№ 556
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500792 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от К. Н. Н. с ЕГН********** чрез
особения представител адв. В. А. П. срещу Решение № 1233/ 24. 09. 2024 г. по
гр. д. №87/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК,
като бъдат присъдени направените по делото разноски. Алтернативно е
отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта
относно присъдените лихви като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
отхвърлен иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК в тази му
част, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК*** е изразила
становище чрез процесуалния си представител адв. Р. Д. въззивната жалба е
неоснователна и обжалваното решение, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и бъдат присъдени
направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80
ГПК.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че К. Н. Н. с ЕГН
********** дължи на кредитора „КРЕДИКТ ИНС“ АД с ЕИК*** по Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010517/ 06. 06. 2022 г. сумата от 500
лв. главница; 180 лв. договорна лихва за периода от 06. 07. 2022 г. 0о 06. 06.
2023 г. и сумата от 50 ,36 лв. законна лихва за забава за периода от 07. 07. 2022
г. до 25. 07. 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението – 26. 07. 2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 4238/ 2023 г. по описа на РС- Плевен. С решението
съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. Н. Н. с ЕГН ********** да
заплати на „КРЕДИКТ ИНС“ АД с ЕИК*** направените по делото разноски
нв исковото производство в общ размер но 828, 20 лв., от които адвокатс7о
възнаграждение в размер на 400 лв., разноски за държавна такса и такса
служебен препис в размер на 128, 20 лв. и 300 лв. депозит за особен
представител. С решението К. Н. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал.1 ГПК на „КРЕДИКТ ИНС“ АД с ЕИК*** направените
по делото разноски в заповедното производство в размер на 425 лв., от които
400 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. платена държавна такса.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
2
делото доказателства е приел, че е налице валиден договор сключен по реда
на чл. 6 ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключване на договора страните използват изключително средство за
комуникация от разстояние – едно или повече.Съдът е приел, че сключеният
договор е оформен съгласно разпоредите на чл.2 ЗЕДЕУУ, спазена е
процедурата по сключване на договора, описана в раздел четвърти от Общите
условия. Посочено е, че сключването на договора е било известно на самия
кредитополучател с оглед на това, че същия се е явил в ИЗИПЕЙ и е получил
преведената от ищеца парична сума по договора, което е удостоверени със
саморъчен подпис на разписката за получената сума.
Районният съд е приел наличието на неравноправна клауза в чл. 4 от
договора относно за обезпечение на вземането чрез поръчителство и от
погасителния план е установено , че сумата по гаранцията е в размер на 360,
но същата не е претендирана от ищеца в заповедното или в исковото
производство. Съдът е съобразил и обстоятелството, че кредитополучателят
не е направил плащане за погасяване на която и да било вноска, поради което
въпросът с прихващане с платена сума по неравноправна клауза е ирелевантен
за настоящия казус.
Съдът е извършил проверка относно действителността на процесния
договор с оглед приложението на нормите на ЗПК. Първоинстанционният съд
е установил, че договорът е сключен в писмена форма, като сключен от
разстояние, налице е погасителен план съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т.11 ЗПК, като съдържа информация за размера, броя, периодичността и
падежите на погасителните вноски. Размерът на уговорения между страните
ГПР е 36 %, не е прекомерен, налице е фиксиран лихвен процент за договор
със срок от една година и крайният размер на договорната лихва е сумиран и
ясен за потребителя от погасителния план по договора. Посочено е, че срокът
на договора е 06. 06. 2023 г. и е изтекъл към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26. 07.
2023 г., поради което към тази дата правилно съдът е приел, че вземането е
било ликвидно и изискуемо. Въз основа на изразените фактически и правни
3
изводи съдът е уважил предявеният иск изцяло като основателен и доказан,
съответно е присъдил направените по делото разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК и в заповедното производство на
основание т. 12, от ТР № 4/ 2013 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като изцяло възприема
изложените мотиви в обжалваното решение.
Във въззивната жалба са изложени доводи относно неспазване на
процедурата по сключване на договора, относно неравноправните клаузи
свързани с претенциите на ищеца за неговото вземане, относно размера на
ГПР. Въззивният съд сита, че са спазени изискванията на закона за сключване
на договора, съответно е спазена процедурата както на сключване на договора,
така и на предоставяне на кредита на въззивника. По отношение на
неравноправната клауза въззивният съд също счита, че тя не се отразява на
размера на вземането, тъй като липсват данни за плащания по договора за
погасяване на кредита от въззивника, за да се приеме, че плащането по
неравноправната клауза може да се прихване с размера на вземането по
главницата. По отношение на ГПР в чл. 3.2. от договора е посочен размер от
49, 7%, което не е в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, поради
което не е нищожна и не води до нищожност на договора. Въз основа на
доказателствата по делото се налага изводът, че кредитът е предоставен от
въззиваемия и е усвоен от въззивника, за времето на действие на договора
липсват доказателства за изпълнение на задължението на въззивника за
връщане на кредита, поради което е налице неизпълнение на договора и
съответно въззивникът дължи на въззиваемия сумите по главницата,
договорните лихви, мораторните лихви и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи районният съд
е постановил решение при спазване па процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
По въпроса за разноските въззивникът е направил възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Въззиваемата страна е представила
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 300 лв. за особен
4
представител на въззивника и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
за изготвяне на отговор на въззивна жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал.1 от НМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г. за изготвяне на отговор по въззивна жалба,
без процесуално представителство, възнаграждението е в размер на 3/ 4 от
възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по- малко от 400 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата адвокатското възнаграждение за
претендирания материален интерес общо в размер на 730, 36 лв. е 400 лв.
Следователно за изготвяне на отговор на въззивна жалба възнаграждението е
в размер на 400 лв. и следва това възнаграждение да бъде присъдено в полза
на въззиваемата страна.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал. 5 и
чл. 80 ГПК и чл. 7, ал.2, т.2 вр. чл. 9, ал.1 от НАМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски в размер на 300 лв. за особен представител във въззивната инстанция
и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1233/ 24. 09. 2024 г. по гр. д. №87/ 2024 г. по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и ал. 5 и чл. 80 ГПК
и чл. 7, ал.2, т.2 вр. чл. 9, ал.1 от НАМРАВ №1/ 09. 07. 2004 г. К. Н. Н. с
ЕГН********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК*** направените
по делото разноски в размер на 300 лв. за особен представител във
въззивната инстанция и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6