М О Т И В И
към присъда по НЧХД № 4027/2016 г. на РС-Варна
С разпореждане на
председателя на РС-Варна е даден ход на тъжбата от В.М. *** срещу Г.Д.Г. *** за извършени от последния престъпления по чл.130 ал.1 от НК, чл.144 ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
В частната тъжба е посочено, че на
29.09.2016 г. около 20:00 ч. в землището на
гр.Долни Чифлик между подс. Г.Г. и тъжителя В.М. възникнал конфликт, при
който подсъдимият обидил тъжителя, заканил му се с извършване на
престъпление срещу него и негово имущество, и го ударил в областта на
торса, хванал го за гушата и започнал да го души, а с челната част
на главата си го ударил в областта на
устата, в следствие на което му причинил контузно разкъсни рани, травматични
оттоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето и гушата, и
кръвонасядания в областта на гръдния кош.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес бяха приети граждански искове, предявени от
пострадалия срещу подсъдимия на обща стойност 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянията до окончателното изплащане на сумата,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
престъпленията по чл.130 ал.1 от НК
в размер на 6000 лева, по чл.144 ал.1 от НК в размер на 2000 лева и по чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146 ал.1 от НК в размер на 2000 лева.
В
съдебно заседание частният тъжител чрез повереник поддържа изцяло подадената
тъжба, както и предявените граждански искове. В хода на съдебните прения
повереникът му пледира за налагане на справедливо наказание на подсъдимия,
уважаване на гражданските искове и присъждане на разноски.
Защитникът
на подс.Г. в пледоарията си моли съда да оправдае подзащитния му, да отхвърли
предявените граждански искове и му присъди направените разноски. Излага доводи
за недоказаност на твърдяните престъпления.
В обясненията
си пред съда подсъдимият Г. оспорва
достоверността на описаното в тъжбата, а в последната си дума акцентира
на взаимоотношенията с Вл.М. по повод
обработваните от двамата земеделски
земи.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На
29.06.2016 г. през деня тъжителят Вл.М.
бил заедно със свид. Т.Костов, който по това време работел като охрана в ЗК „Сотир Костов“, във фуражния цех на
кооперацията, разположен на 300-400 м. от гр.Долни Чифлик. Около 19:30-20:00 ч.
М. казал, че ще отиде да наобиколи нивите, за да види „да не му жъне Гошо нивите“. Пристиганего
му с автомобил в м.“Боаза“ било забелязано от свид. В.Великов, който работел
като шофьор в „Мелница Чифлика“ ЕООД и бил спрял с камиона си, за да изчака разтоварването на комбайна. По
това време последния бил управляван от свид. Ив.И.. Тъжителят вървейки навлязъл
в нивата и започнал да вика към комбайнера:
„ Казал ли съм ти да не влизаш в моите имоти“, „Тук си ме ощетил.
Ще Ви науча, ще видите какво е закон, аз съм закона“. Тогава свид. И. се обадил по телефона на подсъдимия Г.Г., а М. тръгнал към пътя,
където бил оставил автомобила си. Вървейки той позвънил на тел.112, за да
повика полиция във връзка с извършваната според него неправомерна жътва.
Междувременно по повод обаждането на свид. И. на същото място с автомобила си
дошъл подсъдимия Г.Г.. Последвалият словесен спор между него и тъжителя М. прераснал във
физически чрез взаимно дърпане и блъскане. От разстояние свидетелите В.Великов
и Ив.И. видяли само, че Вл.М. бил хванал
подсъдимия за фланелката с две ръце, но докато
отидат до тях всичко било приключило. Подсъдимият потеглил с автомобила
си, а тъжителят започнал да разговаря по
телефона. В последствие на място пристигнали полицейски служители - свидетелите
П.А., П.П. и Д.Д.. Те разговаряли с
тъжителя М., които бил с риза напръскана с кръв, а на долната му устна
имало рана. М. им казал че Г.Г. му е нанесъл побой. След като му разяснили правата го насочили към
поликлиниката в гр.Долни Чифлик за оказване на медицинска помощ. Полицейските
служители видяли и излизащия от земеделския блок зърно-комбайн. Последвали го и го настигнали,
когато влизал в портала на базата, където паркирал и разговаряли с
комбайнера свид. Ив.И.. След това с Вл.М.
отишли до поликлиниката, от където
излизал Г.Г. с лепенка на челото
и фланелка напръскана с кръв. Вл.М. престоял кратко в лечебното заведение, тъй като бил
насочен към спешния център в гр.Варна.
Там се срещнал със св. Кр. П., на когото преди това се бил обадил по
телефона.От своя страна подсъдимият също
посетил лечебно заведение в гр.Варна, заедно със съпругата си свид. Ш.. По повод регистрираните обаждания
на тел. 112 в ПУ на МВР гр.Долни Чифлик била извършена проверка. В хода й
обяснения дали свид. Ив.И., подсъдимия и тъжителя, а на последните били
съставени предупредителни протоколи по чл.56 от ЗМВР за неотправяне на заплахи
и закани за саморазправа един спрямо друг.
От мед.
удостоверение № 551/2016 г. е видно, че при извършен преглед на 29.06.2016 г.
на В.М. е установена разкъсно контузна рана, травматични отоци, ожулвания и
кръвонасядания в областта на лицето, кръвонасядания в областта на гръдния кош.
Същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От мед.
удостоверение № 548/2016 г. е видно, че при извършен преглед на 29.06.2016 г.
на Г.Г. е установена разкъсно контузна рана, и травматичен оток в областта на
лицето. Същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От заключенията
на медицинските експертизи изготвени по отношение на тъжителя
Вл.М. и подсъдимия Г.Д. се установява, че получените от първия
травматични увреждения са резултат на действието на твърди тъпи предмети като
тези в областта на долната устна са получени в посока отпред назад и отгоре
надолу и биха могли да бъдат получени при удар с глава и други в областта на устата, а ивицестите
кръвонасядания и тези около тях по своя вид отговарят да са получени при удари или
стискане на ръце; получените от втория травматични увреждения са
резултат на действието на твърд, тъп предмет, като разкъсно контузната рана в
лявата половина на челото е резултат на удар с или върху предмет с подчертан
ръб, при което действащият подчертан ръб
е бил ориентиран хоризонтално. И при
тъжителя и при подсъдимия травматичните увраждания са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучават без дефицит
за период от около 2 седмици.
Подсъдимият Г.Д.Г.
не е осъждан.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, показанията на свид.
В.Великов, Ив.И., П.А., П.П., Д.Д., Св.Ш., Кр.П. и частично тези на свид.Т.К.;
писмените доказателствени средства: медицински удостоверения, заключения
на медицински експертизи, материали по
преписка № 446000-1395/2016 на ПУ Долни Чифлик, информация за сигналите
получени на тел. 112 и свидетелството за съдимост на подсъдимия.
Обясненията на
подсъдимия съдът възприе като
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите В.Великов, Ив.И., П.А., П.П., Д.Д.,
Св.Ш. и Кр.П., и частично на свид.
Т.Костов като обективни досежно фактите, които непосредствено са
възприели. Тези на свид. Т.Костов в частта им относно информация, която е чул от свид. В.Великов не намериха опора при очната ставка с последния, поради което
съдът не ги възприе.
Писмените
доказателствени средства, съдът също кредитира като относими към: вида на травматичните увреждания
получени от тъжителя и подсъдимия,
хронологията на подаваните сигнали на тел. 112 от тъжителя Вл. М. и проверката,
която полицейските служители са извършили на място и след това във връзка с тях.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие че авторството и самите
деяния не са доказани по безспорен начин.
По
делото се установи, че тъжителят В.М.
е получил травматични увреждания на
долната устна, отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето,
кръвонасядания в областта на гръдния кош. Със същия характер са и получените от
подсъдимия Г.Г. - разкъсно контузна рана и травматичен оток в областта на
лицето. Обяснявайки механизма на
получаването им вещото лице
посочи, че посоката на удара -
отпред назад и отгоре надолу, изключва това да е станало с придърпване. При липсата на преки доказателства, че подсъдимият умишлено е причинил установените и чрез експертиза телесни
увреждания на тъжителя, а събраните в хода на настоящото производство косвени
такива, не могат да обосноват категоричен и недвусмислен извод в тази посока съдът прие
като краен извод, че твърдяното в
частната жалба престъпление по чл.130 ал. от НК е недоказано. В същия смисъл - за недоказаност, са и
изводите на съда относно твърдението на тъжителя, че на 29.06.2016 г. в гр.Долни Чифлик подсъдимият Г.Г. се е
заканил с извършване на
престъпление срещу Вл.М. и негово имущество, което е възбудило
основателен страх у тъжителя. В хода на
съдебното дирене по никакъв начин не се
установи изричането на закани в посочения смисъл от подсъдимия Георгив.
Наличните в преписката на ПУ Долни Чифлик при ОД на МВР-Варна протоколи за
предупреждение спрямо двете страни в процеса, са само индиция за превенция на
бъдещо неправомерно поведение от тях.
Недоказано в процеса остана и твърдението на тъжителя, че на 29.06.2016
г. в гр.Долни Чифлик подсъдимият Г.
публично е казал обидни думи / „ да ти еба майката, несретник,
нещастник“/ по адрес на Вл.М., които са
били унизителни за честта и достойнството му.
Единствените очевидци на
инцидента свидетелите В.Великов и Ив.И., въпреки професионалната си обвързаност
с подсъдимия, добросъвестно изложиха действията, които са могли да възприемат
от разстояние 30-40 метра. В тази връзка съдът прави извод, че свидетелите
очевидци обективно не са могли да чуят изрази и думи, които спорещите тъжител и
подсъдим са си разменяли.
Поради това и
на основание чл.304 от НПК съдът оправда
подс.Г.Д.Г. по така повдигнатите
обвинения.
Недоказаността
на деликтната отговорност, от която тъжителят черпи претенцията си за
обезщетение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, обуслови извода на съда за
неоснователността й. За това отхвърли, предявените граждански искове срещу подсъдимия в размери съответно: на 6000 лева
за престъплението по чл.130 ал.1 от НК;
в размер на 2000 лева за престъплението по чл.144 ал.1 от НК и в размер на 2000 лева за престъплението по
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва.
С присъдата на
осн. чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди
частния тъжител да плати направените от подсъдимия разноски.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: