Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр.
Сливен, 11. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от
административния съдия административно дело № 463 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във
връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от у. С. Р., подадена против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 161 от 26.07.2019 г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с който по отношение на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е установено парично задължение за
разрешено право за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 01410005
/ 15.05.2009 г., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., издадено от МОСВ
София в размер, както следва: главница от 446 207, 60 лева и лихва за
периода на забава от 19 956,99 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че актът е материално и процесуално
незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно
упражняване на власт. Излага съображения, че административният орган е допуснал
груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни
правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; не е изяснил фактическата обстановка,
имаща отношение към издаването на оспорения акт. Твърди, че не дължи посочените
в акта парични задължения. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен
п. п. – адв. С. Р. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Изтъква,
че във формулата за изчисляване на размера на таксата, която е приложена от
административния орган е включен параметър- цел на водовземане, който не е
предвиден в Закона за водите.
Административният орган – Директорът
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен п. п. – юриск. М. Х., който
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че оспореният
АУПДВ е законосъобразен. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата
доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора
доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително за водоползване № 01410005 от 15.05.2008 г.,
издадено от Министъра на околната среда и водите, на „Водоснабдяване и
канализация– Сливен” /“ВиК Сливен“/ ООД е предоставено право на водовземане от повърхностен
воден обект с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен
от язовир „Асеновец“, чрез водовземна кула със срок на действие на
разрешителното: до 15.05.2023 г. В Разрешителното е посочено, че за правото на
водовземане за питейно-битово водоснобдяване се заплаща такса за ползваните
водни количества за питейно-битови нужди /л.34 и сл./.
С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019 г., от управителя на „ВиК
Сливен“ ООД е декларирано по Разрешително № 01410005/15.05.2009 г. за
водовземане от повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен,
че отнетият годишен воден обем за питейно-битови нужди за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. е 22 310 380 м3./л.22/
С Констативен протокол № СЛ 183 от 18.06.2019 г., /л.20/ съставен от главен
експерт в Дирекция „Контрол“ при БД ИБР Пловдив, е обективирана проверка по
документи във връзка с горепосоченото Разрешително. В протокола е констатирано
следното: За измерването на отнетите и ползвани водни маси от водоизточник – язовир
„Асеновец“ е монтирано водомерно устройство, като ежедневно се води дневник и
се отчитат подадените водни маси за питейно-битово водоснабдяване; В
представената декларация по чл. 194б от ЗВ годишният обем
в размер на 22 310 380 м3 съответства с годишното количество, посочено в представената
справка и показанията на водомерното устройство; на основание
представената информация, дължимата годишна такса за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., е Т = Е
х W= 0,02лв/м3 x 22 310 380 м3 = 446 207,60
лева.
С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР – Изх. № ПО-02-499
от 24.06.2019 г., /л.16/ “ВиК Сливен“ ООД е поканено да заплати доброволно, в
седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б
„а” от ЗВ, като титуляр по Разрешително № 01410005 от 15.05.2009
г., за водовземане от повърхностни води - язовир „Асеновец“, представляващо
годишна такса за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., изчислена съгласно
чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена
от оспорващото дружество на 26.06.2019 г.
С Уведомление от Директора на БД ИБР с Изх. № ПО-02-499/2/ от 12.07.2019
г., получено от “ВиК Сливен“ ООД на 16.07.2019 г., оспорващото дружество е
уведомено, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК, за
започване на производство за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане за дължимата от дружеството такса за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. по Разрешително № 01410005 от 15.05.2009 г.
/л.13/.
На 26.07.2019 г. от Директора на БД ИБР е издаден оспореният АУПДВ № 161 от
26.07.2019 г., с който по отношение на “ВиК Сливен“ ООД е установено по
основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено право
за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 01410005/15.05.2009 г., издадено
от МОСВ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер - главница от
446 207,60 лева и лихва за забава от 16.02.2019г. до 26.07.2019 г. в
размер на 19 956,99 лева. Посочено е, че таксата е определена въз основа
на представена декларация по чл. 194б от ЗВ. Констатирано е, че към датата на
издаване на АУПДВ, от “ВиК Сливен“ ООД не са внасяни суми по сметка на БД ИБР
за заплащане на дължимите такси за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по
посоченото Разрешително. В акта е извършено позоваване на издаденото
Разрешително за ползване на повърхностни води, на гореописания Констативен
протокол, в който е обективирана проверка по документи, както и на изпратените
до дружеството Покана за доброволно изпълнение и Уведомление за започване на
производството за издаване на АУПДВ.
По делото е назначена, изслушана
и приета комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещото лице и. И.С.И. със
с. „В и К“, и от вещото лице Р.Т. - Ч. със с. „С. и к.“.
Вещото лице С. дава заключение, че от „ВиК Сливен“ е извършвано водовземане
от повърхностни води от язовир „Асеновец“ за питейно-битово водоснабдяване на
гр. Сливен; монтиран е разходомер тип Metro МП 023,
с който се отчитат отнетите водни маси; представената
декларация по чл.194б от ЗВ по разрешително № 01410005/15.05.2009 г. за язовир
„Асеновец“ е коректно попълнена. Въз основа на дневник с баланс на отнетите
водни количества, декларацията за водовземане, констативния протокол и след
направена допълнителна проверка вещото лице дава заключение, че годишният разрешен
обем за отнемане е до 22 000 000 м3, а отнетият воден обем от
дружеството е в размер 22 310 380 м3, като дължимата такса за водовземане от
язовир „Асеновец“ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. е 446 207,60
лв. /22 310 380 м3 х 0,02 лв/м3/.
Вещото лице Ч. дава заключение, че размерът на законната лихва за забава
върху главницата, посочена в оспорения АУПДВ и установена от вещото лице и. И.,
изчислена за периода от 16.02.2019 г. до 26.07.2019 г., е 19 955,40 лв.
Изслушана и приета е допълнителна съдебно-техническа експертиза, с която
вещото лице и. И. сочи, че размерът на таксите за отнетите водни количества съгласно
Закона за водите се определя според два параметъра – отнет воден обем и норми
за водопотребление, определени в наредбата, докато в Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване са въведени три
параметъра – отнет воден обем, норми на потребление и цел на водопотреблението.
Експертът изтъква, че ако се съобразят посочените в Тарифата три параметъра
използваната формула за определяне на дължимите количества по процесният АУПДВ е
непълна, но дава заключение, че във процесния АУПДВ правилно е използвана
формулата за изчисляване на дължимите суми според отнетите водни количества,
имайки предвид нормите на Закона за водите.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният АУПДВ е съобщен на оспорващото дружество на
09.08.2019 г./л.12/. Жалбата срещу акта е подадена по пощата на 21.08.2019 г.
/л.44/ и входирана в деловодството на административния орган на 23.08.2019 г.
Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на
чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в която е предвидено, че компетентен да издава актове за
установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за
незаплатените такси по този закон, е директорът на съответната Басейнова
дирекция. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива
по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВ – за водовземане от повърхностни води. Таксите
за водовземане от повърхностен воден обект представляват публични държавни
вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в
полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са
държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по
основание със закон.
Основанието за дължимите такси е регламентирано със ЗВ. Разпоредбите на чл.
194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане. Начинът на
изчисляване на таксите е определен в подзаконов нормативен акт. В чл. 194, ал.
6 от ЗВ е предвидено, че размерът на таксите за водовземане, начинът и редът за
тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. В
разглеждания случай относимата тарифа е Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ бр.2 от
6.01.2017 г. Таксите за водовземане са годишни и съгласно чл. 21, ал. 1 от
Тарифата, се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2
от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и
процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал.
2 от ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество
справка за иззети водни количества по водоизточници за периода 2018 г.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на
констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Оспорващото
дружество е уведомено за започване на административното производство по
издаване на АУПДВ. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден
оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на
оспорващия, че актът е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователни са и твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи
посочените в акта парични задължения. Размерите на установените като
изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадената от самото
дружество декларация и справки за използваните количества вода за конкретния
период /л.26 и сл./. Същите са били представени от “ВиК Сливен“ ООД на БД ИБР,
поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия оспорващ
количества са изчислени и задълженията. Не са представени от оспорващия данни
за други намерени или изчислени стойности. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ,
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да
водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени
други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен тези,
установени от служителите на БД ИБР в Констативен протокол № СЛ 183 от 18.06.2019
г., съставен въз основа на информацията, предоставена от оспорващия. С оглед
цитираната разпоредба на ЗВ, именно титулярът на разрешителното за водоползване
следва да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира
съответната басейнова дирекция. В случай, че оспорващият е разполагал с
информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните
органи, то е следвало да представи същата по делото. В тежест на страната е да
установи благоприятните за нея факти и тъй като доказателства в тази насока от
оспорващия не са представени, съдът следва да приеме, че посочените от
административния орган количества вода са правилно установени. Съдът кредитира
заключението на съдебно-техническата експертиза, която потвърждава изцяло
констатациите, залегнали в констативен протокол № СЛ 183/18.06.2019 г., както и
в оспорения АУПДВ. Съгласно разпоредбата на §9 от ПЗР на ЗВ, когато
използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или
без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите,
предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от
този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или
преоформяне на разрешителното му. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ /ред., ДВ, бр.
61 от 2010 г./, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите и
обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на
околната среда и водите. Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата
по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата /чл. 194б, ал. 2 от
ЗВ - ред., ДВ, бр. 61 от 2010 г./. Това е сторено с представената декларация по
чл. 194б от ЗВ и с подадената справка към административния орган, за водовземане
от повърхностни води – язовир „Асеновец“ за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. Посочените количества в декларацията са идентични със
стойностите, установени като количества с оспорения АУПДВ.
Приетите в оспорения акт стойности на таксата за процесния период са
определени правилно. Извършените от административния орган изчисления са точни.
Съобразявайки заключението на вещото лице и. И.С.И. съдът приема, че размерът
на таксата правилно е изчислен от административния орган по формулата Т = Е х
W, предвидена в относимата за периода Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г. Съгласно чл. 12,
ал. 1, т. 1 от Тарифата, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни
води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв/куб.м.,
поради което размерът на таксата за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. по посоченото разрешително е определен правилно по формулата за язовир
„Асеновец“, както следва: Т = Е х W = 0,02 лв/куб.м. х 22 310 380 м3 = 446 207,60
лева. По делото не се спори, че таксите за процесния период не са заплатени от
оспорващото дружество.
Неоснователно е твърдението на оспорващото дружество за незаконосъобразност
на АУПДВ, поради обстоятелството, че дължимите такси неправилно били определени
съгласно формулата, посочена в Тарифата на МС, която била неясна и непълна.
Съгласно чл.194 ал.6 от Закона за водите размерът на таксите по ал.1 т.1-3,
начинът и реда за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
Основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане от повърхностен
воден обект е регламентирано със ЗВ, като законодателят в нормата на чл.194
ал.6 от същия закон е предвидил конкретния размер на дължимата такса да се
определя съгласно подзаконов нормативен акт. Именно в тарифата са определени
начинът и редът за изчисление на тези такси за водовземане, като в същата са
доразвити параметрите за изчисляване на дължимите суми в съответствие с целите.
От друга страна в чл.12 ал.3 на тарифата е уточнено и приложението на
упоменатите норми за водопотребление, определени с наредбата в чл.117 а ал.2 от
ЗВ. Тази норма ясно разписва, че същите са приложими, когато водовземането е за
напояване. Предвид факта, че в конкретния случай водовземането е с цел
„обществено питейно-битово водоснабдяване“, нормите на водопотреблението,
определени в чл.117а ал.2 от ЗВ няма как да намерят приложение в конкретния
случай. В този смисъл е заключението по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, в която вещото лице дава становище, че в процесния АУПДВ правилно е
използвана формулата за изчисляване на дължимите суми, според отнетите водни
количества и при съобразяване с нормите на Закона за водите.
Неоснователно е и твърдението на оспорващото дружество за
незаконосъобразност на акта в частта му относно формираното задължение за
лихви. Съгласно чл. 21, ал. 1 от приложимата за разглеждания случай
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., таксите за
водовземане са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя
изпадането в забава при неплащане и съответно – началната дата, от която се
дължи законната лихва. В чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, е предвидено, че неплатените в срок държавни
вземания се събират със законната лихва. Следователно, върху установените
задължения за 2018 г. се дължи законна лихва за забава, считано от 16.02.2019
г. Липсата на изрично посочване в АУПДВ на началната дата на дължимите лихви за
задълженията не обуславя извод за незаконосъобразност на акта, тъй като
началната дата на периода на забава е обусловена от определения в приложимия за
случая нормативен акт краен срок за плащане. За да изпадне носителят на правото
на водовземане в забава, е достатъчно изтичането на определения в нормативния
акт срок за плащане на задължението и неплащане на същото. Изчислените от
вещото лице Ч. лихви върху главните задължения за периода от 16.02.2019 г.
/началната дата, от която се дължи законна лихва/ до 26.07.2019 г. /датата на
издаване на АУПДВ/ са съответни на стойностите, определени в оспорения акт. Разликата
от 1,59 лева по-малко спрямо общия размер на лихвата за забава, определена в
АУПДВ, съдът приема за незначителна, на фона на определеното задължение, поради
което същата не би могла да се отрази на правилността на акта.
По изложените съображения, оспореният АУПДВ е законосъобразен, а подадената
срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане
на направените по делото разноски е неоснователна. От административния орган не
се претендират разноски, поради което не се присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27,
представлявано от у. С. Р., подадена против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 161 от 26.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД е установено по основание и размер парично задължение
за разрешено право за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 01410005/15.05.2009
г., издадено от МОСВ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер,
както следва: главница от 446 207,60 лева и лихва за периода на забава от 19 956,99
лева, като неоснователна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: