Присъда по дело №245/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 63 от 30.04.2024 година, постановена по НОХД №
245/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият А.Я. /A. Y./, гражданин на ИЕАфганистан, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 11.04.2024 година, в района на
гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община
Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.
180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник –
адв. Ж.Т.-А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието
на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на А.Я..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Ж.Т.-А.
заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че А.Я. е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и
желае на подсъдимия да бъде наложено наказание в предвидения от закона минимален
размер при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице множество смекчаващи
вината обстоятелства, като се приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК като се отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.Я. е роден на *** година в гр. ***, Ислямско емирство
Афганистан и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди
неустановено време отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в
страна от Западна Европа, където да живее и да работи. Тъй като не разполагал с
надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по
незаконен път турско - българската граница и в гр.Истанбул той се свързал с
неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да му помогне
да достигне до Сърбия през Република България, като част от пътя на подсъдимия към
Западна Европа. В изпълнение на намерението си на 11.04.2024 г. подсъдимият, като
част от група от общо единадесет лица, всички имащи намерение да влязат в
Република България не по установения за това ред, водена от две неустановени по
делото лица, достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската
границата. На 11.04.2024 г. вечерта един от водачите на групата направил отвор във
възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница, след което
подсъдимият преминал през направения отвор заедно с останалите лица от групата и
двамата им водачи, като по този начин влязъл от Република Турция в Република
1

България в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям
Дервент, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането
си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал
документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и
спътниците му, водени от двамата водачи продължили пеша движението си на
територията на Република България.
На 16.04.2024 година подсъдимият и десетимата му спътници се качили в лек
автомобил, марка „Опел“, с който трябвало да продължат движението си във
вътрешността на страната ни. Малко след това автомобилът, в който се намирал
подсъдимия, бил спрян в близост до разклона за с.Каравелово на път I-7 от служители
на ОДМВР Ямбол, изпълняващи служебните си задължения по контрол на движението
по път І-7, между които и св. Д.А. – на длъжност „мл. автоконтрольор“.
При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият
бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите лица от
групата, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно
настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия в него не са били
намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в
Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.
След задържането на групата на 16.04.2024 година, през следващият ден -
17.04.2024г. около 07.00 часа било извършено прохождане на обратната следа от
служители на ГПУ Елхово, между които и свидетеля П.А. /ст. полицай в 01 ГОДГ в
ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово/, при което е било установено, че подсъдимият и
спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 232 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. В района на посочената
гр.пирамида е било констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото
възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи, които не били пресни и били
от множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А.Я.
/A. Y./, гражданин на ИЕ Афганистан.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А.Я. /A. Y./ не
е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д.А. и
П.А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите Д.А. и П.А. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А.Я. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
2

престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 11.04.2024 година, в района на
гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Д.А. и П.А., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за
влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно
затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от
територията на Република Турция на територията на Република България, като е
съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието
му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна
пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да
достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.Я. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
3

подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А.Я. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А.Я., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. А.Я. за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	63
Дата:	30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200245
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 април 2024 г.

Присъда по дело №245/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите