Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 13 ноември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 15.10.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 5146 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 срещу П.Т. Д. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* и
ответницата П. Д. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор
за паричен заем с № 80661 от 18.07.2016 г. и общи условия на заемодателя,
представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 700,00 лева.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се
е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на
47,27 лева, на три равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 249,09
лева, или общо в размер на 747,27 лева. Твърди се също, че поради неплащане на
две месечни погасителни вноски е настъпила автоматична предсрочна изискуемост
на всички задължения по договора, както и че на 17.10.2016 г. е настъпил
крайния падеж за плащане. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от договора за паричен заем, във вр. с чл. 9, ал. 2 от
общите условия заемателят се задължил да представи посоченото в същата
разпоредба обезпечение, като при неизпълнение дължал неустойка в размер на
288,93 лева, която следвало да бъде изплатена разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора при забава за плащане
на месечни погасителни вноски или дължими неустойки е предвидено настъпването
на предсрочна изискуемост, без уведомяване на заемателя, както и начисляване от
страна на заемодателя на неустойка в размер на 20 % от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница, договорна
лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договора. На заемателя била начислена и лихва
за забава в общ размер на 112,38 лева, изчислена върху непогасената част от
главницата, считано от 26.09.2016 г. до
23.10.2018 г. Сочи се,
че към настоящия момент ответницата е заплатила по договора сумата 400,00 лева.
На 31.10.2017 г. било подписано
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 31.10.2017 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което
процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поради неизпълнението на ответницата,
на 24.10.2018 г. ищецът подал срещу същата заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 68311/2018 г. на Софийски
районен съд, изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 2321/2019
г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед №
1432 от 14.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес, а видно от
служебно изисканата от съда справка от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца
ответницата няма действащи трудови договори,
поради което са предявени настоящите искове.
Искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 474,29 лева-главница по договор за паричен заем с № 80661
от 18.07.2016 г.; сумата 23,89 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 19.09.2016 г. до 17.10.2016 г.; сумата 138,02 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по чл. 6 от договора; сумата 127,24 лева,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена съгласно чл. 7,
ал. 4 от договора, сумата 112,38 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.09.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 1432 от 14.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2321/2019
г. на Врачанския районен съд. Претендират се
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1, чл. 86, ал. 1
и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответницата П. Д., чрез
особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.М., е подала писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни
по следните съображения: по делото липсват доказателства относно съществуването
и изискуемостта на процесните вземания; липсва редовно уведомяване на
ответницата за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което
липсва основание за ангажиране на отговорността на ответницата към ищеца по
процесния договор за заем; недоказани са твърденията за настъпване на
предсрочна изискуемост по договора; неустойките по договора са начислени
произволно и неоснователно.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2321/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника П. Д. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба
по настоящото дело е подадена на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за паричен заем №
80661 от 18.07.2016 г., видно от който между „Сити Кеш“ ООД и ответницата П.Р. бил
сключен договор за потребителски паричен
кредит за сумата 700,00 лева, която следвало да бъде погасена на три равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 249,09 лева. По този начин, съгласно
договора, страните са уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ
размер на 747,27 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,08 % и годишен процент на
разходите на заема – 48,913 %. Видно е също така, че ответницата е подписала договора на
датата на сключването му – 18.07.2016 г. Съгласно посоченото в договора,
крайният срок за издължаване на кредита е 17.10.2016 г.
Установява
се от приложените към исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към същия договор от 31.10.2017 г.,
че с тях „Сити Кеш“
ООД с ЕИК ********* е
прехвърлило на ищеца вземанията си по горепосочения договор за заем.
От приложеното известие за доставяне с № 817083 се
установява, че писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/80661, адресирано до ответницата П.Р.,
с което същата се уведомява, че процесното й задължение към „Сити Кеш” ООД е придобито от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 31.10.2017 г., е върнато в
цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Намиращата се на л. 26 от делото
товарителница не представлява доказателство за връчване на уведомление по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като в нея като получател е вписана „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД.
Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, ответницата е извършила
погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 400,00 лева (по
погасителната сметка ответницата е внесла сумата 350,00 лева на 23.08.2016 г.,
както и е внесла сумата 50,00 лева на 01.02.2017 г.) Непогасените от ответницата задължения по процесния договор към датата
на изготвяне на експертизата, в случай че се приемат за недължими уговорките за
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6 от договора и за
неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора, са както следва: сумата 323,38 лева –
главница, сумата 23,89 лева, представляваща договорна лихва за периода от
19.09.2016 г. до 17.10.2016 г. и сумата 162,44 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.09.2016 г. до 23.10.2018 г.
От правна страна.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните
задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на
кредита – 17.10.2016 г., който е бил настъпил към датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2018 г., поради което
съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице. Съдът не възприема наведените при
евентуалност твърдения на ищеца, че е налице предсрочна изискуемост на
процесните задължения поради неплащане на дължими погасителни вноски, тъй като
тези твърдения противоречат на Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на Върховния
касационен съд, ОСГТК, изискващо освен наличието на обективните предпоставки
(непогасени на падежа погасителни вноски) и надлежно връчване на съобщението за
предсрочна изискуемост. Същевременно обаче е
настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно задължителната съдебна
практика-Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, допустимо е предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага
в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. В
цитираното тълкувателно решение ВКС е разяснил,
че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения
ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се
сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само
спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с
настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна
изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото
производство по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като всички вноски по процесния договор
са падежирали, при това преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата
дължи връщане на заетата сума.
Видно
от договор за потребителски
кредит № 80661 от 18.07.2016 г., „Сити Кеш” ООД с ЕИК ********* е
предоставило на ответницата П. Д. кредит в размер на 700,00 лева (подписите на
договарящите страни имат силата на разписка за предаване на сумата по договора
за кредит), а ответницата се е задължила да върне кредита в сроковете и по
реда, предвидени в договора.
Установено е по категоричен начин от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответницата е извършила
частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 400,00 лева.
С рамков договор от 31.10.2017 г.
за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 31.10.2017 г.
„Сити Кеш” ООД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземанията си по
процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от намиращите се на л. 21 от
делото пълномощно, с него „Сити Кеш” ООД с ЕИК 20251369 е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на
задълженията им по договори за кредит по приложението към рамков договор от 31.10.2017
г. за прехвърляне на задължения (цесия).
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедента „Сити Кеш” ООД, да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
ответницата следва да се счита за редовно уведомена за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по отношение на ответника.
В
заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на изложените в
заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В образуваното на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК исково
производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, при съобразяване на наведените от страните доводи и
възражения, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на
претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по
смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) уговорки в договора за
паричен заем, особено предвид обстоятелството, че с отговора по чл. 131 от ГПК
особеният представител на ответника е оспорил всички предявени искове като
неоснователни и недоказани. При извършването на тази проверка съдът намира, че
предвидените в закона императивни разпоредби относно договорите за кредит са
спазени, но уговорките за неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6 от
договора и за неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 4 от договора са
нищожни по следните съображения:
Съгласно дадените
разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния касационен съд, за спазването на добрите нрави по
иск за дължимост на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл изрично: решение № 107 от 25.06.2010 г. по търг. дело № 818/2009 г. на Върховния касационен
съд, II т.
о.
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в
размер на над 1/3 идеална част от дължимата по договора главница.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 8 от договора е видно, че размерът на уговорената неустойка е 288,93 лева, т.е. същата представлява над 1/3 идеална част от заемната сума. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска
по договора, като по този начин всяка месечна
вноска нараства със сумата 96,31 лева. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението, но в случая липсва адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Съдът
счита, че и
санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване
на подлежащата на връщане сума с над 1/3 идеална част от същата, което противоречи на всякакви
разумни граници на добрите нрави.
На основание
гореизложените доводи съдът счита, че клаузата за неустойка е недействителна
поради противоречие с добрите нрави, поради и което
уговорената сума не се дължи.
Претендираната неустойка за предсрочна изискуемост по чл.
7, ал. 4 от договора не се дължи от ответницата, тъй като по делото липсват
доказателства на същата да е обявявана предсрочната изискуемост на процесните
задължения преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК. Отделно от това клаузата, уреждаща
заплащане на неустойка за предсрочна изискуемост е недействителна, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора също противоречи на императивите правила на ЗПК. Става дума за неустоечна клауза, която цели да обезпечи
изпълнението на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети вредите
на кредитора от липсата на изпълнение, довело до изгубване на преимуществото на срока за длъжника. С въпросната
разпоредба фактически се начислява обезщетение в полза на кредитора във връзка
с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, уреждаща
обхвата на отговорността на кредитополучателя за последиците от забавата.
Относно претенцията за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, то същата се дължи, доколкото се установява, че е
налице забава на плащането на дължимата сума за главница. Същата се явява
доказана по основание и по размер, тъй като от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на претенцията за
обезщетение за забавено плащане за периода от 26.09.2016 г. до 23.10.2018 г. върху
главницата е 162,44 лева, а претенцията на ищеца за лихва за забавено плащане е
в по-нисък размер – 112,38 лева.
В обобщение, при отчитане на заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и съгласно гореизложените правни доводи,
съдът приема за доказани по основание и размер следните заявени от ищеца
претенции: сумата 323,38 лева-главница по договор за паричен заем с № 80661 от
18.07.2016 г.; сумата 23,89 лева, представляваща договорна лихва за периода от
19.09.2016 г. до 17.10.2016 г.; сумата 112,38 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.09.2016 г. до 23.10.2018 г., като искът за главница
за разликата от уважения размер до пълния претендиран размер е неоснователен
като погасен чрез плащане, а исковете за неустойка за неизпълнение на
задължение по чл. 6 от договора и за неустойка за предсрочна изискуемост по чл.
7, ал. 4 от договора са неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По заповедното
производство-ч. гр. дело № 2321/2019 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, от които му се следва сумата 39,36 лева. По настоящото дело-гр.
дело № 5146/2019 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в
размер на 775,00 лева за държавна такса, депозит за особен представител,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева),
от които му се следват 406,74 лева.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е
представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й присъжда
разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на П.Т. Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 323,38 лева-главница по договор за паричен заем с № 80661 от 18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 23,89 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2016 г. до 17.10.2016 г.; сумата 112,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми е издадена заповед № 1432 от 14.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2321/2019 г. на Врачанския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК като неоснователен, както следва: за главница – за разликата от уважения размер 323,38 лева до пълния предявен размер 474,29 лева – погасен чрез плащане, за сумата 138,02 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6 от договора – недоказан; за сумата 127,24 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена съгласно чл. 7, ал. 4 от договора – недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Т. Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 39,36 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2321/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 406,74 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 5146/2019 г. на Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: