Решение по дело №2029/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1987

гр. Пловдив, 04.11.2020 год. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2029/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, във вр. чл.74 ал.2 от ЗЗДискр.

Образувано е по искова молба от А. П.Ч., ЕГН **********,*** подадена чрез процесуалния представител адв. Б.П.,***. Ищцата излага обстоятелства, с които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение № 1/02.02.2019 г. на Административен съд – Пловдив – 02.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от осъществена през м.07.2016г. дискриминация по признак имуществено положение от служителите при Община Пловдив, Район Южен – лицата М.А. и В.В., както и че срещу нея е осъществявано неблагоприятно третиране на основание това положение, тъй като й е отнета служебна карта за градски транспорт по време на отпуск по болест. В тази връзка излага съображения, че иска е доказан в предвид влязло в сила Решение №265/29.06.2018г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е призната пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1  от ЗЗДискр. по признак „имуществено положение“ по отношение на нея, осъществена от действия на длъжностните лица при Район „Южен“ на Община Пловдив М.А. и В.В., което е потвърдено с Решение № 1/02.01.2019г., постановено по адм. дело №2340/2018г по опис на Административен съд-Пловдив.  В исковата молба ищцата излага обстоятелствата, че след отнема на картата й за градски транспорт е започнала да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в търпене на болки и страдания, дължащи се на психическия тормоз от А. и В. да подпише друг вариант на трудов договор – с намалено работно време, поради което е била емоционално нестабилна и непрекъснато плачела от безизходица. Същевременно излага своите други съображения, свързани със заплащане на билети за градски транспорт от нейна страна, което довело до недостиг на средства за живот. Счита, че е преживяла болки и страдания, представляващи единствено причинени неимуществени вреди. Редовно призована, в съдебно заседание се представлява лично и с адв.П., която поддържа искът и ангажира гласни доказателства. По същество на спора счита, че искът е доказан по основание и размер, поради което моли да бъде осъден ответникът да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в целия претендиран размер. Претендира направените разноски както в настоящото производство, така и в това пред ВАС.

Ответникът по иска – Община  Пловдив- Район „Южен“, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрк. А., която оспорва исковата молба като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на спора дава писмено становище, че исковата молба е недоказана по основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че искът се явява основателен и предлага да бъде уважен.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Трудов договор № 56 НЖ от 13.03.2016 г. А.П.Ч. е назначена на длъжност социален асистент при Община Пловдив, район „Южен“ по проект BG05M9F001-2.002-0202-C001 “Аз живея независим живот“, финансиран по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Независим живот“. Уговорено било, че договорът е сключен считано от 01.04.2016 г. за срок от 12 месеца при размер на трудовото възнаграждение 546.00 лв., изчислено на база часова ставка 3.25 лв. на час, в зависимост от реално отработените часове. Към трудовия договор били приложени Експертно решение № 2058 от заседание № 148/16.09.2015 г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ „ Пловдив АД за установена трайно намалена работоспособност 50% с водеща диагноза: „Смесени дисоциативни (конверсионни) разстройства. Затегнато протичане. Невроцитно развитие на личността с насложени депресии“ и други придружаващи заболявания; Удостоверение изх. № 1002/28.03.2016 г., издадено от д-р Р.Т. от „Център по психично здраве – Пловдив“ ЕООД.  На 23.08.2016г. от ищеца постъпила жалба вх. № 46-НЖ-232/3/ до Кмет на Район „Южен“ при Община Пловдив. В нея той изложил обстоятелства, че след ползване на отпуск по болест в периода 22.07.2016 – 05.08.2026г. от длъжностно лице при Район „Южен“ с фамилия А.  и е била отнета карта за градски транспорт и ключовете от входната врата на нейна потребителка М.В.. Изложила фактите, че в последствие служителите при Район „Южен“ А. и В. са и връчили нов трудов договор с намален брой часове, който Ч. тя отказала да подпише. С жалбата си А.Ч. е поискала съдействие от кмета на района да продължи да работи на 8 часов работен ден, а не на 6, както са й предлагали посочените служителите, отговорни за изпълнение на проекта. По административната преписка няма данни за действията на кмета на район „Южен“ по отношение на жалбата на Ч.. Поради липса на реакция от страна на кмета на района, Ч. е подала жалба пред КЗД на 03.11.2016 г., която се е произнесла с решение №265/29.06.2018г., с което е признато, че по отношение на същата, от страна на длъжностните лица при Район Южен на Община Пловдив М.А. и В.В., е извършено нарушение по признак имуществено положение на разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр..  С оглед на това ищеца инициирал и настоящото съдебно производство. Установи се в хода на неговото провеждане от представените гласни доказателства – показания на свидетеля З.Я.М., че тя се познава с А.Ч. от повече от 30 години, когато работили заедно на информацията в железниците. Знае, че през 2016г. ищеца напуснал тази месторабота и започнала трудова дейност като асистент за гледане на възрастни хора, като е обслужвала 4 човека. Очевидец е, че това е така, защото две от жените, които е обслужвала Ч., живеели близо до нея, а друга, по-далече и затова често я срещала при предвижването и с автобус. От ищеца била уведомена, че малко след като започнала работа, служители по проекта са и отнели картата за пътуване с градския транспорт на Община Пловдив, но след подадена жалба до кмета на района същата и била върната. Излага факти, че малко след това, същите две длъжностни лица - социални работници при Район Южен на длъжност „инспектор“, са поискали да намалят получаваното от ищеца трудовото възнаграждение, в която връзка трябвало да подпише анекс за по-малко часове, а тя не пожелава с мотив, че и оставали 3 години до получаване право за пенсия, заплащането било според часовете и броя обслужвани потребители, като досега ищеца получавала доходи единствено от отпусната пенсия поради заболяване. От това се създали лични отношения между тях и тя била очевидец, че Ч. била разстроена /плачела и се оплаквала/ от факта, че служители на Район Южен с фамилии В. и А. я тормозят, като считала, че двете се отнасят грубо с нея и освен това непрекъснато настояват да подпише анекс към трудов договор. След връщането на картата отношенията се изострили, а тя не подписала анекса. През този период Ч. нямала възможност за други доходи по трудови правоотношения. Излага факти относно психическото състояние на Ч., като сочи, че след отнемане на картата, ищеца един месец си купувал билет за градския транспорт, а по отношение на психическото състояние, се оплакала, че е притеснена. Не може да конкретизира дали това не се дължи и на трайно влошеното здравословно състояние на ищеца с оглед освидетелстването и с Експертно решение на ТЕЛК за определена 50% ТНР.

При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Предявеният иск е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и с него се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на проявено спрямо ищцата дискриминационно отношение по признак „имуществено положение“. В случая, дискриминационното отношение по признак „имуществено положение“ е установено с влязло в сила решение  на КЗД, постановено в производство по раздел I от  Глава пета на ЗЗДискр. Дискриминационното отношение изхожда от административен орган, доколкото произтича от служители на общ. Пловдив, район „Южен“, която реализира проект  BG05M9F001-2.002-0202-C001 “Аз живея независим живот“, финансиран по схема за преодставяне на безвъзмездна финансова помощ „Независим живот“, поради което, с оглед разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗЗдискр., претенцията за обезщетяване на настъпилите от същото вреди, се предявява по реда на ЗОДОВ. Тази искова защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. Исковата претенция е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник – Община Пловдив. Ето защо съдът счита, че заявеният с исковата молба спор му е подведомствен, в която връзка е и Тълкувателно постановление № 1/2016 от 16.01.2019 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. по описа на ВКС-общо събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС (ТП № 1/2016 от 16.01.2019 г. по т. д. №1/2016г.), с което е обявено за изгубило актуалност ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4.  Според загубилата вече актуалност т.4 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС „Делата  по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и, когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация“. С т.4 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е бил разрешен въпросът дали административният съд е компетентен да разгледа иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. и в случаите, когато не е  проведено производство пред КЗД, т.е. не е бил поставен като спорен въпросът дали при успешно проведено производство по реда на раздел първи от закона, този иск е посъден на административния съд. В тази връзка обявяването на т.4 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС за загубила актуалност, както е възприето в ТП № 1/2016 от 16.01.2019 г. по т. д. № 1/2016 г., не води до промяна в подсъдността на иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. при проведено производство пред КЗД. В този смисъл е и приетото в мотивите на ТП № 1/2016 от 16.01.2019 г. по т. д. №1/2016 г., че ЗЗдискр. предвижда различна подсъдност, само в случаите по  раздел първи, когато се претендират вреди от нарушени права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл.74 ал.2 от закона във връзка с чл.128 ал.1 т.5 (сега т.6) от АПК, като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

За да бъде уважен иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за дискриминационна дейност на администрацията: влязло в сила решение на КЗД, с което спрямо него е установена дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., наличието на претърпяна вреда от дискриминационната проява (акт, действие или бездействие)  и причинна връзка между тях. В конкретния случай безспорно се установява по делото, че първият елемент от посочения фактически състав е налице. От представеното влязло в сила Решение № 265/29.06.2018 г. на КЗД е видно, че по отношение на ищцата е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по признак "имуществено положение", която е довела до временно лишаване от възможността да пътува с градски транспорт за сметка на общината във връзка с изпълнение на служебните й задължения като социален асистент.   Горното е наложило ищцата да заплаща разходите си за транспорт от личните си средства за известен период от време – м. август 2016г.. Установява се също, че в резултат на проявеното спрямо ищцата дискриминационно отношение, същата е претърпяла имуществени вреди под формата на извършени разходи за градски транспорт. Предвид на това, съдът намира, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, но не се претендират в случая имуществени вреди, макар безспорно да се доказва, че тези имуществени вреди са в пряка причинна връзка с проявената спрямо ищеца дискриминация. В конкретният случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради което съдът намира за необходимо да посочи следното: За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства не се  установява безспорно, че в резултат на проявената спрямо ищцата пряка дискриминация, последната е имала негативни психически изживявания, изразяващи се в търпене на болки и страдания, емоционална нестабилност, непрекъснат плач. Установява се само и единствено, че Ч. е била притеснена поради намаляване размера на заплатата й, поради което е била разстроена (плачела). Не се представят безспорни доказателства в подкрепа на твърдението за претърпени лока и страдание, психически тормоз, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган или негови длъжностни лица. Безспорно се установи, че след намесата на кмета на район „Южен“ картата за градски транспорт на Ч. е била върната и за периода от м.09.2016 г. до края на 2016 г. същата е ползвала такава. От жалбата до КЗД не се установява, че в резултат на иззетата й карта за транспорт, същата е преживяла негативни емоции, нито дори се твърди за търпени болки и страдания, чувство на безизходица, от това обстоятелство. По делото са събрани доказателства относно работоспособността на лицето. Установява се от тях, че още преди започване на работа по проекта в общ. Пловдив, Ч. е представила надлежни документи, че страда от психично заболяване, придружени със съпътстващи такива, което неминуемо предполага по-висока чувствителност и по-силни емоции и при най-малки проблеми или препятствия дори от ежедневно естество. От събраните в хода на настоящото съдебно производство гласни доказателства- факти, изложени с показанията на свидетеля З.Я.М., се установи по несъмнен начин, че върху душевното състояние на Ч. е оказал трайно влияние обстоятелството, че нейното безпокойство, страдание и болка се дължат на това, че тя е лишена от работа на пълен работен ден. Не се установи, че конкретните и емоционални и психически безпокойства са се дължали повече на факта, че и е била отнета картата за градски транспорт, за което действие спрямо нея е признато нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.по признак „имуществено положение“.   Ето защо съдът счита, че в предвид на това в настоящият случай липсват причинно следствените връзки на елементите на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди се явява неоснователен. От показанията на разпитания по делото свидетел не може да се изгради категоричен и несъмнен извод, че преживените от ищцата притеснения и безпокойство от създалата се ситуация, са в такава степен съществени, че да обосноват репариране на неимуществени вреди в претендирания размер от 2000.00 лева. С тях а и с останалите събрани писмени доказателства не се установи в категоричност, че са налице обстоятелства, изясняващи наличието на причинно-следствена връзка между пряката дискриминация по признак имуществено положение и претърпени от лицето неимуществени вреди, които се претендират в посочения в исковата молба размер. От свидетелските показания се установява единствено, че ищцата е била притеснена от искането да и се намали трудовото възнаграждение и в тази връзка плачела и говорила за грубо отношение и тормоз от служителките на социалната служба, което на практика няма отношение към настоящия казус, а и по този въпрос КЗД се е произнесла отрицателно. Свидетелските показания не навеждат на данни за влошено здравословно състояние на ищцата, а именно понесени психически травми, довели до търсене помощта на психолог, което обстоятелство, при всички случаи подлежи на доказване чрез съответната медицинска документация, а такава по делото липсва. 

В исковата молба се твърди, че по отношение на А.Ч. е осъществена дискриминация по признак имуществено положение чрез отнемането на картата й за градски транспорт, то доводите които излага в нея не установяват да е налице причинно-следствена връзка с тази дискриминация. Единствено се излагат обстоятелства, че на нея се е наложило да плаща билетите за своя сметка, което касае евентуални имуществени вреди. Основните изложени обстоятелства са свързани с твърдението, че върху ищеца е осъществен тормоз от посочените длъжностни лица при Район Южен на Община Пловдив, свързани с искане за подписване на анекс към трудовия договор, с който й се намалява работното време, съответно и трудовото възнаграждение, което обстоятелство е ирелевантно на предмета на настоящото дело. Тези изложени в исковата молба фактически обстоятелства не могат да бъдат част от съставомерността на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, длъжащи се на установената дискриминация. От това се изяснява по безспорен начин, че липсват основания да се приеме в случая наличие на третият, необходим елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Още повече, че за тези изложени в исковата молба обстоятелства КЗД не е установило да е налице нарушение на §1 т.7  и 8 от ДР на ЗЗДискр.  Предвид на това съдът счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства,  с които се обосновава настъпването на неимуществени вреди в резултата на дискриминация, не са доказани, а исковата молба следва да бъде отхвърлена. Доколкото предявеният иск за неимуществени вреди се отхвърля изцяло като недоказан, то поради акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на законна лихва върху търсената като обезщетение сума за неимуществени вреди.  

По отношение на претенциите за разноски: при този изход на спора, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв. съобразно разпоредбата на  чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

По тези мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК, вр. чл.203 и сл. от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Ч., ЕГН **********, с адрес *** иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 /две хиляди/лева, причинени от осъществено през м.07.2016г. нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. дискриминация по признак имуществено положение от служителите при Община Пловдив, Район Южен М.А.- сътрудник „социална работа по проект „Аз живея независим живот““ и В.В. – социален работник по проект „Аз живея независим живот“, изразила се в неблагоприятно третиране с отнемане на карта за градски транспорт по време на отпуск по болест, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А. П.Ч., ЕГН **********,***., да заплати на Община Пловдив сумата от 100.00 (сто) лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава ХII от АПК.

                                   СЪДИЯ: