МОТИВИ по НОХД № 112/2017 г. по описа на Районен съд ***Районна прокуратура –
Червен бряг, е повдигнала обвинение на Р.П.А., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление
№15-0248-000692 от 01.12.2015 г. издадено от РУМВР - Бяла Слатина, в сила от
29.01.2016 г. за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, при условията на продължавано престъпление
управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление,
както следва: на 17.08.2016 г. около 21:30 часа на изхода на ***в посока
***обл. *** управлявал лек автомобил „Мерцедес“ *** с рег. № ***собственост на С.К.И.;
на 29.08.2016 г. около 05:40 ч. на изхода на ***в посока гр. ***, обл. ***управлявал
товарен автомобил ***с рег. № ***, собственост на М.В.Д.; на 21.09.2016
г. около 18:50 часа в ***, обл. *** на ***пред дом ***в посока изхода на селото
управлявал лек автомобил ***с рег. № ***, собственост на М.Ц.Д. – престъпление
по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура ***– Районен
прокурор Ивайло Тодоров поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин като пледира за постановяване на
осъдителна присъда и предлага на съда предвид степента на обществена опасност
на деянието да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно, при „строг“ режим и „Глоба”, като техния
размер следва да е над определения от законодателя размер.
Подсъдимия, редовно призован се явява лично и с
пълномощник адв. Ц.А. ***. Самопризнания относно управлението на автомобила за третото съставомерно
деяние прави в хода
на съдебното следствие. С последната си дума моли да бъде оправдан. Защитникъм на подсъдимия
моли съда да признае подсъдимия за невиновен за първите две съставомерни деяния,
като признава вината само за третото.
Съдът
като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Р.П.А.
е роден на *** ***, с постоянен адрес
***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан
девет пъти за различни престъпления, като по две от тях е изтърпял наложени
наказания „лишаване от свобода“. С определение № 165/26.07.2013 г., постановено
по ЧНД № 274/2013 г. по описа на РС- Бяла Слатина, в сила от 13.08.2013 г., е
извършено групиране на последните наложени наказания както следва: определено е
едно общо най-тежкото наказание измежду наложените му по НОХд. № 451/2012 г. и НОХд.
№ 164/2013 г. и двете по описа на РС Бяла Слатина наказания, а именно: три
месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 24.09.2013 г. в Затвора в гр. Враца,
при първоначален строг режим. Към наказанието е присъединена изцяло наложената
глоба в размер на 200 лв. по НОХд. № 451/2012 г. на РС Бяла Слатина.
От
събраните в наказателното производство доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
17.08.2016 г. свидетелите Д.В.И. и Д.Б.Д.,***, били изпратени в ***по
повод получен сигнал за транспортиране на незаконно добита дървесина с лек
автомобил /бус/ “Мерцедес 207Д“ с рег. № ******. Около 21:30 часа, двамата
свидетели спрели със служебния автомобил на изхода на ***в посока към ***. След
около десет минути видели, че към тях приближава описания бус. Свидетелите
тръгнали след него и в близост до бензиностанцията на ***се изравнили с него,
като свидетеля Д. подал светлинен и звуков сигнал за спиране, а св. И. подал
през прозорец-а на служебния автомобил знак със стоп-палка за спиране на водача
на буса. Тъй като прозорците и на двата автомобила били свалени полицейските
служители устно указали на шофьора на буса да спре. Той отговорил, че няма
спирачки, но скоро след това ускорил, като опитал да удари полицейския
автомобил и продължил да се движи изпреварвайки го. По време на успоредното движение
двамата полицейски служители успели да огледат добре водача на буса и запомнили
как изглежда. Същият бил придружен от още двама непознати за тях лица от мъжки
пол, които не успели да възприемат добре. Единият от тях седял отред до шофьора
на буса, а другият се намирал в пътническата част на буса, като лицето от
пътническата част на буса започнало да хвърля дърва по полицейския автомобил с
цел да попречи на преследването, което продължило до началото на ***, ***,
където в началото имало земен път и водача на буса се отклонил по този земен
път, по който се стигало до малка река. При пресичането на реката буса заседнал
и водача и двамата му спътници изскочили от него и избягали. Свидетелите подали
сигнал до колегите си от управлението в Бяла Слатина и след като приключили
работата си на място, се прибрали в РУ Червен бряг. След направената справка в
масивите на МВР установили, че водача на буса е Р.П. ***. На 07.09.2016 г. мл.
автоконтрольор при РУ – ***Н.З. въз основа на постъпил сигнал, придружен с
декларация съставил АУАН № 568978 на А.Б.Х.от *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП, съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН, за това, че на 17.08.2016 г. около 21:30 ч. непълнолетният й син К.А.Б.,
с ЕГН **********, управлявал МПС лек автомобил /бус/ “Мерцедес
207Д“ с рег. № ****** на изхода на ***в посока към ***без свидетелство за
управление на МПС. Непълнолетния Б. попълнил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, в която потвърдил, че той е управлявал по това време и на това място
МПС-то. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП №
16-0374-000868/03.11.2016 г. на А.Б.Х.от *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП за
това, че на 17.08.2016 г. около 21:50
ч. непълнолетният й син управлявал МПС лек автомобил /бус/ “Мерцедес
207Д“ с рег. № ****** на изхода на ***в посока към ***без свидетелство за
управление на МПС, като не спира на подаден звуков и светлинен сигнал подаден
от полицейски служител. С влязло в сила Постановление № 000981/2016 г. на
прокурор от РП – ***е отказано да се образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер – подписване на декларация с невярно съдържание.
За времето от 20:00 часа
на 28.08.2016 г. до 08:00 часа на 29.08.2016 г. свидетелите Д.В.И. и Д.Б.Д.,***
били на работа по график. Около 05:40 ч. на 29.08.2016 г. със служебния
автомобил се прибирали от гр. *** към гр. ***след посетен сигнал за пожар.
Докато се движели в ***по улицата, водеща към бензиностанцията, след бившия
завод „Елпром“, до намиращата се там горичка, се разминали с леко товарен бус-фургон,
син на цвят. При разминаването им забелязали, че буса е клекнал и решили да го
последват, след което тръгнали след него. След като настигнали буса намалил
скоростта си на движение и спрял. Водачът изкочил от предната лява врата и
побягнал към близката горичка. След като лицето скочило от буса двамата
свидетели го видели добре и го разпознали, като подсъдимия. Опитали се да го
последват и задържат, но не успели. Двамата били сигурни, че е същото лице от
случая от 17.08.2016 г. След като водача изоставил буса двамата се приближили
до него и установили, че същият е марка „Фиат Дукато“ с рег. № ***, бил е
отключен, но липсвали ключовете. Установили, че в буса имало прясно отсечени
дъбови дърва. Свидетелите И. и Д. уведомили оперативния дежурен в РУ ***и
останали на място. След като пристигнали служителите от ДГС ***и РДГ Ловеч по
повод отсечената дървесина било образувано отделно досъдебно производство в РП
Червен бряг, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Червен бряг.
На 21.09.2016 г. между
08:00 часа и 20:00 часа свидетелите С.В.В. и Н.З.З. изпълнявали служебните си
задължения по утвърден график. Около 18:45 часа посетили сигнал в ***и спрели
служебния си автомобил на ул. ***пред дом ***където видели, че по улицата срещу
тях се движел *** лек автомобил ***с рег. № *** в посока към поляна, находяща
се на изхода на селото. Автомобилът се движел бавно и минал на около 5-6 метра
от двамата свидетели, които били извън служебния автомобил. Свидетеля З. видял,
че водачът на л.а. не е поставил обезопасителен колан и му подал сигнал да
спре. След направената проверка на документите на водача на л.а. се установило,
че това е подсъдимият Р.П.А. ***, когато му поискали документи за проверка,
същия заявил, че няма свидетелство за управление на МПС. В колата, с него се
возели още две лица, като самоличността на които полицейските служители не
установили. Свидетелите В. и З. придружили подсъдимия до РУ Червен бряг, където
му съставили АУАН № 568990 за две
нарушения – управление на МПС без СУМПС и без да е поставил обезопасителен
колан, като подсъдимият получил и подписал акта без възражения. Същевременно
свидетеля Д.Б.Д. видял доведеният в сградата Р.А. и го разпознал от случаите на
17.08.2016 г. и 29.08.2016 г., за което свидетелят З. съставил още два броя
АУАН на подсъдимия в присъствието на свидетеля Д., с номера както следва: №
750702 – за нарушение от 17.08.2016 г. и с № 750701 – за това от 29.08.2016 г.
Първият от актовете подсъдимият получил екземпляр и го подписал без да излага
възражения по него, но вторият от актовете отказал да подпише и заявил, че на ***г.
не е управлявал „Фиат Дукато“ с рег. № *** в ***. След направената проверка от
свидетелят З. в масивите на МВР се установило, че срещу подсъдимия има издадено
наказателно постановление № 15-0248-000602/01.12.2015 г. от Началник група към
РУ МВР Бяла Слатина, влязло в сила от 29.01.2016 г., за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, поради което и трите нарушения се явявали
извършени в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
такова деяние. Посоченото НП било връчено лично на подсъдимия на 21.01.2016 г.
и влязло в сила на 29.01.2016 г. Видно от приложената справка на РУМВР ***от
07.12.2016 г. подсъдимият никога не е притежавал свидетелство за управление на
МПС, като е наказван по административен ред общо 10 пъти за нарушения по ЗДвП
до 17.08.2016 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
И АНАЛИЗ
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото
доказателствени материали:
-От показанията на всички свидетели
по делото, дадени в хода на съдебното следствие – Д.В.И., Д.Б.Д., С.В.В., Н.З.З.,
А.Б.Х.и К.А.Б.. Техните показания са
непротиворечиви, обективни, взаимно допълващи се по отношение на съставомерните
деяния на 29.08.2016 г. и 21.09.2016 г. По отношение на повдигнатото
обвинение за деяние на 17.08.2016
г., Съдът намира, че показанията на св. Д.В.И. и Д.Б.Д. не
следва да се кредитират поради тяхната уклончивост и противоречието им с
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: АУАН № 568978 на
А.Б.Х.от *** за нарушение на чл.150 от ЗДвП, съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН;
декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП; НП № 16-0374-000868/03.11.2016 г.,
Постановление № 000981/2016 г. на прокурор от РП – ***е отказано да се образува
досъдебно производство за престъпление от общ характер – подписване на
декларация с невярно съдържание, както и показанията на св. А.Б.Х.и К.А.Б.. От показанията на тези двама свидетели се
удостоверяват фактите обосновали ангажирането админастративнонаказателната
отговорност на друго лице за вмененото на подсъдимия деяние на 17.08.2016 г.
Свидетелите Д.В.И., Д.Б.Д., С.В.В. и Н.З.З. изясняват
обстоятелствата по извършените по реда на ЗАНН и на Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ проверки на подсъдимия, в качеството му на водач на МПС на
двете инкриминирани дати: 29.08.2016 г.
и 21.09.2016 г. Без
съмнение те са установили, че водачът на автомобила е подсъдимият Р.А.. Самият
той признава, че е неправоспособен водач на МПС, както и това свидетелите
удостоверили и след извършена служебна справка.
-Фактите по делото се
установяват и от всички писмени доказателства, събрани на досъдебното /досъдебно производство № Д -286/2016 г. по описа на Районна прокуратура
– гр. Червен бряг, представляващи ЗМ № 473/2016 г. по описа на РУ на МВР-Червен
бряг/ и съдебно производство, надлежно приобщени към доказателствения
материал – съставени актове за установяване на
административно нарушение и НП на подсъдимия и св. Х. за нарушения по ЗДвП, справка съдимост,
характеристична справка, справка за нарушител от Сектор ПП – ОДМВР *** справки
БДС на лице български гражданин – на подс., докладни записки и др.
-Обясненията на
подсъдимия следва да се преценяват внимателно от гледна точка на двояката им
функция – на доказателствено средство и като израз на правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Те се кредитират частично от
съда при постановяване на крайния съдебен акт в първоинстанционното
производство. Същият признава, че на 21.09.2016
г. 18:45 часа е управлявал
МПС – лек автомобил ***с рег. № *** в. ***,
обл. Плевен. Тези факти, заявени от подс. Р.А. се свързват с показанията
на свид. С.В.В. и Н.З.З. и съдът
ги кредитира при постановяване на присъдата.
Относно изложеното от
подсъдимия за фактите, че на 17.08.2016 г. в ***не е управлявал
лек автомобил /бус/ “Мерцедес 207Д“ с рег. № ****** и на ***г. не е
управлявал „Фиат Дукато“ с рег. № *** в ***, съдът направи следните изводи:
По делото са налице писмени доказателства /АУАН № 568978 на А.Б.Х.от *** за нарушение на
чл.150 от ЗДвП, съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН; декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП; НП № 16-0374-000868/03.11.2016 г., Постановление № 000981/2016 г. на
прокурор от РП – ***е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление
от общ характер – подписване на декларация с невярно съдържание/, както и гласни
такива, чрез показанията на св. А.Б.Х.и К.А.Б., установяващи ангажирането на админастративнонаказателната отговорност на друго лице
за вмененото на подсъдимия деяние на 17.08.2016 г. Последното обосновава извод
за неизвършване от подсъдимия на така вмененото му деяние и оправдаването му за
него. По отношение на твърденията на подсъдимия, че на ***г. около 05:40 ч. не е управлявал „Фиат Дукато“ с рег. № *** в ***, то
Съдът го преценява единствено и само като защитна теза, която се оборва от
останалите събрани по делото писмени доказателства – АУАН № 750701 и НП №
16-0374-000798/31.10.2016 г. и дадените гласни такива от св. Д.В.И. и Д.Б.Д., които звучат
правдиво, безпристрастно и непредубедено. Свидетелите, в качеството си на
служители на МВР пресъздават непосредствените си възприятия за хронологията на
събитията на 17.08.2016 г. последователно и в синхрон. Правдиво звучат и твърденията им относно мястото на извършване на деянието,
местоположението на служебния автомобил на МВР и поведението на подсъдимия. Съмнения в достоверността на показанията на св. Д.В.И. и Д.Б.Д. не внасят и
акцентираните от защитата аргументи за целенасочено поведение от тяхна страна.
Видно от показанията на свидетелите, поведението им на процесната дата е било
спонтанно в израз на изпълнение на задълженията им по ЗДвП, ЗМВР и вътрешните
инструкции. Доказателства в подкрепа на тази теза от страна на защитата не бяха
приобщени, а и същите са неотносими към основния факт, включен в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК – извършване на инкриминираното престъпление и
неговото авторство.
Факт е, че въз основа
на деяние на 07.10.2015 г. е наказан по чл.150 от ЗДвП и му е издадено НП №15-0248-000692/01.12.2015
г. на Началник група към РУ МВР Бяла
Слатина, влязло в сила от 29.01.2016 г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление.
Безспорно, тъй като се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 568999, справка
за водач, гласните такива чрез направените от подсъдимия самопризнания и
показанията на свид. С.В.В. и Н.З.З.
е, че на 21.09.2016 г. 18:45 часа е управлявал МПС – лек автомобил ***с рег. № *** в. ***, обл. ***
което деяние се явява съставомерно, съгласно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК,
тъй като е в едногодишния срок от наказването му за същото деяние по
административен ред.
Същевременно съдът отчита
и факта, че не за първи път подс. Р.А. е бил наказван за такова нарушение по
ЗДвП – преди това, видно от приложената за подсъдимия справка за
нарушител/водач, са издадени против него общо 10 пъти за нарушения по ЗДвП до 17.08.2016 г.
При така установената в хода на настоящото
производство фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства и
ангажирани доказателствени средства в хода на производството, СЪДЪТ направи
следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
И НАКАЗАНИЕ:
Правната доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че субект
на престъпленията по чл. 343в, ал.1 и ал.2 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице,
което управлява МПС. За да е налице съставомерност по чл. 343в, ал.2 от НК е
необходимо да се установи, че деецът е поначало неправоспособен защото никога
не му е издавано свидетелство за правоуправление /СУМПС/ или защото то му е
отнето на някакво основание. Ако въпреки своята несправоспособност управлява
МПС, той върши нарушение на чл.177, т.1 или т.2 от ЗДП, за което носи административно-наказателна
отговорност. Когато след наказването му по административен ред продължава да
управлява МПС без съответната правоспособност в рамките на едногодишния срок на
това административно наказание, то тогава осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал.2 от НК.
Очевидна е волята на законодателя да обяви за престъпление управлението на МПС
от неправоспособния водач след второто му нарушение /обвързано и със срок/,
приемайки, че едва тогава деянието става общественоопасно.
Не се спори по делото, че на двете инкриминирани дати: 29.08.2016 г. и 21.09.2016 г. -
подсъдимият Р.А. е неправоспособен, защото не притежава
СУМПС. Съгласно инкриминираната от обвинението фактология, възприета като
безспорно установена от настоящия съдебен състав, подс. А. е лице не ритежаващо свидетелство даващо му право да управлява МПС. Фактът,
че въз
основа на деяние на 07.10.2015 г. е наказан по чл. 150 от ЗДвП и му е издадено
НП №15-0248-000692/01.12.2015 г. на Началник
група към РУ МВР Бяла Слатина, влязло в сила от 29.01.2016 г., за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление, обосновава от обективна страна съставомерност на посочените
деяния по чл. 343в, ал.2 от НК.
С гореописаното деяние
подсъдимият Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От обективна страна, на 29.08.2016 г. около 05:40 ч. в ***по улицата,
водеща към бензиностанцията, след бившия завод „Елпром“, до намиращата се там
горичка, подсъдимия е управлявал л.а. марка „Фиат Дукато“ с рег. № ***, както и
на 21.09.2016 г. около 18:45 часа в ***управлявал лек автомобил ***с рег. № ***,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред /с НП
№15-0248-000692/01.12.2015 г. на Началник
група към РУ МВР Бяла Слатина, влязло в сила от 29.01.2016 г./.
В хода на производството се установи управлението на МПС от страна на подсъдимия,
фактът, че е неправоспособен, както и че е извършил деянията в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за такова деяние – управление на
МПС без да е правоспособен водач.
От субективна страна престъплението
подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл, като А. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на
общественоопасните последици.
На първо място
подсъдимият е знаел, че е неправоспособен водач на МПС – т.е. че той не следва
да управлява МПС.
На второ място същия е
бил абсолютно наясно, че неговото поведение, освен че се санкционира по
административен ред /наказван и преди това с НП/, то е и престъпление.
На трето място, както
се коментира по-горе, подсъдимият е знаел много добре за издаденото против него
НП №15-0248-000692/01.12.2015 г. на Началник
група към РУ МВР Бяла Слатина. Именно, ако не е бил съгласен с
констатациите по АУАН, въз основа на който е било издадено това НП, е следвало
да го обжалва. За настоящото престъпление е достатъчен факта на наличието на
НП, издадено против дееца за същото деяние като стабилен акт на компетентен
държавен орган с обвързваща материална сила – влезнало в сила.
На следващо място –
относно времето – НП следва да е влезнало в сила не повече от една година назад
във времето от датата на управление на МПС без да е правоспособен. Същото е
влязло в сила на 29.01.2016 г.,
а инкриминираните деяния са на 29.08.2016
г. и 21.09.2016 г., което
обосновава съставомерност и по отношение на тази предпоставка.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
предвиденото в закона наказание е от една до три години лишаване от свобода и
глоба от 500 до 1200 лева.
При индивидуализиране на наказанието
лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира,
че извършителя на престъплението е с висока
обществена опасност, не зачита правилата в Република България за движението на
моторните превозни средства по пътищата и демонстрира явно пренебрежение към
законите в държавата. Наложените му
наказания за извършените престъпления от общ характер не са оказали своя
поправителен и възпиращ ефект, поради което съдът намери, че в
случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 54 НК. Не са налице нито многобройни,
нито дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът
констатира наличие на лоши характеристични данни за подсъдимия, както и е
налице манифестирана упоритост в неправомерното му поведение – шофиране без да
е правоспособен водач на МПС, констатирано неколкократно и дългосрочно. Освен
това, А. е осъждан девет пъти за
различни престъпления, като по две от тях е изтърпял наложени наказания
„лишаване от свобода“. С определение № 165/26.07.2013 г., постановено по ЧНД №
274/2013 г. по описа на РС- Бяла Слатина, в сила от 13.08.2013 г., е извършено
групиране на последните наложени наказания както следва: определено е едно общо
най-тежкото наказание измежду наложените му по НОХд. № 451/2012 г. и НОХд. №
164/2013 г. и двете по описа на РС Бяла Слатина наказания, а именно: три месеца
лишаване от свобода, което е изтърпяно на 24.09.2013 г. в Затвора в гр. Враца,
при първоначален строг режим. Към наказанието е присъединена изцяло наложената
глоба в размер на 200 лв. по НОХд. № 451/2012 г. на РС Бяла Слатина.
При тези обстоятелства
следва на подс. А. да се наложи наказание в размер на една година и три месеца
лишаване от свобода – над минималния размер от една година, ориентирано към
средния размер на наказанието лишаване от свобода и под него /средният размер е
от две години по формулата 1/min/ +3 /max/ = 4:2
= 2/
като, съдът прецени, че за постигане целите по чл.36 от НК не следва да се
изолира за по-дълъг период от време извършителят на процесното престъпление от
обществото. По този начин ще се реализира ефективно както индивидуалната
превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще спомогне да се
предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги наказание при
тези обстоятелства на извършеното противоправно поведение. При същите доводи,
Съдът определи размера на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер
на 750 лв.
Съгласно чл.57. (1) от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ съдът определя режима при който осъденият трябва да първоначално да изтърпява
наказанието, съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. Тук няма място за обсъждане
приложението на чл.66 от НК, тъй като А. вече е осъждан на наказание лишаване
от свобода и не е реабилитиран.
Следва на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС подс. А. да изтърпи
наказанието лишаване от свобода при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, тъй като е лице,
вече осъждано на лишаване от свобода по
аргумент на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. В случая липсва и настъпила реабилитация, за
да се счита подсъдимият осъден за първи път.
Съдът намери, че с определянето
на наказанията от тези видове и в тези размери, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин ще се отнеме възможността подсъдимия да извърши други престъпления,
а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху
другите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Не са направени
разноски в хода на досъдебното производство.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да заплати по сметка на РС – ***сумата от 16,52
лева, представляващи възнаграждение за свидетел.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
Председател: