№ 146
гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100502316 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс,
Кула Е, срещу решение №3043/10.08.2024г., постановено по гр.д. №
16331/2023 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 4580,33 лв.,
представляваща сбор на сумата от 4565,33 лв. изплатено застрахователно
обезщетение по полица № 111220031022091 /15.06.2020 г. за имуществена
застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „Мартилекс 2"
ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника
на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "Май маркет", находящ се в
гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 1 А, както и сумата от 15,00 лв. разноски по
ликвидация на щета № 11122132007251, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2023 г., до
деня на окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ, както и сумата от 485,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г., на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.
Твърди се, че по делото е останало недоказано, че ищецът е собственик на
процесните три електрически уреда, че същите са били изправни и че са били
1
включени към електрическата мрежа. Представените по делото фактури
касаят климатични системи с посочен различен модел, а констативните
протоколи са недопустимо доказателствено средство, тъй като обективират
свидетелски показания в писмена форма. Подаденото искане от 24.11.2020г.
касае само два от уредите, като щетата по третия уред е заявена с
допълнително писмо от 27.11.2020г. и по отношение на нея ищецът сам
твърди, че климатичната колона на входа на магазина не е била включена
поради топлото време. На следващо място по делото не е доказано, че вещите
са увредени вследствие противоправно поведение на ответника, изразяващо се
във виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 89, ал.1, т. 2 от ЗЕ и
чл.14, т.1 и т. 2 и чл.18 от ОУДМЕЕЕМ. Видно от приетите по делото
Показатели за качество на електроснабдяване на ДКЕВР от 2004г., са
допустими определените в тях отклонения на напрежението. Наличието на
допустими отклонения на напрежението и прекъсвания на захранването не
води до подаване на ел. енергия, която не съответства на показателите за
качество. В обясненията си вещото лице посочва, че няма данни дали в деня на
събитието подаваното към процесния обект напрежение е съответствало на
нормативните изисквания, нито че са били налице аномалии в стойностите в
захранващото напрежение. В оперативния дневник на ответното дружество за
процесната дата няма регистрирани аварии или оперативни превключвания,
нито други жалби за щети и сигнали. Поддържа се на следващо място, че
повредите би могло да се дължат на неизправност на вътрешната ел.
инсталация на ищеца или на фабрични дефекти. Съставеният от ответника
констативен протокол установява само вредите, но не и причините за
настъпването им, които е следвало да бъдат установени от ищеца. Токовият
удар е посочен от вещото лице само като вероятна причина за вредите.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Позовава се на обясненията на вещото лице в о.с.з.,
според които причината за повредата на процесните климатични инсталации е
токов удар, че няма установена друга причина за увреждането и че четири
месеца преди застрахователното събитие уредите са били измерени и са
отговаряли на изискванията, което оборва тезата на ответника за неизправност
или фабрични дефекти.
В предоставения от съда срок не е постъпило писмено становище от
третото лице-помагач „ЗК Уника“АД. В молба преди съдебно заседание
поддържа доводи за основателност на жалбата.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД срещу „Електроразпределение Север“ АД искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 5719,95 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от 4565,33 лв.
изплатено застрахователно обезщетение по полица №
111220031022091/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за
бизнеса" за претърпени щети от „Мартилекс 2" ЕООД в резултат на
застрахователно събитие настъпило по вина на ответника на 20.11.2020 г. в
застрахования обект - магазин "Май маркет", находящ се в гр. Варна, ул. "Цар
Борис III" № 1 А, сумата от 402,01 лв. платена законна лихва върху главницата
за периода 22.11.2021 г. - 04.10.2022 г., сумата от 737,61 лв. платени съдебно-
деловодни разноски, като всички суми са присъдени с влязло в законна сила
2
Решение № 2502/26.07.2022 г. по гр.д. № 16745/2021 г. на PC - Варна, както и
сумата от 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № 11122132007251, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата, както и на
сумата от 607,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г.
В исковата молба ищецът излага, че за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2021
г. е обезпечавал застрахователното покритие по полица №
111220031022091/15.06.2020 г. за имуществена застраховка „Комфорт за
бизнеса", сключена с „Мартилекс 2" ЕООД с предмет застраховане на
машини, съоръжения, оборудване, стоково-материални запаси, движимо и
недвижимо имущество, пари в наличност, застраховани по риска „кражба",
находящи се в застрахован търговски обект - магазин „Май маркет", в гр.
Варна, ул. „Цар Борис III" № 1 А. Сочи, че на 26.11.2020 г. застрахованото
дружество подало уведомление за това, че на 20.11.2020 г., в търговския обект
настъпило застрахователно събитие - „токов удар“, вследствие на което били
увредени два климатика и хладилна витрина. Излага, че по образуваната
преписка по щета № 11122132007251 постъпило писмо от ответника
„Електроразпределение Север“ ЕАД, че на 20.11.2020 г. няма регистрирани
аварии, нито оперативни превключвания по извод средно напрежение и мрежа
ниско напрежение за застрахованият обект, вследствие на което бил
постановен отказ за заплащане на обезщетение. Впоследствие с Решение №
2502/26.07.2022 по гр.д. № 16745/2021 г. на ВРС ищцовото дружество било
осъдено на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на „Мартилекс 2“ ЕООД
сумата от 4565,33 лв. застрахователно обезщетение за увредени вследствие на
„токов удар“ на 20.11.2020 г. две климатични инсталации марка Kobe, модел
KFR - 120 LW/KFR - 120 W, марка Kobe, модел СН - 48 - MRG и на
климатична инсталация Kobe, модел KFR - 56 А6А, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски в размер на 737,61 лв., които суми в
общ размер 5704,95 лв. били преведени на 04.10.2022 г. Твърди, че щетите са
следствие на виновно неизпълнение на следните основни задължения на
ответното дружество: по чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗЕ да осигурява непрекъснатост
на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; по
чл. 14, т. 1 и т. 2 от ОУ да пренася ел. енергия при условията на
равнопоставеност на всеки ползвател, който има ел. уредби, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна среда и да обезпечава
сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия; по чл.
18 от ОУ да пренася към ползвателите електрическа енергия с номинално
напрежение и с показатели за качество, прието от ДКЕВР и при договорените
мощности и категория по осигуреност на електроснабдяването при
настоящите ОУ и спазване на действащото законодателство. Поради това и
доколкото е платил застрахователно обезщетение за щетите, е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ. Сочи, че
е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Излага, че на
09.02.2023 г. ответникът е изпратил на ищеца отговор на регресната покана,
като на тази дата е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Оспорва
твърдените щети по климатичните системи да са следствие на виновно
3
неизпълнение на визираните законови и договорни задължения на ответника.
Сочи, че липсва и непозволено увреждане, както и че не е бил страна по гр.д.
№ 16745/2021 г. на ВРС, поради което не е могъл да оспори експертизата по
делото. Излага, че с молби от 24.11.2020 г. и 27.11.2020 г. „Мартилекс 2“ ЕООД
уведомило ответника за три щети вследствие на прекъсвания на
електрозахранването в обекти на дружеството, а именно два повредени
климатика и повредена климатична колона. След справка в информационната
система и оперативния дневник за аварии е установено, че на 20.11.2020 г.
няма регистрирани аварии и оперативни превключвания по извод средно
напрежение и мрежа ниско напрежение. За този адрес няма сигнали от други
клиенти в района, нито регистрирани жалби за щети или сигнали. В
технологична карта от извършена инспекция на ТП 1923 г. в началото на 2020
г. няма проблеми в ел. частта на трафопоста, захранващ процесния обект.
Застрахованият не е спазил изискването на чл. 56, ал.1 от ОУДПЕЕЕМ да
уведоми ответника за вреди в тридневен срок. Констативният протокол,
съставен от негови служители, свидетелства само за наличието на повредени
уреди, но не доказва причината за повредата. На следващо място сочи, че
одобрените от ДКЕВР през 2004 г. Показатели за качеството на
електроснабдяването допускат отклонения на напрежението, както и
планирани и случайни прекъсвания, при които не е налице несъответствие на
показателите за качество на подаваната ел. енергия. Ищецът не е представил
доказателства за отклонения в подадената ел. енергия извън допустимите,
както и че застрахованото дружество е било собственик на увредените уреди,
а приложените към исковата молба фактури касаят други климатични
системи. Липсват доказателства, че уредите са били изправни към момента на
настъпване на твърдяната авария или изобщо включени към електрическата
мрежа. Самото застраховано дружество е заявило пред ответника, че
климатичната колона на входа на магазина не е включвана поради топлото
време.
В дадения от съда срок третото лице – помагач ЗК „Уника” АД, депозира
писмено становище, в което сочи, че действително между него и ответника е
била сключена застрахователна полица 22005F21090, със срок на покритие
04.12.2022 г. – 03.12.2023 г., с ретроактивна дата 01.01.2016 г., но доколкото
застрахованият е знаел за съществуването на процесното застрахователно
събитие към момента на сключване на полицата, то по отношение на него не е
възникнало уговореното ретроактивно действие. На следващо място оспорва
ищцовата претенция като недоказана както по основание, така и по размер.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
4
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен
начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Въпросът за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по силата на сключен между ищеца и увреденото лице
договор за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса" не е спорен между
страните. Същото се отнася и до факта на изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца на застрахования в твърдяния размер.
За установено по делото съдът приема, че в застрахования имот са се
намирали процесните електрически уреди: климатични инсталации марка
Kobe, модел KFR - 120 LW/KFR - 120 W и марка Kobe, модел СН - 48 – MRG и
Kobe, модел KFR - 56 А6А. Първите две са описани като налични от
служители на ответника в констативен протокол от 25.11.2020 г. за проверка в
процесния обект по повод подаден от „Мартилекс 2" ЕООД сигнал. В
протокола е отразено, че посочените вещи са повредени. От ангажираните
гласни доказателства също се установява, че към релевантния момент всички
процесни уреди са били монтирани в обекта. Правото на собственост върху
движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции /който държи
владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик,
освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму/ и
индиции за собствеността съгласно мотивите към т. 5 от ТР № 6/2013 на
ОСГТК на ВКС. На основание чл.83 и чл.69 от ЗС и доколкото не е установено
друго, съдът приема, че увредените машини към релевантния момент са били
собственост на застрахования.
Фактът на увреждането им се установява от двустранно съставения
протокол от 25.11.2020 г., който като подписан от ответника частен документ
се ползва с материална доказателствена сила досежно обективираните в него
констатации. Видът на щетите е установен от показанията на свид. Н. Н.,
който като представител на „Цуцулев“ООД след извършена диагностика на
процесните уреди е обективирал констатациите си в писмен вид в
представения по делото Констативен протокол изх. **********/02.12.2020г.
Дори да се приеме, че последният представлява недопустими свидетелски
показания в писмена форма, съдържанието му е потвърдено и възпроизведено
от автора на изявлението при непосредствения му разпит пред съда. От така
депозираните гласни доказателства се установява, че след извършен оглед на
повредените климатични инсталации са констатирани изгорели части
вследствие на токов удар.
Хипотезата за „токов удар“ като единствена възможна причина за
5
вредите, се потвърждава и от заключението по допуснатата СТЕ. При
изслушването си вещото лице сочи, че токовите удари са често срещани
събития в практиката, като представляват мигновено повишение за по-малко
от секунда на напрежението, вследствие на което изгаря всяка техника, която е
включена в ел. мрежа и работи. Други хипотези за механизма на увреждането
вещото лице не сочи. Напротив – излага, че вероятността уврежданията да са
вследствие на техническа неизправност в ел. мрежата на обекта е нищожна,
доколкото само четири месеца преди това на 23.07.2020 г. дружеството „Кони
- Петър Петров" ЕООД е замерило ел. съоръженията в магазина и е
констатирало тяхната изправност и съответствие на изискванията. Вещото
лице е категорично, че повредите по процесните климатични инсталации не са
били причинени вследствие на дефекти или неизправност не само поради
отразеното в протоколите от 23.07.2020г. на „Кони - Петър Петров" ЕООД, но
и доколкото е невъзможно трите климатика да се повредят едновременно и то
с почти идентични увреждания.
Същевременно по делото не са представени никакви преки
доказателства в подкрепа на защитната теза на ответника, че причината за
увреждането стои в дефект на електроуредите или неизправност на ел.
инсталацията на ищеца. Напротив от представения по делото Сертификат за
акредитация №206/23.07.2020г. се установява, че вътрешната ел. мрежа на
обекта е съответствала на нормативните изисквания. Противно на
становището на въззивника същият има характера на официален
свидетелстващ документ, доколкото е издаден от Орган за контрол от вид „С“
при „Кони-Петър Петров“ЕООД, акредитирано да извършва тази дейност със
сертификат БДА рег. №141 ОКС от 30.09.2016г., валиден до 30.09.2020г., на
ИА БСА, съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17020:2012.
Наред с изложеното по делото се установява, че в обекта е налице максимална
защита на електрическата инсталация с автоматични предпазители и
допълнителна дефектнотокова защита, констатирани от самия ответник при
извършения оглед в изготвения от неговите служители протокол от 25.11.2020
г.
Действително по делото не са събрани данни в оперативния дневник на
доставчика да са отразени аварии или аномалии извън допустимите
отклонения. Липсват и доказателства за подадени жалби от други потребители
за настъпили в същия ден щети. Само въз основа на тези отрицателни факти
обаче не може да бъде направен извод, че е налице различна от установената
от СТЕ причина за увреждането.
Съгласно чл. 89, т. 2 от ЗЕ операторът на електроразпределителната
мрежа осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
доставяната електрическа енергия. В тази връзка по делото не се установява
изправността на оператора – въззивник по отношение на задължението му към
релевантния момент и по всяко време да е осигурил необходимите ресурси за
поддръжката на сигурна преносна мрежа в района на обекта на потребление, в
съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при
работа, както и да е предприел необходими действия по обезпечаване
сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната ел. енергия. Това
неизпълнение е виновно, тъй като липсват данни по делото за наличие на
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност по смисъла на чл.81,
ал.1 от ЗЗД.
Вследствие виновното неизпълнение на договорното задължение на
6
"Електроразпределение Север" АД, застрахованото при ищеца дружество е
претърпяло вреди под формата на загуба, пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и предвидима при пораждане на задължението. Видно от
заключението на ССЕ ремонтът на климатиците модели KFR-120 LW/KER-
120 W и CH-48- MRG е бил неизгоден и същите са били подменени с нови, а
третият модел KFR-56A6A е възстановен, като дефектиралият външен ел.
мотор е подменен с нов на стойност 432,00 лв. Представена е фактура 0300 00
4063/11.12.2020г. за закупени от увреденото лице 2 броя климатици тип KMF-
H60A5/APS, всеки на стойност 2066.67 лева и фактура 0400 000531 от
04.12.2020г. за закупена резервна част за увредената такава, а именно ел.
мотор на стойност 432 лева, предназначена за възстановяване на климатична
система модел KFR-56A6A. Според ССЕ новозакупените климатици и
резервна част са от същия вид и качество като увредените, а стойностите по
посочените фактури отговарят на средствата, необходими за закупуването на
нови такива. Експертът сочи, че претендираните ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. съответстват на обичайните.
На репариране подлежат вредите и по трите климатични инсталации.
Възражението за неспазен срок по чл. 56, ал. 1 от ОУ настоящият състав
намира за неоснователно. Съгласно чл.56, ал.1 от ОУ пострадалата страна е
длъжна в срок до 3 (три) работни дни писмено да уведоми другата страна в
случаите, когато е претърпяла вреда от действие или бездействие на другата
страна. При настъпила авария на 20.11.2020 г. (петък), която дата не се брои
съгласно чл.71, ал.1, изр. 3 от ЗЗД, крайният срок за уведомяване е 25.11.2020
г. Искането за обезвреда на две от климатичните инсталации е подадено на
24.11.2020 г., а досежно третата – на 27.11.2020г., веднага след откриване на
вредата, доколкото не се установява по-ранен момент на узнаване. Дори да се
приеме, че срокът тече от момента на увреждането, закъснението в случая е от
един работен ден, поради което неизпълнението е незначително с оглед
интереса на кредитора. Противно на поддържаното от въззивника, в искането
от 27.11.2020г. не се съдържа признание на увреденото лице, че климатичната
колона не е била включена към ел.мрежа в момента на токовия удар. Точният
смисъл на изявлението е, че след токовия удар уредът не е бил включван
поради топлото време, което обяснява по-късното узнаване за увреждането,
респектно по-късното му заявяване.
В обобщение съдът приема за безспорно установено, че понесените
вреди са в размер на сумата от 4580.34 лева, която няма спор, че е заплатена от
ищеца на увреденото лице, поради което в тази част предявеният регресен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 910
лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3043/10.08.2024г., постановено по гр.д. №
16331/2023 г. на ВРС, в частта, с която „Електроразпределение север“ АД,
7
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е, е осъден да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 4580,33 лв.,
представляваща сбор на сумата от 4565,33 лв. изплатено застрахователно
обезщетение по полица № 111220031022091 /15.06.2020 г. за имуществена
застраховка „Комфорт за бизнеса" за претърпени щети от „Мартилекс 2"
ЕООД в резултат на застрахователно събитие настъпило по вина на ответника
на 20.11.2020 г. в застрахования обект - магазин "Май маркет", находящ се в
гр. Варна, ул. "Цар Борис III" № 1 А, както и сумата от 15,00 лв. разноски по
ликвидация на щета № 11122132007251, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2023 г., до
деня на окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ, както и сумата от 485,09 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 09.02.2023 г. - 14.12.2023 г., на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс, Кула Е, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, сумата от 910 лева, представляваща сторени във въззивното
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров” № 18, като трето лице помагач на страната на ответника
„Електроразпределение север“ АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8