№ 101
Гр. Силистра, 30 ноември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д № 236 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството е образувано по жалба от Д.И.Д. с ЕГН– **********
*** срещу Писмо с УРИ 342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, с което е постановен отказ за извършване
на промяна на регистрацията, зачисляване в региона и промяна на собственост на
представения от него лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел МЛ 270 ЦДИ“ с рег.
№ СТ 2069 АТ и номер на рама със символи: WDC1631131A522769, с които е бил
първоначално регистриран.
Въз основа на извършен анализ на текста на писмото
жалбоподателят счита, че с него са постановени два отказа: 1. относно
пререгистрация на автомобила съгласно Наредба № I-45 от 24. 03. 2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни и 2.
относно възстановяване на идентификационния
номер на автомобила съгласно Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за
определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно
средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на
идентификационен номер на пътно превозно средство. Изложените доводи в жалбата
са концентрирани около незаконосъобразността на втория отказ. Моли за отмяната на акта, за
връщане на преписката на органа със задължителни указания относно
възстановяване на регистрацията и последваща пререгистрация на автомобила,
както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, действащ чрез гл. юриск. на ОДМВР В. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна
предвид безспорно установения факт, че е налице интервенция върху знаците на
фабрично поставения номер на рамата на закупения от жалбоподателя автомобил.
Оспорва доводите в жалбата, че е бил сезиран с искане за предоставяне на
административна услуга за възстановяване на номера на идентификационния номер
на превозното средство. Подробни доводи
излага в представени по делото писмени бележки. Моли за отхвърляне на жалбата и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Първоначално производството по настоящото дело е
прекратено като недопустимо с мотива, че оспореното писмо има указателен
характер и въпросът относно основателността на искането за пререгистрация на
процесния автомобил е бил разрешен между страните в производството по адм. д. №
245 / 2011 г. на АдмС-Силистра. С Определение № 8542 / 05. 10. 2022 г.,
постановено по адм. д. № 8507 / 2022 г. на ВАС,
прекратителното определение е отменено и делото е върнато на настоящата
инстанция със задължителни указания за разглеждане на жалбата срещу
постановения с оспореното писмо отказ за извършване на пререгистрация на
автомобила след промяна на собствеността му.
С оглед задължителните указания на ВАС следва да се
приеме, че се атакува се индивидуален административен акт – отказ за извършване
на пререгистрация на пътно превозно средство след промяна на собствеността му,
който акт подлежи на съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да се изтъкне,
че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно
обстоятелството, че оспореното писмо материализира два постановени отказа-за
пререгистрация и за възстановяване на идентификацията на автомобила. За да са
налице два отказа следва да са заявени две искания за предоставяне на
съответните административни услуги. В настоящия случай, предвид установения
начин на работа в служба „Пътна полиция“, описан в молбата от ответника (л.
56-57), липсва екземпляр от заявлението, по което е работил ответният орган, но
са налице безспорни данни, че искането е било свързано с извършването на
пререгистрация на автомобила–чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. Впрочем, обстоятелството,
че след регистрирането в служба „Пътна полиция“ заявлението се връща на
заявителя, се потвърждава и от материалите по приключилото адм. д. № 245/2011
г., от които се установява, че предходното заявление за пререгистрация е
приложено в кориците на делото от самия жалбоподател и копието от него е
заверено за вярност от процесуалния му представител и не фигурира сред
документите, съдържащи се по преписката, т. е. този начин на работа е установен
от години. Очевидно възприетият подход от администрацията на органа търпи
сериозни критики, но само въз основа на липсата на заявлението не може да се
счете, че е поискано предоставяне на две административни услуги. Относно вида
на исканата услуга може да се съди както от текста на самата жалба (л. 4 от
делото), така и от изявленията на адв. Б. в с. з. на 10.02.2022 г. (л.
52–гръб), а също и от отбелязванията в квитанцията за платена държавна такса за
предоставяне на исканата услуга, в това число и за нейния размер-35 лв. (л.
62). Видно и от текста на самото писмо е обстоятелството, че органът е
разгледал заявление за предоставяне на
услугата „Промяна в регистрацията на пътно превозно средство“. Тази услуга е вписана под № 2677 в списъка на
административните услуги. Административната услуга „Възстановяване на
идентификационен номер на пътно превозно средство“ е съвсем различна – същата е
под № 454 от списъка на административните услуги и за нея се дължи съвсем различна
държавна такса, съгласно чл. 25, ал. 12 от Тарифа № 4 за таксите, които се
събират в системата на МВР по ЗДТ – дължимата такса е 80. 00 лева. По делото
липсват доказателства, че от страна на жалбоподателя е направено искане за
предоставяне на подобна услуга и същият е заплатил държавната такса за нея, за
да е налице задължение за органа да се произнася по подобно искане. Единствено от предпоследния абзац в писмото,
който изцяло е с указателно съдържание, подобен извод не може да се направи.
Изцяло неоснователни са и изложените твърдения в жалбата (л. 5), че дори ако
доводите за отказ за пререгистрация на МПС на осн. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП и Наредба № I-45/2000 г. са законосъобразни и верни, то административният
орган е следвало да спре това производство и да изпълни процедурата по Наредба
№ 8121з-1/02. 01. 2018 г. за възстановяване на идентификационния номер на
автомобила и едва тогава да отпочне, или да откаже пререгистрация на МПС. Както
вече се коментира, се касае за две отделни административни услуги, като
инициативата за предоставянето им е на ползващото се от тях лице, което дължи
заплащането на съответните такси за извършването им и след като органът не е бил надлежно
сезиран от лицето за произнасяне с административен акт/услуга за възстановяване
на регистрацията на ППС, за него не е възникнало задължение за предоставянето
ѝ (в този смисъл Решение № 9908 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9545/2019 г.).
Въз основа на изложеното по-горе настоящата инстанция
приема, че началото на административното производство е сложено с отправянето
на искане от жалбоподателя с № 211099011826 от 04. 11. 2021 г. за предоставяне на административна услуга от
ответния орган, свързана с промяна на регистрацията, зачисляване в региона и
промяна на собственост на представения от него лек автомобил марка „Мерцедес“ ,
модел МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № СТ 2069 АТ и номер на рама със символи:
WDC1631131A522769.
Въз основа на искането е постановен отказа на органа,
материализиран в Писмо с УРИ 342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, оспорването на който е повод за
инициирането на настоящото производство. За обосноваването на отказа органът е
приел, че на 14. 09. 2010 г. в сектор пътна полиция вече е било подавано
заявление № 101099007703 за пререгистрация на процесния автомобил. При
извършената идентификация е установена механична интервенция върху символите,
определящи идентификационния номер на МПС, поради което е била издадена Заповед
№ 711 / 26. 10. 2011 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за
отказ за регистрация, която е била потвърдена при оспорването ѝ по
съдебен ред с решението по адм. дело № 245 / 2011 г. на Адм.С-Силистра. Органът
е коментирал, че по случая е било образувано досъдебно производство, като
предвид изтичането на давността за наказателно преследване за извършено
престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, с постановление с изх. № 139/16 от 15. 10. 2021 г. е разрешено връщането на
автомобила, в качеството му на веществено доказателство, на правоимащото лице –
Д.И.Д..Коментирал е и Решение № 20137974 от 14.06.2021 г. на РС-София и
по-конкретно заключението на вещото лице по назначената експертиза, че
идентификационният номер на процесния автомобил с рег. № СТ2069 АТ не е автентичен,
налице е преправка на автентичния такъв чрез механично заличаване на знаците от
всички позиции и набиване на тяхно място на нови цифри и букви. Посочените
обстоятелства са мотивирали органа да приеме, че предвид разпоредбата на чл.
143, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не са налице условия за промяна на регистрацията на
автомобила.
С оглед изложените по-горе обстоятелства настоящата
инстанция намира, че оспореното писмо, макар и постановено от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при съобразяване с процесуалните
правила, е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон.
Органът се е произнесъл по същество на заявеното искане за промяна в
регистрацията на процесния автомобил, без да съобрази, че по същото искане вече е налице влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, който акт е бил потвърден
изцяло при обжалването му по съдебен ред в производството по адм. д. № 245 /
2011 г. Решаващите мотиви на съда са свързани с обстоятелството, че при
констатирана интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата
органът в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП правилно е
отказал пререгистрация на автомобила. Новите обстоятелства, на които
жалбоподателят се позовава, за да поиска отново пререгистрация на същия
автомобил, са свързани с влизане в сила
на съдебното решение по гр. д. № 70208 /
2018 г. на Районен съд – София, водено
между жалбоподателя и „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с което жалбоподателят е признат
за собственик на процесния автомобил. Правото на собственост на жалбоподателя
не е било основание за постановяването на първоначалния отказ за
пререгистрация, т. е. установяването му стои извън релевантните за преценка
обстоятелства от органа. Нещо повече – както в производството по постановяването
на първоначалния отказ, така и в производството по гр. д. № 70208 / 2018
г. на РС– София жалбоподателят се е
легитимирал с един и същ титул за собственост – договорът за покупко-продажба
на МПС от 13. 09. 2010 г., т. е. не е налице ново основание за придобиване на
собствеността, въз основа на което да се търси нова пререгистрация и да се
счете, че е налице основание за преразглеждане на искането. В този смисъл и
предвид наличието на предходен отказ, органът не е следвало изобщо да разглежда
заявлението по същество. В негова тежест съгласно чл. 27, ал. 2 АПК е било
извършването на проверка на предпоставките за допустимостта на искането и за
участието на заинтересованите граждани или организации в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, като едно от изискванията за
допустимост (чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК) е липса на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни. В случая тази отрицателна предпоставка,
препятстваща образуването на ново административно производство, е била налице,
поради което административният орган е следвало да прекрати производството и да
не се произнася по съществото на направеното искане, което не е сторено.
Влезлият в сила административен акт при идентичност на предмета и страните е абсолютна
процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Ето защо оспореният
отказ, обективиран в Писмо с УРИ 342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра, е постановен в нарушение на материалния закон,
поради което същият следва да се отмени ( в този смисъл Решение № 7031 от 9.06.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10269/2019 г., Решение № 957 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6693/2018 г. и мн. други).
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски. Съобразно представените по делото доказателства
разноските възлизат на 1010 лева, формирани от платена държавна такса в размер
на 10. 00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като
от страна на ответния орган не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С оглед на това съдът намира, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени изцяло направените от него разноски. Разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Силистра, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, в структурата на което е ответният
орган.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и ал.
3 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа за промяна на регистрацията, зачисляване
в региона и промяна на собственост на лек автомобил марка „Мерцедес“ , модел МЛ
270 ЦДИ“ с рег. № СТ 2069 АТ и номер на рама със символи: WDC1631131A522769,
постановен по заявление № 211099011826 / 04. 11. 2021 г. от Д.И.Д. с ЕГН– **********
*** и обективиран в Писмо с УРИ
342000-21141 / 15. 11. 2021 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Силистра.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Силистра да заплати на Д.И.Д. с ЕГН– ********** *** сумата от 1010.
00 (хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: