РЕШЕНИЕ
Номер 2134 30.05.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На тридесети май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание на петнадесети май 2019 г. в следния състав:
Председател: Десислава Кацарова
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6944 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 Кодекса на труда и чл. 86, ал.1 Закона за
задълженията и договорите.
Съдът е сезиран с искова молба от
К.Н.Х., с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Я.Р., със съдебен адрес:***,
против ********ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
П.***********, представлявано от И.Д.М., за осъждането на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
120 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди- психически болки, страдания и неудобства от липсата на подкрепа и обич, претърпени
поради настъпила смърт при трудова злополука на с. на ищцата- Г.В.Х., ведно със законната лихва от датата
на настъпване на смъртта 27.12.2016 г. до завеждане на ИМ - 30.04.2018 г. в
размер на 16 366 лева и законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ окончателно изплащане на
сумата;
1132,92 лева - обезщетение
за причинени имуществени вреди във връзка с лечението на с. на ищцата за
времето от 23.10.2016 г. до 27.12.2016 г. за закупуване на лекарства и
консумативи по представени разходни документи, а именно: по Ф-ра №
889/30.11.2016 г. на стойност 14,15 лева, по Ф-ра № 154/05.12.2016 г. на
стойност 12,70 лева, по Ф-ра № 894/11.12.2016 г. на стойност 20,60 лева, по
Ф-ра № 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева, по Ф-ра № 20709/20.12.2016 г.
на стойност 90,65 лева, по Ф-ра № 64/30.11.2016 г. на стойност 22,81 лева, по
Ф-ра № 20685/28.11.2016 г. на стойност 49,42 лева, по Ф-ра № 281/29.11.2016 г.
на стойност 662,18 лева, ведно с обезщетение за забава върху сумата от дата на
издаване на всяка една фактура до датата на завеждане на ИМ - 30.04.2018 г. в
размер на общо 160,55 лева и
законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на
сумата
332,70 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди във
връзка с п. на с. на ищцата на
29.12.2016 г. по представени разходни документи, както следва: по Ф-ра
**********/29.12.2016 г. на стойност 139,60 лева, по Ф-ра № 3447/29.12.2016 г.
на стойност 61,50 лева, по Ф-ра №
**********/29.12.2016 г. на стойност 116,00 лева, по Ф-ра № 8535/29.12.2016 г.
на стойност 3,60 лева по Касова бележка от 29.12.2016 г. на стойност 12,00
лева, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 29.12.2016 г. до датата на
завеждане на ИМ -30.04.2018 г. в размер на общо
45,19 лева и законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане на сумата;
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба се твърди, че ищцата е
с. на Г.В.Х., който бил назначен с бил
назначен с трудов договор № 1/05.01.1998 г. на длъжност **** при ответника,
като впоследствие с допълнително споразумение № …г. бил преназначен да длъжност
*****. С. на ищцат бил командирован със
заповед на работодателя № … за извършване на СМР на обект месокомбинат на
******, находящ се в с. В.********. С допълнителни заповеди на работодателя №
131/20.10.2016 г. и № 132/20.10.2016 г. било разпоредено да се работи съответно
събота и неделя във връзка с довършване на започната работа, която не може да
бъде довършена през редовното време. Твърди се, че с. на ищцата бил
непрекъснато на работа повече от 20 дни без почивен ден. На 23.10.2016 г. около
08,30 ч. на обект „Метално хале за хладилни камери“ с. на ищцата трябвало да
започне работа по обшивка на покрива на металното хале. Той предприел изкачване
по еднораменна алуминиева стълба, за да се качи на покрива на халето. При
прехвърлянето си от стълбата на покрива се подхлъзнал, загубил равновесие и
паднал на земята от около 3 м. височина. С. на ищцата бил транспортиран до МБАЛ
К., от където бил насочен към УБМАЛ „Св. Георги“. В резултат от сблъсъка с. на
ищцата получил внезапни травматични увреждания на здравето, изразяващи се в
политравма, контузия на главата, линеарно счупване на черепа, контузия на
мозъка, травматична субарахноидна хеморагия, мозъчен оток. фрактура на телата
на гръдните прешлени. контузия на торакс, белодробна контузия двустранно и
хемопневмоторакс. На 25.10.2016 г. спрямо пострадалия било проведено оперативно
лечение. В хода на лечението настъпило усложнение с двустранна бронхопневмония.
На 12.11.2016 г. била извършена ревизия на операцията и с. на ищцата бил
настанен в интензивно отделение на болницата - КАИЛ. На 27.12.2016 г. в 15,30
ч. след остра дихателна и сърдечно-съдова слабост със стоп на дишане и сърдечна
дейност в 15,35 ч. с. на ищцата починал. По повод на настъпилото събитие от
работодателя била подадена до ТП на НОИ Декларация за трудова злополука. Във
основа на извършена проверка от ТП на НОИ П. било издадено Разпореждане № ТЗ -
5104-15-354 от 20.12.2016 г., с което настъпилото събитие било прието за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането било връчено на
страните, не било обжалвано и било влязло в законна сила. По повод на
настъпилата смърт на работното място било образовано Досъдебно производство №
.. по описа на ОСО в ОП К., което не било приключило към датата на подаване на
ИМ.
Ищцата твърди, че със с. й живеели в
едно домакинство с обич, разбирателство и взаимна подкрепа и помощ, като от
брака си имали дъщеря П.Г.Х.. Ищцата преживяла изключително тежко внезапното
настъпване на с. на ищеца, който бил относително млад човек – на 52 години, в
работоспособна възраст и не е страдал от тежки заболявания. Цялото семейство
разчитали на трудовите доходи, които той реализирал за поддържания стандарт на
живот. С доходите на двамата успявали да заплащат наема на жилището. Ищцата не
можела да преживее загубата му, липсвала му неговото присъствие, обич, силна
привързаност и подкрепа. Започнала да страда от главоболие, болки в гърдите и
безсъние. От датата на злополуката до датата на смъртта му била неотлъчно до
него и все още изпитвала потрес от
болките и страданията, които той изпитвал. Предвид изложеното ищцата оценява
претърпените неимуществени вреди от смъртта на с. й в размер на 120 000 лева.
Счита, че на осн. чл. 200 от КТ работодателя отговаря за уврежданията причинени
на работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, както и че
отговорността на работодателя е безвиновна, гаранционно обезпечителна, свързана
с основното задължение на работодателя да осигури безопасни условия за
труд.
Ищцата твърди, че във връзка с
лечението на с. й през периода от 23.10.2016г. до 27.12.2016г. са направени
разходи за лекарства и консумативи, за които са издадени съответните разходни
документи, както следва: по Ф-ра № 889/30.11.2016 г. на стойност 14,15 лева за
закупени лекарствени средства, по Ф-ра № 154/05.12.2016 г. на стойност 12,70
лева за закупени лекарствени средства и медицински материали, по Ф-ра №
894/11.12.2016 г. на стойност 20,60 лева за закупени Цикатридина спрей, по Ф-ра
№ 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева за закупени санитарни материали, по
Ф-ра № 20709/20.12.2016 г. на стойност 90,65 лева за закупени Бочко -мокри
кърпи; леглин; Непролизин G-гел; Нутрикал стандарт; памперса за възрастни ХЛ нощни;
Реванолов разтвор химакс; термометър максимален GERATHERM с GALISTAN /без
живак/; Цикатридина спрей 125 мл Натурал фарма; чаршафи 80/180x30; Шведска
горчивка Ривиера сол 500 мл, по Ф-ра № 64/30.11.2016 г. на стойност 22,81 лева
за закупени Цикатридина спрей 125 мл, по
Ф-ра № 281/29.11.2016 г. на стойност 662,18 лева за закупени санитарни
материали, по Ф-ра № 20685/28.11.2016 г. на стойност 49,42 лева за закупени
Самазина ап.1000 мл.г 4 мл.г. х 5 или всичко на обща стойност 1132,92 лева.
Твърди се, че върху направените разноски по лечението съгласно чл.86 от ЗЗД се
следвало и обезщетение за забава, която от дата на издаване на всяка една от
фактурите до датата на завеждане на ИМ било в размер на общо 160,55 лева.
В исковата молба се посочва, че във връзка със с. на с. на ищцата били
направени разноски и п. му, както следва: по Ф-ра **********/29.12.2016 г. на
стойност 139,60 лева за организация по обслужване на погребение, урнополагане
или кремация, изкопаване и заравяне на гроб в ново гробно място; доставка на
ковчег първа зона до 8 км; извозване на покойник за погребение - траурно
шествие втора зона до 15 км; предоставяне па маса и постамент за погребение;
носене и товарене на покойник, по Ф-ра № 3447/29.12.2016 г. на стойност 61,50
лева за закупуване на одеяло; покров; свещ стъкло; свещ ваза, по Ф-ра №
**********/29.12.2016 г. на стойност 116,00 лева за закупуване на ковчег ОМГ
02; кръст ОМ 04, по Ф-ра № 8535/29.12.2016 г. на стойност 3,60 лева за надпис,
по Касова бележка от 29.12.2016 г. на стойност 12,00 лева за закупени цветя или
всичко на обща стойност 332,70 лева. Върху посочените суми се дължало и
обезщетение за забава за периода от 30.12.2016 г. (датата следваща последната
издадена фактура) до датата на завеждане на ИМ -30.04.2018 г.
По изложените съображения ищцата моли
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Ответникът твърди, че е налице
съпричиняване и съответно основание за намаляване на обезщетението по реда на
чл. 201, ал. 2 от КТ, като вината за настъпилата злополука била 95% на покойния
Г.Х.. Твърди че, Г.Х. бил действал като ръководител отговорник на групата,
провел бил инструктаж и бил разпределил работата, но бил във видимо нетрезво
състояние, като бил извършвал работа в нарушение на поредица инструкции и
заповеди, с които е бил запознат. Твърди, че инцидентът бил настъпил единствено
вследствие на поведението на Х., с което сам се бил поставил в ситуация, опасна
за здравето и живота му. Твърди, че е налице проява на груба небрежност.
Позовава се на съдебна практика. В отговора на исковата молба се твърди, че
ответникът имал сключена застраховка „Злополука“ със ЗЕАД БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД. В законоустановения срок е поискано привличането на
посоченото застрахователно дружество в производството в качеството му на трето-
лице помагач на страната на ответника.
По искане на ответника като негов помагач е привлечено
трето лице ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. Постъпило е становище от третото лице
– помагач, с което предявеният иск се оспорва по основание и по размер.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното :
Не се спори
между страните, а и от представеното копие от трудов договор №1 от 05.01.1998
г., сключен между ответника и Г.В.Х., се установява, че той е работил при
ответника по трудово правоотношение от 05.01.1998г. на длъжност „****”. С
допълнително споразумение № 140/ 05.12.2006 г. бил преназначен на длъжност
«*******». Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 38/
28.12.2016 г. на работодателя, считано от същата дата, на основание чл.325,
ал.11 от КТ – поради с. на работника.
От разпореждане
№ 5104-15-354/08.05.2008г. на ТП на НОИ
– Пловдив, се установява, че на 23.10.2016 г.около 8,30часа в
месокомбинат «*********»ООД – с.В.********, на обект «Метално хале за хладилни
камери», след провеждане на ежедневен инструктаж следвало Х., заедно с колегите
си Д., Д. и С. да извършат монтаж на окачващ профил и силикониране на ъглите на
панелите на съществуващата сграда на месокомбината. Д. и Д. са разпределени да
извършат силикониране ъглите на панелите на сградата, а Х. и С. – да завършат
обшивката на покрива на металното хале. По повод възложената работа
пострадалият Х. е предприел изкачване по еднораменна алуминиева стълба, за да
се качи на покрива на халето. При прехъврлянето си от стълбата на покрива,
същият се е подхлъзнал, загубил е равновесие и е паднал на земята от около 3
м.височина. Колегите на Х. незабавно са се обадили на тел.112 и същият е
транспортиран до Спешно отделение в болницата в гр.К. В резултат от сблъсъка с
терена при падането от височина, Х. е получил внезапни травматични увреждания
на здравето, изразяващи се в политравма, контузия на главата, линеарно счупване
на черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна хеморагия, мозъчен
оток, фрактура на телата на гръдни прешлети, контузия на торакс, белодробна
контузия двустранно, хемопневноторакс. Длъжностни лица от НОИ съставили
протокол № 5103-08-5/02.12.2016г. за извършено разследване на злополуката, като
било издадено разпореждане № 5104-15-354/08.05.2008г. на ТП на НОИ – Пловдив, че произшествието се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
От протокола за
оглед на местопроизшествие по досъдебно производство № .. по описа на РУ на МВР
– гр.Д., се установява, че от пода до козирката на сградата разстоянието е
4.40м. В ъгъла между двете сгради има метална стълба, която е с дължина 5
метра, и ширина в най- долната част – 45см, а в най- горната й част – 40см.
Съгласно заключението на назначената съдебно –
медицинска експертиза, при станалата трудова злополука на 23.10.2016 г., на
пострадалия Х. са били причинени
следните травматични увреждания: тежка черепно – мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепните кости в лявата слепоочно – теменна
област, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, голям вътремозъчен
кръвоизлив в дясната челна област, пробив в мозъчните стомахчета, множество
дифузно разпръснати контузионни огнища в мозъчното вещество на двете
голямомозъчни хемисфери, кръвоизливи в
мозъчните стомахчета,оток на мозъка, гръдна травма със счупвания на
телата на 4 – ти, 6-ти и 11-ти гръден прешлен, контузионни промени на двата
бели дроба с наличие на кръв и въздух в плевралната кухина/ двустранен
хемопневноторакс/. Постъпва по спешност за лечение в Клиниката по неврохирургия
при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – гр.Пловдив.
При постъпването е в тежко общо състояние, с оток и кръвонасядане в
лявата слепоочно – теменна област на главата, неконтактен, неадекватен,
психомоторно неспокоен. След постъпването в клиниката пациентът е обсъден от
лекарския състав и се взема решение за първоначално консервативно лечение и
активно наблюдение. Проведена е терапевтична схема с влИ.ия на Манитол
/противооточно/, кръвоспиращи средства – по схема, аналгетици и мощна
антибиотична терапия с влИ.ия на няколко антибиотика по схема. В хода на
консервативната терапия и проведените контролни КТ на глава и гръден кош се
констатира влошаване на общомозъчната симптоматика и общото състояние на
пациента, с нарастване на десния челен вътремозъчен хематом и пробив към
страничното мозъчно стомахче. Констатирани са и двустранни белодробни контузии
и двустранен хемопневмоторакс. Взето е решение за спешна оперативна
интервенция, като е повикан гръден хирург за извършване на торакоцентеза и
поставяне на гръден дрен на дясната плеврална кухина. След това е извършена краниотомия –
трепанация на черепната кухина, с евакуация на субдуралния и наличния
интрацеребрален хематом, като е постигната декомпресия на мозъка и хемостаза
/спиране на кървенето/. По – късно е извършена и левостранна торакоцентеза с
поставяне на гръден дрен отляво – и двата дрена са свързани на активна
аспирация. В следоперативния период, независимо от продължаващата мощна
антибиотична терапия, се развиват възпалителни изменения на мозъчното вещество
в черепната кухина във вид на абсцес /гнойник/. Извършена е ревизия, с
евакуация на подкожна гнойна колекция и абсцес на мозъчно съдържимо от челния
дял. Като резултат от контузионнните промени на белодробния паренхим и
продължителното залежаване, с хиповентилация на белите дробове, независимо от
антибиотичната терапия, се развива двустранна абсцедираща бронхопневмония с
наличие на 800 мл.ексудат / възпалителна течност, установено при извършената
аутопсия/ в лява гръдна половина. При извършеното КТ – изследване на белите
дробове, се установяват контузионни огнища във фаза на абсцедиране. Описаната
тежка черепно – мозъчна травма, с настъпилите в причинно – следствена връзка
усложнения, след епизод на остра дихателна и сърдечно – съдова слабост, със
спиране на дишането и на сърдечната дейност, въпреки непрекъснатите
реанимационни мероприятия, са довели до смъртен изход за пострадалия Х., на
27.12.2016 г. в 15,30ч. Най – общият механизъм за получаване на описаните
травматични увреждания е по механизма на удар или притискане с или върху твърди
тъп предмет със значителна кинетична енергия, като добре отговарят по време и
начин да са получени така, както е отразено в данните по делото, а именно – при
свободно падане от 3 метра височина върху терена. Налице е причинно –
следствена връзка между станалата трудова злополука, получените травматични
увреждания с последвалите усложнения и настъпилата смърт. Тежката гръдна травма
с контузионни промени на двата бели дроба и с наличие на кръв и въздух в
дясната и в лявата плеврална кухина/ двустранен хемопневмоторакс/, усложнена с
двустранна абсцедираща бронхопневмония и абсцедиране на контузионните огнища е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Двустранната абсцедираща бронхопневмония се е
развила като резултат на контузионните промени на белодробния паренхим / може
да се приеме и като травматична бронхопневмония/, а също и от продължителното
залежаване в описаното тежко общо състояние - неконтактен, неадекватен,
психомоторно неспокоен, с помрачено съзнание.
Това продължително залежаване е било съпроводено с хиповентилация на белите дробове, а контузионнните огнища в
белодробния паренхим са преминали във фаза на абсцедиране и независимо от
проведената мощна антибиотична терапия, се е развила двустранна абсцедираща
бронхопневмония, с наличие на 800мл ексудат в лява гръдна половина. При тези
патогенетични механизми, развилата се двустранна абсцедираща бронхопневмония е
с причинно – следствена връзка с гръдната травма, получена при падането от
стълбата. Проведенето консервативно и оперативно лечение на пострадалия е
според съвременните медицински стандарти и добрата медицинска практика и не е
възможно да бъде предприето друго лечение на пострадалия, което да гарантира
избягването на летален край.
От разпита на св. Ж.В.А. се установи, че с К. и с. й
са семейни приятели от 12 години. С тях поддържат постоянна връзка, всеки ден
се чуват. Знае за инцидента, който се случил с Г. на 23.10.2016 г. Същия ден,
било събота или неделя, с К. се чули рано сутринта и знаела, че Г. бил в командировка
около К. В момента, в който свидетелката й звъннала, тя казала, че с дъщеря си
отива в болницата, тъй като съпругът й претърпял инцидент, паднал на обекта,
бил в тежко състояние и го транспортирали в болницата в П. В началото той бил в
кома. К. ходела на работа и след това била при него през цялото време в
болницата. Нощно време също била при него, тъй като трябвало той да е под
постоянно наблюдение и на животоподдържащи медикаменти, памперси трябвало да му
се сменят. От октомври месец до смъртта му на 27.12., от обяд до сутринта, тя
била в болницата. К. била изключително разстроена, тъй като те нямат собствено
жилище, живеели под наем. Основните средства, които били в семейството им,
идвали от Г., тъй като заплатата му била по-висока, а тя е на минимална,
основна заплата. Тези месеци били шок за нея, защото трябвало да му се купуват
медикаменти, памперси, храна и едновременно да се плаща наемът и всички сметки.
Тя била изключително разтревожена и за това, освен за състоянието му.
Претърпяла голям стрес. Много пъти свидетелеката я питала дали няма някой,
който да й помогне в болницата, защото лекарите са й казали, че тя няма да
издържи дълго време под този стрес и непрестанното спане в болницата. Там
нямало легло, тя спяла на земята и много пъти благодарение на нея, ако Г. не е
могъл да диша, тя викала лекарите, за да му помогнат. През този период, а и до
момента, свидетелката непрестанно й помагала финансово за наема, както и за
някои основни сметки. Когато била в болницата, за Г. също пращала пари, за да
се купят основни лекарства, антибиотици и т.н. К. й споделила, че след
инцидента, колеги на Г. са събрали пари в размер на 300 или 400 лева, които
били предали на К., за да му помогнат финансово за някакви нужди и всъщност
това била единствената помощ, която била отправена от страна на колегите му.
Търсила помощ от работодателя. Дори искала работодателят да помогне, ако може
Г. да се премести в частна клиника, да се помогне за лечението му и това бил
разговорът с него. Не се е случвало да получава помощ от работодателя. Той нито
веднъж не е отишъл в болницата да го види. Единствено неговите колеги са отишли
два пъти. К. понесла смъртта на Г. изключително тежко. Здравословните й
проблеми започнали още при престоя в болницата – проблеми със сърцето, високо кръвно
налягане. След смъртта му тя била около 2 месеца в болнични, защото не се
чувствала добре. Все още проблемите продължават. Наскоро тя претърпяла две
операции, сънят й се нарушил тотално, не може да спи. На всеки два часа се
буди, което е вследствие от престоя в болницата, тъй като тогава тя не спяла и
на всеки два часа се будела, и това до момента продължава.
Разходите по погребението на Г. били поети от
свидетелката и от дъщеря й. Абсолютно всички разходи те заедно ги поели и ги
осигурили.
Към настоящия момент К. все още не може да преживее
случилото се. Все още й е много тежко, постоянно се сеща и дори, когато
трябвало да претърпи първата операция, тъй като било в същата болница, в която
бил и той, тя постоянно мислела за това нещо и не можела да се успокои, въпреки
че на нея й предстояла операция. Казвала, че абсолютно всичко, което се е
случило в тази болница, й минавало ден по ден.
От разпита на св. А.Д.Д. се установи, че през 2016 г.
работил в Д. за фирма „*****” на длъжност „***” или „*****”. Сутринта отишли на
работа в 8 часа. Преди 8 часа си направили инструктажа, разпределили се и
отишли по двойки да работят. Едните трябвало да са на покрива, а другите да са
долу. Имало довършителна работа за 1-2 часа. В този момент колегата П.С. го извикал,
че колегата Г. паднал от стълбата. Той лежал на земята долу, обадили се на
линейката, която дошла веднага. Г. тръгнал да се катери към покрива от стълбата
и на три метра и половина, четири метра паднал от стълбата. Той бил на едната
страна, стълбата била на другата страна. На свидетеля му направило впечатление
сутринта, че Г. бил махмурлия, завалвал. Не знае кога бил пил, обаче бил в
неадекватно състояние. Той им бил б., началник на четиримата. Всяка вечер Г. си
пийвал след работа, но, за да се замота, може и половинка да бил изпил.
Г. им бил б., но свидетелят не знае дали това е било
официално. Отиват четирима човека, назначават го и започва да им казва какво да
правят. Идвал и друг човек на 2-3 обекта периодично. Обикалял обектите и
минавал през тях. На него казвал какво да се прави и той - на тях.
Когато дошла линейката, след това идвали контролни
органи от безопасността. Колкото могъл, дал обяснения за случая. Глобили ги 100
лева, защото не са ползвали предпазни средства. По принцип се ползват предпазни
средства, но в момента – не.
Те двамата с П.С. трябвало да отидат горе на покрива,
обаче Г. казал: „Не, аз ще си довърша работата”. Те, като го видели преди
инцидента, преценили, че те трябва да се качат на покрива, защото даже бил
легнал на панела и се измокрил целият. Изцапал се, бил в неадекватно състояние
сутринта преди да се качи. После му предложили, но той казал: „Аз ще отида горе
да свърша работата” и тръгнал. Свидетелят не видял самия инцидент. Те се
разделили на две групи. Те с А. трябвало да бъдат долу, а колегата П.С.
трябвало да се качи горе с Г.. Г. тръгнал да се качва, а другият взимал
инструментите, за да се качи горе с него. Той тръгнал сам и в този момент, в
който другият отива там с инструментите, го вижда как пада от стълбата. Те били
на 20 метра в долното помещение, за да се подготвят с колегата. Стълбата е
дълга от четири метра до шест метра. Била разгъната наполовина, височината е
четири метра и половина, пет метра. Стълбата е алуминиева, единична с две
рамена. Стълбата опира в ръб и назад не може да падне. Имало ръб на височина
по-високо ниво. То е цех, но има коридор и се слиза със стълбички в този
коридор, и се отива на другаде. Стълбата била опряна и в единия, и в другия
край – горе и долу, за да не се дърпа назад, само че тя тръгнала настрани и той
като се качвал, тя пада. Назад не може да падне, само настрани може.
От разпита на св.С.А.Ш. се установи, че с К. работят
заедно вече доста години. Действително я познава от доста години, защото
работят заедно. Преди инцидента тя била много позитивна, много усмихната, много
разговорлива, но след трагичния случай коренно се променила. В момента идва на
работа, но не е това, което било. Изпълнявала си тогава много съвестно
задълженията, била много прилежна. Клиентите много си я обичат и също много
добре работят с нея. Сега, след трагедията, опитвала се жената пак на 100 % да
дава всичко от себе си, но просто има моменти, в които се затваря в себе си,
започва да плаче, както си работи, изведнъж спира, вглъбява се в себе си.
Просто не е това, което била, със сигурност. Г. била го виждала два-три пъти,
тъй като идвал до работата им в „Б.п“. Те имали доста силна връзка. Тя й
говорила за него и това е просто заради инцидента, това е резултат от инцидента
със сигурност. Към момента на К. й е доста трудно, защото те живеят под наем и
тя загубила опората си в живота, дори и от финансова гледна точка да се
погледне. Сега разчита единствено и само на себе си. Имат една дъщеря.
От разпита на св.П.Г.С. се установи, че в края на 2016
г. работили на обект в с. В.********** за фирма „М.”. Били четиримата – Г.Х.,
А.Д., А.Д. и той. Б. бил Г.Х. Станал инцидент в неделя с Г., когато паднал от
стълбата. Сутринта, както обикновено свидетелят отишъл на работа. Трябвало да
извършат довършителни работи в едно хале на обекта. Те с Г. трябвало да се
качат горе на покрива, тъй като имало един теч, за да видят какъв е и да го
отстранят. Работата разпределял Г., защото той бил б.. Другите двама – А.Д. и
А.Д., трябвало да направят едни обшивки на вратите долу на земята. След като се
разпределили, някъде към 8:20 часа, 9 без 20 часа, А.Д. и А.Д. започнали да си
оправят техните неща, а те с Г. трябвало да се качат горе на покрива. Той
тръгнал малко по-напред от свидетеля, който останал да вземе инструментите от
една кофа от латекс и се забавил две-три минути. През това време тръгналкъм
мястото, където се качвали. Минавало се през един покрив, през единия се
минавало на другия и стълбата била поставена. Разстоянието между двата покрива
било към метър, а стълбата била поставена на по-ниската страна. При изкачването
преминавали на малкото покривче и се качвали на другото вече, което било ниско
и можело да се пристъпи без други средства. При отИ.ето вече с инструментите,
то било един коридор, не се виждало, свивало се надясно там, където бил
подходът за качването, той се бил качил почти при върха вече на първия покрив.
Г. трябвало от стълбата да мине от едната страна и да се качи вече от първия на
втория покрив. Свидетелят се намирал някъде на 5-6 метра с инструментите, когато
при това минаване отстрани, стълбата се изплъзнала настрани, отгоре, той
загубил равновесие и паднал. Сутринта на свидетеля му направило впечатление, че
Г. не бил в трезво състояние. За съжаление почти всеки ден бил в това
състояние. Той бил шефът и той определял кой какво да прави. Те били
сравнително нови работници от една-две години, а той бил от 20 години в тази
фирма.
Тази стълба е от тези алуминиевите, разтегателните.
Отдолу има рамка, опора, която е метър и се поставя. За да се качат на покрива,
тя трябвало да стъпи на ръбчето на покрива. Стълбата трябва да застъпи малко
над това, за да има опора. Стълбата стърчала примерно към 30-40 сантиметра и
отгоре се намира другото покривче, което той трябвало да заобиколи. Нямало
друга възможност да се стигне до там. Предния ден също минавали от там.
Височината на първия покрив била към 4 метра и нещо. Стълбата в разгънато
състояние може да е била към 4 метра, 4 метра и нещо. Г. бил в основата на това
първото, което трябвало да заобиколи, т.е. бил на стълбата и трябвало да
премине на първия покрив, да мине отстрани. Не можел да мине отгоре, защото се
затваряло. Разстоянието е около метър и няма как да мине отгоре. Било едно
коридорче два метра и стълбата била опряна в една малка стена, която била като
рампа. Слизало се от това помещение, в което работили, през едно коридорче към
механичния цех, който ремонтирали. Стоперите на самата стълба са опората, която
стои отдолу. Тя е с гумени тампони.
Работодателят имал практика да извършва проверка за
алкохол на работниците. Те били на обекта там, но във фирмата имало дрегери и
проверявали, когато се съмняват. В този ден на обекта нямало кой да ги провери,
Г. бил шефът. Дрегерите се намирали в П.
А.Д. водел тетрадката по тази безопасност. Имали и
един т., който ходел и по други обекти – П.Б., но в този момент той бил на друг
обект в С.
Сутринта отишли на работа. В началото на деня в 8:00
часа отишли, пили кафе, разписали тетрадката за инструктажа. А.Д. извършвал
инструктажа всеки ден, всяка сутрин. Инструктажът се изразявал в средства за
безопасност, инструменти, с които се работи, предпазни очила. За работа във
височини свидетелят не можа да си спомни дали ги инструктирали, но било
стандартна процедура. Глобили ги, защото, когато дошли от К. инспекция, нямали
каски. Просто не ги били взели. Нямало ги каските, били ги забравили в П.
На обекта А.Д. бил подчинен на Г.Х. Г. бил шефът.
Те трябвало да се качат на покрива и стълбата трябвало
да се постави. Стълбата си била там от предишния ден. Предишния ден правили
обшивка горе, защото имало теч. Завалял дъжд и собствениците казали, че тече
там и трябвало да се отстрани. Стълбата си била там.
Г. бил с най-голям опит. Наистина бил добър майстор.
Освен забележката, нямало кой да му каже какво да прави и какво да не прави. По
тези практическите изпълнения той решавал какво да се прави.
В исковата молба ищецът навежда
съображения за нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя
– работа на пострадалия в период около 20 дни без почивен ден. От представените
в досъдебното производство писмени доказателства се установява, че със Заповед
№ 131/ 20.10.2016 г. и № 132/ 20.10.2016 г. работодателят е наредил
пострадалият Г.Х. и Б., Д., С. и Д. да
работят на 22.10.2016 г. /събота/ и на 23.10.2016 г./неделя/ по 8 часа за всеки от посочените дни, на
основание чл.144, ал.1, т.5 от КТ. Сочените обстоятелства представляват
нарушение на чл.146, ал.2, т.2 от Кодекса на труда. Съгласно сочения текст,
продължителността на извънредния труд не може да надвишава 6 часа дневен труд
през 1 календарна седмица. Следователно, установява се наведеното от ищцата
възражение за нарушение на трудовото законодателство от работодателя с
възлагане на извънреден труд над нормативно установената продължителност.
Следва да се посочи, че ирелевантно в настоящото производство се явява
обстоятелството за отмяна на наложена административна санкция на работодателя,
тъй като същата касае ангажиране на административно – наказателната му
отговорност, но в настоящото производство съдът е свободен да извърши преценка
относно нарушение на трудовото законодателство, явило се в причинно –
следствена връзка с трудовата злополука.
На следващо
място, установи се от събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, както и от разпита на св.Д. и св.С.
обстоятелството, че фактически инструктаж в деня на злополуката не е извършен.
Несъмнено, в книгата за инструктаж е положен подпис от всички работници,
удостоверяващ извършване на ежедневен такъв. В настоящото производство св.Д. и св.С. потвърдиха,
че такъв инструктаж е извършен от А.Д. Съдът не кредитира
показанията на тези свидетели като заинтересовани / същите и понастоящем се
явяват в трудово правоотношение с работодателя/ и несъответни на дадените от
тях свидетелски показания в досъдебното производство на датата на инцидента.
Същите заявяват пред разследващия орган, че инструктажът този ден е проведен от
Г.Х. и се е изразил в разпределяне на задачите за деня. Предвид издадената
заповед от работодателя при отсъствие на Б…, който бил т.. р….на обекта,
той да бъде заместван от А.Д. и последният да извършва инструктаж, то се установява непротиворечиво, че
такъв инструктаж не е проведен, което се явява нарушение на трудовото
законодателство /чл.16, ал.1,
т.7 от ЗЗБУТ/. Не се установи в настоящото производство в деня на злополуката да е
проведен и инструктаж за работа във височина, каквато работа фактически е била
предприета от страна на пострадалия. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота
и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени. В
разпоредбата на чл.71, т.4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване работните
места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат
предпазени от падане и подхлъзване.
В разпоредбата на чл. 40, т.1 от Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи отворите в
строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които
създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети,
ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от
същия нормативен акт работи на височина се извършват
при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения,
скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи), а ал.2 на същия текст предвижда, когато поради характера на работата използването на оборудването и
средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп
с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати
към устойчива и здрава конструкция.
От ответника са направени възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия чрез неизползване от пострадалия на
предоставените му от работодателя лични предпазни средства и явяването му на
работа в нетрезво състояние. От събраните в хода на настоящото производство
гласни и писмени доказателства, както и на писмените доказателства от
досъдебното производство, се установява безпротиворечиво, че в деня на
злополуката пострадалият Х. не е носил предоставената му от работодателя каска.
Задължението за използването й е вменено като задължение на работника съгласно
разпоредбите на чл.33 и чл.284, ал.2 от ЗЗБУТ. Съгласно разпоредбата на чл.16,
ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска
до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и
живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
Работодателят навежда довода, че Д., който замествал т..р…Б. във време на
отсъствието му, бил фактически подчинен на пострадалия Х., поради което и нямал
възможност да не го допусне до работа. Съдът намира соченото възражение за
неоснователно. Преценка на работодателя се явява фактът кого да назначи като
заместник на отсъстващия технически ръководител на обекта. В случая от
показанията на св.Д. и св.С. се установи, че за такъв е бил назначен Д., който
е бил подчинен на пострадалия Х. Сочената фактическа йерархическа зависимост е
поставила Д. в невъзможност да осъществява ефективен контрол за спазване на
трудовото законодателство от неговия фактически ръководител. Тези обстоятелства
са били известни на работодателя преди злополуката, но същият не е предприел
адекватни действия в тази насока. Неосигуряването на навременен и адекватен
контрол за спазване на трудовото законодателство се явява също в причинно –
следствена връзка с настъпилата трудова злополука.
Работодателят
навежда и съображението, че в деня на злополуката пострадалият Х. се е явил в
нетрезво състояние, с което в значителна степен е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. В тази насока се явяват показанията на св.Д. и св.С. От
събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява, че
при първоначалния разпит на същите свидетели в деня на злополуката те не
споменават това обстоятелство. За същото свидетелстват едва в последващите
разпити, които следват по време разпита на работодателя, при който той заявява,
че пострадалият е бил в нетрезво състояние, за който факт научил от
обясненията, дадени от неговите работници в хода на назначената проверка за
трудовата злополука. От представените пред работодателя писмени обяснения от
Д., С. и Д. / л.103-105 от настоящото дело/ се установява, че обясненията за
употреба на алкохол от Х. са били добавени впоследствие, тъй като междуредието
е нарушено / редовете относно тези обяснения са на по – малко разстояние един
от друг в сравнение с останалия текст/, натискът при изписване е различен от
този при изготвяне на непосредствено по – горестоящия текст. В хода на
наказателното производство е разпитан и още един свидетел – п.. с.. /св.Б. –
л.28, т.1 от досъдебното производство/, който е бил на местопроизшествието
преди пострадалия да е транспортиран в лечебно заведение. Същият не посочва Х.
да е лъхал на алкохол или да е бил видимо алкохолно повлиян, което
обстоятелство следва му е направило впечатление предвид заеманата от него
длъжност и професионална подготовка, както и да го отрази при разпита пред
разследващия орган. В тази насока липсва и обективна находка от страна на
лекаря, посетил местопроизшествието, което също следва да е надлежно отразено в
медицинската документация, но подобно отразяване липсва в нея. С оглед
изложеното, съдът не кредитира показанията на разпитаните в настоящото
производство свидетели като заинтересовани, нелогични и в противоречие със
събраните писмени доказателства. Нелогично се явява спестяване на сочения важен
факт при разпита на тези свидетели в деня на злополуката пред разследващия
орган.
Ответникът навежда и възражението, че работа на
покрива този ден не е била възлагана на пострадалия. Това обстоятелство се
явява ирелевантно за спора предвид осъществяване на работата в интерес на
работодателя.
Ответникът прави възражение в насока, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а именно грубо нарушение
от негова страна на Инструкция № 38 за безопасност на труда при покривни
работи. За да е налице соченото основание за намаляване на отговорността на
работодателя, е необходимо пострадалият да е проявил груба небрежност. Същата,
съгласно трайната съдебна практика, е налице, когато пострадалият не е положил
дължимата грижа, която и най-небрежният би положил. От друга страна, за да е
налице сочената хипотеза, то следва да се установи, че грубата небрежност е
пряка последица от неизпълнение на вменени на работника трудови задължения.
Установи се, че в деня на злополуката пострадалият не е носил предоставената му
от работодателя каска. За прилагането на сочената хипотеза следва да се
установи субективното му отношение към настъпилия резултат, а именно, че същият
е предвиждал настъпването на вредоносните последици – увреждане на здравето, но
е мислил да ги предотврати, което се установи от разпита на св.Д. и св.С. С
оглед посочените по-горе доказателства, съдът намира, че са налице нарушения на
трудовото законодателство от страна на работодателя, а именно неосигуряване от
работодателя на безопасни условия на труд, полагане на извънреден труд над
нормативно установената продължителност / което е създало предпоставки за
настъпване на трудовата злополука поради натрупана умора и неосигуряване на
достатъчно време за почивка/, липса на контрол за ползване на лични предпазни
средства от пострадалия и евентуалното му отстраняване. Следователно, макар да
е налице проявена от пострадалия груба небрежност, която да се явява в причинно
– следствена връзка с инцидента, то за настъпване на вредоносния резултат са
допринесли и нарушенията на трудовото законодателство от страна на
работодателя.
От разпита на свидетелите А. и Ш. се установи, че
ищцата е преживяла тежко загубата на съпруга си. Загубила съня си – будела се
през 2 часа нощем. Влошила здравословното си състояние след инцидента,
започнали проблеми със сърцето. Затворила се
в себе си. Както си работела, започвала да плаче, изведнъж спирала,
вглъбявала се в себе си. Съдът кредитира посочените показания като обективни,
логични и последователни, както и съответстващи едни на други. Не се възприемат
възраженията на ответника, че тези показания представляват преразказани от
ищцата обстоятелства. Св.Ш. има преки впечатления от състоянието на ищцата след
злополуката, като те напълно кореспондират с тези на св.А., поради което и се
кредитират от съда.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предпоставките
за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от Кодекса на труда са
налице.
Установено е по надлежния ред, с нарочен акт, че на
23.10.2016 г. наследодателят на ищцата е претърпял трудова злополука, довела до
с. на същия. Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между
увреждането на здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се
потвърждава от разпореждане на длъжностно лице при Националния осигурителен
институт, както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза.
В резултат на увредата
наследникът на пострадалия - ищца в настоящото производство, е претърпяла болки и страдания, изразили се в загуба
на близък човек, към когото била силно привързана, който се явявал опора в
живота й, а и осигурявал морално и материална подкрепа, които по правилата на
гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.
Неимуществената отговорност на работодателя се
определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и
страдания, както и продължителността и интензитета им. Предвид гореизложеното и
с оглед степента на търпените болки и страдания, както и продължителност от
около две години и половина, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира,
че предявеният иск за търпени от ищцата неимуществени вреди се явява
основателен в пълния претендиран размер от 120 000лв. Предвид посоченото
по – горе съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 10
%, искът следва да се уважи до размер на 108 000 лв., като до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се
посочи, че макар при падането пострадалият да си е ударил главата, то основните
травматични увреждания, довели до летален изход, се явяват тези по торса и
вътрешните органи, за предотвратяването на които използването на каска от
пострадалия не би допринесло. Не се възприема и възражението на ответника, че
усложненията не са в причинно – следствена връзка с увреждането при трудовата
злополука, тъй като такава връзка се установи от заключението на съдебно –
медицинската експертиза. Следва да се посочи също така, че отговорността на работодателя, която е
обективна и не следва от виновно поведение на други негови работници или
служители, включва всички преки и непосредствени вреди, независимо дали същите
са били предвидими, в какъвто смисъл съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
От представените от ищеца писмени доказателства –
фактури и касови бележки, неоспорени от ответника, се установява, че във връзка
с лечението на пострадалия Х. след злополуката са били изразходвани средства в
общ размер от 1132,92лв., а във връзка с погребението му и свързаните със
същото ритуали съгласно установената традиция – сумата от 332,70лв. Предвид
приетия размер на съпричиняване, обезщетението за имуществени вреди следва да
се намали и на ищцата следва да се присъдят сумите съответно от 1019,63лв. и
299,43лв. Не се възприема възражението на ответника, че ищцата не е претърпяла
вреди, тъй като свидетелите предоставяли средства за лечението и те й били
„подарени“. Св.А. действително потвърди, че е давала пари на ищцата за
лекарства и при погребението, но не е заявявала, че ги е подарила, а мотивира
това свое действие с невъзможността на ищцата да поеме тези разходи, като
подчерта и опита на съпругата на пострадалия да получи материална помощ от
работодателя. Предвид липсата на такава помощ, свидетелката била принудена да
даде средства на ищцата, за да може да се заплащат лекарства, а и да се поемат
разноските по п.
И тъй като се касае до задължения от непозволено
увреждане, то съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът се смята в
забава и без покана, като считано от датата на непозволеното увреждане дължи
обезщетение в размер на законната лихва /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. От он-лайн
калкулатор „Calculator.bg“ се установява,
че размерът на обезщетението за забава в заявените в исковата молба периода
възлиза съответно на 14700лв. върху обезщетението за неимуществени вреди,
137,93лв. върху главница от 1019,63лв. и 40,50лв. – върху главница от 299,43
лв., до който размер исковете ще се уважат като основателни, а до пълните
предявени размери – ще се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът претендира разноски, като от приложения договор
за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът е осъществил защитата
безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ето
защо и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон на адв.Я.Р. следва да се присъди възнаграждение в размер на 4014 лв.,
определено по размер съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата от 15,04лв. –
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът
претендира адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства такова да му е
било изплатено, поради което и на същия не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 5118лв. –
държавна такса / от които 5108лв. – върху размера на уважените искове, 5лв. –
за издадена на ищеца обезпечителна заповед и 5лв. – за издадено по искане на
ищеца съдебно удостоверение/, както и сумата от 100лв. – разноски за СМЕ.
Ето защо и
поради мотивите изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.М. в качеството
на едноличен търговец „***********“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град П.*************, да заплати на К.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Я.Р., със съдебен адрес:***, сумата от 108 000лв. /сто и осем
хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди- психически болки, страдания и
неудобства от липсата на подкрепа и обич, претърпени поради настъпила смърт при
трудова злополука на 23.10.2016 г. на с. на ищцата- Г.В.Х., ведно със законната лихва от датата
на настъпване на смъртта - 27.12.2016 г. до завеждане на исковата молба -
30.04.2018 г. в размер на 14 700 лева /
четиринадесет хиляди и седемстотин лева/, сумата от 1019,63 лева / хиляда и деветнадесет лева и 63ст./ - обезщетение за причинени имуществени вреди
във връзка с лечението на с. на ищцата за времето от 23.10.2016 г. до
27.12.2016 г. за закупуване на лекарства и консумативи по представени разходни
документи, а именно: по Ф-ра № 889/30.11.2016 г. на стойност 14,15 лева, по
Ф-ра № 154/05.12.2016 г. на стойност 12,70 лева, по Ф-ра № 894/11.12.2016 г. на
стойност 20,60 лева, по Ф-ра № 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева, по
Ф-ра № 20709/20.12.2016 г. на стойност 90,65 лева, по Ф-ра № 64/30.11.2016 г.
на стойност 22,81 лева, по Ф-ра № 20685/28.11.2016 г. на стойност 49,42 лева,
по Ф-ра № 281/29.11.2016 г. на стойност 662,18 лева, ведно с обезщетение за
забава върху тази сума от датата на издаване на всяка една фактура до датата на
завеждане на исковата молба - 30.04.2018 г. в размер на общо 137,93 лева /сто тридесет и седем лева и 93ст./, сумата от 299,43 лева /двеста деветдесет и девет
лева и 43ст./- обезщетение за причинените имуществени вреди във връзка с погребението на съпруга на ищцата на
29.12.2016 г. по представени разходни документи, както следва: по Ф-ра
**********/29.12.2016 г. на стойност 139,60 лева, по Ф-ра № 3447/29.12.2016 г.
на стойност 61,50 лева, по Ф-ра №
**********/29.12.2016 г. на стойност 116,00 лева, по Ф-ра № 8535/29.12.2016 г.
на стойност 3,60 лева по Касова бележка от 29.12.2016 г. на стойност 12,00
лева, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 29.12.2016 г. до датата на
завеждане на исковата молба -30.04.2018 г. в размер на общо 40,50 лева /четиридесет лева и 50ст./, ведно със законната
лихва върху всички главници, считано от датата на завеждане на исковата молба –
30.04.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като над уважените до пълните
предявени размери съответно от 120 000лв. за неимуществени вреди, от
16 366лв. – обезщетение за забава върху това обезщетение, от 1132,92лв. –
обезщетение за причинени
имуществени вреди във връзка с лечението на съпруга на ищцата, от 160,55 лв. –
обезщетение за забава на това обезщетение, от 332,70лв. - обезщетение за
причинените имуществени вреди във връзка с
погребението на съпруга на ищцата, както и от 45,19 лв. – обезщетение за
забава на това обезщетение, ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.М. в качеството на едноличен търговец „**********,
със седалище и адрес на управление: град П.**************, да заплати на адв. Я.Х.Р.,
с адрес на упражняване на дейността: град П.****************“, сумата от 4014лв./четири хиляди и четиринадесет
лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА К.Н.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Я.Р., със съдебен адрес:*** да заплати на И.Д.М. в качеството на едноличен търговец „********“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град П.***********, сумата от 15,04лв./петнадесет
лева и 4ст./ - разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Д.М. в качеството на едноличен търговец „*******“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град П.*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд - Пловдив сумата от 5118лв./пет хиляди сто и осемнадесет лева/ – държавна такса, както и сумата от 100лв./деветдесет лева/ – разноски за СМЕ.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ответника - ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ № 6.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Д.Кацарова/
Вярно с оригинала
МХ.