№ 307
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110146242 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от „Т-А“ ООД с ЕИК ***, срещу „А.Б.Г.“
ООД с ЕИК ***, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
сумата от 7074,84 лева от общо дължимите 18 074,84 лева, представляваща платена на
отпаднало основание сума по договор за строителство от 20.01.2023 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 17.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, като посочва, че сумата от 7074,84 лева е сформирана по следния начин:
сума в размер на 4 661,60 лева - авансово платена от „Т-А" ООД сума за СМР, които
не са извършени, което вземането е в пълен размер;
сума в размер на 413,24 лева - вреди, представляващи разходи за поправка и
преработка на изградената некачествено от ответника електрическата инсталация и ЮТП в
апартамент Б4, което вземане е в пълен размер;
сума в размер на 1 000,00 лева - частичен иск от сума в общ размер на 8 000,00 лева -
разходи за довършване и корекции на недовършена и некачествено извършена от ответника
СМР - шпакловка на стени, която е заплатена изцяло от „Т-А“ ООД, извън посочените в т. 1
авансови плащания;
сума в размер на 1 000,00 лева - частичен иск от 5 000,00 лева - разходи за поправка
на некачествено поставена от ответника санитария /плочки/ и замяна на повредена такава
при монтажа.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за строителство от 20.01.2023 г. Ответното
дружество е следвало да извърши довършителни СМР по обекти, находящи се в гр. София,
1
ул. „Христо Матов“ 29, бл. 42А. Сочи, че е заплатил авансови суми в общ размер на 12
416,00 лева с ДДС. Посочва, че след започване на работата и при извършване на даден етап
изпълнителят е издавал съответната фактура, като от сумата е приспадана и част от
заплатения аванс в размер на 30% от стойността й. Посочва, че е изпълнил задължението си
да заплати всички фактури своевременно по посочената от изпълнителя банкова сметка,
като обектите е следвало да бъдат завършени до края на месец март 2023 г. Сочи, че през
месец март настъпил рязък спад в качеството на работата и темпа й, като го о+пределя като
фактическо спиране на работния процес, а последно извършените работи са се установили
множество отклонения от зададения проект, съчетани с лошо изпълнение. Навежда
твърдения, че е поканил изпълнителят да завърши започнатите етапи, като му е предоставял
възможности да изпълни договорните си задължения, макар и след заложения срок.
Посочва, че е изпратил нарочен имейл до ответника, с който го уведоми за прекратяване на
договорните взаимоотношения. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
направените по делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че ищецът, в лицето на управителя, е имал претенции какви материали
да бъдат положени /боя, плочки, фуги и др./, като същият се е забавил при избора си, което е
довело до невъзможност за изпълнение задълженията по Договора, поради материална
необезпеченост. Посочва, че краен срок за изпълнение, както и междинни срокове за
изпълнение не са договаряни. Сочи, че за извършените СМР строителя е изготвял Протокол
Акт обр. 19, които са били изпратени на ищеца за подпис, но не са били връщани на
строителя, освен това не е бил уведомяван от ищеца за констатирани пропуски в
изпълнението. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни и недоказани, както и присъждане на сторените разноски. Моли в случай на
уважаване на предявения иск, съдът да извърши прихващане с насрещно вземане срещу
ищеца, представляващо сумата от 8399 лева без вкл. ДДС или 10 078,80 лева с вкл. ДДС,
представляваща дължима сума за извършени, но незаплатени СМР по Договор за
строителство от 20.01.2023 г., изразяващи се в:
1. По гл. I от Офертата: Ремонтни дейности:
Направа на гипсокартон тавани баня и тоалетна - (двойна скара) - труд и материал - 8.2
кв.м. х 70лева = 574 лева без вкл. ДДС
Гипсокартон в баня - изграждане на стена като разделител на душ и мивка и обличане
на вградена структура - труд и материал - 1 бр. х 300 лева = 300 лева без вкл. ДДС
Направа на облицовачен куфар в тоалетна труд и материал - 1 бр. х 300 лева = 300 лева
без вкл. ДДС
Полагане на гранитогрес съгласно чертеж - в коридор и част от осн. помещение
(кухня) - труд - 23 кв.м. х 75 лева = 1 725 лева без вкл. ДДС
Изхвърляне на боклук – 8 кв.м. х 250 лева = 2 000 лева, от които заплатени 1000 лева
без вкл. ДДС
2. По гл. VI от Офертата: Баня:
2
Цялостно изграждане на банята (до завършен вид) - труд - 1 бр. х 4500 лева = 4500 лева
без вкл. ДДС
С протоколно определение от 14.02.2024 г. съдът е допуснал допълване на проекта на
доклад по делото с направеното възражение за неизпълнен договор от страна на ответника
поради забава на кредитора да упражни правото си да избере материалите, които да бъдат
вложени при строително-монтажните работи, както и възражение за липса на валидно
възникнало право на ищеца да развали договора поради липса на неизпълнение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД и частичен иск с правно
основание чл. 265, ал.1, пр. 2 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало действително
облигационно правоотношение по Договор за строителство от 20.01.2023 г.; че е изпълнил
точно задължението си за извършване на авансово плащане; че правомерно е упражнил
правото си едностранно да прекрати договора съобразно предвидените в него условия; че
действително е уведомил ответника за едностранното прекратяване.
Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по Договор за
строителство от 20.01.2023 г. или да установи, че са налице обстоятелства, въз основа на
които не дължи изпълнение.
По направеното възражение за прихващане в тежест на ответника е да докаже
основанието и размера на насрещното вземане на стойност от 8399 лева без вкл. ДДС или 10
078,80 лева с вкл. ДДС, както и предпоставките за това прихващане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 45625 от 20.12.2023 г., приет за
окончателен с направените изменения с Протоколно определение от 14.02.2024 г., е отделено
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
ищеца и ответното дружество е имало сключен Договор за строителство от 20.01.2023 г.,
следователно доказателствената тежест на ищеца по настоящото дело се концентрира върху
доказването на обстоятелствата: 1) че е изпълнил точно задължението си за извършване на
авансово плащане; 2) че правомерно е упражнил правото си едностранно да прекрати
договора съобразно предвидените в него условия; 3) че действително е уведомил ответника
за едностранното прекратяване.
По делото е представен и приет подписан договор за строителство от 20.01.2023 г.,
съгласно който ответникът, в качеството на изпълнител (строител), се задължава спрямо
ищеца, в качеството на възложител, да извърши определени строително монтажни работи
3
съгласно представена оферта, срещу възнаграждение. Между страните не е спорно, поради
което и е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз
основа на посочения договор е възникнало облигационно отношение между тях.
Представеният договор като договор за строителство представлява вид договор за изработка,
поради което към него са приложими и общите правила на договора за изработка, доколкото
в специален нормативен акт не са предвидени специални правила или в самия договор не е
предвидено изключение от диспозитивните правила на закона. Съглсно чл. 4.1 от договора
възложителят се задължава да извърши авансово плащане на 30% от стойността на
офертата, което се равнява на 8416 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 18 строителят е длъжен
в срок от 5 дни от заплащане на авансовота цена да започне строително-монтажните работи,
като съгласно чл. 8 от договора сроковете за завършване на всеки етап се включва в график
за изпълнение на обекта, който следва да бъде съставен в 4-дневен срок от сключване на
договора. Такъв график обаче по настоящото дело не е представен. Настоящата инстанция
счита, че процесният договор представлява търговска сделка по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ,
доколкото е сключена от търговец по правноорганизационната си форма (чл. 1, ал. 2 ТЗ вр. с
чл. 63 ТЗ) във връзка с упражняваното от него занятие, което се презюмира на основание чл.
286, ал. 3 ТЗ, доколкото в настоящото производство тази презумпция не е оборена.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Александър Бъчваров. Св. Бъчваров свидетелства, че в началото на 2023 г. в качеството му
на управител на ищцовото дружество се е свързал с ответника и са сключили договор за
строителство за апартамент Б-4, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера”, ул. „Христо Матов”
№ 29, бл. № 42А, вх. Б, ет. 3, както и за апартамент Е-36, находящ се в гр. София, ж.к.
„Лагера”, ул. „Христо Матов” № 29, бл. № 42А, вх. Е, ет. 3. Сочи, че са се договорили
строителството да бъде изпълнено в срок до 30.03.2023 г. Дава показания, че е превел
авансово сумата от 4000 лв. и че редовно е проверявал изпълнението на договора. Излага
доводи, че още от началото ищцовото дружество е установило разминавания и е поискало да
бъдат коригирани, но че това така и не се е случило. Свидетелят заявява, че извършените
работи не били в съответствие с уговореното, като за апартамент Б-4 не бил положен грундт
преди да започне боядисването с латекс, а за апартамент Е-36 имало недостатъци при
изпълнението на всички стени. Сочи, че душът е бил обърнат и че са предоставили на
ответника шаблони за банята, но те не са били изпълнени. Заради това сочи, че им е дал срок
за изпълнение, който е бил удължаван многократно, но ответникът не е изпълнил
задълженията си и затова ищецът е прекратил договора, като си е получил обратно
ключовете от апартаментите. Свидетелства, че материалите са били закупени от ищцовото
дружество и са предоставени на изпълнителя-ответник и че ответникът е оставил кутии с
латекс отворени, както и че е имало голям преразход. Свидетелят обяснява, че ответникът не
е имал систематика на работата и не са можели да изпълняват предоставените им скици.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Бъчваров за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
4
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейки и правно
логични и последователни. Въпреки това следва да бъде отчетена евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, поради което настоящата
инстанция кредитира показанията на свидетеля по отношение на наличието на недостатъци
при изпълнението на възложените строително-монтажни работи, тъй като тези показания се
потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал, но не и по въпроса
за уговорения срок за изпълнение, тъй като липсват други доказателства извън
свидетелските показания на св. Бъчваров, които да установяват подобна уговорка.
Освен това чл. 8 от сключения между страните договор предвижда уговарянето на
срок за изпълнение да бъде извършено посредством съставянето на График за изпълнение.
Тълкувайки разпоредбата по правилата на чл. 20 от ЗЗД, настоящата инстанция счита, че
страните са уговорили допълнителното споразумение по отношение на срока за изпълнение
да бъде сключено в писмена форма, като съгласно чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 6 от ТЗ при
търговските сделки е допустимо страните да уговарят форма за действителност. Поради това
дори и настоящата инстанция да счете, че е доказано обстоятелството, че страните са
уговорили устно срок до 30.03.2023 г. за изпълнение на договора, тази уговорка би била
нищожна на основание чл. 293, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
Следователно при липса на изрична уговорка в договора субсидиарно приложение
следва да намерят общите правила на ТЗ и ЗЗД по отношение на срока. Като чл. 303 от ТЗ
предвижда, че когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако
естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се
иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението. В случая
настоящата инстанция счита, че от естеството на задължението, изразяващо се в извършване
на строително-монтажни работи в два апартамента и предвид целта на договора – да бъде
ремонтиран новия офис на ищеца, в който следва да се премести и като се вземе предвид
обстоятелството, че по делото съществува индиция, че ищецът е бил в процес по
освобождаване на стария офис, за което е бил подал предизвестие. При съвкупната преценка
на тези обстоятелства и като се вземе предвид, че изпълнителят е професионалист,
настоящата инстанция счита, че в случай, че не е уговорен конкретен срок в съответствие с
чл. 63 от ЗЗД, приложим към търговските сделки на осн. чл. 288 от ТЗ, страната трябва да
изпълни задължението си в разумен срок, като се съобразят посочените обстоятелства (в
този смисъл: Решение № 15 от 22.04.2014 г. по търг. д. № 46/2013 г. на Върховен
касационен съд), като в съответствие с чл. 18 от договора задължението на изпълнителя
става изискуемо след заплащане на аванс.
По делото е приложено и прието преводно нареждане от 20.01.2023 г., видно от което
ищецът е заплатил уговорения в чл. 4.1 от договора аванс в пълен размер. Поради това в
съответствие с чл. 18 от договора строителят е следвало да започне извършването на
довършителните строително-монтажни работи в срок от 5 дни от момента на заверяването
5
на сметката му и да завърши строително-монтажните работи в разумен срок.
Следователно задължението за изпълнение на строителните работи по договора
следва да започне в срок от 5 дни от 20.01.2023 г. и да приключи в разумен срок, който
предвид конкретните обстоятелства следва да бъде определен на около два-три месеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Ивайло Благоев в качеството му на управител на ответника. Той свидетелства, че са им били
предоставени проекти, скици и схЕ., като визуализации е имало за някои неща. Твърди, че
хаотичното разположение на издължените плочки се е харесало на ищцовото дружество.
Сочи, че са им били посочени дефекти за 1-2 плочки в коридора и те са били заменени. По
отношение на стените заявява, че всичките са били измазани, като сочи, че лично е помагал.
Свидетелства, че много често се продават некачествени плочки, а за латекса и душовете, че
са им предоставени от възложителя. Св. И. Благоев си спомня, че ремонтът се е осъществил
през зимата на 2023 г., в апартамент Е-36 са били измазани всички стени, а за апартамент Б-
4 сочи, че условието е било да бъдат разминати фугите, като е поискал точни размери на
плочките. Свидетелства, че има стандарти в строителството и някакви минимални
разминавания са допустими. Спомня си, че ищцовото дружество е искало да бъдат
префугирани фугите и че строителят е изпълнил това. Сочи, че не се е провеждала среща, а
са приключили с отношенията си по телефона. Заявява, че не е имало краен срок, че в един
момент са се позабавили, за което са били изтъкнати причини, и че устно им е поставен
срок.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. И. Благоев за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейки и правно
логични и последователни. Въпреки това следва да бъде отчетена евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор. Като се вземе предвид, че
показанията на свидетеля не отговарят в пълнота на останалия събран доказателствен
материал по делото, настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля в частта,
в която свидетелят заявява, че ищцовото дружество не е имало забележки към изпълнението
и че наличните дефекти са били отстранени.
По делото е приложен и приет препис от електронен документ, заверен от страната
съгласно чл. 184 от ГПК, представляващ имейл от 01.05.2024 г. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК:
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. А съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) „електронен
6
документ” е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Имейлът представлява такъв електронен
документ и съответно на основание чл. 184 ГПК е допустимо доказателствено средство,
като е допустимо и да бъде представен под формата на заверен от страната препис.
Съгласно чл. 5 от ЗЕДЕУУ: адресат на електронното изявление може да бъде лице,
което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз
основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. В настоящия случай ответникът не е лице, което по закон е
длъжно да получава електронни изявления, но доколкото в сключения между страните
договор като адрес за кореспонденция е посочена електронна поща следва да се приеме, че
по недвусмислен начин страните са изразили съгласието си да получават електронни
изявления във връзка с договора. Като тази клауза от договора има ефекта и на уговорка по
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, по силата на която страните се споразумяват разменяните
електронни съобщения между тях, изходящи от посочените в договора имейли, да се считат
за подписани от страните по договора, придвайки значението на саморъчен подпис на
обикновения и усъвършенствания електронен подпис.
С посочения имейл възложителят дава срок до 12.05.2023 г. на изпълнителя да бъдат
приключени описаните в имейла етапи от уговорените строително-монтажни работи, вкл.
коригиране на посочени от възложителя дефекти. Този имейл обаче не може да бъде
тълкуван като изявление за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй като не съдържа
изявление, че при неспазване на срока кредиторът ще счита договора за развален. Поради
това волята на кредитора за прекратяване на облигационното отношение не може да бъде
изведена недвусмислено от отправеното волеизявление. Макар и да не е необходимо
съобщението да съдържа думите „разваляне” или „прекратяване”, все пак следва да се
съдържа предупреждение, че при неспазване на срока кредиторът ще счита договора за
развален, като следва волята за разваляне на договора да бъде изразена недвусмислено (така:
Решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 134 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, Решение № 40 от 23.04.2020 г. по т. д. № 2110 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 24 от 17.III.1972 г. по гр. д. № 9/72 г.,
ОСГК).
По делото е приложен и приет препис от електронен документ, заверен от страната
съгласно чл. 184 от ГПК, представляващ имейл от 02.06.2024 г., с който ищецът е заявил, че
счита договора за прекратен поради отклонения в количествен и качествен аспект и поради
съществено забавяне на извършването на уговорените строително-монтажни работи заявява,
че прекратява договора. Като съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за
спазена, когато е съставен електронен документ. С отправеното изявление настоящата
инстанция счита, че кредиторът упражнява правото си на разваляне на договора по чл. 262,
ал. 2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да
изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин,
поръчващият може да развали договора, като в този случай той не е длъжен да дава срок за
7
изпълнение (така: Решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение). Предвид констатираните недостатъци на изработката
и забавянето при завършването на строително-монтажните работи, настоящата инстанция
счита, че упражняването на волеизявлението за разваляне на договора е валидно, доколкото
към момента на изпращане на имейла е можело да се направи обосновано предположение,
че ще бъде нарушен разумния срок за завършване на изработката и за отклонение от
поръчката, изразяваща се в наличие на недостатъци при изработката.
Дори и настоящата инстанция да приеме, че кредиторът не е упражнил валидно
изявлението си за разваляне на договора чрез посочения имейл, то безспорно, предявявайки
искова молба по настоящото дело, с която се позовава на последиците от разваляне на
договора, той е упражнил правото си да развали договора поради виновно неизпълнение от
страна на длъжника. В този случай исковата молба може да бъде тълкувана като покана за
изпълнение и доколкото към момента на постановяване на решението по настоящото дело е
налице неизпълнение, упражняването на правото на разваляне е валидно упражнено (така:
Решение № 228 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 587 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение, Решение № 216 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 959 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 269 от 22.10.2018 г. по т. д. № 1980 / 2017
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
По делото е изготвено заключение по съдебно-оценителна експертиза, съгласно която
общата сума, платена от ищеца е в размер на 30509,60 лв., констатирани са дефекти,
изброени в заключението на вещото лице.
Поради съмнение в правилността на заключението на вещото лице по делото е
назначена повторна експертиза на осн. чл. 201, пр. 2 от ГПК по същите въпроси, както и
допълнителна експертиза на осн. чл. 201, пр. 1 от ГПК по въпроси, поставени с молба от
ищцовото дружество от 22.02.2024 г. Вещото лице е констатирало, че извършените
шпакловки по стените на апартамент Б-4 не съответстват на стандарта за качество,
поставената на пода настилка е с видими дефекти, че не е спазена схемата за монтаж, че има
пукнати по преградната стена от гипсокартон, има неправилно изпълнение на инсталация за
осветление и слаботокова инсталация. Вещото лице е изчислило, че изпълненото независимо
от качеството е на обща стойност 19 772,20 лв. По допълнителните въпроси за апартамент Б-
4 вещото лице е установило, че подовата настилка не може да се коригира, а следва да се
премахне изцяло, че трябва да се премахнат общо 26,60 кв.м. плочки при средна пазарна
цена от 40 лв./кв.м., стойността на гранитогреса към момента на изпълнение е 41,853
лв./кв.м., а сега е около 75 лв./кв.м. Констатира, че нареждането на паркетните плочки по
стените в банята не е извършено правилно. Също сочи, че за да се оправи батерията на душа,
трябва да се разбият плочките там и да се коригира, като сочи, че средната пазарна стойност
за корекция на душа е около 650 лв. Вещото лице е изчислило, че средната пазарна стойност
за премахване на лошо монтирани стенни плочи е 38 лв./кв.м., а към днешна дата – 67
лв./кв.м.. Вещото лице сочи, че прагът в мокрото помещение трябва да се коригира, но сочи,
че липсващите или лошо поставени фуги не са предпоставка за течове. Сочи, че при
8
изработка на „куфар”, който ще бъде боядисван, трябва да се поставят ръбоохранители по
външните ъгли на куфара. Констатира, че през ключа за осветлението винаги трябва да
минават кабелите, по които минава фазата на електроинсталацията за осветлението. За
апартамент Е-36 вещото лице установява, че не може да се установи колко ръце шпакловка е
положена, че може да се полага грунд върху нешлайфана стена, но не и латекс. Заключава,
че трябва да се извърши шлайфане на стените до получаване на гладка повърхност, че латекс
може да се нанася и върху нешлайфана стена, но това не е добре от естетическа гледна точка
и че боята може да се развали при оставянето й отворена. Като сочи, че на диска се виждат
повечето от дефектите. По допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза
вещото лице е изчислило, че квадратурата на стените, по които е работил ответника за
апартамент Б-4 е 191, 10 кв.м. стени и 80,76 кв.м. – таван, а за апартамент Е-36 е 169 кв.м.
стени и таван 79,60 кв.м., като вещото лице в допълнителна експертиза установява, че 45
кв.м.е площта, по която изобщо ответникът не е работил, докато за останалите се е наложило
преработване в апартамент Б-4, а за апартамент Е-36 всички стени са преработени, за което
пояснява в открито съдебно заседание от 27.11.2024 г.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-техническата експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Едис
Рюстем. Св. Рюстем свидетелства, че е имало нанесена частична и некачествена шпакловка,
че е имало стени, по които не е нанесен грунд и не са шкурени, като заявява, че по негова
преценка трябва да се направи нова шпакловка и че посочените дефекти са се отнасяли за
около 70 % от стените. Свидетелят твърди, че трябва да се свали старата шпакловка и да се
нанесе нова. Свидетелства, че е имало стени, по които изобщо не е работено, а за таваните
положението е било същото. По отношение на мокрото помещение заявява, че не е бил
спазен проектът, че е имало неналепени плочки, като се налагало премахване и изработка на
ново на ниша за скрито осветление. По отношение на коридора заявява, че е имало много
места, на които фугите не са съответствали.
. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Рюстем за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейки и правно
логични и последователни.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Рюстем
и от изготвените заключения по съдебно-техническата експертиза и повторната съдебно-
техническа експертиза се установява, че ищецът е извършил преработване на всички стени в
9
апартамент Е-36 и на 146 кв.м. от общо 191 кв. м. в апартамент Б-4. Въпреки това по делото
остава неустановено какви дейности и в какъв обем са били извършени за привеждане на
изпълнението в съответствие с обичайното предназначение, респ. какъв е размерът на
разходите, необходими за поправката на изпълнението.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Стефан
Илчев. Той свидетелства, че лично е извършил хидроизолация, че е поставил сифона по
указания на клиента-възложител и че е имало схема, но след това се е оказало, че тази схема
не трябва да се спазва и той не е работил по нея. Заявява, че не е било добро качеството на
закупените плочки, защото са били криви, което обстоятелство е предадено на ответника, но
не и на ищеца. Счита, че батерията на душа е монтирана правилно. Сочи, че е имало схема
за банята, но след разговор по телефона фирмата не е искала поставяне по схемата,
указанията са идвали от ответното дружество. Банята била направена по такъв начин, за да
се разминават хаотично плочките.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Илиев за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да няма
точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейки и правно
логични и последователни.
По отношение на въпроса за некачественост на самите плочки, настоящата инстанция
счита, че приложение следва да намери чл. 260 от ЗЗД. От свидетелските показания се
установява, че ответникът е бил информиран за некачествеността на предоставения му
материал, но липсват данни от събрания по делото доказателствен материал тази
информация да е сведена до знанието на възложителя. Съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗЗД при
неуведомяване на възложителя изпълнителят носи отговорност за вредите, които би
претърпял възложителя. Като се вземе предвид и обстоятелството, че изпълнителят е
професионалист и за него важи по-високия стандарт на дължима грижа по чл. 302 от ТЗ, той
е бил длъжен да уведоми възложителя, но няма данни да го е извършил. Затова
обстоятелството, че плочките са некачествени не може да доведе до екскулпиране на
изпълнителя при констатиране на недостатъци на изработката. Аналогични съображения
могат да бъдат посочени и ако предадената схема, по която е следвало да бъде извършен
ремонтът, е водела до некачественост на изработката, но по делото липсват доводи в тази
посока.
При съвкупната преценка на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и
събраните гласни доказателствени средства настоящата инстанция намира за установено
наличието на недостатъци в изпълнението. Предвид установената от вещото лице и от
свидетелските показания необходимост от преработка настоящата инстанция счита, че
изпълнението е било негодно за неговото обичайно ползване и следователно за възложителя
е възникнало право да развали договора на основание чл. 262, ал. 2 от ЗЗД по арг. от чл. 265,
10
ал. 2 ЗЗД (така: Решение № 60249 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 4040 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 120 от 20.06.2017 г. по т. д.
№ 1032 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). В допълнение към
това следва да се отбележи, че чл. 262, ал. 2 ЗЗД дава право на възложителя да развали
договора с едностранно волеизявление без да дава предизвестие и в случаите, в които стане
ясно, че изпълнителят няма да завърши изработката в уговорените срокове. Предвид
констатацията на съда, че обстоятелството в какъв срок страните са уговорили да бъде
изпълнено възложеното остава недоказано и следователно изпълнителят следва да извърши
уговореното в разумен срок, възложителят би имал право да развали договора, ако за него
стане ясно, че изпълнителят няма да може да завърши изпълнението в разумен срок според
обстоятелствата. От приетите по делото преписи от електронни документи, съставляващи
имейли е видно, че към момента на изпращането им вече е нарушен разумният срок,
доколкото за възложителя има неблагоприятни последици и доколкото при полагане на
дължимата грижа – грижата на добрия търговец (арг. от чл. 302 ТЗ), предвид естеството на
извършваната работа изпълнителят е можел да завърши изработката.
Също така следва да се приеме, че неизпълнението на договора не е незначително по
см. на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
за апартамент Е-36 всички стени е трябвало да бъдат преработени, а за апартамент Б-4 не се
е наложило преработване само на 45 кв.м., които съставляват около 23,55 % от общата
квадратура на стените, по които е трябвало да работи изпълнителят. Като по отношение на
тези стени вещото лице в открито съдебно заседание е пояснило, че върху тях изобщо не е
работил ответникът, т.е. по отношение на тях е налице пълно неизпълнение. В материята на
договора за изработка няма изрично правило за незначителност на неизпълнението, но
ориентир съществува в уредбата на договора за продажба. Според изричната уредба на
чл.206, ал.1 ЗЗД, относима към продажбата на изплащане, частичното неизпълнение е
съществено за кредиторовия интерес, когато неплатените вноски надвишават 1/5 от цената
на вещта. Следователно неизпълнение над 20% от дължимата престация при този вид
договори се възприема за съществено. Тази разпоредба може да намери аналогично
приложение и при договора за изработка, доколкото и двата договора са двустранни.
възмездни и имат за свое съдържание предоставянето на определена престация срещу
заплащане на цена. Поради това когато основанието е получаване на готов продукт на
определена стойност стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е общата стойност
на дължимата престация (така: Решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 60 от 03.06.2019 г. по т. д. №
1892 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 78 от
17.06.2015 г. по гр. д. № 379 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение).
По делото са приложени и приети 5 бр. констативни протоколи обр. 19 за приемане
на СМР, но те са подписани единствено от изпълнителя. Тези протоколи представляват
частен удостоверителен документ, поради което на осн. чл. 180 ГПК съставляват
11
доказателство само за обстоятелството, че произлизат от лицето, което ги е издало,
доколкото не е оспорена тяхната автентичност. Но не съставляват доказателство за приемане
на извършените СМР, тъй като не са подписани от възложителя по договора за изработка,
който следва да приеме изпълнението.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че са извършени плащания в общ размер на 30 509, 60 лв., от които
усвоеният аванс е 6462 лв., а неусвоеният аванс е в размер от 4661,80 лв. Вещото лице е
изчислило, че закупените материали от ищеца са на обща стойност от 9092,70 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводна експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
Поради това искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е изцяло основателен
и следва да бъде уважен, тъй като по делото се установява да е налице съществено
неизпълнение, валидно упражнено право на разваляне и предаване на сумата от ищеца на
ответника като насрещна престация по договора.
По отношение на претендираните вреди:
Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на
поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или ако
изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че
е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият
не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на
обезщетение за претърпените от него вреди (така: Решение № 202 от 27.02.2015 г. по търг.
д. № 4123/2013 г. на Върховен касационен съд). Като правото на възложителя на
обезщетение съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД се регламентира от общите правила на ЗЗД за
неизпълнение.
По делото е приложена и приета фактура № **********/09.08.2023 г. с получател „Т-
а” ООД и доставчик „Електро Пауер” ЕООД, от която е видно, че във връзка с осъществена
доставка, изразяваща се в диагностика на електроинсталация по напрежение към краен
консуматор, намиране и отстраняване на авария, доставка и монтаж на импулсно реле и
доставка и монтаж на кабел, получателят е извършил разход в размер на 413,24 лв.
Посочената фактура представлява частен удостоверителен документ и поради това не се
ползва с материална доказателствена сила, като не е установено и дали счетоводството на
ищеца е редовно водено, за да се приложат специалните правила на чл. 55 ТЗ вр. с чл. 182
ГПК. Въпреки това тя следва да бъде преценявана с оглед на останалия събран по делото
доказателствен материал, като настоящата инстанция счита, че предвид констатираните
дефекти в осветителната система и наличието на данни за възлагане на поправката на трето
лице, може да кредитира фактурата по отношение на размера на разходите за поправка на
12
осветителната система.
Въз основа на заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа
експертиза следва да бъдат определени и необходимите разходи във връзка с поправка на
некачествено изпълнените строително-монтажни работи. Така при определяне на
дължимото обезщетение за премахване на некачествено положените плочки следва да се
изчисли като сбор от разходите необходими за премахване на некачествено положения
гранитогрес и поставянето на нов такъв. Следователно общата квадратура на нуждаещия се
от подмяна гранитогрес (26,6 кв.м. съгласно експертизата) следва да се умножи по средната
пазарна цена за премахването му (40 лв./кв.м), което е равно на 1064 лв. и след това се
прибави произведението на необходимата квадратура гранитогрес и цената на плочките по
средни пазарни цени, като по този начин се получава общо 3059 лв. (1064 + 1995=3059 лв.).
Към тази сума следва да се прибавят 650 лв. необходими за поправка на батерията на дуща,
както и сумата за премахване на лошо монтирани стенни плочи, за които обаче липсват
данни в какъв обем са, както и за необходимите разходи за корекция на прага на мокрото
помещение
По отношение на разходите за довършване и корекции на недовършена и
некачествено извършена от ответника СМР - шпакловка на стени, настоящата инстанция
счита, че при съвкупната преценка на повторната съдебно-техническа експертиза и
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели безспорно се
установява наличието на недостатъци, за чието поправяне ответникът отговаря. Въпреки
това обаче от събрания по делото доказателствен материал не се доказва при условията на
пълно и главно доказване размера на претърпените от ищеца вреди. Изложените от вещото
лице средни пазарни цени за извършване на дейности по грундиране, шпакловка и поставяне
на латекс, както и средните пазарни цени на материалите, необходими за тези дейности сами
по себе си не са годни да установят размера на вредите, доколкото не е отчетена
индивидуалната специфика, степента на завършеност на отделните стени и какви конкретни
дейности са необходими за привеждането им в съответствие, годно за обичайното им
предназначение, както и материали в какъв обем ще бъде необходими. Поради така
изложените съображения приложение следва да намери разпоредбата на чл. 162 от ГПК, тъй
като искът е доказан по основание, изразяващо се в наличие на недостатъци в изработката,
но не и по своя размер. Настоящата съдебна инстанция сичта, че следва да определи
обезщетение за поправяне на недостатъците в изработката както следва: за банята в размер
на 5000 лв., а за извърщените СМР по шпакловка на стени в размер на 10 000 лв.
По възражението за неизпълнен договор:
Съгласно чл. 28.1 от договора строителят се задължава да осигури за своя сметка
всички материали и консумативи. Макар ответникът да е нарекъл направеното възражение
от негова страна „възражение за неизпълнен договор”, той се позовава не на неизпълнено
задължение от страна на възложителя, а на неупражнено право от негова страна,
възражението следва да бъде квалифицирано като такова за забава на кредитора поради
неоказване на необходимото съдействие (арг. от чл. 95 ЗЗД). На първо място, по делото
13
липсват доказателства за забава на кредитора да избере материалите. На второ място, дори
настоящата инстанция да приеме за установено обстоятелството, че кредиторът е изпаднал в
забава на кредитора поради неизбиране на материали, които да бъдат вложени, настоящата
инстанция счита, че това обстоятелство не е годно да освободи длъжника от отговорност
поради следните съображения: Длъжникът може да се освободи от отговорност само тогава,
когато забавата на кредитора е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си (Определение № 312 от 22.04.2016 г. по т. д. № 3611 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). В настоящия случай предвид липсата на
уговорен срок за изпълнение в договора при определяне на разумния срок за изпълнение в
съответствие с чл. 63 от ЗЗД следва да включи и периода, в който кредиторът се е забавил да
избере материалите. Поради това неспазването на разумния срок за изпълнение на
възложената работа означава, че забавата на кредитора не влияе на неизпълнението от
страна на изпълнителя. Също така възложителят претендира за разваляне на договора
поради недостатъци на изработката, което неизпълнение не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с потенциалната забава на кредитора да избере материали.
Дори и да се приеме, че направеното възражение действително представлява
възражение за неизпълнен договор, то не е годно да доведе до отхвърляне на претенцията за
връщане на даденото на отпаднало основание. Предпоставка за връщане на получената на
отпаднало основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на
евентуалното виновно неизпълнение от страните на договорните задължения. Ако
изпълнителят би търпял вреди от прекратяване действието на договора той би следвало да
ги заяви изрично за прихващане, а не да се ползва от общото възражение за неизпълнен
договор за отпадане на задължението му за връщане на аванса (така: Решение № 64 от
03.06.2011 год. по т.д.№ 558/2010 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о., Решение № 155 от
30.12.2016 г. по т. д. № 1819 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).
При така изложените мотиви настоящата инстанция счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявените искове, доколкото е възникнало действително
право за разваляне на договора за възложителя и той го е упражнил валидно.
По възражението за прихващане:
Предпоставки за извършване на валидно изявление за прихващане са: 1) да са налице
две насрещни вземания, 2) те да имат за обект пари или други еднородни вещи, 3) активното
вземане да е изискуемо и 4) ликвидно. Прихващането се извършва чрез изявление на едната
страна, отправено до другата, като то не може да бъде направено под срок или под условие,
освен под условието, че предявеното пред съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането
е могло да се извърши - чл.104 ал.2 ЗЗД (Решение № 50160 от 13.02.2023 г. по т. д. № 1391 /
2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
Ответникът претендира насрещно вземане за възнаграждение за извършени
строително монтажни работи на основание чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 267 ЗЗД. Макар развалянето
на договор за изработка да има обратно действие (така: Решение № 147 от 31.10.2019 г. по
14
т. д. № 50178 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение), това не изключва
приложението на чл. 267 ЗЗД, както и наличието на недостатъци на изработката не изключва
задължението на възложителя да заплати възнаграждение, което да е пропорционално на
извършената работа, която има полезна стойност за възложителя (така: Решение № 187 от
13.01.2020 г. по т. д. № 3093 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
Разваллянето на договора поради частично неизпълнение, което не е незначително по
смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, не води до отпадане на задължението на възложителя да
заплати възнаграждение за извършената работа, тъй като все пак е налице частично
изпълнение. В настоящия случай възложителят е установил фактическа власт върху цялата
изработка, като претендира обезщетение само за част от изработеното. Следователно за
частта, за която той не претендира обезщетение и не твъри, че изработката не отговаря на
съС.ието, необходимо за обичайното предназначение на изработката, възложителят приема
изработката чрез конклуденти действия (арг. от чл. 264, ал. 3 ЗЗД – така: Решение № 123 от
11.06.2019 г. по гр. д. № 2769 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение,
Определение № 120 от 09.02.2016 г. по т. д. № 1749 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение). На следващо място, извършените строително-монтажни работи, които
не трябва да бъдат премахнати и извършени наново са полезни за възложителя, доколкото
при извършването на ремонт на процесните помещения тези дейности не следва да бъдат
извършвани от начало, а вече са извършени. Поради това за дейностите, за които
възложителят е приел изпълнението, той дължи възнаграждение на изпълнителя съобрано
уговореното в договора за изработка. Възприемането на противното би означавало да се
наруши принципът за недопускане на неоснователно обогатяване (така: Решение № 196 от
5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е.л Томов,
Решение № 23 от 04.08.2014 г. по търг. д. № 1938 / 2013 г. на Върховен касационен съд).
От заявените от ответника претенции съгласно изготвените по делото съдебно-техническа и
повторна съдебно-техническа изпълнени без недостатъци са направа на гипсокартон тавани
баня и тоалетна на стойност 574 лв., гипсокартон в баня – изграждане на стена като
разделител на душ и мивка и обличане на вградена структура на стойност 300 лв. и
изхвърляне на боклук на стойност 2000 лв., от които 1000 лв. са заплатени. Положеният
гранитогрес съгласно повторната съдебно-техническа експертиза не може да бъде поправен,
а следва да бъде отстранен и да бъде поставен нов, същото се отнася и за облицовъчния
куфар. Също така банята не е завършена, поради което не се дължи възнаграждение за
цялостно изграждане на банята, а отделни дейности, които са полезни за възложителя са
посочени индивидуално. Като оценката на извършените дейности следва да се направи въз
основа на количествено-стойностните сметки, доколкото такива са налице (така:
Определение № 48 от 25.01.2016 г. по т. д. № 3294 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
2-ро тър. отделение). Следователно ответникът притежава насрещно вземане спрямо ищеца
за възнаграждение в размер на 1874 лв., като вземанията са и еднородни, доколкото и двете
имат за предмет парично вземане.
Вземането на изпълнителя по договора за изработка става изискуемо съобразно
15
договора за изработка с извършване на съответните строително-монтажни работи, за които
са издадени и контативните протоколи от ответника по обр. 19, и тяхното приемане от
страна на възложителя. Приемането представлява не само право на възложителя, но и
негово задължение (арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД), поради което след като при установяване на
фактическа власт върху изработката след развалянето на договора той не е направил
възражение за неточно изппълнение по отношение на посочените строително-монтажни
работи, работата се счита за приета чрез конклудентни действия (арг. от чл. 264, ал. 3 ЗЗД). В
настоящия случай ищецът никога не е губил своя достъп до помещенията, в които са се
извършвали строително-монтажните работи, а с развалянето на договора той е ограничил
достъпа на изпълнителя до тях и към този момент той е релевирал възражението си за
недостатъци на изпълнението. Поради това към момента на отправяне на изявлението за
разваляне на договора следва да се прецени и по отношение на кои работи възложителят
няма възражения за неточно изпълнение, съответно и кои работи приема конклудентно. А
следователно и към момента на извършване на това приемане, което съвпада и с момента на
разваляне на договора, т.е. 02.06.2024 г., става и изискуемо задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждение на изпълнителя (арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Следователно към
момента на противопоставянето на възражение за прихващане в настоящото производство
активното вземане е било изискуемо.
Последната предпоставка за извършване на валидно възражение за прихващане е
активното вземане да бъде ликвидно. Ликвидността като характеристика на активното
вземане се изразява в установеност по основание и размер. В настоящия случай ответникът
е доказал наличието на вземане с основание частично изпълнение на възложена работа по
договор за изработка, както и размера на това вземане. Поради това настоящата инстанция
следва да приеме за установено наличието на ликвидност на активното вземане. Като
настоящото решение има само установително значение между страните по отношение на
качеството „ликвидност“ на активното вземане и поради това настоящата инстанция следва
да зачете действието на прихващането към момента на разваляне на договора, когато
активното вземане е било ликвидно и изискуемо.
Поради това следва да бъде допуснато съдебно прихващане със сумата от 1874 лв.
за извършените СМР в банята, което вземане следва да бъде прихванато към дължимото
обезщетение за ремонт на некачествено извършена шпакловка, което настоящата инстанция
определи на основание чл. 162 от ГПК в размер на 10 000 лв., като съобразно принципа на
диспозитивното начало искът за обезщетение за поправка на некачествено извършените
строително-монтажни работи по шпакловка на стени се явява основателен до размера от
8000 лв. и на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1000 лв.,
представляващи частичен иск от 8000 лв. (аналогично: Тълкувателно решение № 1 от
01.08.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Като
съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД вземанията се погасяват до размера на по-малкото с обратно
действие от момента, в който прихващането е било възможно, независимо дали
възражението за прихващане е направено извънсъдебно или съдебно (така: Тълкувателно
16
решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2 / 2020 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК). Поради това следва да се приеме, че вземането на изпълнителя за възнагражение
за частично изпълнение на изработката изцяло, а вземането на възложителя за обезщетение
за вреди с размера на активното вземане се погасяват към деня на разваляне на договора –
02.06.2024 г., когато активното вземане е било изискуемо и ликвидно, а пасивното вземане –
изпълняемо, доколкото вземането за разходите за поправка на недостатъците възниква с
констатиране на недостатъците при приемане на работата от възложителя.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че претендира
разноски в общ размер на 5032,99 лв., от които 2500 лв. адвокатско възнаграждение и 1000
лв. допълнително адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 9 от НМАВ. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид не особено
високата правна и фактическа сложност на делото настоящата инстанция счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 2026,74 лв., което отговаря на
минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 2, ал. 7. Посочената
наредба не е обвързваща за съда съгласно приетото от СЕС с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, но все пак може да бъде използвана за ориентир за
обичаите в практиката. А по отношение на допълнителното възнаграждние по чл. 7, ал. 9
настоящата инстанция счита, че ищецът неправилно е посочил неговия размер, доколкото по
делото са проведени 5 заседания, а разпоредбата предвижда, че се дължи допълнително
възнаграждение при провеждане на повече от две заседания в размер на 250 лв. за всяко
следващо заседание, което в случая са 3 заседания по 250 лв. за всяко е равно на 750 лв.
Поради това на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2776,74 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Б.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, ул. „Княз Борис I“ № 114, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да заплати
на „Т-А“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село,
ж.к. Лагера, бул./ул. ул. Христо Матов № 29, бл. 42А, вх. Б, ет. 3, ап. Б4, сумата в размер на 4
661,60 лева /четири хиляди шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, ведно
със законната лихва за забава от деня на предявяване на исковата молба до окончателното
17
плащане.
ОСЪЖДА А.Б.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, ул. „Княз Борис I“ № 114, на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, да заплати
на „Т-А“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село,
ж.к. Лагера, ул. Христо Матов № 29, бл. 42А, вх. Б, ет. 3, ап. Б4,
сума в размер на 413,24 лева - вреди, представляващи разходи за поправка и
преработка на изградената некачествено от ответника електрическата инсталация и
ЮТП в апартамент Б4, което вземането е в пълен размер, ведно със законната лихва за
забава от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане ;
сума в размер на 1 000,00 лева - частичен иск от сума в общ размер на 8 000,00 лева -
разходи за довършване и корекции на недовършена и некачествено извършена от
ответника СМР, ведно със законната лихва за забава от деня на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане
сума в размер на 1 000,00 лева - частичен иск от 5 000,00 лева - разходи за поправка на
некачествено поставена от ответника санитария /плочки/ и замяна на повредена такава
при монтажа, ведно със законната лихва за забава от деня на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане
ОСЪЖДА А.Б.Г.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, ул. „Княз Борис I“ № 114, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т-А“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ж.к.
Лагера, бул./ул. ул. Христо Матов № 29, бл. 42А, вх. Б, ет. 3, ап. Б4, сумата в размер на
2776,74 лева /две хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляващи разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18