Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Момчилград, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския
районен съд в публично заседание, проведено на 09.11.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 283/ 2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.С.Л., с ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 20- 0303- 000434/
05.10.2020г. на Началник група при РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което
на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя
е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП;
В
своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното
наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е
допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати нарушения при издаването
на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание. Счита, че не е
допуснал виновно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗдвП, като АНО не е установил
всички обстоятелства по случая, и това е
довело до незаконосъобразност на целият
оспорван акт, и иска отмяната на
последният, като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание– жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Ответната страна, Началникът на РУ- Момчилград, чрез ю.к.
на ОДМВР- Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави
същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
09.09.2020г. св.Н.Д. ***, в присъствието на св.Д.К. ***/, е съставил акт серия АA № 447 за
установяване на административно нарушение против жалбоподателя, за това, че на 08.09.2020г.
около 23,50 часа в гр.Момчилград, ул.“Климент Охридски“, същият /жалбоподателят
е управлявал личният л.а. “****“ с рег.№ ****, и е загубил контрол над
автомобила, т.к. се движел с несъобразена скорост и се блъснал в животно на
пътя /кон/, вследствие на което е настъпило ПТП, при което са пострадали
водачът и животното. Водачът е бил
изпробван за употреба на алкохол с техн.средство, като резултатът е бил нулев. В
акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу
собственоръчен подпис на 09.09.2020г., и последният го е приел без възражения.
Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ е било
подадено възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по
настоящото производство, като по същото е изготвена докладна записка, след
извършена проверка. В хода на тази проверка по повод на възражението са събрани
писмени материали, приложени и към АНП- АУАН, Констативен протокол за ПТП /с
посоченият номер/- съставен на 09.09.2020г. в 00,15ч.
Въз
основа на посочения по-горе акт, Началникът на съответното РУ, е издал процесното
Наказателно постановление № 20- 0303-000 434/ 05.10.2020г., в което описана горната фактическа обстановка,
и с което; на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП;
Съобразно
така установеното съдът приема, че административно-наказващия орган е посочил
нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя
на 13.10.2020г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и
свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със
събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН, НП, показания на свидетелите и актосъставител;
справка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от
жалбоподателят МПС, с които се установява горната фактическа обстановка.
От
тези доказателства е видно от които жалбоподателят на цитираната дата 08.09.2020г.
около 23,50 часа е участвал в причиняването на ПТП с управляваното от него МПС,
а именно; на посочената дата и час в гр.Момчилград, ул.“Климент Охридски“, жалбоподателят
е управлявал личният л.а. “****“ с рег.№ ****, и е загубил контрол над
автомобила на прав участък, т.к. се движел с несъобразена скорост и се блъснал
в животно на пътя /кон/, вследствие на което е настъпило ПТП, при което са
пострадали водачът и животното /кон, който е умрял/. Водачът е бил изпробван за употреба на
алкохол с техн.средство, като резултатът е бил нулев.
Т.е.
жалбоподателят е установен от разпитаните по делото свидетели, като същите са
посетили местопроизшествието, и установили управляваното от същият автомобил по
външни белези- по видимите щети, констатирали са, че водачът е пострадал, а
блъснатото животно е кон, който е починал.
От
тази установена фактическа обстановка се налага извода, че е установено по един
категоричен начин за управляване на МПС /описаното по-горе/ от жалбоподателя
със несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на която водачът е
загубил контрол на автомобила си и е причинил ПТП с материални щети- блъснал е с
колата си движещо се по пътното платно животно, чиято собственост по делото не
е установена.
С други думи казано,
при извършена след сигнал за ПТП проверка жалбоподателят и управляваното от
него МПС контролните органи са установили допускането на цитираното нарушение
по ЗДвП- за управление на МПС със несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/.
По делото с
една категоричност се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП- управлявал е МПС /описаният по-горе л.а./ с несъобразена с
пътните условия и релефа на пътя скорост, в резултат на което е загубил контрол
над управлението на автомобила, и
се блъснал в движещото по пътното платно животно- кон, и по този начин е
предизвикал ПТП с посочените резултати /имало е имуществени щети по
неговата кола, самият той е имал телесни увреждания, а блъснатото животно е
починало/.
За наличието на управление на МПС с несъобразена скорост се съди именно по
крайният резултат- предизвиканото ПТП. Тази разпоредба задължава водачите на
МПС да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното
от тях МПС при създадена опасност за движението или пред предвидимо препятствие
по пътя- а в случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение да се
движи със съобразена скорост ,в резултат на което е настъпило ПТП с
вредоносен резултат- упоменат по-горе /сблъсък с животно, което е загинало/.
Съобразно горното, и след преценка на събраните доказателства
и разпоредбите на ЗДвП, намира, че описаната в процесното наказателно
постановление фактическа обстановка е установена по един безспорен и
категоричен начин, както и са установени нарушените разпоредби на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Съдът също така счита, че наложената
санкция за нарушението е относимо за
същото и в рамките на предвиденото в закона, поради и което обжалваното
нак.постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С други думи казано, административно наказващия орган,
при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено едно законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. В същото е описана фактическата обстановка, при
която е установено, че е осъществен съставът на административно деяние по чл.20
ал.2 от ЗдвП- както и по-горе е посочено, установено е правилно съдържанието на
това деяние и съответно същото е приведено под съответният санкционен текст, и
поради това е съобразена материално-правната норма със санкционата, т.е.,
санкционната норма, съдържаща наказанието за допуснатото нарушение на
посоченият текст от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се
налагат за така установените от административно-наказващия орган и допуснати от
жалбодателя нарушения. Съдът не приема,
че има неяснота при описание на допуснатото от жалбоподателя като водач на МПС
административно нарушение, т.к. е задължение на всеки водач на МПС да съобрази
скоростта, с която управлява същото с всички обстоятелства по пътя /всички
описани в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП/.
Съобразно това и настоящият състав приема, че е налице осъществен
състав на административно деяние по чл.20 ал.2 от ЗдвП, поради и което наложеното
за това деяние на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 200
лева, следва да се потвърди, респ.
нак.постановление следва да се потвърди изцяло. По отношение на санкцията, наложена
на жалбоподателя за деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП следва да се посочи, че АНО
е наложил размер, който е предвиденият в
чл.179 ал.2 от ЗДвП, и който размер е
даден като абсолютна ст-ст.
При
този изход на делото не се дължат разноски.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20- 0303-000434/ 05.10.2020г. на Началник група в
РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което на Д.С.Л., ЕГН- **********,***, на
основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е било наложено административно
наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за допуснато нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: