Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1293 13.04.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Росица
Марджева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16214 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците А.И.К. и Д. М. К. твърдят, че са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на основание договор за
покупко-продажба на дворно място, съставляващо УПИ .. от кв. ..по плана на с. Я.,
община Р., обл. П.подробно описано в исковата молба, ведно с построената в дворното място масивна жилищна
сграда. Ответниците били собственици на съседния УПИ ... От години между
страните имало спор за местоположението на западната граница на имота на ищците.
Там ответниците били изградили ограда, която не минавала по имотната граница, а
навлизала в имота на ищците. Това било сторено в противоречие с влязло в сила
решение на Окръжен съд Пловдив, по силата на което още към 1990 г. била
изменена дворищната регулация на УПИ .. и парцел .., като по този начин била
променена дворищната регулация от 1988 г. Чрез изграждането на процесната
ограда ответниците били навлезли в дворното място на ищците. Поради се иска да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху държаната от тях без правно основание част от дворно място,
съставляващо УПИ .. от кв. по плана на с.Я,о.Р.обл.П,
с площ между 45 – 46 кв.м., и разположена по западната граница на дворното
място, собственост на ищците, и източната граница, собственост на ответниците,
заключена между изградената ограда и действителната регулационна граница на
имотите.
Ответниците Г.В.К., Р.В.К. и В.Г.К.
считат, че иска е неоснователен. Посочват, че те са собственици на УПИ .. по
плана на с.Я,о.Р.обл.П, одобрен със Заповед № 212/26.04.1977 г., ведно с
намиращата се в него сграда и подобренията. Посочва се, че техните права се
черпят от тези на А.Г. К., чийто п. е ответникът Г.К. и бил собственик на имот ..
от кв. по обезсиления план на селото,
одобрен със Заповед № 193/1944 г. и 194/1944 г. През 1974 г. между А. К. и
собствениците на съседния имот – .. било постигнато съгласие за изменение на
дворищната регулация по реда на чл. 93 от ППЗТСУ. За това било подписано заявление
с нотариална заверка на подписите от 23.01.1974 г. Въз основа на него била
издадена Заповед № 53/31.01.1974 г. за изменение на дворищните регулационни
линии между парцели … от кв. по тогава действащия план на с. Я, обл. П..
Заповедта за изменение на дворищните регулационни линии била с незабавно
действие. Поради тази причина границите на имотите били оградени и завладени от
А.К., а впоследствие – и от неговите наследници. През 1980 г. била построена
ограда между процесните имоти, която била призната за законна с решение на
Административен съд Пловдив. Ответниците твърдят, че от 1974г. техният
праводател – А К., и неговите наследници владеят претендираната от ищците част,
необезпокоявано до края на 2008 г. През 2003 г. ищците закупили имот пл. № ..,
за който бил отреден УПИ .. от кв. по
плана на с.Я,обл.П. Тъй съответствал на .. по обезсиления план от 1944 г., от
който била предадена част към имота на ответниците съгласно Заповед №
53/31.01.1974 г. с незабавно приложена регулация.
Твърди се, че със Заповед №
212/26.04.1977г. бил одобрен действащия регулационен план, съгласно който бившият
парцел … бил заснет като имот .., бившият парцел .. бил заснет като имот .., а
бившият парцел ..бил заснет като имот .., за който са отредени
съответно парцели ..,
парцел-.. и създаден парцел -..
от новия кв.. Посочва се, че през 2003 г. ищците са закупили имота със
съществуващата от 1980 г. ограда. Предвид това се излага довод, че претенцията
на ищците е неоснователна, защото ответниците са собственици на спорните 45-46
кв.м. въз основа на Заповед № 53/31.01.1974 г. за изменение на дворищните
регулационни линии. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
ответниците не са собственици на процесното място въз основа на заповедта, се
прави изрично възражение, че същото е придобито по давност.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт по обстоятелствена проверка № ., том .,
дело № .1969 г. /лист 44/, А. Г.К. е признат за собственик на следния
недвижим имот: парцел .. от кв. .. по регулационния план на с. Я., П. окръг, с
урегулирано място 1516 кв.м., собствено място в парцела 1430 кв.м., с построени
в него сграда, обор, фурна и навес, при граници: Н. С., Д. К. ***.
С нотариален акт №.., том.., дело № ……1973 г. /л.45/, А.К. е учредил право на строеж на Г.К. на жилищна сграда с площ от
120 кв.м.
По силата на Заповед № 53 от 31.01.1974 г. на
основание чл. 93 от ППЗТСУ, въз основа на нотариално заверено заявление, било
утвърдено по северозападните части изменение на дворищната регулационна линия
между парцелите …. от кв. по плана на с. Я.
С решение от 16.07.1991 г., постановено по гр.д.
452/1990 г. по описа на Пловдивския окръжен съд /л.12/,
е постановено, че се изменя дворищната регулация на парцели .. и .. от кв…по
плана на с. Я, одобрен със Заповед № 273/17.06.1988 г. на председателя на ОбТК
„Родопи” – Пловдив, според скица, която се счита за неразделна част от
решението /л.13/.
Видно от договор за дарение на недвижим имот от
31.03.1999 г., обективиран в нотариален акт № .., том.., дело № …1999 г., вх.
рег. № 3754/31.03.1999 г. по описа на Служба по вписванията гр. Пловдив /л.46/, А.К. дарил на Г.К. 5/6 ид. части от дворно място, находящо се в с. Я,
обл. П, цялото от 1430 кв.м., съставляващо парцел .. от кв. по регулационния план на селото, с приложена
регулация.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от
05.04.1999 г., обективиран в нотариален акт № .., том., дело № ..1999 г., вх.
рег. № 3997/05.04.1999 г. по описа на Служба по вписванията гр. Пловдив /л.47/, Б. Т., Й. Т. и К. Т. продават на Г.К. 1/6 ид. части от дворно място,
находящо се в с. Я., обл. Пловдив, цялото от 1430 кв.м., съставляващо парцел ..
от кв. по регулационния план на селото,
с приложена регулация.
С договор за покупко – продажба на недвижим имот от
04.12.2003 г., обективиран в нотариален акт №.., том., дело № ..2003 г., вх.
рег. № 04.12.2003 г. по описа на Служба по вписванията гр. Пловдив към Агенция
по вписванията /л.6-8/ ищците А.К. и Д.К. са придобили по време на
брака им в режим на съпружеска имуществена общност УПИ -.. от кв. по плана на с.Я,о.Р.обл.П, при граници: от
двете страни улица, от запад – УПИ .. и УПИ …, ведно с построената в дворното
място масивна жилищна сграда.
Въз основа на договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 08.09.2004 г., обективиран в нотариален акт №.. том ., дело № ..2004
г., вх. рег. № 17153/08.09.2004 г. по описа на Служба по вписванията гр.
Пловдив към Агенция по вписванията /л.48/, Г.К. и с. му Р.К. продават на В.К. 2/3 ид.
части от дворно място, находящо се в с. Я., обл. П, цялото от 1430 кв.м.,
съставляващо парцел .. от кв. .. по регулационния план на селото, ведно с 2/3
ид. части от жилищната сграда в имота, ведно с 2/3 ид. части от други постройки
и подобрения, срещу задължението на купувача да издържа и гледа продавачите.
С протоколно определение от 14.05.2010 г., постановено
по гр.д. № 966/2010г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е обезсилено решение №
3341/2009 г., постановено по гр.д. № 1203/2009 г. по описа на Районен съд
Пловдив, като вместо това е постановено, че се прекратява производството по
предявените от Г.К., Р.К. и В.К. против А.К. и Д.К. искове с правно основание
чл. 53 ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че
при одобряване на сега действащия план на с. Я. през 1977 г., ищците са били
собственици на масивна жилищна сграда с площ от 115 кв.м., построена в
собствения на тримата недвижим имот – дворно място, находящо се в с.Я,обл.П,
цялото с площ от 1430 кв.м., съставляващо парцел .. от кв. по регулационния
план на същото село с приложена регулация, и че кадастралната основа е
допусната непълнота, изразяваща се в ненанасянето на законно построена в имота
жилищна сграда и в заснемането на североизточната граница между посочения
собствен на ищците недвижим имот и собствения на ответниците недвижим имот –
дворно място, представляващо УПИ ... от кв. по плана на с.Я,обл.П, ведно с
построената в дворното място жилищна сграда, съгласно нанесеното изменение на
дворищната регулация от 02.02.1974 г., ведно със съответните законни последици, поради отказ
от исковете от страна на ищците /л.18-21/.
С решение № 2380/12.06.2012 г., постановено по гр.д. №
15825/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният иск от Г.К.,
Р.К., и В.К., против А.К., Д.К., за признаване за установено по отношение на
ответниците, че на основание Заповед № 53/31.01.2974 г. на ОСН Пловдив,
издадена на основание чл. 93 ППЗТСУ, въз основа на нотариално заверено съгласие
на заинтересованите собственици и давностно владение, ищците са собственици на
следния недвижим имот: незастроено дворно място с площ от около 46 кв.м.,
съставляващо част от парцел .. от кв. по обезсиления план на с.Я,обл.П, одобрен
със Заповед № 192/1944 г. и Заповед № 193/1944 г. и изменени със Заповед №
53/31.01.1974 г., понастоящем попадащо е очертанията на УПИ .. от кв. ..по
действащия план на селото, одобрен със Заповед № 212/26.04.1977 г., като
неоснователен. С решение № 370/28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. №
3085/2012 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, първоинстанционното решение е
обезсилено в тази част, като вместо това е постановено прекратяване на
производството. Решението на Окръжен съд Пловдив е влязло в сила, доколкото не
е допуснато касационно обжалване по гр. д. № 4301/2013 г. на ВКС /л.14-17/.
С решение № 243/06.02.2013 г., постановено по адм.д. №
2956/2011 г. по опис на Административен съд Пловдив /л.52-53/, била отменена
Заповед № ДК-02-ЮЦР-570/29.08.211 г. на началника на РДНСК, Южен централен
район, с която било разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ
масивна ограда, находяща
се в УПИ -.., кв. ..по плана на с. Я, обл. П, с административен адрес: ул. „Х.”
№ .
Установява се от заключението на вещото лице Г. /л.89-103/, че в поземлен имот .., за който е отреден парцел ..,
при дворищнорегулационни линии, припокриващи се с имотни граници на поземлен
имот .., е изградена масивна ограда, която отделя от имота 36.32 кв.м.,
ползвани от ответниците. На КРП от 1944 г., който е обезсилен, е нанесено
изменението на дворищната регулация на парцели .., като част от придадената му
от поземлен имот .. се образува парцел .. в южната част от имота. Изменение на
дворищната регулация за имоти … не е правено. В одобрения през 1977 г. КРП
имотните граници на двата имота са по предходния кадастрален план, като промяна
има във връзка с приложена регулация на поземлен имот .., нанесени с червен
цвят по скица № 3. Спорната граница между двамата имота е нанесена в одобрения
кадастрален план като трайно материализирана. Дворищните регулационни граници
са по така нанесените имотни граници. Площта, която е предадена от поземления
имот е около 20 кв.м. От вещото лице се посочва, че на скица № 6 от
заключението са отразени реалните граници, материализирани към сегашния момент.
През 1988г. е изготвен проект за изменение на дворищнорегулационните линии
между двата имота. В община „Родопи” е налична преписка по процедура по
допускане, изработване, одобряване и обявяване. Изменението е одобрено със
Заповед № 273/17.06.1988 г., която е обжалвана пред Пловдивски окръжен съд. С решението,
находящо се на л.12 от делото, е изменена приетата регулация по имотни граници.
Въз основа на допълнително възложена задача на вещото лице, същото е изготвило
два броя скици, които посочват отстоянията от масивните сгради в двата имота до
оградата.
В хода на настоящото производство бе разпитан като
свидетел б. на ответника Г.К. – П. К.. Съдът намира показанията му за
достоверни, тъй като той, макар и в близко родство с ответниците, е пряк
очевидец на фактите, за които свидетелства и показанията му съответстват на
събрания по делото доказателствен материал. К. твръди, че той и неговият б. –
ответника Г.К., още през 1980 г. по силата на постигнато междусъседско
споразумение, са заградили спорната част от недвижимия имот, която се ползва от
ответниците от този момент до настоящия.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за собственост с правна
квалификация чл.108 ЗС, с който ищците претендират да са собствениците на част
от дворно място, съставляващо УПИ .... от кв. ..по плана на с.Я,о.Р.обл.П, с
площ между 45 – 46 кв.м., и разположена като площ по западната граница на
дворното място, собственост на ищците, и източната граница, собственост на ответниците,
заключена между изградената ограда и действителната регулационна граница на
имотите.
В тежест на ищците е да докажат, че са собственици въз
основа на договор за покупко-продажба на част, представляваща площ по западната
граница на дворното място, собственост на ищците, и източната граница,
собственост на ответниците, заключена между изградената ограда и действителната
регулационна граница на имотите, както и че ответниците владеят същата.
Ответниците следва да докажат възраженията си, че са собственици на процесния
имот по силата на дворищна регулация. По отношение на направеното възражение
при условията на евентуалност за придобиване на имота въз основа на осъществено
давностно владение, ответниците следва да докажат, че в продължение на 10
години са упражнявали необезпокоявано фактическата власт върху процесния имот с
намерение, че го владеят като свой.
Несъмнено по делото се установи, че въз основа на
договор за покупко-продажба от 04.12.2003 г. ищците А.К. и Д.К. са собственици
в режим на съпружеска имуществена общност на УПИ -.. от кв. ..по плана на с.Я,о.Р.обл.П,
при граници: от двете страни улица, от запад – УПИ .. и УПИ .., ведно с
построената в дворното място масивна жилищна сграда.
По отношение собствеността на дворно място, находящо
се в с. Я, обл. Пловдив, цялото от 1430 кв.м., съставляващо парцел .. от кв. ..по
регулационния план на с. Я, се установи, че А.К. е дарил на Г.К. 5/6 ид. части,
а Б. Т., Й. Т. и К. Т. продават на Г.К. 1/6 ид. части, докато същият е бил в
брак с ответницата Р.К.. Следователно, към 05.04.1999г. собственици на
процесното дворно място са както следва: Г.К. с квота 5/6 ид. части и Г.К. и Р.К.
в режим на съпружеска имуществена общност с квота 1/6 идеална част. Въз основа
на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 08.09.2004 г. Г.К. и Р.К.
прехвърлят на с. си – В.К., 2/3 ид. части от правото на собственост върху
процесното дворно място. Същото се равнява на 4/6 ид. части, но доколкото 1/6
ид. част е в режим на СИО, то несъмнено същата е била прехвърлена, и
съсобствеността на имота се разпределя по следния начин: за В.К. – 4/6 ид.
части и за Г.К. – 2/6 ид. части, а ответницата Р.К. е прехвърлила всички
притежавани от нея идеални части от процесния имот, поради което същата не се
явява собственик на дворното място.
Несъмнено по делото се установи и че ответниците
владеят спорната част от имотите, представляваща площ по западната граница на
дворното място, собственост на ищците, и източната граница, собственост на
ответниците, заключена между изградената ограда и действителната регулационна
граница на имотите. Това обстоятелство бе отделено за безспорно и с доклада на
съда по чл. 146 ГПК.
Основният спорен въпрос в случая е кой е собственик на
процесната част от дворното място. Същата е била предмет на различни
регулационни планове. Последната дворищна регулация между процесните имоти е
изменена със съдебно решение на Окръжен съд Пловдив от 31.05.1991 г.,
постановено по гр.д. № 452/1990 г., към което е приложена скица, неразделна
част от решението, и с което е останала приложима регулацията от 1977 г. В тази
връзка следва да се има предвид, че в момента на изменяне на регулацията,
относимият закон, уреждащ посочените отношения е ЗТСУ. При действието на същия
/арг. чл. 110 ЗТСУ/ дворищнорегулационните планове имат незабавно отчуждително
действие, респ. в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите
от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на
лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. Доколкото
няма данни да е налице последваща регулация, то несъмнено собствеността на
двата имота е в границите, посочени по скицата, неразделна част от съдебното
решение. Съобразно приетото по делото заключение по съдебнотехническата
експертиза, при дворищнорегулационни линии, припокриващите се с имотните
граници на поземлен имот .., за който е отреден парцел .., е изградена масивна
ограда, която отделя от имота 36.32 кв.м., ползвани от ответниците, съобразно
приложената по експертизата скица № 6. От изложеното следва, че процесната
реална част попада по регулационен план в имота на ищците.
Съдът намира обаче така направеното възражение, че
процесната реална част от имота е придобита по давност от ответниците, за
основателно.
При заявено възражение за придобивна давност,
основателността на претенцията на владеещия имота несобственик се обуславя от
прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички
случаи след изтичане на определения от закона срок по давност е налице
възможността за придобива собствеността по отношения на вещта, обект на
владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след
надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност
да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти-
чл. 79 ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението
за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик,
както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите
правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на
давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в
рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал
фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на
собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение,
което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е
известно на собственика.
В настоящия случай, от разпитания в хода на съдебното
дирене свидетел – П. К., се установява, че още от 1980 г. свидетелят, заедно с
неговия б. – Г.К., са построили ограда, която огражда спорната част и я
присъединява към имота на Г.К.. Още от този момент до настоящия, ограденото
място се владее именно от ответниците Г.К., Р.К. и В.К.. Обстоятелството, че
имотът се владее от ответниците се признава изрично и от ищците и поради тази
причина бе отделено за безспорно в настоящото производство.
От изложеното следва, че са налице и двата елемента на
владението – установяване на фактическа власт и намерение на своене на вещта.
На първо място установената фактическа власт не се оспорва от ищците, като
същите изрично признават, че процесната част се владее именно от ответницте.
Това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля П. К., който пояснява
началният момент, от който е започнала да се осъществява фактическата власт
върху вещта.
Според настоящия съдебен състав е налице и намерение
за своене на процесната част от имот от ответниците. Още с подписаното
споразумение за промяна на регулационната линия, Г.К. и неговото семейство са
започнали да своят вещта като своя, като с ограждането на същата са
демонстрирали владението по отношение на лицето, собственик по това време на
съседния имот. От 1980 г. до настоящия момент процесната част продължава да
бъде оградена, като същите несъмнено я владеят, което е демонстрирано и по
отношение на правоприемниците на съседния имот – ищците К.
Владението на ответниците е постоянно, непрекъснато,
явно, спокойно и несъмнено, продължило повече от 10 години, поради което същите
са придобили имота по давност. Те са се позовали на придобивна давност в
преклузивния срок, а именно: срокът за отговор на исковата молба.
В тази връзка не се споделя наведеното от ищците
възражение, че ответниците са в невъзможност да придобият процесната част от
недвижимия имот по давност, доколкото между страните е бил наличен висящ процес
за установяване право на собственост върху спорната част от имота от Г.К., Р.К.
и В.К. по отношение на Г. и Д. К, в хода на който първите са направили
оттегляне на иска.
Действително, както се приема в множество актове на
ВКС, между които и това, което постановено по втория висящ процес между
страните - Определение № 481 от 04.10.2013 г. по гр. д. № 4301/2013 г. на ВКС,
определенията, с които се прекратява производството поради отказ от иска по
правни последици се приравняват на решенията, защото ищецът не може да предяви
отново същия иск. Затова съдебната практика приема, че по правни последици те
се ползват със сила на пресъдено
нещо. В този смисъл Решение № 281/29.10.2012г. по гр.д.№ 130/2010г. I гр.о.
Въпреки изложеното, съдът намира, че отказът от иска
няма за последица прекъсване на давността на ответниците в настоящото
производство. С отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск
за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на
страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищеца не е
собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Не се
преклудират другите основания за придобиване правото на собственост, които не
са били предявени с исковата молба. Това е така защото решението влиза в сила
само между страните и техните правоприемници, придобили права в хода на процеса
на предявеното основание и искане – чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК. С предявяване на
иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота – чл.
116, ал.1 б. „б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Не се прекъсва обаче давността на
другите владелци, които не са ответници. Не се прекъсна и владението на ищеца,
респективно на правоприемниците му, защото ищецът не може да прекъсне
собствената си давност, респективно давността, която е започнала да тече в
полза на „правоприемниците му”, на които е предал владението. Същевременно
влязлото в сила решение, с което е отхвърлен положителният установителен иска
за собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво основание
е бил предявен, не установява, че ответника е собственик на имота, предмет на
спора. Обстоятелството, че предявяването на положителен установителен иск е
равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против
същия ищец за същото право, има отношение само за правилата за доказване в
процеса. Силата на пресъдено нещо обаче се формира само по конкретния иск,
индивидуализиран със страни, предмет и искане. Затова с отхвърляне на
положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на
пресъдено нещо, че ищеца не е собственик на предявеното основание, но от това
не следва, че собственик на същото спорно право е ответника /за разлика от
отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява,
че ответника е собственик, а при уважаване – че не е/. Докато трае процес по предявения
положителен установителен и ревандикационен иск няма пречка ответника да
предяви насрещен иск за установяване на неговото право на собственост и така да
прекъсне течението на давността на ищеца, ако този иск бъде уважен. Съгласно
чл. 115 б. „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС докато трае съдебния процес за спорното
вещно право течението на давността е спряно, но се спира давността на
ответника, защото както вече се посочи, ищеца не може да прекъсне собствената
си давност. Затова ако иска бъде отхвърлен, с обратна сила се заличава
прекъсването на течението на давността – чл. 116, ал.1 б. „б” ЗЗД., а това
означава и спирането на течението, защото решението по иск за собственост
установява, респективно отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от
влизане на решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено
притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни
последици от предявения иск – както прекъсване на давността, така и спирането й
/така Решение № 109 от 25.05.2015 г.
по гр. д. № 7420 / 2014 г. на ВКС, 1 ГО, Решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр.
д. № 961/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 23.10.2018 по
гр.д. 4994/2017 на ВКС, 2 ГО/.
Поради всичко изложено съдът намира, че давността на
ответниците не е прекъсната с направения отказ от иск. В случай, че ищците в
настоящото производство са искали да прекъснат придобивната давност на
ответниците, е следвало да заявят насрещна собственическа претенция в
преходните производства.
От изложеното следва, че възражението на ответниците Г.К.,
Р.К. и В. К., че са собственици на процесната реална част въз основа на
давностно владение се явява основателно. Това обуславя неоснователност на
предявения иск.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК
в полза на ответниците следва да бъдат присъдени извършените разноски в
настоящото производство по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 5484,20
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.И.К. ЕГН: ******* и Д.М.К., ЕГН: ********, двамата с адрес: *** против Г.В.К.
ЕГН: ********, Р.В.К. ЕГН: ******** и В.Г.К., ЕГН: *******, тримата с адрес: ***,
за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на реална
част с площ от 36.32 кв.м., заснета в УПИ .. от кв. ..по плана на с.Я,о.Р.обл.П,
при граници: от двете страни улица, от запад – УПИ .. и УПИ , заключена
между изградената ограда и т.1,2 и 5, щрихована, по скица № 6 към
съдебнотехническата експертиза, и предаване на владението върху процесната
част.
Скица
приложение № 6 от заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана
от съда да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А.И.К. ЕГН: ********
и Д.М.К. ЕГН: ******** да заплатят на Г.В.К. ЕГН: ********, Р.В.К. ЕГН: ********
и В.Г.К. ЕГН: *******, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5484,20 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и
четири лева и 20 ст./ – разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП