Р
Е Ш Е Н И Е №
260269
гр. С.,23.04 .2021
година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия
гр. дело № 3892/2020 г. на СлРС, за да се произнесе съобрази
следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
В
исковата молба ищците твърдят, че са съпрузи и съсобственици на поземлен
имот, находящ се в с. Ж. войвода, общ. С.,
представляващ УПИ IV-390 в кв. 30 по
плана на селото, цялото с площ от 1 000 кв.м., ведно с построените
в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.
Собствеността била придобита чрез
покупко-продажба, оформена с Нот. акт № 73, т. 12, нот. дело № 3578/1996 на
СРС.
Ответниците
били собственици на поземлен имот в с. Ж. войвода, общ. С., образуващ УПИ
III-391 в кв. 30 по плана на селото, с
площ от 1 020 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда и лятна
кухня, който имот има обща граница с имота на ищците. Правото на собственост придобили по силата на
Нот. акт № 30, т. 3, Нот. д. № 1174/1989 на СРС и Договор за доброволна делба №
140, т. 3, рег. № 6397/2011 г.
Между
двата имота през годините имало стара оградна мрежа. Първият ответник я
премахнал и поставил нова като навлязъл в
имота на ищците. Още докато бил жив бащата на първия ищец съществувал
спор къде трябва да се разположи оградата. На няколко пъти имотите били
посещавани от районната техничка, която поставяла колчета, обозначаващи
имотната граница по плана, които по-късно били
премахвани от ответника Г.Д.. Тъй като споровете продължили самият
ответник Д. извикал геодезист, който да трасира на мястото разположението на
междусъседската граница. Изготвеното
заснемане установило, че поставената от ответника Д. телена ограда
навлизала в имота на ищците от към улицата
с около
След
правилното уточняване на имотната граница между двата имота било установено, че
част от две второстепенни постройки навлизат в имота на ищците. Същите били незаконно построени и с
разположението си в част от имота на ищците
им пречели на пълноценното упражняване на правото им на собственост.
Това им давало основание да искат тяхното премахване на основание чл. 109 от
ЗС.
Предвид
изложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
предадат на ищците 39 кв.м. от техния поземлен имот, които владеят без правно
основание.
След
уважаване на първоначалният иск, молят съда да осъди ответниците на основание
чл. 109 от ЗС да премахнат навлизащите в имота им части от второстепенни
постройки, разположени на границата на двата имота.
Претендират
направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок отговор от
ответниците не е постъпил и не е изразено становище.
В с.з. ищцата Р.Д., редовно призована, не се
явява. Ишецът Д.Д. редовно призован, се явява лично и с пълномощник, който моли
съда да отхвърли иска, а ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски.
Ответницата Г.Д., редовно призована не се явява в с.з. и
не се представлява.
Ответникът Г.Д., редовно призована се явява лично в с.з.
и с процесуален представител, който моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и да присъди на ответниците разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищците
са съпрузи и съсобственици на поземлен имот,
находящ се в с. Ж. войвода, общ. С., представляващ УПИ
IV-390 в кв. 30 по плана на селото, цялото с площ от 1 000
кв.м., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и
стопански постройки. Собствеността е
придобита чрез покупко-продажба, оформена с Нот. акт № 73, т. 12, нот.
дело № 3578/1996 на СРС.
Ответниците
са собственици на поземлен имот в с. Ж. войвода, общ. С., образуващ УПИ III-391
в кв. 30 по плана на селото, с площ от 1
020 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда и лятна кухня, който имот
има обща граница с имота на ищците.
Правото на собственост придобили по силата на Нот. акт № 30, т. 3, Нот.
д. № 1174/1989 на СРС и Договор за доброволна делба № 140, т. 3, рег. №
6397/2011 г.
В
с.з. ответникът Г.Д. заявява, че северната ограда на имота не я е преместил,
понеже там имало кладенец, който излиза от тяхното място. Оградата била с мрежа
и била направена от 30 години. Сега преместил оградата както казали
геодезистите. Заявява, че е опънал канап от южната част на имота до северната.
Неговата тоалетна граници с техния имот, а техните постройки и тоалетната не
били построени от сега, а от 30 години.
По
делото са събрани гласни доказателства.
В
показанията си свид. С.С.Д. – брат на ищеца, заявява, че има имот близо до
имота на брат си. Твърди, че геодезистите слагали колчета, а те се махали и
брат му не можел да направи нищо. Когато преди месец ходил в имота видял, че от
северната страна границата се мести, но от южната не се мести. Там били
ответника, негов роднина и ищеца. Когато се преместила мрежата и се опънал един
канап се виждало, че постройките влизат с около
В производството е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице геодезист. От заключението на експерта се
установява, че на регулационния план е отразена нематериазирина имотна граница,
съвпадаща с дворищно-регулационната линия между УПИ ІІІ-391 и ІV-390.
Видно от Комбинирана скица 1, заснетата съществуваща на терена ограда,
отговаря на дворищно-регулационната граница. Установените разлики от
След преместването на оградата от ответника към собствения си имот УПИ
ІІІ-391, кв.30, няма несъответствие с имотната и дворищно-регулационната
граници, съответно няма навлизане в имота на ищците.
Вещото лице сочи, че на общата граница има две стопански постройки долепени
една за друга. Северната е масивна с бетонна плоча, а южната е полумасивна.
първата сграда навлиза в УПИ ІV-391 /имотът на ищците/ само в североизточния си
ъгъл със
След проверка в архивите на Община С. вещото лице е установило, че няма
запазени строителни книжа за второстепенните постройки. В плана е отразена
северната масивна постройка и тя има статут на търпим строеж. Долепената от юг
полумасивна постройка е затворен навес, видимо строен отдавна.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като
последователни и логични, кореспондиращи едни с други, както и със заключението
на вещото лице, по отношение вида на спорната ограда и местоположението й.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, като дадено от експерт със
знания, умения и опит в областта на геодезията и картографията, в които съдът
няма причини да се съмнява.
Установеното
от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените петиторни искове по чл.108 и чл.109 ЗС са
допустими.
Собственикът
на една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на
собственост, притежава правото да владее вещта- лично или чрез избрано от него
лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на
непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е
нарушено, законът установява право за
собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи
без да има основание за това.
Предпоставките
за уважаване на иска са ищецът да е носител на правото на собственост,
респ.носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по силата на което
може да владее вещта и трето лице да упражнява фактическата власт върху вещта,
без да има основание за това.
Установи
се от назначената и приета по делото експертиза, че на регулационния план е
отразена нематериализирина имотна граница, съвпадаща с дворищно-регулационната
линия между УПИ ІІІ-391 и ІV-390.
Видно
от Комбинирана скица 1, заснетата съществуваща на терена ограда, отговаря на
дворищно-регулационната граница. Установените разлики от
След
преместването на оградата от ответника към собствения си имот УПИ ІІІ-391,
кв.30, няма несъответствие с имотната и дворищно-регулационната граници,
съответно няма навлизане в имота на ищците.
След
проверка в архивите на Община С. вещото лице е установило, че няма запазени
строителни книжа за второстепенните постройки. В плана е отразена северната
масивна постройка и тя има статут на търпим строеж. Долепената от юг
полумасивна постройка е затворен навес, видимо строен отдавна.
Установи се, че площта на застъпване е в рамките на
допустимата разлика в площите съгласно чл. 19 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.,
поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Предвид неоснователността на предявеният иск с
пр. осн. чл. 108 от ЗС, неоснователен се явява и искът с пр. осн. чл. 109 от ЗС за премахване на навлизащите в
имота части от второстепенни постройки, разположени на границата на двата
имота.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК предвид изхода на спора,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените разноски в
производството в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Д.С.Д. с ЕГН ********** и Р.Г.Д. с ЕГН **********, двамата от с.
Ж. войвода, общ. С., ул. „И. Закалов” № 9, ревандикационен иск за осъждане на Г.С.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН **********,***
да предадат владението върху 39 кв.м. ,
които владеят без правно основание като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.С.Д. с ЕГН **********
и Р.Г.Д. с ЕГН **********, двамата
от с. Ж. войвода, общ. С., ул. „И. Закалов” № 9 против Г.С.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН ********** негаторен
иск за премахване на навлизащите в имота им части от второстепенни постройки,
разположени на границата на двата имота.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.С.Д. с ЕГН ********** и Р.Г.Д. с ЕГН **********,
двамата от с. Ж. войвода, общ. С., ул. „И. Закалов” № 9 да заплатят на Г.С.Д., ЕГН ********** и Г.Т.Д., ЕГН **********
разноски в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: