О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

№ 260625

гр. Русе, 24.03.2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенският районен съд X–ти граждански състав

на 24-ти февруари 2021 г.

в публично съдебно заседание в състав :

                                                        Районен съдия: Дарин Йорданов

 

при секретаря Ширин Сефер,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 4709 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1  от ГПК.

Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че по повод образувано изп. д. №***на ЧСИ В. Маринов е получила покана за доброволно изпълнение на свое задължение към ответника. Същото било присъдено с определение от 16.10.2014 г. по ЧНД № ***/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе като била осъдена да заплати на ответника 120 лв. - разноски за правна помощ и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, който бил издаден на 08.09.2015 г. Вземането по горепосоченото изп. дело обаче било погасено поради изтекла погасителна давност. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 439 от ГПК, съгласно която може да оспорва изпълнението, като се позовава на настъпили факти след приключване на съдебното производство, в което е издаден изпълнителният лист. В случая ищцата твърди, че не са извършвани каквито и да било действия по изпълнение и е налице изтекла погасителната давност. Излага правни доводи в тази насока, предвид което счита, че от датата, на която е била осъдена, а имено 24.10.2014 г. до датата на образуване на изпълнителното производство - 21.09.2020 г., е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок. С оглед на това моли да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 125 лв. присъдени разноски за правна помощ и за издаване на изпълнителен лист в полза на ответника по ЧНД № ***/2013 г. по описа на Окръжен съд - Русе. Претендира направените в настоящото производство разноски, като уточнява, че претендира адвокатски хонорар, който е заплатен от ищцата, а не присъждане на такъв поради предоставена безплатна адвокатска помощ на затруднено лице.

Ответникът Националното бюро за правна помощ София /НБПП/ е подал такъв, с който оспорва иска. Счита, че предявеният иск е недопустим. Позовава се на чл. 27 б от Закона за правната помощ. Счита, че ищцата е имала правен интерес да подаде отрицателния установителен иск срещу Национална агенция за приходите, за да отрече правото на агенцията да събира вземането срещу нея. За Националното бюро за правна помощ не съществува правна възможност да предприеме каквито и да е действия за събиране на вземането. Оспорва и основателността на иска. Счита, че не е изтекла давност. Счита, че първото действие за принудително изпълнение е издаването на изпълнителния лист на 08.09.2015 г., с което е прекъсната давността и тече нова, която не е била изтекла към момента на образуване на изпълнителното производство при ЧСИ.

         За да се произнесе съдът съобрази следното:

От приетите по делото преписи от документи по изп. д. №***на ЧСИ В. Маринов и ЧНД № ***/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе е видно, че с определение №412/16.10.2014 г. ищцата е осъдена да заплати на ответника 120 лв. - разноски за правна помощ и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, който е издаден на 08.09.2015 г. На 21.09.2020 г. по искане на НАП-Централно управление е образувано изп. д. №***на ЧСИ В. Маринов за събиране на вземането по изпълнителния лист. Видно е че става въпрос за публичноправно вземане, по което взискател е не държавното учреждение - страна по приключилото съдебно производство, а НАП. Редът за принудително събиране на такова вземане е уреден в чл.27б от ЗПП, чл.416 от НПК и чл.3 от ЗНАП като  е предвидено че съдът служебно издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. Съгласно чл.27б от ЗПП „Разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист“. Видно е че въз основа на тази уредба взискател по образуваното изп. дело е НАП, а не ответника НБПП, който не разполага с правомощия по събиране на вземането след присъждането му от съда. В настоящия случай след като в НАП е получен издадения по ЧНД № ***/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе изп. лист е подадена молба за образуване на изп. производство пред ЧСИ В. Маринов за събиране на частно държавно вземане – разноски за правна помощ по нак.дело и такса за издаване на изп. лист. При това положение и съгласно чл.426 от ГПК качеството на взискател по образуваното изп. дело е придобил именно НАП, а не ответника по настоящото дело. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът по образувани изп. дело може да оспорва изпълнението чрез иск като не е посочено срещу кого се предявява той. От друга страна систематичното тълкуване на тази разпоредба в съпоставка с разпоредбите на чл.27б от ЗПП и чл.440 от ГПК води до извода че този иск следва да е предявен срещу взискателя по изпълнителното дело. Именно той и длъжникът са страни по възникналото правоотношение по принудително изпълнение, а целта на защитата по исков ред е да се отрече правото на взискателя да иска събиране на вземането. Именно за това в чл.440 от ГПК /защита на трето лице/ изрично е посочено, че искът се предявява срещу взискателя и длъжника. В настоящия случай искът не е предявен срещу взискателя по изп. д. №***на ЧСИ В. Маринов, нито се твърди че ответникът е такъв. Поради това производството по предявеният иск е процесуално недопустимо и следва да се прекрати.

Така мотивиран съдът

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И :

 

ПЕКРАТЯВА производството по гр.дело №4709/20 г по описа на РРС.

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

Районен съдия: