Р Е Ш Е Н И Е
№ 1165/4.8.2020г.
гр.в.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2128 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Е.Х.Я. против НП № 20-0442-000333/19.05.2020 г. г. на Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР-в., с което на основание чл.
174 ал.1 т.1
от ЗДП са му наложени административни
наказания: "глоба"
в размер на 500 /петстотин/ лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди
,че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с
процесуалните правила. Сочи се, че са допуснати нарушения при прилагане
разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда на установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
Депозирано е по делото писмено становище
от адв. Д., процесуален представител на въззивника. В същото се излага становище, че е било
недостатъчно определеното на жалбоподателя време за явяването в най-близкото медицинско заведение за
предоставяне на кръвна проба, въз основа на издадения за целта медицински талон.
В жалбата си въззивникът оспорва
фактическата обстановка по случая, твърди че НП е незаконосъобразно и моли
същото за бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не
се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юк Лукова, която оспорва жалбата.
В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 03.05.2020 г., около 00.25 ч. , въззивникът управлявал л.а. „О.А.” с ДК № * в с. Р. , общ.Б.по ул. Ц. към изхода на селото, когато бил спрян за
проверка от дежурни полицейски служители при Четвърто при ОД на МВР-в. - св. М.А. и св. Д.Д..
В хода на проверката, жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство – Д. А. 7410 с № **
, който отчел 0,51 промила алкохол в
кръвта на лицето, според издишвания от него въздух. Лицето не представило и
контролен талон към СУМПС в хода на проверката и свидетелство за управление на
МПС. След като му бил издаден талон за медицинско изследване № 0022561 на
водачът е съставен АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, въз основа на
който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на въззивника.
В хода на съдебното
производство са приобщени към материалите по делото материалите
по АНП. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по
акта.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост,
и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна
и е приета от съда за разглеждане,
като по същество
е основателна.
Наказателното постановление №
20-0442-000333/19.05.2020 г.е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и в рамките на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в ЗАНН..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано, както по
време, така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство безспорно е установено, че на посочената в
НП дата и на указаното място, жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в
кръвта над допустимото от ЗДвП количество. Тестването на водача за употреба на
алкохол е извършено по реда, предвиден в Наредба № 30/2001 г., а именно с
техническо средство, което видно от приобщените с АНП документи е преминало
проверка за техническа годност средство.
Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е приложил материалния
закон като е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 като е съобразил, че водачът управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Правилно районният
съд, след като е установил техническата годност на дрегера,
с който е било извършено изследването, е приел, че нарушението е доказано по
категоричен начин.
Същевременно не съществува възможност за първоинстанционния
съд да извършва последващо намаляване на установената
с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта при отчитане на
допустима грешка. Това е така, защото начина, по който се извършва и отчита
изследване, направено с техническо средство – дрегер,
е отчетен на ниво подзаконов нормативен акт. Нормата на чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства изрично предвижда, че в случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведени или при отказ
да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество
от водача, се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В случая приложима е именно тази разпоредба, защото както вече бе посочено,
водачът е отказал изследване на кръвна проба. Отказът е удостоверен с подписите
на двама свидетели.
Друг е въпросът, че с оглед разстоянието от г. .до гр. в., което съдът
приема за ноторно известен факт, времето посочено за
явяване на въззивника за медицинско изследване въз
основа на издадения му талон е съобразено с отдалечеността на с. Р.от
медицинското заведение, посочено в талона и интензитета на трафика, който
предвид времето на установяване на нарушението, а именно към полунощ, е бил ненатоварен.
Като взе предвид, че наказанието е предвидено в минимален размер в
разпоредбата на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намери, че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0442-000333/19.05.2020 г. г. на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-в., с което на Е.Х.Я. на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП са му
наложени административни наказания: "глоба" в размер на 500
/петстотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
/шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: