РЕШЕНИЕ
№ 2161
Добрич, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700342 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от В. Н. С. с [ЕГН] от Република Турция, подадена чрез адв. В. Д. срещу отказ, обективиран в Писмо № 97-00-1575/27.05.2025 г. на директор на дирекция „Българско гражданство“ към МП.
Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби.
Ответникът по жалбата – директора на дирекция „Българско гражданство“, в свое становище оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба, като релевира, че атакуваното писмо не носи характеристиките на индивидуален административен акт, а има уведомителен характер относно необходимостта от представяне на изискващите се по чл. 15, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ. Оспорва се качеството административен орган на директора на дирекция „БГ“. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е образувано по заявление – л. 12 от делото, от жалбоподателя за издаване на удостоверение за гражданство на основание чл. 39 ЗБГ, в което да се посочи дали лицето е български гражданин или не е български гражданин съгласно регистрите, водени в министерството. Заявлението е подадено в съответствие със законоустановения образец и към нея са приложени всички нормативно изискуеми документи съгласно чл. 15 от Наредба № 1 от 19.02.1999г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (Наредба № 1/1999 г.). Представени са:
- снимка на заявителя;
- документ за самоличност на В. М. – л. 33 от делото;
- акт за раждане № 178 на В. Н. М., родена на [дата]., където в графа „Бележки“ е отразено, че с молба от 14.02.1085 г., лицето си е променило имената на В. Р. И.. Посочени са майка на лицето – Н. С. И. и баща – Р. Й. И.;
- личен регистрационен талон на В. Н. С., с [ЕГН], където за имена на родителите на лицето са посочени: Н. М. С. и С(не се чете)…Н. С.;
- документ за идентичност на имена, превод от турски език, на В. Р. Й. и В. М.;
- удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 29.07.2024 г., където е потвърдено, че В. Н. С. и В. Р. Й., и В. Н. М. са имена на едно и също лице;
- препис-извлечение от семеен регистър, в който е отразено, че В. М. с български имена В. Р. Й., е изселничка, придобила е турско гражданство и е запазила българското гражданство;
- препис от удостоверение за граждански брак с превод от турски език, където жената е записана с имена В., родена на [дата]. и фамилия преди брака – Н..
С решение № 55/10.08.2004 г. бащата на жалбоподателката Н. М. С. придобива отново името Н. М. С. (Н. М. С. по акт за раждане № 178 на оспорващата). В акт за раждане № 44 е отбелязана промяната на имената в графа „Бележки“.
Административният орган като се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба 1/1999г., е върнал с атакуваното писмо преписката на общината с писмени указания за представяне на официален документ, удостоверяващ промяната на имената на лицето от В. Р. Й. (според данните от графа „Бележки“ на акта за раждане) на В. Н. С. (според приложения ЛРК), както и официален документ за идентичност на лице с различни имена, удостоверяващ, че В. Р. Й. и В. Н. С. са имена на едно и също лице.
Жалбата е допустима и основателна при следните съображения:
Писмото е издадено от компетентен орган, за което е представена заповед № ЧР-08-739/14.05.2025 г., с която главният секретар на МП разрешава директорът на дирекцията за времето от 22.05.2025 г . – 28.05.2025 г. да бъде заместван от С. И. К. – Бузид. Издалият оспорения отказ носи белезите на административен орган по §1, т. 1 от ДР на АПК.
При анализ на преписката, съдът намира за неоснователно възражението на ответника по жалбата за недопустимост на производството предвид характера на оспореното писмо като междинен акт.
С оглед липсата на произнасяне в предвидения в чл. 39 ЗБГ ред, както и при съобразяване на фактите по делото, връщането на молбата на В. С. съдът намира, че не е налице висящност на производство по издаване на удостоверение. Предпоставките на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/1999 г. не са налице, тъй като подаденото заявление е редовно и са приложени всички изискуеми и налични към него документи, което се удостоверява и от записванията в общинската администрация и обясненията на жалбоподателя. Налице е окончателен акт, с който по същество се отказва издаване на исканото удостоверение, поради което съдът приема оспорения акт за годен да бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност. Той рефлектира пряко и неблагоприятно върху правната сфера на заявителя - жалбоподател, има характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и подлежи на оспорване съгласно изричната разпоредба на чл. 145, ал. 2, т. 3 от АПК. В този смисъл е и Решение № № 10646 от 06.11.2023 г. по адм.д. №7770/2023 г. по описа на ВАС.
Твърдяната непълнота на преписката е явно очевидна фактическа грешка при съставяне на бележката в акта за раждане на лицето при промяна на неговите имена, и погрешно посочване на имената на родителите, което се отразява на следващите издавани документи.
Освен това съгласно от чл. 17 от Наредба № 1/1999 г. министерството на правосъдието може да събира данни или становища от ведомствата, общините и кметствата във връзка с производството по българското гражданство. Липсват данни административният орган да е изпълнил тези нормативни задължения, документите са върнати на заявителя. Отделно от това в самото писмо липсва изричното указание, че при неотстраняване на недостатъците, документите ще бъдат върнати, а преписката прекратена.
Отказът като незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалноправните разпоредби следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне, т.к. административният съд не може да замества компетентния орган относно преценката за гражданството на дадено лице. (Решение №4402 от 14.04.2020 г. по адм. д. № 12517/2018 г., ІІІ отд. на ВАС).
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски. По делото не се представиха разходооправдателни документи за заплатен адвокатски хонорар, поради което съдът не следва да присъжда такъв и като последица е безпредметно обсъждането на направеното от ответника по спора възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Писмо № 97-00-1575/27.05.2025 г. на директор на дирекция „Българско гражданство“ към МП.
ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Българско гражданство“ към МП за ново произнасяне по заявление от В. М. 17.04.2025 г. при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати в полза на В. Н. С. с [ЕГН] сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |