Решение по дело №1082/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 52
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Даниел Нанев Марков
Дело: 20192100601082
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№ …….                                  20.02.2020 год.                                  град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски окръжен съд                                                                 наказателен състав   На двадесети декември                                       две хиляди и двадесета година    В публично заседание в следния състав :

 

Председател: Георги Пепеляшев                                                                                                                                                Членове: Даниел Марков

   Диана Асеникова

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Ангел Ангелов

като разгледа докладваното от съдията  Даниел Марков

ВНОХД  № 1082 по описа за 2019 година, 

за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

С присъда № 136 от 05.09.2019г. по НОХД № 3001/19г., Районен съд, гр.Бургас е осъдил подсъдимия В.Н.Г., ЕГН**********   да заплати на И.М. с ЕГН: ********* сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия М. неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което БРС се е произнесъл като одобрил постигнатото между страните споразумение от 05.09.2019г. по същото дело, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.12.2017г. до окончателното й заплащане, като отхвърлил иска за горницата от 3000,00 лева до пълния намален размер от 4000,00 лева, като недоказан.

С присъдата подъсдимата е осъден ада заплати на  гражданския ищец направените разноски по делото, както и  да заплати по сметка на Районен съд, гр. Бургас следващите се държавни такси.

Присъдата е обжалвана от повереника на гражданския ищец И.М.. Моли се въззивният съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато в съдебното производство съществено процесуално нарушение, изразило се в непроизнасяне   от БРС до пълния предявен размер, предвид неправилно възприето намаление на иска.

 В съдебно заседание повереникът  поддържа  въззивната жалба и пледира  въззивната инстанция да присъди по-високо обезщетение, което да е  съответно на данните по делото.

  Според становището на прокурора от БОП жалбата е неоснователна и обжалваната присъда е  правилна, законосъобразна и справедлива и следва да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен срещу подс. В.Г. с обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК.

С разпореждане на съдията докладчик е било насрочено разпоредително заседание по делото. С писмена молба от пострадалия  И.М.  са били  предявени   граждански искове, с който са били претендирани  обезщетение за неимуществени вреди, причинени от описаното в обвинителния акт деяние, в размер на 6000лв. и обезщетение за имуществени вреди от 1500лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебно производства, ведно със законната лихва от датата на деянието.

 В проведено на 05.09.2018г. разпоредително заседание БРС, след направено уточнение от повереника,  е приел за съвместно разглеждане предявения иск за обезщетение неимуществени вреди в размер от 6000лв., ведно с претендираните лихва за забава и 1500лв. разноски.Пострадалият е бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

При обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК било постигнато съгласие между подсъдимия, защитника му, държавния обвинител и повереника на гражданския ищец и частен обвинител делото да приключи със споразумение. След разпоредителното заседание съдът е пристъпил към разглеждане на внесеното споразумение.  С след положителна преценка за непротиворечие със закона и морала с определение по чл.382, ал.7 от НПК пъроинстанционният съд е одобрил внесеното споразумение , според което подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.12.2017г. пред заведение „Сити Найт Клуб”, находящо се в гр.Бургас, ул.”А.” №**, е причинил на И.М., ЕГН: **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява улна (лакътна кост) с дислокация на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка - престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и му е наложи наказание пробация, включващо трите пробационни мерки по чл.42а, ал.1,т.т.1,2,5 от НК.

С отделно определение БРС е прекратил наказателното производство по разглежданото от него дело - НОХД № 3001/19г. , а след това, позовавайки се на задължителни  постановки на Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК продължил производството , в частта му досежно приетия граждански иск. След като страните са заявили, че нямат доказателствени искания, БРС е прочел писмените доказателства, обявил съдебното следствие за приключило и предоставил думата за съдебните прения по гражданския иск  и изслушване на последната дума на подсъдимата. В  проведено  тайно съвещание съдът е постановил  обжалваната присъда и обявил на страните.

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

Задължителните указания на ТРОСНК №1/04.02.2013г., се отнасят само до произнасяне по приет граждански иск, при настъпили основания по чл. 24, ал. 1, т. т. 2-4 НПК, вр. чл. 79, ал. 1от НК, когато наказателното преследване се изключва при смърт на дееца, изтичане на предвидената в закона давност или когато е последвала амнистия. И при трите хипотези произнасянето по гражданския иск се предхожда от  определение на съда за прекратяването на наказателното производство, без съдът да изследва и решава  въпросите за престъплението, вината и отговорността на дееца (чл. 250, ал. 1, т. 1, чл. 289, ал. 1 от НПК). В тези случай (както и при чл.289, ал.2 от НПК) съдебното производство приключва с постановяване на присъда, в която се разглеждат същите въпроси(за престъплението, вината и отговорността на дееца), но с оглед   приетия за разглеждане граждански иск. При постановяването на присъдата съдът  обсъжда и решава има ли извършено деяние и кой е неговият автор, да се уважи ли претенцията за обезвреда и в какъв размер. В рамките на разискваните въпроси съдът формира вътрешно убеждение по предпоставящия гражданската отговорност деликт по чл. 45 ЗЗД – налице ли са деянието, вината, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка.

Съгласно чл.307 от НПК по приетия за разглеждане граждански иск съдът се произнася и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, а според чл.301, ал.3 от НПК, пропускът да се произнесе по иска, може да бъде поправен в срока на обжалване с допълнителна присъда. С присъдата  съдът решава въпросите извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то, да се  ангажират или не неговата наказателна и гражданска отговорност.

Във всички посочени случаи решаващият делото съд, се произнася след събиране по реда на  НПК на доказателства (а по силата на служебното начало и относно  гражданския иск)  с единствен краен акт по същество - присъда.

По НОХД № 2378/17г. първоинстанционият състав е произнесъл последователно в едно заседание два акта по съществото на делото. Първият съдебен акт  – определението за одобряване на споразумение за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, е окончателен. Той предопределя решението по втория съдебен акт – присъдата, ангажираща гражданската отговорност на подсъдимата за същото деяние, предмет на одобреното споразумение. По всички обстоятелства, касаещи деликтната отговорност на подс.Г. съдебният състав е имал изградено вече вътрешно убеждение  при постановяване на определението си по чл.382, ал.7 от НПК. Част от преценката за непротиворечие със закона и морала на внесеното споразумение  (чл.382, ал.7 от НПК) предполага изследване на всички обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 от НПК, в т.ч. характера и размера на вредите, причинени от деянието и другите обстоятелства от значение за отговорността на дееца,  чиито обем значително надхвърля очертаните в чл.413, ал.3, вр.ал.2 от НПК( респ.чл.300от ГПК). Разглеждането на предявената и приета гражданскоправна претенция в наказателния процес се подчинява изцяло на принципите и разпоредбите на НПК(служебно начало, презумпцията за невиновност, допустимите доказателствени средства,  предмет на доказване, тежест на доказване, представяне и допускане на доказателствените материали, видове доказателства и доказателствени средства) и само доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс (чл. 88, ал. 1 НПК). Дори и да проведе съдебно следствие в съответствие с правилата на НПК(в случая са приобщени чрез прочитането им писмените доказателства), включително и да прочете показанията на редовно призовани за съдебно заседание свидетелите или заключение на вещо лице, при наличие обаче  на предпоставките по чл.281 и чл.282, ал.3 от НПК, съдебният състав одобрил вече споразумението ще се постави в условия да събира, повторно оценя и анализира вече преценени от него доказателствени средства, послужили му да обоснове вътрешното си убеждение за одобряване на споразумението.

Формираното вече вътрешно убеждение на  съдебния състав, одобрил споразумението го  прави предубеден в решението си  и необективен за изследване на същите обстоятелства, обосновавани върху същите вече преценяни доказателствени източници, включително и по въпросите, касаещи размера на причинените от деянието, предмет на одобреното споразумение, вреди.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.3 от НПК.Обжалваната  присъда е постановена от незаконен състав, защото същият състав е постановил определение, с което  е одобрил споразумение за решаване на делото (чл.29, ал.1, т.1, б.“б“ от НПК) и определение за прекратяване на наказателното производство(чл.29, ал.1, т.1, б.“в“ от НПК).  Посоченото съществено процесуално нарушение налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на предявения гражданския иск от друг състав на БРС, което прави ненужно обсъждане на основателността на оплакванията от въззивната жалба  .

Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал.2 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 136 от 05.09.2019г., постановена от Районен съд, гр.Бургас по НОХД № 3001/19г.

ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Бургас за ново разглеждане на предявения срещу В.Н.Г., ЕГН**********   граждански иск от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.