Решение по дело №13231/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  07.02.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.  Пламен Генев         

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 13231 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.06.2018 г.  по гр.дело № 87618/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 81 с-в е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД  вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 1295,76 лв. - главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, за периода  м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., сума в размер на 266,02 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 13.07.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017 г. до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 50788/2017 година, СРС, 81 състав. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******, сума в размер на 600 лева - разноски по делото.

 

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт М.К.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че в решението си съдът е приел, че са погасени по давност всички дължими суми по фактури за период м.05.2013 г.-м.04.2014 г. Става дума за вземания за процесния период, които са обективирани в издадената обща фактура № **********/31.07.2014 г., издадена със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент тече давността според въззивника. Сочи, че в чл.32, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат дължимите суми, а именно в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че сумите по фактури за м.07.2014 г. стават изискуеми, съответно едва м.09.2014 г. и в този смисъл непогасена по давност е процесната сума по издадената фактура. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****** не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1  ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1  от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД  срещу Р.Н.Т., ЕГН **********.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като  не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Ответникът Р.Н.Т. е оспорил предявените искове с възражението, че е заплатил изцяло претендираните суми, които не са били погасени по давност преди предявяване на исковата молба.  

Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище исковете.

По делото не се спори, че ответникът Р.Н.Т. е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., приложима за процесния период 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г. В обжалваното решение районният съд е приел, че с извършените плащания са били изплатени изцяло дължимите към ищеца суми за главница и лихви, които не са били погасени по давност към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.

Единственият довод във въззивната жалба е, че за процесиите вземания за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. през на 07.2014 г. е била издадена обща фактура № ********** от 31.07.2014 г., която е издадена със срок за плащане 15.09.2014г., т.е. станала изискуема през м.09.2014г. и от този момент започва да тече давността. Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 26.07.2017 г., следователно сумата по тази фактура не е погасена по давност. По така наведения довод въззивният съд намира следното.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесиите главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н.

Последната редакция на ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г., чл.32 и чл.33 дават следната регламентация:

В чл.32, ал.2 от ОУ е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период КИ на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребено количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл.33, ал.2 Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача. Според чл.33, ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД  към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.

С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода 01.05.2013 г. - м. 04.2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК е подадено на 26.07.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди  26.06.2014 г. като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща/и  фактура/и през месец юли 2014г. и месец юли 2015 г. Издаването на такава фактура/и не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.

          В конкретния казус, от приетата по делото ССЕ се установява, че на 31.10.2017 г. е бил направен банков превод от ответника, като в платежния документ е посочено основанието, а именно гр.д. № 50788/17г. на СРС, 81 състав/заповедното производство/ и отбелязани: главница 2811,08 лв., разноски 100,88 лв. и 496,71 лв. лева. Според вещото лице, в случай на съобразяване на непогасени по давност задължения и отчитане на постъпило плащане, калкулациите са следните: плащане главница 2811,08,  задължения 2750,36, разлика-60,72 лв. непогасена по давност лихва 390,86 лв., плащане 496,71 лв., разлика -105,85 лв.

Ето защо законосъобразен се явява изводът на съда, основан и на заключението на вещото лице, че ответникът не дължи на ищеца претендираните вземания за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., както и лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.07.2017 г. до окончателното плащане на задължението, поради настъпила погасителна давност и плащане.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2018 г.  по гр.дело № 87618/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Б.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.