Р Е Ш Е Н И E
№ 119
05.04.2017
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и първи март две хиляди и седемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
409 по описа за 2015 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на „Щрабаг“ ЕАД със
седалище и адрес на управление София, ул.„Кукуш“ №1, с ЕИК *********,
представлявано по пълномощие от адв.Николова, против „Строй ел инвест“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №5, с ЕИК
*********, представлявано от Антоний Атанасов, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 132 167,57 лв., от които 88 842 лв.,
представляващи дължима договорна
престация (цена на доставени стоки) по договор от 11.06.2010 год.;
43 325,57 лв.законна лихва за забава върху дължимата договорна престация
от 88 842 лв., считано от падежа на всяко дължимо плащане до 29.07.2015
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,
че между страните са възникнали договорни отношения от договор за доставка на
бетон, сключен на 11.06.2010 год., по който извършил доставки на бетонна смес,
строителни материали и услуги с бетонни помпи, а ответникът не е заплатил
дължимата цена. Заявява се, че ищецът е изпълнил добросъвестно и в срок
задълженията си по договора, като прехвърлил на ответника правото на
собственост върху материалите, предмет на договора. Подробно изброява
фактурите, съставени в изпълнение на договорните му задължения, експедиционните
бележки, касаещи доставките по всяка фактура, както и проследява плащанията по
тях, включително заявява, че задълженията по някои от фактурите са погасени
изцяло чрез плащане. Твърди се от ищеца, че експедиционните бележки по своята
същност представляват приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемането
и предаването на родовоопределената стока и доставка. Заявява се, че с полагането
на подпис върху тях ответникът е удостоверил приемането на доставките, чието
плащане се претендира. Пояснява се, че експедиционните бележки са съставяни на
бланки с предишното наименование на ищеца, а именно „Инжстрой София“. Твърди, че
договорът от 11.06.2010 год. е подписан от пълномощник – Георги Люцканов,
упълномощен с пълномощно, приложено към допълнителната искова молба. Твърди се,
че в резултат на сключването на договора и на доставките по същия е издал на
ответника общо 25 фактури, от които 13 са изцяло заплатени и по една има
частично плащане. Счита, че са налице 14 волеизявления, чрез конклудентни
действия, представляващи заплащане на издадени фактури, потвърждаващи наличието
на трайни търговски отношения между страните. Намира, че тези действия
(плащания) са годни да свидетелстват за сключването, обвързването на страните
по договора и изпълнението на задълженията им, както и за дълготрайните им
търговски отношения. Ако се приеме, че плащанията не биха могли да потвърдят
сключването на договора, то поради неформалния характер на сделките по чл.293
от ТЗ и съставените 25 фактури се налага извод, че между страните са налице
дълготрайни търговски отношения. Заявява се, че фактурите са били осчетоводени
от ответника още през 2010 год. и са били представени от него при първоначално
инициираното арбитражно производство пред АС при БТПП.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който предявените против него претенции
са оспорени изцяло по основание и размер. Отрича възникването на договорна
връзка и заявява, че никога не е
подписвал договора и приложенията към същия. Заявява, че тези документи са
съставени за нуждите на защитната теза на ищеца и ги оспорва по съдържание и
достоверност на посочените в тях дати. На основание чл.301 от ТЗ се
противопоставя на договора и приложенията към същия и заявява, че тези
документи не са му били известни до момента на получаване на исковата молба.
При условията на евентуалност сочи, че дори и документите да са били подписани
на посочените в същите дати, положеният подпис не е на управителя, нито на
упълномощено от него лице. Прави възражение за нищожност на всички
договорености, обективирани в договора за доставка на бетон от 11.06.2010 год.
и приложения №№1 и 3. Оспорва приемането на стоката, като заявява, че експедиционните
бележки са очевидно антидатирани, тъй като бланките са с наименование, сочещо
на съставяне преди процесния период. Твърди се, че нито една от бележките не е
обвързана с процесния договор – не е издадена на основание този договор; липсват
конкретни данни за строителните обекти, на които е доставян бетона; липсват доказателства за реална
доставка, тъй като в графата „Доставката е приета“ са положени имена и подписи
на неупълномощени от ответника лица. Според ответника, ищецът е доставял бетон
на трети лица, не и на ответното дружество. Част от представените фактури,
ведно с експедиционни бележки, се оспорват като неотносими към спора. При
условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла кратка
погасителна давност по отношение на претенциите по фактури №7457/31.07.10 год.;
№7725/31.08.10 год.; №8009/04.10.10 год.; №8018/04.10.10 год.; 8185/29.10.10
год.; 8186/29.10.10 год.; №8195/29.10.10 год.; №8196/29.10.10 год.;
8505/30.11.2010 год.; №8506/30.11.10 год. и №8507/30.11.10 год. с твърдения, че
плащанията по тях имат периодичен характер съобразно възприетото с ТР
№3/18.05.2012 год. по т.д.№3/11 год. на ОСГТК на ВКС.
В съдебно
заседание претенциите се поддържат от ищеца.
В съдебно
заседание ответникът поддържа оспорването с писмено становище.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представя се
договор за доставка на бетон от 11.06.2010 год., сключен между „Щрабаг“ ЕАД и
„Стой ел инвест“ ЕООД, чрез пълномощника му Георги Люцканов, с предмет доставка
на бетонни и строителни разтвори и оказване
на специални строителни услуги от изпълнителя, свързани с доставката на
бетонните и строителни разтвори, на строителни обекти на възложителя в
гр.София, на ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ №143 и ул.“Одрин“ №131. Ищецът
представя 25 фактури, съставени на основание описани в същите експедиционни
бележки, и твърди, че фактурираните количества бетон са доставени и приети от
ответника. От прочита на фактурите се установява, че част от тях са двустранно
подписани, като подпис за ответника са положили Георги Люцканов и Георги Цоков,
а част от тях изобщо не са подписани.
От
заключението на в.л.Д. се установява, че част от процесните фактури, на които
ищецът основава вземанията си, не са двустранно осчетоводени. Всички фактури са
осчетоводени при ищеца, начислен е ДДС и е отразено вземане от клиенти по
аналитично ниво 8010588 „Строй ел инвест“, но фактури с №№8185/29.10.2010 год.,
8186/29.10.2010 год., 8195/29.10.2010 год.,8196/29.10.2010 год.,
8505/30.11.2010 год., 8506/30.11.2010 год. и 8507/30.11.2010 год. не са
осчетоводени от ответника. Съответно на това в счетоводствата на страните се
явява разлика от 37 838,40 лв.
Представя се
пълномощното, дадено от управителя на „Строй ел инвест“ ЕООД – Антонай
Атанасов, на лицето, подписало договора за доставка на бетон от 11.06.2010 год.
- Георги Люцканов. Формалната му доказателствена сила не се оспорва от
ответника, но се твърди, че пълномощникът е действал извън обема на
предоставената му представителна власт при подписване на договора. От
съдържанието на пълномощното се установява, че на пълномощника са предоставени
права да представлява ответното дружество пред всички учреждения, органи,
ведомства, министерства и пр., като подава, предава, получава и подписва
всякакви документи, книжа, удостоверения, декларации, прави справки относно
строителните обекти в гр.София. Тъй като пълномощното е изрично и в същото
отсъстват права за задължаване на ответното дружество чрез сключване на сделки
и договори, следва да се приеме, че при подписване на договора пълномощникът
действително е излязъл от обема на учредената му представителна власт.
От друга
страна, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите
с №№7130/30.06.2010 год., 7131/30.06.2010 год., 7140/30.06.2010 год.,
7141/30.06.2010 год., 7142/30.06.2010 год., 7143/30.06.2010 год.,
7458/31.07.2010 год., 7460/31.07.2010 год., 7726/31.08.2010 год.,
7727/31.08.2010 год., 7728/31.08.2010 год. и 7729/31.08.2010 год. са
осчетоводени от ответника, начислени са задължения по тях към доставчици по
аналитично ниво „Щрабаг“ ЕАД и е ползван данъчен кредит от „Стой ел инвест“
ЕООД. Според съда, тези фактури са издадени за доставки по процесния договор,
въпреки, че това се отрича от ответника – други взаимоотношения между страните,
породени от други договорености, не се сочат, ето защо следва да се приеме, че
доставките са осъществени именно по договора от 11.06.2010 год. Отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях се възприема от
съда като потвърждение от търговеца на действията на пълномощника Люцканов при
сключване на договора - чл.301 от ТЗ. Очевидно е, че още при осчетоводяване на
първите фактури с дата 30.06.2010 год. търговецът е узнал за сключването на
договора и не се е противопоставил, нещо повече – продължил е да осчетоводява
фактури и за по-късни доставки по същия договор. Съдебната практика със
задължителен характер за настоящия съд приема в решения № 46/2009 год. по т.д.№ 454/2008 год. ІІ т.о. на ВКС и № 44/31.03.2009
по т.д.№ 447/ 2008 год. ІІ т.о. на ВКС, че търговецът потвърждава извършените
от негово име, без надлежно учредена представителна власт, действия, ако не се
противопостави веднага след узнаването. При това, доставките по тези фактури са
заплатени, което доказва изпълнение на насрещната престация по договора.
Възражението на ответника за нищожност на договорните клаузи е неоснователно по
арг.от чл.293 ал.3 от ТЗ – в периода от 30.06.2010 год. до 04.10.2010 год.
(датата на последните осчетоводени фактури с №8009, 8010 и 8018) ответното
дружество е приемало доставки, осчетоводило е задълженията си по фактурите и е
ползвало данъчен кредит, с което недвусмислено е признало задълженията си и
очевидно не е оспорило действителността на изявленията по договора. С оглед на
изложеното съдът приема, че страните са обвързани от валиден формален писмен
договор за доставка на бетон от 11.06.2010 год.
Извън
коментираните по-горе, осчетоводени и напълно заплатени фактури, ответното
дружество е осчетоводило, но не е заплатило задълженията си по фактури с
№№7457/31.07.2010 год. на стойност 26 632,80 лв. (от тях са заплатени
39,60 лв.), 7725/31.08.2010 год. на стойност 21 115,20 лв., 8009/04.10.2010
год. на стойност 355,20 лв., 8010/04.10.2010 год. на стойност 2 184 лв. и
8018/04.10.2010 год. на стойност 756 лв. Съдебната практика последователно
приема, че самото действие по осчетоводяването на фактурите, включването им в
дневниците за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване – така
решение №67/31.07.2015 год. по т.д.№631/2014 год. ІІ т.о. на ВКС и много други.
С оглед на горното се налага извод, че задълженията по осчетоводените, но
незаплатени фактури, без значение дали са подписани от лице, натоварено
надлежно да осчетоводи стопанската операция, съществуват и са дължими от
ответника.
Останалите
фактури, описани от ищеца в исковата му молба, не са осчетоводени от ответника,
т.е. задълженията по тях се оспорват от „Строй ел инвест“ ЕООД – това са
фактури с №№8185/29.10.2010 год., 8186/29.10.2010 год., 8195/29.10.2010 год.,
8196/29.10.2010 год., 8505/30.11.2010 год.8506/30.11.2010 год. и 8507/30.11.2010
год. При въведено оспорване от ответника, че стоките по тях не са доставени,
доказателствената тежест пада изцяло върху ищеца – той следва да докаже, че е
доставил съответните количества бетон, тъй като едва след доставката възниква
задължение за купувача да плати цената и наличието на облигационно отношение не
е достатъчно за уважаване на претенцията му.
Фактурата
представлява частен свидетелстващ документ – тя се издава от лице, натоварено
от продавача да оформи надлежно съответната стопанска операция. В конкретния
случай всички неосчетоводени фактури са подписани от представител на купувача
Цоков, за когото няма данни да е бил пълномощник или служител на „Строй ел
инвест“ ЕООД. След като не са осчетоводени, очевидно действията му не са
потвърдени от търговеца по реда на чл.301 от ТЗ. В първата колона на всяка
фактура са описани експедиционните бележки за доставените количества бетон с
техните поредни номера. Ищецът е приложил експедиционните бележки, на основание
на които е издал фактурите. В каре във всяка от тях са изписани номера ѝ,
датата и № на клиент – 8010588, който отговаря на аналитичната партида на „Стой
ел инвест“ ЕООД в счетоводството на ищеца (заключение на съдебно-счетоводната
експертиза). Във всяка експедиционна бележка са изписани също така вида и
доставеното количество бетон, както и строителния обект на ответника. Тези
реквизити според съда установяват по категоричен начин, че стоките са били
доставени именно на ответника. Приети са от Георги Цоков – същото лице, което е
приело доставките по осчетоводените и заплатени фактури – напр.7457/31.07.2010
год. и което очевидно е било натоварено от търговеца да приема изпълнение по
договора. Единствено експедиционните бележки с №009534/20.10.2010 год. и
№009587/25.10.2010 год. по фактура №8186/29.10.2010 год. и №009753/12.11.2010
год. по фактура №8505 носят подпис на неустановено лице, а не на Цоков. Както
се установява от показанията на св.И., всеки бетоновоз е бил придружаван
от експедиционна бележка, в която са се
вписвали вида и количеството на бетона, и се е подписвала от представител на
ответника на обекта, който фактически е приемал количеството. След приключване
на заявката експедиционните бележки били
предавани в счетоводството и въз основа на тях се издавала фактура.
Свидетелят сочи, че се ползвали стари бланки на експедиционни бележки с логото
на „Инж строй“ – предишно наименование на „Щрабаг“ ЕАД.
Въз основа на
съвкупното изследване на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено, че стопанските операции, за които са съставени неосчетоводените
фактури, действително са се осъществили, с изключение на доставките по трите
експедиционни бележки, за които не е ясно от кого е получено доставеното
количество бетон. Самото предаване на стоката и получаването ѝ от
купувача се установява от двустранно подписаните експедиционни бележки. Тези
бележки носят данни за количеството, качеството на предадената стока, данни за
обекта и за купувача и са подписани от лице, което трайно е получавало
изпълнение за търговеца-ответник. Възражението, че бележките са антидатирани,
т.е. съставени са за нуждите на процеса,тъй като носят лого с наименованието
„Инжстрой София“, е неоснователно. От
справка по партидата на ищеца в ТР се установява, че до 10.08.2008 год. дружеството
е с наименование „Инжстрой София“, а след това – „Щрабаг“. Първите фактури, в
които са цитирани експедиционните бележки с логото на „Инстрой София“, са
осчетоводени от ответника своевременно, което прави достоверно твърдението на
ищеца, че са се ползвали стари бланки до изчерпването им. Поради недоказване на
доставките по експедиционните бележки с №№ №009534/20.10.2010 год. и
№009587/25.10.2010 год. по фактура №8186/29.10.2010 год. и №009753/12.11.2010
год. по фактура №8505, стойностите по фактурите, съответстващи на тези
доставки, следва да бъдат изключени, или това са сумите от 280 лв. без ДДС за 4
куб.м бетон ПZ 20/S3, сумата от 560 лв. без ДДС
за доставка на 8 куб.м. бетон ПZ 20/S3 и
сумата от 490 лв. без ДДС за доставка на 7 куб.м. бетон ПZ 20/S3,
общо 1330 лв. без ДДС или 1596 лв. с ДДС.
Ответникът е
въвел възражение за погасяване на претенциите по фактури №7457/31.07.10 год.; №7725/31.08.10 год.;
№8009/04.10.10 год.; №8018/04.10.10 год.; 8185/29.10.10 год.; 8186/29.10.10
год.; №8195/29.10.10 год.; №8196/29.10.10 год.; 8505/30.11.2010 год.;
№8506/30.11.10 год. и №8507/30.11.10 год. с изтичане на кратката погасителна давност
по чл.111 „в“ от ЗЗД с доводи, че вземанията по тях представляват периодични
плащания.
Според
задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР №3/18.05.2013 год. по
т.д.№3/2011 год. на ОСГТК ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Основният аргумент на ОСГТК на ВКС при приемане на
горното тълкувателно решение, е че отличителната разлика на периодичните
плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено и с който
бездействащият кредитор е наясно, тъй като всеки периодичен падеж му напомня за
него.
В конкретния
случай страните са встъпили в договорноправна връзка, но не тя е
правопораждащия факт, а всяка отделна доставка на стоки по нея – арг.от чл.327
ал.1 от ТЗ. С оглед на това съдът намира, че вземанията на ищеца по описаните
фактури нямат характера на периодични по см.на чл.111 б.“в“ от ЗЗД – всяко от
тях има отделен правопораждащ юридически факт, който се е осъществил през
произволен интервал от време според нуждите на купувача от строителни
материали. Възражението за погасяване на вземанията с кратката давност по
чл.111 б.“в“ от ЗЗД е неоснователно.
В обобщение се
налага извод, че претенцията с правно основание чл.327 от ТЗ, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е основателна до размера от 87 246 лв. и следва да бъде уважена, а за
разликата от 1596 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С подписване
на приложение №1 към договора страните са постигнали съгласие плащане на
задълженията да се извършва от купувача в срок от 30 календарни дни и същия
срок се съдържа във всяка една фактура. На вещото лице е била възложена задача
да изчисли лихвата за забава върху всяко неплатено задължение от падежа до
подаване на исковата молба. В съдебно заседание в.л.Д. е пояснила, че е
изчислила лихва за забава по фактура №7457 от 31.07.2010 год., тъй като по
същата няма отложено плащане. Уточнила е, че лихвата за забава от 31.08.2010
год., както се претендира от ищеца, е в размер на 13 379,28 лв. Съобразно
диспозитивното начало, именно това е размера на законната лихва за забава,
която следва да се присъди от съда за заявения от ищеца период – сумата от
13 379,28 лв. Изчисленията на в.л.Д. в таблицата на стр.11 от заключението
следва да се възприемат от съда, с изключение на лихвата върху вземанията по
фактури №№8186/29.10.2010 год. и 8505/30.11.2010 год., които според съда са в
по-малък размер и съответно на тях лихвата следва да се преизчисли с помощта на
онлайн калкулатор. Вземанията по фактура №8186/29.10.2010 год. възлизат на 2016
лв. с ДДС, а по фактура №8505/30.11.2010 год. – 9 576 лв. с ДДС. Законната
лихва за забава за периода от 28.11.2010 год. до 29.07.2015 год. върху сумата
от 2016 лв. възлиза на 963,58 лв., а
законната лихва за забава върху сумата от 9 576 лв. за периода от
30.12.2010 год. до 29.07.2015 год. възлиза на 4490,43 лв. Претенцията с правно
основание чл.86 от ЗЗД е основателна до размера от 42 572,29 лв., а в
останалата част до предявения размер от 43 325,57 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете – чл.78 ал.1 от ГПК.
Представил е списък по чл.80 от ГПК, в който като разноски се включват:
възнаграждение на адвокат за исковото производство – 7 800 лв.; държавна
такса в размер на 5 286,70 лв.; депозит за експертиза – 350 лв.;
възнаграждение на адвокат в обезпечителното производство и в изпълнителното
производство във връзка с допуснатото обезпечение; такси, платени на ЧСИ за
образуване на изп.дело и запор – 522 лв.; държавна такса за обезпечение на
бъдещ иск – 45 лв.; пощенски разходи и транспорт – 41,87 лв. и разноски за
явяване в открито с.з. на 21.03.2017 год. – 250 лв. От всички пера по списъка
като разноски следва да се възприемат възнаграждението на адвокат в настоящото
производство, заплатената държавна такса, възнаграждението на вещо лице и
пощенските разходи. Сумите за пътни и дневни командировъчни пари не са
съдебноделоводни разноски, поради което не могат да се претендират на осн. чл. 78 ГПК (така решение № 192 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. ВКС). Поради това от
разноските следва да се изключат сумата от 250 лв., получена от адвокатското
дружество за разходите за явяване, както
и разходите за таксиметров превоз, за които дори няма данни да са във връзка с
настоящото производството. В т.5 на ТР №6/06.11.2016 год. по т.д.№6/12 год. на
ОСГТК на ВКС действително се приема, че разноските в производството по
обезпечение на иска се присъждат с решението съобразно изхода на спора, но за
да бъдат присъдени е необходимо ищецът да докаже, че е инициирал такова
производство. В конкретния случай ищецът представя само доказателства за
разходи, но не и че е образувал производство по чл.390 от ГПК, по което е
платил такси и възнаграждения на адвокат, както и че е образувал последващо
производство пред ЧСИ за налагане на обезпечителните мерки, допуснати от съда.
Действително сторените разноски за пощенски пратки в настоящото производство
пред БОС и БАС възлизат на 14,28 лв. и в този размер следва да бъдат признати
от съда. От признатите разходи в размер на 13 450,98 лв. на ищеца следва
да се присъдят 13211,90 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за такива.
По изложените
съображения и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Строй ел инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Янко Комитов“ №5, с ЕИК *********, представлявано от Антоний Атанасов, да
заплати на „Щрабаг“ ЕАД със седалище и адрес на управление София, ул.„Кукуш“
№1, с ЕИК *********, сумата от 87 246 лв. (осемдесет и седем хиляди двеста
четиридесет и шест) лв., представляваща дължима договорна престация (цена на
доставени стоки) по договор от 11.06.2010 год. за доставка на бетон, по фактури
с №№7457/31.07.2010 год., 7725/31.08.2010 год., 8009/04.10.2010 год.,
8010/04.10.2010 год., 8018/04.10.2010 год., 8185/29.10.2010 год., 8186/29.10.2010 год., 8195/29.10.2010 год.,
8196/29.10.2010 год., 8505/30.11.2010 год.,
8506/30.11.2010 год. и 8507/30.11.2010 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба – 31.07.2015 год. до
окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до предявения размер от
88 842 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Строй
ел инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“
№5, с ЕИК *********, представлявано от Антоний Атанасов, да заплати на „Щрабаг“
ЕАД със седалище и адрес на управление София, ул.„Кукуш“ №1, с ЕИК *********,
сумата от 42 572,29 (четиридесет и две хиляди петстотин седемдесет и два
0.29) лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимата договорна
престация, считано от падежа на всяко дължимо плащане по отделните фактури до
29.07.2015 год., като в останалата част до предявения размер от 43 325,57
лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Строй ел инвест“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №5, с ЕИК *********, представлявано от
Антоний Атанасов, да заплати на „Щрабаг“ ЕАД със седалище и адрес на управление
София, ул.„Кукуш“ №1, с ЕИК *********, разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от претенцията в размер на 13211,90
(тринадесет хиляди двеста и единадесет 0.90) лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: