Решение по дело №62507/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8459
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110162507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8459
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110162507 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

22.05.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Иванка Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №62507 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Предявени са осъдителни искове с правно основание по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от
„.....“ ЕАД, срещу С. С. С., в качеството му на наследник на С.А. С., с която моли съдът да
осъди ответника да заплати следните суми: сума от 5 499,12 лв., представляваща обща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за обект с аб.№ ...., находящ се в
гр.София, ж.к. адрес, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба- 02.11.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, сума от 868,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху посочената
главница за периода от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сума от 51,40 лв., представляваща сума
за дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 10,81 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 08.10.2021г.
В законен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, уведомен на
14.05.2022г.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „фирма“ ООД.
С протоколно определение от 13.10.2022г. производството по делото е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, поради установена смърт в хода на процеса на ответника
С. С. С., починал на 21.06.2022г., като с Определение от 21.12.2022г., производството по
делото е възобновено и на основание чл.227 от ГПК като ответник е конституирана С. С. С.,
която възразява за липса на доказателства за приемане на откритото наследство, оставено от
баща й.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложено към исковата молба е решение от 21.02.2019г. на СРС, 53 състав, с което е
признато спрямо С.А. С., че дължи на „.....“ ЕАД парични задължения за горния абонатен
номер, за периода: м.07.2014г.- м.04.2015г.
Представени са и книжа, съставени от етажната собственост, както и обща фактура с
получател: С. А. С..
Третото лице- помагач представя констативни протоколи за отчет при неосигурен
достъп и справки.
Видно от представена справка от Со, направление „Архитектура и градоустройство“
процесният апартамент не е предоставен като обезщетение на отчужден собственик и за
него не е издавана заповед по чл.100 от ЗТСУ.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което за процесния период в имота е определян размера на потребената ТЕ за
отопление и за БГВ, на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп, на 4 бр. уреди за
отчет на 4 бр. радиатори и щранг- лира. Посочено е, че са отчислявани надлежно
технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция, както и са извършени съответните
метрологични проверки.
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че не са отчетени
плащания по партидата, както и са посочени действащите цени за ТЕ за процесния имот по
счетоводни данни.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Когато се открие наследство, тези, за които се е породило субективното право на
наследяване на основание на закона или на завещание, могат да го упражнят чрез
волеизявление. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява
волята си да го придобие и може да бъде изрично или мълчаливо. Последното предполага да
има извършено действие от наследник, което несъмнено да предполага намерение за
2
приемане на наследството. Законът не определя тези действия, но те трябва да могат да
бъдат извършени само от лице в качеството му на наследник. В съдебната практика се
приема, че такива действия представляват разпореждането с наследственото имущество,
предявяване на делбен иск от наследника, сключване на споразумения между
сънаследниците за разпределение на ползването на наследствен имот, цедиране на дълг и
др. Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия, които по несъмнен
начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството.
Следва да се сподели становището на ответника, че по делото не са налице доказателства за
надлежното приемане на откритото наследството от страна на конституирания като страна
наследник. В публично съдебно заседание от 15.02.2023г. са дадени указания на ищеца в
тази насока. Правилата на доказателствената тежест изискват недоказаният факт да се
приеме за неосъществил се. Приложеното към исковата молба решение на СРС, 53 състав,
срещу С. А. С., починала на 12.03.2018г., е ирелевантно спрямо мълчаливото приемана на
наследството от конституирания ответник С. С. С.. Само на това основание исковите
претенции подлежат на отхвърляне, като не следва да се обсъждат останалите по делото
доводи на страните.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение за процесуална защита по
делото, по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Искането на ответната страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за
правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
съдебната практика. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 945 лв. в процесния слуай и осъжда другата страна
да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....“ ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. адрес, представлявано от Ал. А.- Изпълнителен директор, срещу С. С. С.,
ЕГН: **********, осъдителни искове за следните суми: сума от 5 499,12 /пет хиляди
четиристотин деветдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща обща
стойност на незаплатената топлинна енергия, за обект с аб.№ ...., находящ се в гр.София,
ж.к. адрес, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 868,16 /осемстотин шестдесет
и осем лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
15.09.2019г. до 08.10.2021г., сума от 51,40 /петдесет и един лева и четиридесет стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.09.2018г. до
30.04.2020г. и сума от 10,81 /десет лева и осемдесет и една стотинки/ лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 08.10.2021г., като неоснователни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 945 /деветстотин четиридесет и пет/
3
лв.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
адрес, представлявано от Ал. А.- Изпълнителен директор, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да
заплати на адв.В.С.Д. от САК, сума в размер на 945 /деветстотин четиридесет и пет/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника
по делото.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ООД, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4