Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
22.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1066
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по иск
предявен от Х.Х.Б., ЕГН: **********, Х.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********,
тримата със съдебен адрес:***, лява секция, ет. ***, ап. ****, чрез пълномощника
си адв. С.С., против М.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** и О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: *************, със седалище
и адрес на управление:***, представлявана от Кмета д-р Е. К..
Ищците
твърдят, че били наследници на С. С.Б., починал на 08.09.2008г в с. П., обл. П..
Приживе последният станал собственик на следния недвижим имот: НИВА от 600
(шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с
разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в
землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1
(едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път,
запад - дере, изток - път. Имотът бил придобит от наследодателя на ищците на
основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. За това
обстоятелство С. Б. се снабдил с нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело №
216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на Нотариалната камара и вписан в Служба
по вписванията - гр. К. под № 200, том III от 1998 г.
Ищците
твърдят, че този имот първоначално по силата на ПМС № 76 от 05.12.1997 г. бил предоставен безвъзмездно на С. С.Б. за
ползване като земя от 0,8 дка, за което било издадено удостоверение №
7/17.01.1983 г. на ОНС - село П.. Впоследствие последният се снабдил и с
нотариален акт за собственост. В продължение на двадесет и пет години С. С.Б.
ползвал и владеел този имот на валидно правно основание – първоначално като
ползвател, впоследствие като собственик, а към настоящия момент Х.Х.Б., Х.С.С.
и С.С.Б., като наследници на С. С.Б. продължавали да ползват имота и не били
преустановявали владението и ползването върху него вече общо 35 години.
Следвало да се има предвид, че след активизиране на свлачище, площта на имота
претърпяла разлики, а освен това било направено ново заснемане. След същото,
имотът бил нанесен в плана на село П. под № 000647 с площ от 0,834 декара.
През
септември 2018 г. ищците разбрали, че имот № 000647, находящ се в землището на
село П., о.К. бил придобит от първия ответник М.И.Ч., която го закупила на
публичен търг с тайно наддаване от О.К. Имотът, притежаван от ищците, бил част
от този имот, което означавало, че О.К. не била собственик и нямала право да се
разпорежда с него. В приложената към исковата молба скица било отбелязано, че
местността е „С.“.
Всичко
гореизложено обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на настоящия
иск.
Молят съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици по наследство, оставено от С. С.Б., на следния недвижим имот:
НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска
сграда с разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в
землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1
(едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път,
запад - дере, изток - път. Претендират се и разноските по делото. Алтернативно,
молят да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, считано
от 17.12.1998 г.
Ответницата М.И.Ч., чрез пълномощника си
адв. Д.У. с отговора на исковата молба намира иска за неоснователен. Твърди, че
от представените от ищците Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. и Заповед
№712/15.04.1998 г. не се установява по категоричен начин да са спазени
императивните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по-конкретно – разпоредбите на
параграф 4а от ЗСПЗЗ и параграф 62 ал.3 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Твърди, че фактът, че впоследствие
праводателят на ищците се снабдил с констативен нотариален акт за собственост
върху процесния имот, по никакъв начин не санирал пропуските и нарушенията на
процедурата по закупуването му, визирани в параграф 62 и не го легитимирал като
собственик на имота. От представените доказателства от ищците не можело да се
направи извод за законно придобиване на правото на собственост върху спорния
недвижим имот. Нямало данни да е осъществена докрай процедурата за ползвателите
по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това оспорва претенцията им за
собственост на процесния имот.
От друга страна, ответницата била абсолютно
добросъвестен и изряден купувач, който при спазването на всички законови
изисквания се сдобил със собствеността върху имота от предишния му собственик,
а именно – О.К. поради което не следвало да търпи негативни последици и
неудобства.
Ето защо моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан и да ѝ присъди разноските по делото.
Ответната Община, чрез юрк. Д.Т. и адв. Щ.Ц., оспорва иска. Твърди, че имот 000647 –
земеделска земя, бил придобит от О.К. по чл.25 ЗСПЗЗ и за него имало издаден
акт за общинска собственост. Земите по чл. 25 ЗСПЗЗ, в предходните му редакции,
били собственост на общината по силата на закона.
На следващо място твърди, че признаване
правото на правоимащите лица да им бъде възстановено, респективно да придобият
правото на собственост върху имотите, границите на които се установяват с плана
по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За
земите предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по параграф 4
от с. з. се изработвал помощен план и план на новообразуваните имоти, които се
изработвали и одобрявали съгласно правилата на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4
от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по параграф 4к, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост, върху които
се придобива, съответно възстановява, по реда на параграф 4к, ал. 7 и при
условията на параграф 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Планът на новообразуваните имоти се изработвал в мащаба и въз основа на
помощния план по ал. 1 и съдържал границите и номерата на новообразуваните
имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където се намира
процесния имот, няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по възстановяване
собствеността на 33 не била завършена. Следователно преди влизане в сила на
заповедта по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези площи не бил настъпил
реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани.
Твърди, че съгласно Решение №
387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. I г.о. ВКС, самият ПНИ не създава и
не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за
възстановяване на собствеността. Административната процедура за реституция на
тези терени щяла да приключи след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по
пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
На следващо място счита, че правото на
ползване на ищеца не се е трансформирало в право на собственост. За имот,
находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се
възстановява по реда на земеделската реституция, административната процедура по
възстановяване на собствеността на земеделската земя приключвала с издаване на
решение на поземлената комисия по чл.18ж от ППЗСПЗЗ или с приемане на § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед на кмета, в които да се индивидуализират като обекти
на правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи
и площ. Предпоставка за допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, било правата
по §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца да са признати, сложният фактически
състав по този ред да е приключил и това да
е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка не била налице, защото няма
изработен помощен план.
На следващо място оспорва извършеното плащане
на земята от ищците, но дори и то да било извършено, създавало само облигационни отношения
между тях и общината и нямало транслативен ефект относно промяна на
собствеността, именно защото процедурата по реституция не е завършила. Нямало
ПНИ и заповед на ОУ.
Оспорва идентичността на имота претендиран
от ищците, който се намира в местността „М.“ с
този продаден от О.К. който се намира в местността „С.“. Не съществувал имот с пл. № 1 по кадастралния план
на с. П., както твърдят ищците.
Оспорва с нотариален акт №80, том I, рег. №
1029, дело № 216 от 1998 г. на нотриус с рег. № 099 на Нотариалната камара и
вписан в Служба по вписванията - гр. Карлово под № 200, том III от 1998 г.
Същият бил издаден след представяне от ищците на окомерна скица, което не
позволявало имотът да се индивидуализира, а и процедурата по реституция не била
завършила.
Твърди, че претендираният имот е земеделска
земя и ако действително ищците са имали право на собственост върху нея, е
следвало да предприемат процедура по нанасяне на собствеността им в КВС, което
не са сторили и процесуалното им бездействие, от което не би следвало да
извличат полза, било причина за настоящото производство.
На следващо място, относно наведените с исковата
молба твърдения, че ищецът е собственик освен по нотариален акт, също така се
позовавал на оригинерно придобивно основание, а именно – изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху имота с намерение за своене, ответникът счита, че спрямо имота не тече
придобивна давност, поради което ищецът не може да го придобие на това
основание. За да се признае правото на собственост на основание придобивна
давност разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС изисквала да е упражнявана фактически
власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия
собственик поведение, което несъмнено да сочи, че се упражняват собственически
правомощия. За вещите частна държавна или общинска собственост обаче, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от
1996 г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок
на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче
течението на давностния срок било спряно с § 1 от Разпоредби към Закона за
допълнение към ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на
правната норма спирането на течението на давностния срок било продължено до
31.12.2022 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия
момент не бил изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот
частна общинска собственост, поради което ищецът не се легитимирал като
собственик на процесния имот.
С оглед изложеното предявеният от ищците
иск бил недопустим и неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, а на О.К. да се присъдят
разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален
акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г. на нотриус с С.Р., рег. №
099 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. К. под № 200,
том III от 1998 г., е видно, че на 17.12.1998 г. е признато по реда на 4а от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ правото на собственост на С. /С./
С.Б. ЕГН: ********** върху недвижим имот: НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма
категория, заедно с построената стопанска сграда с разгърната застроена площ от
35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в землището на с. П., обл. П., в
местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1 (едно) по кадастралния план на
селото, при съседи: север – П. К., юг - път, запад - дере, изток - път.
От
представеното в заверен препис Удостоверение №7 от 17.01.1983 г. на Общински
народен съвет – с. П. се установява, че преди издаване на нотариалния акт,
имотът е предоставен за безвъзмездно ползване на С. С.Б. по силата на ПМС №76/05.12.1997
г., а със Заповед №712/15.04.1998 г. на Кмета на О.К. му е разрешено да го
закупи на основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. В
тази връзка е съставен оценителен протокол за имота от 08.10.1998 г. и е
издадена заповед №1811/09.10.1998 г., с която се утвърждава оценката му – също
приложени по делото.
Представено
е Удостоверение за наследници изх. №55/10.09.2018 г., издадено от Кметство – с.
П., от което е видно, че С. С.Б. е починал на 08.09.2008 г., а тримата ищци са
негови законни наследници, съответно – съпруга и деца.
Представено
е в препис Заявление от 16.10.2017 г., адресирано до Кмета на О.К. от което е
видно, че М.И.Ч. е поискала да ѝ бъде разрешено закупуването на общинска
земя – имот 000647, с площ 0,834 дка, находящ се в землището на с. П..
От приложената
Докладна записка на Кмета на с. П. от 31.10.2016 г., адресирана до Кмета на О.К.
е видно, че същият предлага да бъде разделен на две и продаден имот 000646,
намиращ се извън регулацията на селото – на югоизток, и граничещ с последната
къща.
Не е
спорно по делото, а и е видно от представените писмени доказателства, че за
имот 000646 по КВС на с. П., с площ 2.143 дка, е издаден
акт за частна общинска собственост № 5165 от 30.11.2016 г. С Решение
№834 взето с Протокол 30 от заседание на Общински съвет – К., проведено на
30.11.2017 г., е одобрено разделянето на
имот 000646 на: имот №000647 с площ
0,834 дка и имот №000648 с площ 1,309 дка. На основание взетото решение за имот
№000647 е съставен АЧОС №5553 от 12.01.2018 г.
С
исковата молба е представено ксерокопие на обява за предстоящо на 02.07.2018 г.
провеждане от О.К. на публичен търг с наддаване на три земеделски имота – имот
№032160 с площ 1,264 дка, находящ се в местността „Г.“, в землището на гр. К.; имот
№000647, с площ 0,834 дка, находящ се в землището на с. П.; имот №000479,
с площ 0,3000 дка, находящ се в землището на с. Д..
С отговора
на исковата молба О.К. представя в заверен препис административната преписка по
провеждане на търга – Заповед № РД-414/22.05.2018 г. на Кмета на общината за
откриване на процедура по продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на
имоти; тръжна документация; обява във вестник „Д.“; регистър на лицата закупили
документи за участие; регистър на лицата подали документи за участие; Заповед №
РД - 579/03.07.2018 г. на Кмета на общината за определяне на комисия, която да
проведе търга; 7 бр декларации от членовете на комисията; тръжни документи
подадени от М.Ч.; списък на допуснатите кандидати с подробен опис на подадените
документи; протокол от 03.07.2018 г. за проведен търг; Заповед № РД
-592/06.07.2018 г. на Кмета на общината за определяне на купувач на имот
000647, землище с. П.; протокол от 06.07.2018 г. за обявяване заповедта на
информационното табло в О.К. фактура и квитанция за заплащане на имота, местни
данъци, такси и за оценка. Установява се от тези писмени доказателства, че имот
№000647 по КВС на с. П. е станал собственост на М.И.Ч. на основание Договор за
продажба на земеделска земя от ОПФ № В-338 от 26.07.2018 г., вписан в С. по в.
– гр. К. с вх. рег. №2747 от 30.07.2018 г., Акт №20, том 10 от 2018 г. Имотът е
деактуван със Заповед № РД-728/24.08.2018 г. и е предаден на М.Ч. с протокол.
По искане на ищцовата страна е
допусната съдебно-техническа експертиза, която съдът е приел като обективна и
компетентно изготвена, ведно с приложените 2 бр. комбинирани скици. От
експертното заключение и след изслушване на вещото лице М.К., се установява, че
процесният имот няма материлизирани граници и същите са му посочени от ищците. След
заснемане и нанасяне на имота върху КК на с. П., се е получила конфигурация,
заключена между числата 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1, съдържаща площ от 929 м.
кв. /скица №1/, като участието на тази площ в съответните имоти е, както следва
/скица № 2/: в имот № 58616.152.359 се вмества с 24 кв. м.; в имот №
58616.152.648 се вмества с 122 кв. м.; в имот № 58616.152.647 се вмества с 599
кв. м.; в имот № 58616.152.598 се вмества с 184 кв. м. Вещото лице посочва още,
че процесният имот се намира в местност „М.“ в землището на с. П. и
представлява част от имот 000647 по КВС на селото, а местност „С.“ няма и не е
имало в землището на това населено място.
По делото е допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза, като на вещото лице е поставена
задача да проследи кадастралния статут на имота по различните действащи за
съответната територия планове от 1997 година до днес, да посочи кога и с какви
актове са одобрявани плановете, дали са изменяни и на какво основание. От
експертното заключение и приложените 3 бр. скици се установява, че изработената Карта на възстановената собственост /КВС/ на с. П. е обявена в
ДВ бр. 29/15.04.1996 г. Съгласно същата процесния имот заедно с други имоти е
заснет под № 338 /Приложение 1/. Като собственик на последния е записано, че е
общинска частна собственост. Със заповед № РД-00-105/31.04.2006 година на
Областен управител на област П. е одобрен План на новообразуваните имоти /т.
нар. имоти по параграф 4/. По данни от О.К. предмет на тази заповед са имоти на
три места в землището на с. Пролом, т. е. места където са разположени по-голям
брой имоти. Тъй като процесният имот е единичен в м. „М.“ и поради
незаинтересованост от страна на собствениците, той не е бил предмет на
заснемане и оттам – предмет на заповедта.
Вследствие на делба вписана на
03.02.2014 г. имот № 338 се разделя на два имота – имот № 342 със собственици А.
Г. И. и М. А. И. и имот № 360 – общинска частна със собственост / Приложение 2/.
Втора делба вписана на 27.04.2016
г. разделя имот № 360 на нови два имота – имот № 645 със собственик М.Ч. и имот
№ 646 – общинска частна собственост /Приложение 3/, като същият е актуван с АКТ
№ 5165/30.11.2016 г.
Вещото лице посочва още, че въз
основа на Решение № 834 на Общински съвет – К. взето с протокол № 30 от заседание,
проведено на 30.11.2017 г., е одобрено разделянето на имот № 000646 по КВС на
с. П., от който се образуват два нови имота – № 000647 – общинска частна със
собственост и № 000648 – др. жил. терен, с. П., като решението на общинският
съвет е мотивирано от заявление с входящ № 94-00-6875 за закупуване на част от
имот № 000646 от М.И.Ч.. Имот № 000647 е актуван с Акт № 5553 за ЧОС с дата
12.01.2018 г. на основание чл. 59, ал. 2 от ЗОС и Решение № 834 на Общински
съвет – К., взето с протокол № 30 от заседание проведено на 30.11.2017 г., като
чл. 59, ал. 2 от ЗОС препраща към чл.2, ал.1, т.3 от същия закон, тъй като този
имот е част от имот № 000646.
От разпита на свидетеля С.П.Р. - К.,
се установява, че работи като нотриус, с район на действие РС К.. След
предявяване на Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216 от 1998 г.
свидетелката потвърждава, че е подписан от нея и е изповядан в нейната кантора.
Описаните в нотариалния акт документи, които са послужили за издаването му –
Писмо №252/15.12.1998 г. на О.К. Заповед №1811/09.10.1998 г. на О.К. Заповед
№712/15.04. 1998 г. на О.К. Удостоверение №7/17.01.1983 г. на Кметство с. П.;
Скица №435/14.12.1998 г. на О.К. Квитанция №2/02.11.1998 год. О.К. не са
запазаени в архива на нотариуса, тъй като по закон делата се унищожават след 5
години. Пазят се само оригиналите на нотариалните актове, а описаните документи
са унищожени около 2007 г. Свидетелката посочва, че след като е издаден
нотариалния акт по параграф 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ, то всички тези документи са
ѝ били представени. Уточнява, че Писмо №252/15.12.1998 г. на О.К. е било
издадено в полза на правоимащото лице С. Б. и с него му е дадено разрешение въз
основа на всички други получени документи, да се снабди с нотариален акт.
Писмото е последният документ от цялата процедура, който се изпраща служебно на
нотариуса, а това означава, че следва преди това да е заплатил имота и да му е
издадена съответната квитанция.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, приема
следното от правна страна:
По допустимостта:
Искът по чл. 124, ал.1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищецът избрал да се защити с положителен установителен иск за собственост, има правен интерес от предявяването му, предвид оспорване правото на собственост от страна на ответната община, която е актувала имота с АЧОС, а впоследствие го е продала на другия ответник – М.Ч.. Съдът не споделя възраженията изложени в отговора на исковата молба на О.К. за липса на идентичност между имота, посочен от ищците и този, който е бил придобит от отв. Ч.. Действително, в исковата молба се сочи, че в скицата на имота е отразена местност „С.“, а имотът се намира в местност „М.“. Всъщност местност „С.“ в землището на с. П. не съществува, както е констатирало и вещото лице К.. Местността, където се намира процесният имот безспорно е „М.“, а съдът приема, че в случая става въпрос за объркване от страна на ищците, които неправилно са възприели посочения в скицата адрес на отв. М.Ч. ***, като местонахождение на процесния имот.
По основателността:
За да бъде уважен предявеният
положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че
е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. В случая ищците се легитимират
като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт, издаден на наследодателя
им С. Б. на основание §4а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. От
изготвените съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза се
установи, че имотът понастоящем представлява част от имот 000647 по КВС на с. П.,
като се вмества в границите и на други три имота, както следва: в имот №
58616.152.359 се вмества с 24 кв. м.; в имот № 58616.152.648 се вмества с 122
кв. м.; в имот № 58616.152.647 се вмества с 599 кв. м.; в имот № 58616.152.598
се вмества с 184 кв. м.
Ответната О.К. навежда доводи за
това, че имот 000647 е земеделска земя, придобита по реда на чл.25 ЗСПЗЗ и за
него е бил издаден Акт за частна общинска собственост № №5553 от 12.01.2018 г.
Освен това ищците не доказали настъпването на пълния фактически състав на §4а
от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Ответницата Ч. счита, че е
станала собственик на имота напълно законно, след като го е закупила от
Общината в резултат на надлежно проведен търг.
Съдът намира иска за основателен
и доказан, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на §4а от ПРЗ на
ЗСПЗЗ предвижда, че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху
земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени
в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината
по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката.
В производството по отношение на
това придобивно основание ищците трябва да докажат, че наследодателят им е
трансформирал правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ, за което следва да установят, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
наследодателят им е бил ползвател на имота на основание акт на МС, застроил го
е по начин, ограничаващ реституирането му и това е породило право да закупи
терена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Дори в полза на бившия ползвател да е
бил съставен констативен нотариален акт по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, това
обстоятелство не освобождава ищците от задължението да установят наличието на
предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползуване в право на
собственост при направеното оспорване от страна на ответниците.
Кумулативните предпоставки, при
които възниква правото на собственост са: на лицето да е било предоставено
право на ползване върху земеделска земя по силата на някой от актовете на
държавни органи, посочени в §4, върху тази земя да е построена сграда до 01.03.1991
г. и земята да е заплатена в посочения срок. Безспорно се установи по делото, че
на С. Б. е била предоставена за ползване земеделска земя по ПМС 76 от
05.12.1997 г., в която е построена масивна сграда – вила от 15.60 кв. м.
(л.163), като определената по съответиня ред цена е била платена. Това се
установява от обективните показания на непредубедения свидетел С.Р. – К., която
в качеството си на нотариус е изповядала нотариален акт №80, том I, рег. №
1029, дело № 216 от 1998 г. Независимо, че не си спомня конкретните
обстоятелства по съставянето му (което е съвсем естествено, доколкото
нотариалният акт е издаден преди повече от 20 години), свидетелката е
категорична, че е подписан от нея и описаните в акта документи са били
представени от С. Б., в т. ч. и Писмо
№252/15.12.1998 г. на О.К. Установи се, че писмото се издава в полза на
правоимащото лице и се изпраща служебно на нотариуса, за да удостовери, че то
разполага с всички необходими документи и може да бъде съставен нотариален акт за
съответния имот. Това означава, че пред нотариуса са били представени и
доказателства за извършеното от С. Б. плащане на продажната цена, като този
факт съдът приема за безспорно доказан по делото.
Ето защо, и съгласно разясненията
дадени в ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, следва да се зачете
легитимиращото действие на Нотариален акт №80, том I, рег. № 1029, дело № 216
от 1998 г. на нотриус с С.Р., рег. № 099 на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията - гр. К. под № 200, том III от 1998 г.
Изложеното сочи, че С. С.Б. е
придобил правото на собственост върху процесния имот при наличие на предпоставките
по 4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а предявеният иск за собственост е основателен, тъй като
ищците са негови законни наследници.
По отношение на представения АЧОС
№5553 от 12.01.2018 г.на О.К. следва да се има предвид, че той не поражда вещно
право на собственост върху актувания имот в полза на Общината, а само
удостоверява съществуването му, т. е. има констативно, а не конститутивно
действие. Съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС актовете за общинска собственост нямат
правопораждащо действие, поради което Общината следва да установи на кое
законово основание спорния имот е придобил статута на общинска собственост.
Поради това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест е да докаже
наличието на посоченото в него правно основание за придобиване на собствеността
върху имота, каквото не е сторено в случая. В хода на настоящото дело О.К. не
установи правнозначими факти, които да обосноват съдържанието на този акт,
който, както се посочи, не поражда права сам по себе си в нейна полза.
Изложеното мотивира съда да
приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищците
претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като
признае за установено спрямо О.К. и М.И.Ч., че Х.Х.Б., Х.С.С., и С.С.Б. са
собственици по наследство на следния недвижим имот: НИВА от 600
(шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска сграда с
разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в
землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1
(едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път,
запад - дере, изток - път.
За оригинерното основание на
което алтернативно се позовават ищците – изтекла придобивна давност, не се
ангажираха никакви доказателства, но съдът не следва да се произнася по него,
доколкото уважава иска по заявения първичен придобивен способ.
Относно разноските по делото:
Ищците са направили искане за
присъждане на сторените разноски, което с оглед изхода на делото се явява
основателно и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната Община и ответницата М.И.Ч.
следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата от общо 761.00 лева, включваща
платена държавна такса – 91.00 лева, адвокатски хонорар – 400.00 лева,
възнаграждение на вещо лице – 250.00 лева и депозит за свидетел, допуснат при
режим на призоваване – 20 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по
отношение на М.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** и О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета д-р Е. К., че Х.Х.Б.,
ЕГН: **********, Х.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, тримата със
съдебен адрес:***, лява секция, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощника си адв. С.С.
са собственици по наследство, оставено от С. С.Б., на следния недвижим имот:
НИВА от 600 (шестстотин) кв. м., осма категория, заедно с построената стопанска
сграда с разгърната застроена площ от 35 (тридесет и пет) кв. м., находяща се в
землището на с. П., обл. П., в местността „М.“, съставляваща имот с пл. № 1
(едно) по кадастралния план на селото, при съседи: север – П. К., юг - път,
запад - дере, изток - път.
ОСЪЖДА М.И.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***
и О.К. ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Кмета д-р Е. К. да заплатят на Х.Х.Б., ЕГН: **********, Х.С.С.,
ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: ********** сумата от общо 761.00 лв. (седемстотин
шестдесет и един лева), представляваща разноски по делото
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: