Определение по дело №178/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  221

гр. София, 30.04.2020 год.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                         БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело № 178 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 220 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 136/22.01.2020 г. от „П.и.б.“ АД, чрез адв. М.Е. - САК, срещу определение от 23.12.2019 г. постановено от Районен съд-  С. по гражданско дело № 571/2019 г. по описа на съда. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя - „П.и.б.“ АД, да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника - „А и Л К.“ ООД.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че при извършена справка по делото на 17.12.2019 г. е узнал, че на дата 12.12.2019 г. е било проведено открито съдебно заседание по делото. Поради което счита, че молбата с правно основание чл. 218 от ГПК е депозирана в първия възможен за жалбоподателя момент - 18.12.2019 г., поддържа тезата, че депозираната молба е допустима и подадена в срок. Жалбоподателят излага подробни доводи, обосноваващи правен интерес от встъпването му в производството по гражданско дело № 571/2019 г., като трето лице - помагач на страната на ответника - „А и Л К.“ ООД. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Б.Х." ЕООД, чрез управителя И. С., с който оспорва основателността на депозираната частна жалба.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 220 от ГПК.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба с вх. № 1103/13.06.2019 г. на "Б.Х." ЕООД, чрез управителя И. С., срещу „А и Л К.“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 177, ал. 1 от ЗЗД.

Предмет на исковите претенции е осъждане на ответника „А и Л К.“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 24 000 лева, представляваща увеличената стойност - разходи за извършени полезни разноски в периода от 22.03.2006 г. до 30.06.2016 г. и сумата от 22 000 лева, представляваща необходими разноски, извършени в периода от 2016 до 2020 г., в три недвижими имота, самостоятелни обекти в сграда, находяща се на адрес: гр.  С., к.к. „Б.“, апартаментен хотел „К.“. Приложени към исковата молба са писмени доказателства.

Върху процесните имоти, фирма „А и Л К.“ ООД, като ипотекарен длъжник, е учредила договорна ипотека в полза на „П.и.б.“ АД.

Препис от исковата молба и доказателства към нея са връчени на ответника „А и Л К.“ ООД по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК.

С определение от 14.11.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.12.2019 г. (л. 64 от първоинстанционното дело). От приложени по делото призовки се установява, че ищецът е призован на дата 22.11.2019 г. (л. 66), а ответникът по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК ( л. 67 от първоинстанционото дело).

С писмено становище с дата 12.12.2019 г., е направено искане от ищеца да бъде постановено неприсъствено решение по делото. 

На 12.12.2019 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, даден е ход на същото, приключено е съдебното дирене и съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

На 18.12.2019 г. по делото е постъпила молба от „П.и.б.“ АД с правно основание чл. 218 от ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя - „П.и.б.“ АД, да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника - „А и Л К.“ ООД (л. 42).

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 218 от ГПК встъпването на трето лице в производството е допустимо единствено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Посоченият законов срок – края на съдебното дирене в първата инстанция е преклузивен, поради което с изтичането му се погасява правната възможност за встъпване в процеса.

В настоящия случай, искането за встъпване на трето лице-помагач е направено от жалбоподателя - „П.и.б.“ АД, на 18.12.2019 г., след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което правилно първоинстанционният съд го е счел за неоснователно. Изложените в частната жалба твърдения за обективна невъзможност искането да бъде направено в срока по чл. 218 ГПК, с доводите, че жалбоподателят е узнал за насроченото открито заседание по делото едва на 17.12.2019 г., че не е бил уведомяван за хода на производството, са неотносими, тъй като не биха могли да обосноват различен извод. Както е изложено и от жалбоподателя, тъй като не е страна или участник в производството, първоинстанционният съд не е имал задължението да го уведоми и призове за насроченото открито заседание, респективно жалбоподателят е следвало да прояви активност и своевременно да се осведоми за хода на производството. В посочената разпоредба е ясно изразена волята на законодателя, че встъпването като подпомагаща страна е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

За пълнота следва да се посочи, че отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице–помагач по реда на чл. 218 от ГПК не препятства възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно исково производство. Доводите за процесуална целесъобразност, споровете между страните да бъдат разгледани и решени в едно производство не могат да обосноват допустимост на встъпването на трето лице след изтичане на преклузивния срок по чл. 218 от ГПК.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав, счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя - „П.и.б.“ АД да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника - „А и Л К.“ ООД.

            Съгласно задължителните указания по т. 9 а от тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 136/22.01.2020 г., депозирана от „П.и.б.“ АД, чрез адв. М.Е. - САК, срещу определение от 23.12.2019 г., постановено от Районен съд-  С. по гражданско дело № 571/2019 г. по описа на съда, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника - „А и Л К.“ ООД.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.