РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200757 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на П. И. Д., ЕГН **********, с адрес в
*************, против наказателно постановление № 21-1139-000871, издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с което за нарушение
на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ на жалбоподателя е наложено, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението.
Твърди се, че жалбоподателят притежава качеството на собственик на процесния
автомобил, тъй като същият бил придобит по време на брака й в резултат на съвместен
принос на съпрузите, поради което неправилно е използвана санкционната норма на
чл.638, ал.3 от КЗ. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се и
представлява.
Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от
гл.юрк. Б., която изразява становище за законосъобразност и правилност на издаденото
наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено. Алтернативно моли
съда да приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да преквалифицира
нарушението като управление от собственик.
1
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 27.04.2022 г., около 20.18 часа, в гр. Кюстендил, по ул. „Гороцветна“, срещу
съдебната палата в гр. Кюстендил, в посока от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Васил
Левски“, била извършвана проверка на автомобилистите от служители на Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, сред които и св. К. Д.. При
извършваната от тях проверка, установили, че за движещият се автомобил „Фолксваген
Пасат Вариант“ с рег. № ***********, регистриран на територията на Република
България, нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Автомобилът бил спрян за проверка, при която се установило, че се управлява от
П. И. Д. – жалбоподател по настоящото дело, а автомобилът бил регистриран на името
на Р. С. Д.. С оглед на констатациите си, проверяващия съставил АУАН №
626602/27.04.2022г. в присъствието на свидетеля В. М. С., в който била изложена
фактическа обстановка, идентична с гореописаната. Тези факти изпълвали според него
състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. След съставянето на
АУАН, същият бил връчен на жалбоподателя, която след като се запознала със
съдържанието му, го разписала без възражения.
АНО приел, че административното нарушение е установено по несъмнен начин,
поради което издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание същата разпоредба, на П. И. Д. е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат
изложеното в акта и постановлението. С. К. Д. – актосъставител и св. В. С. – свидетел
при установяване на нарушението, посочват, че спрели за проверка лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ пред сградата на съда, който се движил по ул. „Гороцветна“. При
извършената проверка с работна станция за отдалечен достъп /РСОД/ се установило, че
към момента на проверката за автомобила нямало сключена задължителна застраховка,
поради което е съставен и акта. За собственик на автомобила излизало друго лице, а не
водача в момента на проверката. Срещу съставения акт нямало възражения.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице, срещу
подлежащ на обжалване акт. При преценка по същество, настоящият съдебен състав
намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Така възприетата и отразена в АУАН и НП фактическа обстановка не
кореспондира със събрания писмен доказателствен материал.
2
Видно от представен договор от 09.04.2018г., лицето Р. С. Д. е закупил лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ за сумата от 5100 лева, като автомобилът е регистриран
на 10.04.2018г. и същият е получил рег. № ********, видно от заверен препис на
свидетелство за регистрация – част I, в което като собственик е отбелязан Р. С. Д.
От страна на жалбоподателката е представено удостоверение за сключен
граждански брак с лицето, отбелязано като собственик на процесния автомобил.
Удостоверението е издадено въз основа на акт за граждански брак № 195 от
22.09.2006г., сключен в гр. Кюстендил, следователно процесният лек автомобил е
закупен по време на брака им. Тъй като по делото няма доказателства, а и доводи, в
насока вида режим на имуществени отношения, който следва да се прилага спрямо Р.
С. Д. и П. И. Д., и съобразно общите правила, то съдът приема, че в процесния случай е
приложим законовият режим на общност. Тоест, за вещните права върху всяко
придобито по време на брака имущество, следва да се прилага режим на съпружеска
имуществена общност, поради което МПС се явява съсобствено между съпрузите.
Предвид това неправилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са
преценили, че изключителен собственик на МПС е Р. С. Д. Това несъответствие във
фактическата обстановка рефлектира и върху правната страна на нарушението,
доколкото жалбоподателката се явява съсобственик на процесното МПС, а не само
негов ползвател. Тоест, неправилно е отговорността й да бъде ангажирана по реда на
чл. 638, ал. 3 от КЗ. За установяване на собствеността върху процесното МПС,
наказващият орган е следвало да упражни правомощията си, разписани в чл. 52, ал. 4
от ЗАНН и да предприеме допълнителни действия по събиране и проверка на
доказателствен материал преди да се произнесе по изпратената му преписка.
Въпреки това, съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че на
27.04.2022 г., около 20.18 часа, в гр. Кюстендил, по ул. „Гороцветна“, била извършена
проверка на движещият се автомобил „Фолксваген Пасат Вариант“ с рег. №
*********, регистриран на територията на Република България, управляван от П. И.
Д., като към момента на проверката нямало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представения препис
на Застрахователна полица № BG/07/122001233548 от 27.04.2022г. се установява, че
такава застраховка за процесния автомобил е сключена на същата дата, но по-късно
през деня на проверката – 21.11ч. Доказателства за наличие на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
проверката не са представени.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
3
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподатекатая, както и на НП. Нарушението
е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което не е засегнато правото на защита на жалбоподателя.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Доколкото обаче по-горе бяха изложени изводи, че приетата за установена
фактическа обстановка е непълна и тази непълнота рефлектира и върху правната
страна на нарушението, предвид това, че жалбоподателят се явява съсобственик на
процесното МПС, а не само негов ползвател, то следва да се посочи, че правилната
квалификация на деянието, осъществено от П. И. Д., е тази по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр, с
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева, т. е. чл. 638, ал. 3
от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В разглеждания случай обаче, от събраните по делото доказателства
се установи, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподатеката лек
автомобил не е имало валидно сключена застраховка, както и че същият е бил
съсобствен между нея и съпруга й. Именно поради това, приложима в случая е
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда санкция „глоба“ в размер на
250 лева на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, което не изпълнило задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Дадената от наказващия орган квалификация на нарушението по чл. 638, ал. 3 от
КЗ обаче не е процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката и съответно формално основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Поради тези съображения, съдът счита, че
процесното НП следва да бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни
правомощията си по чл. 63, ал. 7, т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от ЗАНН и да приложи
закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и
4
субективни елементи са установени безспорно по делото, като бъде преквалифицирано
нарушението от нарушение по чл. 638, ал. 3 в нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр, с чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като бъде променено основанието за налагане на наказанието от
такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ в такова по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде намалено
наложеното на жалбоподателката административно наказание „глоба“ от 400 на 250
лева.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление, следва
да бъде изменено, за което и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1139-000871, издадено от Началник
сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с което на П. И. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. ************ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ за извършено нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в
нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр, с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и НАМАЛЯВА на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ административното наказание „глоба“ от 400
/четиристотин/ на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5