Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
: Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разглда докладваното от Генева гр.д. №
816/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Л.П.Б.-С. с ЕГН **********,А.П.Б. с ЕГН ********** ,и П.Б.Б. с ЕГН ********** и Л.Б.Б. с
ЕГН **********,против решение № 158/16.09.2019г. по гр.д. № 1024/2018г. на РС-Самоков,в частта му, с което е признато за установено
спрямо въззивниците,че ищецът Ване
С.Б. е собственик по наследство от майка си Д.И. К. на ½ идеална част от
земеделските земи в землището на с.Я., Община Самоков:
нива с площ 4699 кв.м в м.“Манзурица“,нива с площ
2503 кв.м в .“Ридо“, нива с площ 2997 кв.м в м.“Айватница“,,нива с площ 3629 кв.м в м.“Дабиците“,нива
с площ 3499 кв.м в м.“Лепчино“, нива с площ 2501 кв.м
в м.“Шарковица“,ливада с площ 367 кв.м в м.“Лепчино“нива с площ 8506 кв.м в м.“Диканчев
кладенец“ и ливада с площ 4506 кв.м в м.“Гърлото“.Релевират
се оплаквания за необоснованост, материално-правна незаконосъобразност и
съществено нарушение на процесуалните правила.Съдът неправилно приел,че не е налице хипотезата на чл.9а от ЗН.Обратното-като
наследник на последващ съпруг ищецът не наследил дял
от процесните земеделски земи съгласно приетото в
ТР1/98 на ОСГК на ВКС. Майката на ищеца Д.К. починала на 04.03.1995г.-т.е. след съпруга –собственик
Р.К./починал през 1986г./;ищецът не доказал,че бракът между тях бил сключен
преди внасяне на конкретните имоти в
ТКЗС;свидетелите установили,че наследодателят вече бил собственик на
земеделските имоти към момента на сключване на брака,от което следвало,че не
бил налице принос на съпругата за придобиването им;в периода от 1995г. до
2018г. ответниците не манифестирали воля да владеят
за себе си идеалните части на ищеца и отблъсквали възможността да го владее
съобразно дела си единствено защото не знаели и не били длъжни да знаят,че
ищецът е наследник-той не фигурирал в удостоверенията за наследници,издадени от
кметството в с.Я..До момента на предявяване на иска те нямали обективна
възможност да манифестират своене на идеалните му
части,тъй като той никога не бил претендирал,че е съсобственик.От момента на
възстановяването на собствеността през 1995г. имотите били непрекъснато и
несмущавано владяни от Р.Р.К.
и след смъртта му от Р.Р.К.,съответно от наследниците
на последния.Налице било непрекъснато,явно и несмущавано владение от ответниците и техните праводатели
в продължение на 21 години,поради което те са придобили идеалните части на
ищеца,ако се приеме,че той наследява такива.
Въззиваемата страна В.С.Б. оспрова
възивната жалба като неоснователна.Правилно съдът
приложил разпоредбата на чл.91а, изр.второ вр.ал.1 от
ЗН,съгласно който земеделските земи,собствеността върху които се възстановява
по ЗСПЗЗ,са новооткрито наследство и кръгът на наследници се определя към
момента на откриване на наследството-04.12.1986г.Към тази дата наследници на Р.К.са
съпругата му Д.И. и синът му Р.Р. при равни квоти.Правилно
съдът приел ,че Д.К. не е „последваща съпруга“ по
смисъла на чл.9а от ЗН-свидетелите били категорични,че Р.К. е внесъл имотите в ТКЗС след сключване на
брака с Д.К..След възстановяването на собствеността ответниците
,респ. техните праводатели, владеели имотите за себе
си съразмерно със своите идеални части и държали идеалните части на В.Б. като по никакъв начин не манифестирали своене.Претендира разноски за въззивното
производство в размер на 500 лв., произхождащи ат платено адвокатско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че ищецът е син
и законен наследник на Д.И.К.,починала на 04.03.1995г.,че последната е сключила
граждански брак с Р. К. на 30.12.1947г. и че с решение № 2Я на ПК-Самоков от 27.03.1995г. е възстановена собствеността на процесните имоти на Р.Х.К..Безспорно е,че Р.Р. К. с ЕГН ********** е син на Р. Х. К. и е починал на
28.07.2002г.и ответниците Л.П.Б.-С. и А.П.Б. са
закупили имотите с нот.акт №145/2015г.на Нотариус М.Х.от
наследниците на Р.Р.К. П.Б.Б. и Л.Б.Б..Безспорно е,че ищецът е син на Д.К. от неин предишен
брак и че Р.Р. К. е син от предишен брак на Р.Х. К..Свидетелите
П. и С. установяват,че ответниците са отдавали
земеделските земи в с.Я.,възстановени им по наследство от „дядо Р.“, под аренда
,но от показанията им не може да се установи категорично,че са владели за себе
си имотите в тяхната цялост.Свидетелят П. установява,че в селото земите са
включени в ТКЗС на два етапа-през 1957г. и през 1952г. като земите,които
обработвали Р. и Д.,били включени н ТКЗС още през 1952 г.Това се потвърждава от
удостоверение № 9/26.03.2019г. на Кмета на с.Я..Следователно,към момента на
сключване на брака процесните земеделски имоти не са били обект на колективизация.Ето
защо съдът правилно е достигнал до извода,че Д.К. не е „последваща
съпруга“ по смисъла на чл.9а от ЗН и съобразно т.1 от ТР № 1/1998г. на ОСГК на
ВКС.Обосновано съдът е приел с аргумент от чл.34 , ал.2 ЗС,че не се доказват
действия на ответниците и техните праводатели,манифестиращи
владение на идеалните части на ищеца.Съобразно изхода на делото съдът правилно
е осъдил ответниците да заплатят съдебни разноски по
240 лв./ 450 лв. държавна такса, 10 лв. за вписване на исковата молба и 500 лв.
адвокатско възнаграждение/.По изложените съображения решението следва да бъде
потвърдени и въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия съдебни разноски в размер на
500 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна
защита и съдействие-по 125 лв. от всеки ответник.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
158/16.09.2019г. по гр.д. № 1024/2018г. на РС-Самоков
в частта му, с която е признато за установено по отношение на П.Б.Б., Л.Б.Б., Л.П.Б.-С. и А.П.Б.,че
В. С.Б. е собственик по наследство от Д.И. К.на ½ идеална част от
земеделските имоти в землището на с.Я.,Община Самоков,възстановени
с решение № 2Я от 27.03.1995г. на ПК-Самоков, и в
полза на В.С.Б. са присъдени съдебни разноски в размер на сумата 240 лв.
,дължима от всеки ответник.
В останалата част решението е влязло
в сила.
ОСЪЖДА П.Б.Б.
с ЕГН **********,Л.Б.Б. с ЕГН **********,двамата с
адрес ***, Л.П.Б.-С. с ЕГН ********** с адрес *** и А.П.Б. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплатят на В.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***,съдебни разноски
за въззивното производство по 125/сто двадесет и пет/
лева за всеки от тях.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.284 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.