Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр. Варна, 16.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6357/2020
год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В.срещу Т.Н.Т. , ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
1138/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2705/2020г. на ВРС, 19 състав, сумите както
следва: сума в размер на 393,25 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер ******, дължима за
периода от 09.02.2017г. до 13.12.2019г. сума в размер на
731,44 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер ******, дължима за периода от 17.01.2017г. до 14.03.2019г.,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 59.55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 393,25 лева, дължима за
периода от 19.05.2017г. до 20.02.2020г., сума в размер на 134,96 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 731,44 лева,
дължима за периода от 10.03.2017г. до 20.02.2020г.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочени суми. Постъпило е
възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване на сумите по
издадената ЗИ.
В исковата молба ищецът твърди,
че същият, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя на ответника ВиК услуги.
Ответникът е потребител на услугите за имот, находящ се в гр. ******, които се
отчитат по партида с клиентски номер ******, включващ задължения по абонатен
номер ****** и абонатен номер******. За релевираните периоди ответникът не заплатил
дължимите суми за ВиК услуги. Поради не плащане в срок същият дължи освен
главниците и мораторна лихва за посочените периоди в претендираните размери.
Претендираната сума за главница
за абонатни номера ****** и ******, за адрес гр.******, представлява служебно
начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ.
По изложените съображения моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В
него се твърди, че исковата молба е нередовна.
Оспорват се исковете по основание
и размер.
Оспорва се наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните. Твърди се, че жилищният имот, за
водоснабдяването на който се претендират плащания, е съсобствен между ответника
и трето за процеса лице, като липсват предпоставки за солидарност. Участието на
третото лице е видно и от представените с исковата молба справки за недобора, в
които като абонат е посочена Б.Д.Ш.. Ето защо счита, че ответникът не би могъл
да е задължен за суми, надвишаващи частта на участието му в съсобствеността.
Оспорва размера на начислените
суми за ползвани ВиК услуги в обекта, като счита, че начисленията не отговарят
на реалното индивидуално потребление за всеки от абонатните номера за отделните
отчетни периоди /помесечно/, за които се претендира плащане.
Оспорва автентичността на
подписа, положен за „главен счетоводител" в справките за недобора, като в случай, че ищцовото дружество ще се ползва от
представените доказателства, моли по отношение на тях да бъде открито
производство по реда на чл.193 от ГПК.
Счита още, че направените от ВиК
оператора начисления по отношение на размера на начисленията /цена на кубичен
метър вода/, са извършени въз основа на нищожни и незаконосъобразни актове -
решения на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в производството
по вземането на които ответникът не е участвал. Ето защо и моли съдът да се
произнесе инцидентно по реда на чл.17 от ГПК относно валидността и
законосъобразността на относимите за процесния период решения на КЕВР относно
определяне цена за ВиК услуги. Допълнителни съображения относно твърдените
нищожност и незаконосъобразност ще изложи след изправяне на нередовностите на
исковата молба и най-късно в първото по делото заседание.
Счита също, че отчитането и
начисляването на доставеното и разходвано количество вода е извършено в
нарушение, както на нормативната уредба /Наредба №4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/ така и на Общите условия на дружеството. От
съдържанието на приложените към исковата молба два броя „Справка за недобора на
частен абонат" не личи изобщо да е извършвано отчитане. В тази връзка
прави и възражение за неизпълнен договор по реда на чл.90, ал.1 от ЗЗД и моля в случай на основателност
на ищцовите претеции, да бъде постановен условен диспозитив заплащане на суми
от ответника, едва след изпълнение на задължението на ищеца за реално отчитане.
Оспорва, че ищцовото дружество е
изпълнявало или изпълнило услуга по пречистване на доставена вода в процесния
период. Ето защо моли да бъде приспадната включената в цената на ВиК услугите
част за пречистване на вода, респ. да се уважат претенциите в съответно намален
размер.
На основание чл.111,
б."в". от ЗЗД, прави възражение за погасяване по давност на
задълженията, станали изискуеми в период, предшестващ с три години депозирането
на заявление по чл.410 от ГПК, т.е. преди 25.02.2017г.
В о.с.з. ищецът поддържа исковете и в хода по
същество на делото моли за уважаването им, а ответника поддържа отговора и моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните
отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху
незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице реална
доставка на твърдяната от него стока /вода/
в твърдяното количество и стойност.
Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото водата е движима вещ, поради което
нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази
връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. В този смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по
търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по
търг. дело №658/2009г.
По
делото не е спорно, че ответникът е потребител на В и К услуги, в качеството си
на съсобственик
на жилище, находящо се в гр. ******, присъединено към В и К мрежата и ползващо услуги
от ищеца в качеството му на оператор на В и К услуги.
По делото се спори, че доколкото ищецът е собственик само
на ½ ид. част от жилището същият не следва да отговаря за цялото
количество изразходвана вода.
Макар карнетите да се водят още на името на стария
собственик на ½ ид. част от имота Б.Д.Ш., същата е прехвърлила
собствеността си на Т.Н.Т. на 07.12.2015г., видно от справката в Агенцията по
вписванията. Справката за недобора обаче е на името на ответника в качество му
на титуляр на партидата. Същият, в приложената жалба от 15.11.2019г. до ВиК
Варна ООД, признава, че е съсобственик, както и ползвател на обекта. Като
съсобственик и ползвател на обекта, за който се предлагат ВиК услуги,
ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 от
ОУ на ищеца. Следователно отговаря за задълженията към водопреносното
дружество.
Съгласно чл. 59 ал. 2 от ОУ операторът открива партида с
потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и
представяне за справка на документи, съдържащи индивидуализиращи данни за
идентификационните белези по ал. 1. Съгласно ал. 3 на същия член, в случаите,
когато правата на потребител се притежават
от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът
открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота…Съгласно ал. 4
в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица и имота
се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партида на
всички потребители…
Доколкото
партидата за имота се води на името само на Т.Н.Т., съдът намира, че същият се
явява единствен ползвател на имота по смисъла на чл. 59 ал. 3 от ОУ.
Следователно само Т.Н.Т. е задължен спрямо ВиК оператора по отношение на
месечните задължения за обекта. Вътрешните отношения между съсобствениците не
се отразяват на правоотношенията между титуляра на партидата и ВиК оператора.
Спорна е още дължимостта на претендираните
суми, доколкото същите не представляват реална консумация в обекта.
От представените по делото карнети за абонатен номер ******
/ за абонатен номер ****** няма представени карнети/, е
видно, че за сочения обект на потребление за процесния период 17.01.2017г. до
14.03.2019г. начисленото количество вода е служебно. /Същото се установява от
ССЕ за другия абонатен номер ******/.
От заключението на допуснатата и изготвената по делото
ССЕ се установява, че съгласно справката за недобора и начислените суми по
фактури, оставащото задължение за абонат ****** по стар водомер № **** за
периода 19.04.2017г. – 17.12.2019г. е за главница по неплатени фактури на обща
стойност 393.25 лв. Начислените служебно количества изразходвана вода са 125
куб.м. За
периода 20.05.2017г.
- 20.02.2020г. лихвата за забава се равнява на 59.55 лв. Съгласно справката за недобора и начислените суми по
фактури по частен абонат ****** на титуляр Т.Н.Т. по стар водомер № **** за
периода 10.02.2017 – 18.03.2019г. е за главница по неплатени фактури на обща
стойност 731,44 лв. Начислените служебно количества изразходвана вода са 238
куб.м. За периода 13.03.2017г. - 20.02.2020г. лихвата за забава
се равнява на 134.95 лв. Установява се още, че показанията по стар водомер № ****
са 994, който е сменен с Протокол на 09.10.2020г. с нов водомер №****с
показания за периода 10.10-10.11.2020г. - 00003. Последното вписано реално
отчитане на показанията на старият водомер е било на дата 09.02.2017г. с
показания 930. Разликата по данните на този водомер е 64 кубика. За периода от 08.02.2017г. до 09.09.2020г. начисленото количество
вода се равнява на 199 кубика. (125 за процесния период + 71 извън процесния период). Показанията по
стар водомер № **** са 1288, който е сменен с Протокол на 09.10.2020г. с нов
водомер № **** с показания за периода 10.10-10.11.2020г. - 00005. Последното
вписано реално отчитане на показанията на старият водомер е било на дата 22.08.2016г.
с показания 1072. Разликата по данните на този
водомер е 216 кубика. За периода от 22.08.2016г. до 09.09.2020г. начисленото количество
вода се равнява на 355 кубика. (238 за процесния период + 117 извън
процесния период).
Доколкото договорът при общи условия, с който са
обвързани страните, е договор за покупко-продажба на движима вещ /вода/ и
услуги /ВиК услуги/, за възникване на задължение за заплащане на цената на
предоставената стока/услуга е необходимо доказване на реална доставка на стоката/услугата
в съответното количество и качество. Действително Договорът при общите условия
на ВиК дружеството е предвидил възможност при определени условия за служебно
начисляване на количество изразходвана вода, но тази възможност е предвидена
като изключение от общото правило за реално отчитане на реалната доставка на
стоката/услугата.
Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора.
В чл. 23 е предвидено, че показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг
от 3 месеца - за потребители по чл. 3,
т. 1, т.е. за питейно-битови нужди. В междинните периоди между два отчета В и К
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление.
Оттук следва, че начисляването на стойността на
стоката/услугата следва да се извършва на база реално тримесечно отчитане на
водомера.
ВиК операторът определя дата за отчет поне веднъж годишно
в извънработно време на оператора чл. 23 ал. 6 от ОУ. При отчет в сгради етажна
собственост най-малко веднъж годишно отчитането на общия и индивидуалните
водомери се извършва съвместно с представител на ЕС – чл. 23 ал. 7 от ОУ.
Не са представени доказателства за изпълнение на
горепосочените задължения на ВиК Варна ООД.
Съгласно чл. 23 ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора, но се посочват три имена и адрес на
свидетеля. Съгласно чл. 24 ал. 4 от ОУ, при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора на водомера и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице
на оператора. След съставяне на
протокола, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда
на чл. 49 от ОУ /по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление …и пр./, като за
потребителя в сгради в режим на ЕС…, начисленото количество се ограничава до
разликата /общо потребление/, съгласно чл. 25 ал. 2 от ОУ.
В настоящия случай само длъжностното лице, което извършва
отчитането, е удостоверило с подписа си липсата на представител на абоната при
ежемесечните си отчети, но не е налице свидетел /който може да е също
длъжностно лице на оператора/, за което да са вписани три имена и адрес за
призоваване, което при нужда да свидетелства за изложените от инкасатора факти.
Не е изпълнена и процедурата по чл. 24 ал. 4 от ОУ, при липса на представител
за период повече от една година, да бъде съставен нарочен документ, извън
карнетите, а именно констативен протокол, който да бъде подписан освен от
длъжностно лице на оператора и от един свидетел, който отново може да е
длъжностно лице на оператора, за което да са вписани три имена и адрес за
призоваване. Не са представени доказателства за изпълнение на посочената
процедура – съставен констативен протокол, който да отговаря на изискванията на
ОУ на ВиК Варна. Едва след изпълнение на процедурата по чл. 24 ал. 4 от ОУ
/съставянето на КП/, ищецът има право да извършва служебно начисляване на
изразходваното количество вода.
В конкретния случай не е изпълнена процедурата, поради
което за ищеца не се е породило правото да извършва служебно начисляване на
изразходваното количество вода. Поради това само в случай, че бъде доказана
реална доставка, ищецът може да претендира плащане за доставената стока/услуга.
Съдът намира, че ищецът доказва реалната доставка на 64
куб.м. вода за периода 09.02.2017г.-09.10.2020г. по аб.№ ****** и реалното количество от 216 куб.м. вода за
периода 22.08.2016г.- 09.10.2020г. по аб.№ ******. Доколкото периодите, за
които е доказана доставката, не съвпадат с процесните, и няма възможност да
бъде измерена реалната доставка точно за процесните периоди, то съдът намира,
че следва да бъде пресметнато средноаритметично каква част от реалната доставка
за по-големите периоди се съотнася към процесните периоди. /Не е допустимо при
доказана реална доставка, искът да бъде отхвърлен изцяло, доколкото би се
получило неоснователно обогатяване на една от страните в правоотношението/. В
този смисъл съдът намира, че съотносимото количество реално доставена вода за
процесния период 09.02.2017г.-13.12.2019г.
по аб.№ ****** е в размер на 49.57 куб.м.
вода, а съотносимото количество реално доставена вода за процесния период 17.01.2017г. – 14.03.2019г. по аб.№ ****** е 112.80
куб.м. вода.
Съответно на количеството потребена вода е и размерът на
задължението на ответника за заплащане на цената на доставената стока/услуга
или сумата от 155.95лв. по аб.№ ******
и сумата от 346.67лв. по аб.№ ******.
Поради акцесорността на претенциите за обезщетение за
забава, те също се явяват частично основателни, съразмерно на главните искове,
а именно за сумата от 23.62лв. по
първата претенция и за сумата от 63.96лв.
по втората.
По останалите възражения на ответника:
Оспорването на автентичността на подписа,
положен за „главен счетоводител" в справките за недобора, е ненадлежно, доколкото в посочените справки липсва
подпис, положен за „главен счетоводител".
Възражението, че направените от ВиК оператора
начисления по отношение на размера на начисленията /цена на кубичен метър
вода/, са извършени въз основа на нищожни и незаконосъобразни актове - решения
на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, са бланкетни и не бяха уточнени въпреки указанията на
съда.
Твърдението, че ищцовото дружество е
изпълнявало ненадлежно задължението си да предостави
услуга по пречистване на доставена вода в процесния период, подлежи на доказване от ответника. Доколкото същият не
е ангажирал доказателства, че за процесния период му е доставяна вода с влошени
показатели за качество, то съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнявало надлежно сочените задължения.
По възражението за давност:
Видно от ч.г.д. № 2705/2020г. на ВРС, датата, на която е
входирано заявлението по чл. 410 от ГПК на „В.**** - Варна” ООД е 27.02.2020г.
Няма спор, че съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането /какъвто е настоящият иск/ се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срокът по чл. 415 ал. 4.
Няма спор, че погасителната давност за процесните
вземания, като периодични платежи, е тригодишна. Следователно погасителната
давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, настъпва за вземания, станали изискуеми преди
27.02.2017г.
Видно от исковата молба се претендират суми за
незаплатени вземания по абонатен номер ****** за отчетни периоди с начало 09.02.2017-12.04.2017г.
по първа фактура от 19.04.2017г. и по абонатен номер ****** за отчетни периоди
с начало 17.01.2017-02.02.2017г. по първа фактура от 10.02.2017г.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от ОУ на „В.**** - Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране.
В конкретния случай, видно от справката за недобора на
абоната, изискуемостта на задължението по
абонатен номер ****** за 09.02.2017-12.04.2017г. по първа фактура от 19.04.2017г. настъпва на 19.05.2017г., а по абонатен номер
****** за отчетни периоди с начало 17.01.2017-02.02.2017г. по първа
фактура от 10.02.2017г. , настъпва на 10.03.2017г.
/30 –дневен срок след датата на фактуриране/, т.е. след датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 27.02.2017г., поради което същите НЕ са
погасени по давност.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК в полза на двете страни се дължат разноските
за производството, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. В
полза на заявителя-ищец се дължат и разноските за заповедното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
Настоящият ответник претендира
заплащане на сумата от 300лв. – адвокатско възнаграждение. При преценка на представените
по делото със списъка по чл. 80 от ГПК писмени доказателства, а именно сключения
между ответника и процесуалния му представител договор за правна защита и
съдействие, съдът установи, че е налице вписване в договора само на уговореното
между страните възнаграждение /и момента на дължимост на същото/. Няма вписване
относно факта на плащане на уговореното възнаграждение, като в този случай
договорът не може да играе ролята на разписка за доказване на плащане. Не са
представени и други доказателства за плащане /отделна разписка или банков
превод/. Поради това съдът намира, че не е доказано заплащането на
възнаграждението от ответника в полза на процесуалния му представител. В този
смисъл не са налице разноски, сторени от ответника, които да полежат на
възстановяване по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Ищецът е сторил в
производството пред заповедния съд разноски в размер на 77.90лв., от които подлежащи
на възстановяване от страна на ответника се явяват 34.85лв. В исковото производство разноските на ищеца са в размер на
321.10лв., от които подлежащи на възстановяване се явяват 143.66лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Н.Т. , ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „В.****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В., по Заповед за изпълнение № 1138/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 2705/2020г. на ВРС, 19 състав, сумите както следва: сума в размер на 155.95 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер ******, дължима за периода
от 09.02.2017г. до 13.12.2019г. сума в размер на
346.67 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер ******, дължима за периода от 17.01.2017г. до 14.03.2019г.,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 23.62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 155.95 лева, дължима за
периода от 19.05.2017г. до 20.02.2020г., сума в размер на 63.96 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 346.67 лева, дължима за периода от 10.03.2017г. до 20.02.2020г.,
на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В.срещу Т.Н.Т. , ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
1138/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2705/2020г. на ВРС, 19 състав, сумите както
следва: сума в размер на 237.30 лева, представляваща главница по партида с абонатен номер ******, дължима за
периода от 09.02.2017г. до 13.12.2019г. сума в размер на
384.77 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер ******, дължима за периода от 17.01.2017г. до 14.03.2019г.,
ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 35.93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 237.30 лева, дължима за
периода от 19.05.2017г. до 20.02.2020г., сума в размер на 70.99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 384.77 лева,
дължима за периода от 10.03.2017г. до 20.02.2020г., на основание чл.415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Т.Н.Т. , ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „В.****”
ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Управителя В.В., сумата от
34.85лв. /тридесет и четири лева и 85 ст./, представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на установената част от исковете, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
1138/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 2705/2020г. на ВРС, 19 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. , ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „В.****” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В., сумата от 143.66лв. /сто четиридесет и три лева и 66
ст./,
представляващи разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: