължения- преминават в
патримониума на неговите наследници. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството посочените наследници наследяват равни части от наследството. Те
заместват починалия длъжник като субект на договорното отношение. Следователно
ответниците в настоящото производство Н. и И.Т. отговарят за задълженията на
наследодателя си съобразно наследствените си права – в случая за по 1/4 ид. ч. всяка от
тях или общо за ½ ид. част от задължението на наследодателя, равняващо се на 867,27
лева, от които 246,38 лева главница и 620,89 лева договорна лихва за периода от
10.02.2014г. до 10.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.Настоящият състав на съда не споделя становището на ответниците, цче
заемът е бил СИО, прекратена със смъртта на наследодателя им и по този начин
намаляване на собствените им квоти по отговорността за него, тъй като този заем е бил
личен на наследодателя.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ
по чл. 3а ЗКИ се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова
3
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатият на Т. като
физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което ответниците, в качеството им на наследници на
заемополучателя, имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както
и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Следва да се посочи, че процесният договор е сключен на 27.05.2013 г. и за него
е приложима разпоредба на чл. 22 ЗПК в редакцията й от 2013 г. - Обн. - ДВ, бр. 30 от
2013г., в сила от 26.03.2013 г., съгласно която когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. За всички изрично изброени в чл. 22 ЗПК изисквания следва
да се прилагат редакциите им към момента на сключване на договора.
В случая е отпуснат револвиращ кредит. Револвиращият заем (кредит) е
потребителски кредит, при който с подписването на договора се отпуска определена
сума за определен период от време. След извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за револвиращ
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като възражение.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай са спазени
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 – в редакцията й от 2013 г. /Обн. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в
сила от 26.03.2013 г. /, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, в два екземпляра. Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на
договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер
на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ
4
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на
потребителя. Представен е погасителен план, приложен към известието за одобрение
към договора. Възможностите за отказ от договора и за получаване на информация за
дължимостта по кредита са уговорени в общите условия, екземпляр от които е бил
връчен на заемополучателя.
При тези констатации настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия Договор за
револвиращ заем № **********/27.05.2013 г., каквото е и искането на ответниците.
Относно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност:
Процесуалният представител на ответниците с отговора на исковата молба прави
възражение за погасяване на задължението по кредита поради изтичане на давностния
срок, тъй като съгласно чл. 10.3.1 от Общите условия, главното вземане станало изцяло
изискуемо без покана при просрочие на 30 календарни дни.
Действително съгл. чл. 10.3.1 от ОУ при просрочие на месечна вноска с повече
от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ без да е необходимо
да се изпраща уведомление или покана. Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 година на
ВКС по тълк. дело № 4/2013г., явяващо се задължителна за съда практика на ВКС,
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника.
Безспорно по делото се прие за установено, че такова волеизявление и надлежно
уведомяване на всеки от ответнициите, като наследници на заемополучателя от страна
на кредитора не е извършвано. По делото липсват данни вземането на длъжниците да е
било обявено за предсрочно изискуемо при спазване на съответните изисквания за
това. Съдът намира, че падежът на вземането за вноските по договора за кредит е
настъпил с изтичането на срока на договора - 10.06.2017г. и вземането е станало
изискуемо на 11.06.2017г. Ищецът претендира вземането си на основание изтекъл
срок на договора за заем, а не на основание настъпила предсрочна изискуемост.
Заявлението по чл. 410 е подадено в Районен съд– Берковица през м. февруари 2021г.,
5
т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Неоснователно е възражението на
ответниците, че вземането е станало изискуемо по – рано - още при забава в плащането
на първата вноска – 11.02.2014 г.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и
уважаване на предявения установителен иск, дължимите разноски в заповедното
производство в размер на 184,69 лева, от които 34,69 лева за заплатена държавна такса
и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, следва да бъдат присъдени на ищеца.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 325 лева, от
които 25 лева за заплатена държавна такса и 300, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение обаче
следва да бъде намалено, съобразно размерите предвидени в чл. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и следва да се определи такова в
минималния размер от 100 лева, предвид материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото. При този изход на делото съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Н. С. Т. и И. С. Т. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата 125 лева – разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Т., с ЕГН: **********, адрес: гр.
Б., *** и И. С. Т., с ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ***, като наследници на С.С.Т., ЕГН
**********, починал на ***г. в гр. В., че дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, всяка
една от тях сумата 433,64 лева /четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и четири
лева/, от която сумата 123,19 лева /сто двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща главница по договор за револвиращ заем № ********** от 27.05.2013г.
и сумата от 310,45 лева /триста и десет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2014г. до 10.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането,, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 91/2021 г. по описа на РС – гр.
Берковица.
ОСЪЖДА Н. С. Т., с ЕГН: **********, адрес: гр. Б., *** и И. С. Т., с
6
ЕГН:**********, адрес: гр. Б., *** да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК – *********, всяка една от тях сумата 62,50 лева /шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/ - разноски в настоящото производство и сумата 92,35 лева
/деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ______________/п/_________
7