№ 555
гр. София , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“
АД против решение № 260263/02.11.2020 г. по т.д. №2616/2018 г. по описа на
СГС, ТО, VI-19, състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на „Булгар
Минерали-Стрелча“ АД /н/ сумата от 17896,75 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК OT
200 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в частично разрушаване на наета сграда „Мелница“, находяща
се в поземлен имот №000680 в м.“Ради дол“, в землището на гр.Стрелча,
ЕКАТТЕ 69835, община Стрелча, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска -12.02.2018 година до окончателното
изплащане на задължението и е осъдено да заплати разноски в размер на
2341,40 лева, както и в частта, с която е осъдено да заплати в полза на
бюджета по сметка на СГС държавна такса в размер на 715,87 лева.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът на
„Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ срещу „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД е
отхвърлен за разликата над 17896,75 лева до предявения размер от 25500
1
лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска на „Булгар Минерали-
Стрелча“ АД /н/ срещу „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД за сумата от 13 000 лева-
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 01.11.2016
година до 12.02.2018 година. Решението не е обжалвано от „Булгар
Минерали-Стрелча“ АД /н/, в частта за разноските.
В жалбата се излага, че постановеното решение е недопустимо, тъй
като се претендират вреди от непозволено увреждане, а не на договорно
основание. Недопустимо е прието от първоинстанционният съд, че е сезиран с
иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД във вр. с 233, ал.1 ЗЗД. В отношение
на евентуалност твърди, че решението е неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като не е установено, при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е бил сключен договор за наем
по отношение на процесния имот, тъй като пристройката към сградата не е
обект на договорното правоотношение, тъй като същата не е описана в
договора за наем и приемо-предавателния протокол, както и има
самостоятелна функция. Не са налице вреди, които се дължат на причина, за
която наемателят отговаря-нарушение на чл.233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД,
тъй като ищецът е дал разрешение за извършване на демонтажа с цел
освобождаване на помещенията от движимите вещи, собственост на
ответника. Действията на ответника при дадено съгласие и дори изрична
покана от страна на ищеца не могат да бъдат квалифицирани като виновно
противоправно поведение, в частност неизпълнение. Дори и да се приеме, че
е за ответника е възникнало задължението за монтаж на сградата ответникът
не е в неизпълнение на това задължение, тъй като е налице забава на
кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. Ищецът не е дал необходимото
съдействие, а именно да предостави достъп до имота. Това е видно от
представените протоколи от 27.10.2016 година и 16.11.2016 година от
полицейските органи, както и от събраните гласни доказателства. По
отношение размера на иска направените изводи от съда са в противоречие с
чл.236, ал.2 ГПК„ тъй като е изцяло пренебрегнато едно от събраните
доказателства – заключението на в.л.инж.А., изслушано в о.с.з. на 03.12.2019
година. Отделно оценявани са вреди, които не са в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на ответника. Претендира се неговата
отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът да
2
бъде отхвърлен и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Против жалбата е подаден писмен отговор от „Булгар Минерали-
Стрелча“ АД /н/, с който се моли решението, в обжалваната част да бъде
потвърдено, както и да и се присъдят направените съдебно деловодни
разноски. Твърди в отговора, че съдът правилно е определил предмет на
делото въз основа на обстоятелствата, на които ищеца се е позовал, а
именно:сключване на договор за наем, получаване на нотариална покана от
ответника на 22.08.2016 година за прекратяване на договора, отказ на
наемателя да върне имота в дадения му от ищеца срок до 15.09.2016 година,
упражняване на фактическа власт върху имота въпреки противопоставянето
на наемодателя, както и причинените вреди вследствие неизпълнението на
задължението му да върне наетата вещ. Безспорно е, че панелите са
демонтирани за да се изнесат тежки и едрогабаритни машини, собственост на
наемателя, но това не може да го освободи от отговорността да заплати
стойността на необходимите СМР за възстановяването им.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 12.02.2021 година ищецът „Булгар минерали-
Стрелча“ АД/н/ излага, че по договор за покупко-продажба, обективиран в
НА 87/2008 година по описа на Нотариус П. К. е собственик на сгради,
находящи се в поземлен имот 680 в землището а гр.Стрелча. Съгласно
договор за наем от 07.12.2015 година ответника „Ватия холдинг“ АД
упражнява фактическа власт върху имота, до момента, в който предишния
синдик Н. Д. В. с нотариална покана, получена от ответника на 22.08.2016
година е предприел действия по прекратяване на наемния договор, като
изрично е посочил, че след изтичане на 15-дневен срок от получаване на
поканата договорът се счита прекратен. В посочения от поканата срок
14.09.2016 година дружеството не е освободило имота и с подписания
протокол от 15.09.2016 година отказва да предаде владението на имота. След
отказа да се предаде владението и недопускането на синдика Н. В. в имота
ответното дружество без да е налице правно основание е продължило да
упражнява фактическа власт върху имота и сградите. Синдикът установява,
че частично е разрушена масивна сграда Мелница, в която сграда е била
монтирана поточна линия за преработка на фелдшпат. На 09.11.2016 година е
3
съставен протокол , с който се констатират неправомерните действия от
страна на ответника по разглобяване и изнасяне на спорни движими вещи, в
резултат, на което е нанесена вреда от разрушаване на част от същата сграда.
В резултат на противоправните действия на ответника са демонтирани
покривните панели и облицовачните панели по южната стена, демонтирана е
и носещата метална конструкция, на която са били закрепени тези панели,
като освен, че са демонтирани панелите и металната конструкция липсват.
Необходимите средства за възстановяване възлизат на 200 000 лева, като
предявява частичен иск за сумата от 100 000 лева.
С уточняваща молба от 04.02.2019 година ищецът прави следните
уточнения в исковата молба, въз основа разпореждане на съда от 17.12.2018
година, а именно, че договорът за наем е прекратен на 15.09.2016 година, а от
15.09.2016 година до 05.01.2017 година имотът е ползван от ответника без
основание. С протокол от 05.01.2017 година е извършен въвод във владение
по чл.717 „л“ ТЗ на нов собственик на ПИ. През м.октомври, 2016 година
ответника е извършвал противоправни действия, изразяващи се в
разрушаване на сградата, като са разрушени вътрешни и външни страни от
южната част на сградата и част от покрива.
В допълнителната искова молба ищецът „Булгар минерали-Стрелча“
АД/н/ излага, че ответникът след прекратяване на договора отказва да
предаде и освободи наетия имот, като отказва и достъп на синдика до него. С
цел опазване на имуществото синдика наема охранителна фирма и заключва
бариерата на главния /западен/портал, след като е констатирал, че е
разрушена част от оградата.Достъпът до имота предвид разрушената част от
оградата е възможен през югоизточната част на имота. В периода октомври-
ноември, 2016 година ответника разрушава част от сградата, като
демонтираните термопанели и разглобени машини са изнесени и монтирани в
новопостроена производствена сграда, въведена в експлоатация с възложител
„Булгармин инженеринг“ АД. През целия период синдика не е допускан в
имота, като е съставен предупредителен протокол от 27.10.2016 година, с
който се забранява на „Радио сот“ ООД да препятствува дейността и достъпа
на работници и служители. Ответникът не е предавал имота, нито е имал
намерение да възстанови нанесените вреди.
4
В отговора на исковата молба ответника излага, че не оспорва
обстоятелството, че между страните е налице сключен договор за наем на
недвижими имоти, в това число и на масивна сграда – мелница, както и това,
че на ответника е връчена нотариална покана за прекратяване на договора.
Оспорват твърденията, че са изнесени спорни машини и съоръжения.
Действията на ответника са продиктувани от задължението му да освободи
наетите имоти от собствените му движими вещи. Признава частичен
демонтаж на 4 броя покривни панели с площ около 30 кв.м., покривна
конструкция на сглобяема пристройка, находяща се извън сграда – мелница и
вдигането им с кран. След изнасянето на съоръженията достъпът до имота е
бил забранен по разпореждане на синдика, с което се препятства
възстановяването на отстранените панели, поради което ответника се е
намирал в обективна невъзможност да изпълни задължението си поради
поведението на ищеца. Ищецът е отказал необходимото съдействие за
изпълнение на задълженията по смисъла на чл.95 ЗЗД.
В допълнителния отговор ответникът „Ватия холдинг“ АД изразява
становище за неоснователност на изложеното от ищеца, че синдикът В. не е
имал достъп до имота, в резултат на полицейско разпореждане от
27.10.2016г., като съдържанието на последното е в смисъл да се осигури
достъп на работниците на „Ватия Холдинг“ АД, а не забрана на синдика за
това. Поддържа, че невъзможността вещта да бъде възстановена в
състоянието си преди технологично нужния демонтаж на части от покривна
конструкция и от южна фасадна стена е в резултат от липсата на съдействие,
и дори противопоставяне от кредитора – ищец, чрез неговия синдик Н. В..
Въззивният съд, както е изяснено в ТР 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС т.5 , макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е
инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор и следователно дължи указания за поправяне
нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим
съдебен акт по съществото на спора.
Съгласно ТР 1/2001 година на ОСГТК на ВКС със сила на пресъдено
нещо се ползува само диспозитива на съдебното решение, поради което
вредите следва да са описани по вид и размер.
5
Ищецът е бил задължен в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението с молба с препис за връчване на ответната страна да посочи как
е формирана сумата от 200 000 лева, като посочи вредите, които са нанесени
по вид и размер, включително стойността на необходимите СМР, както и
стойността на липсващите покривни и облицовъчни панели, както и на
металната конструкция, както и посочи как се формира размера на частичния
иск, което същия е сторил с молба от 20.04.2021 година.
Поради влизането на решението, частично в сила, предмет на
производството е обезщетение за имуществени вреди в размер на 17896,75
лева, формирани, както следва:
Доставка и монтаж на липсващи елементи от металната конструкция-
междуколонни и междуфермени връзки, метални колони - 2315,18 лева,
ЧАСТИЧЕН ИСК от 65 600 лева, от които монтаж на стоманени колони -293,
73 лева; монтаж на стоманени греди – 245,30 лева; монтаж на между колонни
и между фермени връзки -392,41 лева; доставка и монтаж на липсващи
елементи от металната конструкция – 1383,74 лева.
Доставка и монтаж на стенни термопанели -3825 лева, ЧАСТИЧЕН
ИСК от сумата 50 000 лева.
Доставка и монтаж на покривни термопанели -5508 лева, ЧАСТИЧЕН
ИСК от сумата 70 000 лева.
Доставка и монтаж на улук – 105,36 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата
1100 лева.
Доставка и монтаж на водосточна тръба-54,40 лева ЧАСТИЧЕН ИСК
от сумата 870 лева.
Доставка и монтаж на водосточно казанче – 10,72 лева ЧАСТИЧЕН
ИСК от сумата 130 лева.
Доставка и монтаж на ПВЦ прозорци – 170 лева ЧАСТИЧЕН ИСК от
сумата 3100 лева.
Доставка и монтаж на ролетна врата – 980 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от
сумата 9200 лева.
6
Сумата за СМР е в размер общо на 12968,66 лева, като върху нея е
начислена сумата 15 на сто печалба и 20 на сто ДДС.
В о.с.з. на 02.06.2020 година ищецът е извършил отказ от иска за
разликата над 25 500 лева до предявения размер от 100 000 лева, като с
определение от 02.06.2020 година, съдът е прекратил производството.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор между страните, а и се установява от представеният по
делото договор за наем /л.12-л.14/, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по силата, на който
ответникът, в качеството на наемател, а ищецът, в качеството на наемодател
са се договорили за предоставянето за ползване на недвижим имот, находящ
се в гр.Стрелча, представляващ промишлен обект, находящ се в м.“Радин
дол“ , ведно със сгради, построени в имота – измежду които и едноетажна
сграда – мелница с площ от 882 кв.м.
Видно от приемо-предавателния протокол /л.15/ е, че на 10.12.2015
година е предаден недвижимия имот, ведно с описаните в приложение
машини и съоръжения.
Видно от представения анекс /л.17/, подписан на 14.05.2016 година е,
че страните са се споразумели срокът на договора за наем да се продължи с 1
/една/ година, считано от датата на подписване на анекса, като при продажба
на вещта по реда на несъстоятелността договорът за наем се прекратява.
Видно от отправената нотариална покана /л.18/ от Н. В. синдик в срок
от 15 дни договорът за наем се счита прекратен, а наемателя е поканен да
освободи имота и предаде владението на 15.09.2016 година.
Видно от представения протокол /л.20/ е, че на датата 15.09.2016
година страните подържат различни становища, поради което предаване на
владението не е извършено.
Видно от Протокол за извършен въвод във владение по чл. 717 „л“ от
ТЗ /л.13 по т.д. 2616/2018г. на СГС/ на 05.01.2017г. купувачът „Сайлест“
7
ЕООД е въведен във владение на процесния имот.
Видно от Протокол за предупреждение от 27.10.2016г. служителите на
„Радио Сот“ ООД са предупредени да не препятстват дейността и достъпа на
работниците на „Ватия Холдинг“ ООД до територията на „Булгар Минерали“
гр. Стрелча и да се въздържат от извършването на действия, които могат да
доведат до ескалации на напрежение в обекта.
Видно от констативния протокол/л.36/, датиран 16.11.2016 година е, че
на място има охрана на „Радио Сот“ ООД, като съдействие за достъп до имота
не е било оказано.
Видно от констативен протокол /л.21/, датиран на 09.11.2016г. е, че
представители на лицата Г. С. и Л. К. и с тяхно лично участие, влизат
безпрепятствено в процесния имот, разглобили са и продължават да
разглобяват цялата поточна линия за преработка на фелдшпат, като са
изнесени от имота машини и съоръжения. Констатирано е още в посочения
констативен протокол, че пристройката към сграда Мелница е в по-голямата
си част разрушена и, че в югоизточната част на имота горепосочените лица са
оградили част от него незаконно строителство.
По делото пред първоинстанционния съд е изготвена основна и
допълнителна съдебно – техническа експертиза. От основната съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. се установява, че
процесната сграда представлява пристроена към стара монолитна
стоманобетонова сграда с тухлени стени и метална конструкция, изпълнена с
болтови връзки, с покрив и оградни стени от метални термопанели с пълнеж
от пенополиуретан. Установено е, че към момента на огледа са демонтирани
следните елементи: метална колона IPE 400 с височина 8,50 м; покривна
метална греда IPE 400 с дължина 9,80 м; метални профили за столици IPE 160
– 8бр. х 3,40 м и 8бр. х 4,20 м; носеща конструкция за стенни термопанели –
кв. тръба 140/60/5м – 7 бр. х 3,40 м и 4 бр. х 4.20 м; покривни термопанели с
дебелина 80 мм – 12 бр. х 10,20м; стенни термопанели с дебелина 80 мм – 5
бр. х 8,50 м и 4 бр. х 5,00 м; фасадни прозорци 2,00 х 1,00 - 2 бр.; портална
ролетна врата 3,00 х 3,00 – 1 бр.; улук – 12 м и водосточна тръба 8 м. Вещото
лице е констатирало, че част от тези елементи не са годни за употреба, а
именно: водосточна тръба, улук и покривните и стенни термопанели, като
8
вещото лице не може да отговори на въпроса каква е причината довела до
това, дали се касае за неправилно складиране или съхранение или поради
увреждане от демонтажа. Вещото лице е дало заключение, че необходимите
разходи за възстановяване на сградата са в общ размер на 11 169, 37 лв. без
ДДС, като към последната сума следва да се прибави 20 % ДДС и 10 % норма
на печалба, като сумата възлиза на 15 435,25 лв. В допълнителната съдебно
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Х. се установява,
че демонтираните елементи са същите посочени и в основната експертиза.
Вещото лице е дало заключение, че разноските по средни пазарни цени с
ДДС, необходими за възстановяването на увредената част от пристройката в
състоянието, в което е била преди увреждането, като се вземе стойността на
необходимите СМР с включени материали, доставка на материали до обекта и
изпълнение по средни пазарни цени за региона към 01.11.2016г. е в общ
размер на 12 968,66 лв., като към тази сума следва да се прибави 20 % ДДС и
15 % норма на печалба., което образува сума в общ размер на 17 896,75 лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив
продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет
разрешаване на самия материалноправен спор с оглед постановяване на
допустим съдебен акт, поради което за допустимостта на производството и
постановеното решение следи служебно.
Съгласно т.2 от ТР 1 по т.д.1/2013 година на ОСГТК на ВКС
извършването на непълен, неточен доклад е нарушение на
съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не
следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/.
Във въззивната жалба е направено оплакване относно дадената правна
квалификация на иска, свързано с недопустимост на постановеното решение,
предвид, че първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск.
Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
9
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието
на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В трайно
установената съдебна практика, намерила израз в постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК Решение № 439 от 23.07.2009г. на ВКС, 4 г.о., постановено по
гр.д. № 476 по описа за 2009г. е прието, че решението е недопустимо като
произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния
предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца;
когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения.
От посочените в исковата молба твърдения относно съществуването на
договор за наем на процесния имот от 07.12.2015г., който е прекратен от
ищеца, а наемателя е бил поканен да освободи имота и предаде владението на
15.09.2016 година. Ищецът е изложил твърдения за нанесени вреди на
процесния имот, представляващи разрушаване на част от процесната сграда,
предмет на договор за наем, нанесени от наемателя в срок след
прекратяването му, но при липса на предаване на фактическата власт върху
имота. Претендира се обезщетение за вреди от неправомерно разрушаване на
процесната сграда, които са причинени от наемателя по вече прекратен
наемен договор, когато наемателя е продължил да ползва имота въпреки
противопоставянето на наемодателя, които фактически твърдения водят до
квалифициране на иска именно на договорно, а не на деликтно основание,
макар и формално да е посочено от ответника, че се претендират вреди от
непозволено увреждане, то предвид изложените твърдения за наличие на
наемно правоотношение, прекратяването му и отказ за предаване на
фактическата власт иска е с правна квалификация основана на чл. 236, ал. 2,
във вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
По въпроса е създадена постоянна съдебна практика, обективирана в
решение № 477 от 20.07.2010г. по гр.д. № 1091/2009г. на ВКС, ГК, III г.о.,
решение № 169 от 11.06.2012г. по гр.д. № 84/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. и
решение № 73 от 08.04.2016г. по гр.д. № 5376/2015г. на ВКС, ГК, IV т.о.,
според която при преустановяване на наемното правоотношение
10
законодателят е поставил в тежест на наемателя произтичащо от прекратения
наемен договор задължение за връщане на наетата от него вещ, като
неизпълнението му е свързано с предвидените в чл.236, ал.2 ЗЗД последици,
една от които е заплащане на съответно обезщетение. Задължението за
връщане на наетата вещ от страна на наемателя, след като облигационната
връзка престане да съществува, е предвидено от закона с разпоредбата на
чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя. Връщането на
наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на машини, съоръжения и
материали от нея, нито с непосещаването й занапред, като имотът е предаден,
когато наемателят осигурява достъп до него във вида, в който е бил към
момента на сключване на наемния договор - напълно опразнен от вещи и
друго имущество на наемателя, и предава на наемодателя ключа на имота.
Прекратяването на договора настъпва по силата на волеизявлението на
наемодателя, с което той упражнява потестативното си право и независимо от
датата на предаване на фактическата власт върху имота, а връщането на имота
е последица от прекратяването на наемното правоотношение, но произтича от
наемния договор. Задължението е безсрочно, но неизпълнението му се
свързва с определени в закона последици. Задължението за предаване на
вещта, предмет на договора за наем за да бъде изпълнено точно следва да е в
състоянието, в което е наета, като длъжникът отговаря за вредите, които са
нанесени на вещта и за периода след прекратяването на договора до
връщането и, съгласно разрешението, дадено с решение по т.д.225/2018
година на ВКС, II т.о..
За уважаване на така предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2,
във вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗЗД следва да се докаже наличието на валидно
сключен договор за наем с ответника, неговото прекратяване, причинените
вреди от наемателя по време на ползване на наетата вещ, респ. че те се
дължат на причина за която отговаря наемателя. Видно е, че в нормата на
чл.233 ЗЗД, която регламентира задължението на наемателя да върне вещта в
състоянието, в което я е приел е установено и задължението му да репарира
вредите, причинени през време на ползването и, освен ако докаже, че те се
дължат на причини, за които той не отговаря. От изложеното е видно, че
отговорността на наемателя за обезщетяване на вредите от повреждане на
вещта, настъпило, при действието на наемния договор се основава на
11
оборимата презумпция за тяхното виновно причиняване, което той следва да
опровергае.
Във въззивната жалба е направено оплакване относно липсата на
доказателства за валидно сключен договор за наем, предвид, че пристройката
към сграда „Мелница“ не е обект на договорното правоотношение между
страните по така сключения договор за наем от 07.12.2015г. Настоящият
състав намира така направеното възражение за неоснователно, предвид, че в
сключения между страните договор за наем от 07.12.2015г. е посочено, че
наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот, находящ се в гр. Стрелча, представляващ промишлен обект,
находящ се в местността „Радин дол“ по картата на възстановената
собственост в землището на гр. Стрелча, включващ поземлен имот -
производствен терен с площ 35 000 кв. м., означен с кадастрален номер
000680 в м. „Радин дол“ по картата на възстановената собственост на гр.
Стрелча, т.е. целият имот. Изрично е посочено, че сградите построени в имота
са: едноетажна масивна сграда – Мелница с площ 882 кв. м.; едноетажна
масивна сграда – Трошачно с площ 78 кв. м.; едноетажна масивна сграда –
Караулка – 2 с площ 10 кв. м.; едноетажна масивна сграда – Склад материали
– 2 с площ 25 кв.м.; едноетажна полумасивна сграда – Склад ГСМ с площ 50
кв.м.; едноетажна масивна сграда – Работилница – 2 с площ 119 кв.м.;
двуетажна масивна сграда – Административно – битова сграда със стол и
едноетажна масивна сграда – Склад за материали – 1 с обща площ 184 кв.м.;
двуетажна масивна сграда – Химическа лаборатория с площ 102 кв.м.;
едноетажна масивна сграда – Автоработилница с площ 134 кв.м.; едноетажна
метална сграда – Навес за мертел с площ 290 кв.м.; едноетажна масивна
стоманобетонова сграда – Трафопост с площ 20 кв.м.; едноетажна масивна
сграда – Компресор с площ 15 кв.м.; едноетажна масивна сграда – Склад
готова продукция с площ 605 кв.м. и производствена сграда – преустройство.
От така уреденото в договора между страните е видно, че се отдава под наем
целия имот, ведно с посочените сгради в него, като изрично са изброени само
сградите, които имат самостоятелно значение. Следователно тази пристройка
не се доказва да има самостоятелно предназначение или вход, като в този
случай съдът счита, че пристройката принадлежи към сградата „Мелница“,
която обслужва /така Решение № 707 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
12
48/2010 г., I г. о., ГК/. Предвид изложеното съдът намира за доказано по
делото, че е налице валидно сключен договор за наем от 07.12.2015 година,
продължен с Анекс от 14.05.2016 година за още една година за сграда
„Мелница“, находяща се гр. Стрелча, местност „Ради дол“, ведно с машини и
съоръжения под опис, включително и пристройката към нея, който е
прекратен с отправено до страната предизвестие.
Претендира се обезщетение за неизпълнение на задължението на
наемателя да върне вещта в състоянието, в което го е приел в размер на
разходите, необходими за възстановяване на пристройката поради
разграждането и.
Длъжникът отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на задължението. В тежест на ищеца по делото
е да установи пряката причинна връзка между твърдяните вреди и, че те са
произлезли от действията на длъжника.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи
разграждането на конструкцията в състоянието по време на огледа на вещите
лица, както и, че описаните и претендирани от ищеца вреди, изразяващи се в
необходимост от доставка и монтаж на улук, водосточно казанче, ПВЦ
прозорци, ролетна врата липсващи елементи от металната конструкция-
междуколонни и междуфермени връзки, метални колони са в пряка причинна
връзка с поведението на ответника.
Вещите лица са извършили оглед на имота и са дали заключение за
състоянието на сградата в момент, в който същата не се е намирала в държане
на длъжника, а в трети лица, поради което данните за състоянието на имота
към настоящия момент не доказват причинени вреди от действия на
длъжника. Протоколът, с който е предадена сградата на купувача от синдика
съставлява официален свидетелствуващ документ, удостоверяващ
състоянието на сградите, като в него не се съдържа описание на такива вреди.
В протокола са отразени липсваща ограда и промяна на денивелацията на
терена.
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели
лицата: И. В. А., А. Й. К. и Л. А. К., като съдът намира, че показанията на
13
св.А. не са конкретни – „изнасяха се някакви неща“, а показанията на
свидетеля К. в тази част не са резултат на преки и непосредствени
впечатления, а представляват умозаключения и съждения, които са плод на
субективната му преценка, така например „направи ми впечатление, че част
от панелите липсват , според мене те си ги сложиха в новата сграда“ или
„имаше една врата –бяла, и сега гледам, че тяхната сграда има такава врата -
бяла, поне на външен вид е същата“. Свидетелят няма преки впечатления, а се
основава на направени от него изводи и заключения, поради което в тази част,
съдът намира за неустановено, че ответника е извършил твърдяните от ищеца
действия, освен тези, които се установяват от показанията на свидетеля Л.К.,
които съдът цени, като дадени в резултат на преки и непосредствени
впечатления, и от които се установява, че е получила разрешение от синдика
(устно) за отваряне на термопанелите на покрива и страничните на
процесната сграда, с цел да бъдат изнесени процесните машини. Даването на
разрешение се потвърждава и от показанията на св.К..
Изпълнението на задължението на наемателя по предаване държането
на вещта е функционално свързано със задължението му да опразни
помещенията от намиращите се в него машини.
По делото е безспорно установено, както от вещите лица, така и от
показанията на А. К., че машините не могат да бъдат изнесени, без да бъде
демонтирана част от пристройката, чрез демонтаж на покривните панели. В
показанията си свидетелят посочва, че „част от процесния имот е сграда
„Мелница“, която е най – голямата и има предназначение за производствена
сграда. В посочената сграда са били разположени едрогабаритни машини,
които по документи са доставени и монтирани 2009г., като се е наложило да
се събори южната страна на сградата – тухлената зидария и част от покрива за
да се вкарат машините, да се инсталират и след това тази стена е
възстановена в тип строителство, носещи метални греди и термопанели, като
когато е бил синдик на дружеството през 2011г. тази част на сградата е била
направена в този й вид, с метални греди и термопанели“.
Горното опровергава законово оборимата презумпция, че извършеният
демонтаж е извършен виновно от наемателя, а следва да се приеме, че същият
е извършен в изпълнение на задължението на наемателя за предаване на
14
имота, в състоянието, в което се е намирал, чрез освобождаване на
помещението от намиращите се в него машини и съоръжения.
Направено е оплакване за забава от страна на ищеца по чл. 95 ЗЗД,
който не е оказал необходимото съдействие, за да може ответника да изпълни
задължението си по възстановяване на сградата във вида преди демонтажа.
Основен принцип в облигационното право на Р.България, както е
посочено в задължителните постановки на ППВС № 3/73 г., е изпълнение на
поетото по договора задължение и постигане на целите, които страните са
преследвали със сключването му. В този см. предмет на договорното
правоотношение е определен резултат, към който е насочено поведението на
длъжника. От кредитора обикновено не се изисква насрещно поведение, но в
повечето случаи изпълнението на длъжника е невъзможно без
осъществяването на определени действия и от страна и на кредитора. Затова,
когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали дължимото по силата на чл. 79, ал.1 ЗЗД
обезщетение за неизпълнение, или да освободи длъжника изцяло или отчасти
от отговорност, съобразно правилото на чл.83, ал.1 ЗЗД. Когато кредиторът е
могъл да избегне вредите от неизпълнението, или да ги ограничи, полагайки
грижата на добрия стопанин, договорна отговорност за длъжника, съгласно
чл.83, ал.2 ЗЗД, въобще не възниква. Несъмнено е, че дължимото от
кредитора необходимо съдействие, т.е. такова, което изпълнението изисква,
може да се прояви както в хода на самия процес на изпълнение, така и в хода
на завършване на изпълнителната дейност, но за да породи предвидените от
законодателя правни последици липсващото кредиторово съдействие трябва
да е единствена причина за неизпълнението на длъжника, т.е да е каузално
спрямо причинената му конкретна вреда, като кредиторът изпада в забава, ако
друго не е уговорено между съконтрахентите, от момента, от който бъде
поканен да окаже необходимото съдействие.
Съдът намира за установена кредиторовата забава по следните
съображения:
Видно от чл.8, т.“и“ от договора за наем, сключен между страните е, че
страните са уговорили, че връщането на имота ще се извърши в 30-дневен
срок от изтичане на срока на договора или след прекратяването му, поради
15
което поканата на наемодателя предаването на имота да се извърши на
15.09.2016 година противоречи на уговореното по договора и към тази дата за
наемателя не е било налице задължение за предаване на имота, съгласно
договора.
Съгласно договора, в случай, че не се постигне съгласие за датата и
часа на връщането то те се посочват от наемателя.
От съвкупната преценка на гласните доказателства се установява, че
синдикът на ищцовото дружество е ограничил достъпа до процесния имот,
ангажирайки охранителна фирма и поставяйки катинари на
оградата/показанията на св.А. –„синдика е сложил синджири с катинари на
двата портала, като впоследствие на горния портал веригата била изрязана и е
започнало изнасяне на машини“, както и показанията на св.К. –„аз препоръчах
на синдика да ангажира охранителна фирма да охранява, защото може нещо
да изчезне и той сключи договор с „Радио Сот. Охраната се е състояла по
следния начин – наемателя докато мести машините охранява от вътрешната
страна, а ангажираната от синдика фирма от външната страна. Два крана са
местели машините и когато са преместени в другата сграда останала охраната
на „Булгар минерали Стрелча“.
При преценката на свидетелските показания, ценена в съвкупност с
протоколите, от които е видно, че на служители на „Радио СОТ“ е
разпоредено да не се пречи на служителите на „Ватия холдинг“ АД да изнасят
машините се установява, че към онзи момент собствеността на машините е
била спорна и затова синдикът на „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ е наел
охранителна фирма и се е противопоставил на изнасянето на машините, като
след тяхното изнасяне и пренасянето им в съседната сграда е останала
охраната на „Булгар минерали Стрелча“.
С оглед установеното, следва да се приеме, че кредиторът не е оказал
съдействие на длъжника по изпълнение на неговото задължение, поради
което приложение следва да намери правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД и
длъжникът следва да бъде освободен от отговорност, поради което искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези
16
на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено, в
обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което исковете бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има въззивника.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ следва да
бъде осъден да заплати на „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД сумата от 3957.94 лева,
разноски за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260263 от 02.11.2020г., по т.д. № 2616/2018г., по
описа на Софийски градски съд, т.о. VI-19 състав, В ЧАСТТA, с която
„ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД е осъдено да заплати на „Булгар Минерали-
Стрелча“ АД /н/ сумата от 17896,75 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК OT 200 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
частично разрушаване на наета сграда „Мелница“, находяща се в поземлен
имот №000680 в м.“Ради дол“, в землището на гр.Стрелча, ЕКАТТЕ 69835,
община Стрелча, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска -12.02.2018 година до окончателното изплащане на
задължението и е осъдено да заплати разноски в размер на 2341,40 лева, както
и в частта, с която е осъдено да заплати в полза на бюджета по сметка на СГС
държавна такса в размер на 715,87 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/
искове срещу „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД за заплащане на сумата от 17896,75
лева, ЧАСТИЧЕН ИСК OT 200 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в частично разрушаване на наета сграда
„Мелница“, находяща се в поземлен имот №000680 в м.“Ради дол“, в
землището на гр.Стрелча, ЕКАТТЕ 69835, община Стрелча, на осн. чл.233,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
17
ОСЪЖДА „Булгар Минерали-Стрелча“ АД /н/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“ № 1,
представлявано от синдика И. Л. К., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Иван Вазов“ № 8, ет. 2, офис 7 да заплати на „ВАТИЯ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул.
„Самоков“, комплекс ЕСТЕ № 28И, представлявано от Г. С. С. сумата от
3957.94 лева разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18