Решение по дело №1260/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „Т. Билд 2006“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Бриз“, ул. „Сирма Войвода“ № 27, ап. 24, представлявано от В. В. и от „Знамената“ ЕООД, с ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Тихомир“ № 12, представлявано от Р.П., чрез адв. Б.Ж.,*** да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер: по 375 000 евро за всяко едно от дружествата - ищци, представляващи пазарната стойност на недвижими имоти, които дружествата нямало да получат в собственост по прекратен договор сключен на 09.08.2019 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, както и 561 000 евро пропуснати ползи по предварителен договор за наем от 20.09.2019 г. по иска на „Знамената“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от обезщетенията във връзка с прекратения договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 09.08.2019 г., новиран със спогодба от 10.08.2020 г., считано от 10.08.2020 година. Претендира се и присъждане на законна лихва във връзка с договора за наем, считано от 15.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

С жалбата се твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган – Главен архитект на Община Варна, което бездействие пряко причинява увреждането на ищците. Позовавайки се на подробно изложените факти, ищците считат, че настъпилите вреди за дружествата от неизпълнението на гражданско – правните търговски правоотношения са пряка последица от незаконосъобразното бездействие на ответника. Твърди се още, че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на Главния архитект на Община Варна и възникване на правото на предприемача по договора за учредяване на право на строеж да развали договора и да ангажира отговорността на собствениците за заплащането на неустойка и вредите, претърпени вследствие на тези обстоятелства. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото – Община Варна, чрез упълномощените си процесуални представители главен юрисконсулт Кискинов и главен юрисконсулт Д., оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Счита, че ищците не са доказали пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото незаконосъобразно бездействие на главния архитект на Община Варна и настъпилите имуществени вреди, ведно с пропуснатите ползи. Сочи се, че ищците доброволно са поели задължение – снабдяване с разрешение за строеж, издаването на което не е в тяхната компетентност. Изтъква се, че приложените писмени доказателства – предварителните договори за прехвърляне право на строеж и предварителния договор за отдаване под наем, са недопустими, тъй като същите са частни документи и тяхната доказателствена сила следва да се преценява съвкупно и поотделно с другите събрани в хода на производството доказателства. Предвид на тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на предявените искове. Счита, че не са доказани по безспорен начин какви вреди са настъпили и какъв е техният размер. Пледира искът да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.

Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищците се легитимират като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1758 по кадастрална карта и кадастрални регистри за гр. Варна.

На 09.08.2019г. между ищците и „Александрид“ ООД е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда и въвеждането  в експлоатация /л. 24-32/.

Съгласно Раздел I, чл. 1, т. 1 от договора ищците, в качеството си на собственици на поземления имот, са поели задължение да учредят право на строеж върху горепосочения недвижим имот в полза на „Александрид“ ООД, в качеството му на предприемач, като той от своя страна се задължава да изготви всички необходими проекти и за своя сметка да построи и въведе в експлоатация сградата върху имота. В т. 2 от посочения договор страните са се споразумели, че при реализиране на правото на строеж собствениците – ищците ще запазят не по-малко от 40 % от общата разгъната застроена площ на сградата, а останалите 60 % остават за предприемача.

Съгласно Раздел III, чл. 12 от договора собствениците – ищци се задължават да осигурят на предприемача фронт за изпълнение на задължението му за строителство на сградата, като му предадат одобрените проекти и влязлото в сила разрешение за строеж в седмодневен срок от влизане в сила на разрешението за строеж.

Съгласно Раздел V, чл. 23, т. 1 от договора при разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задълженията на някоя от страните неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 750 000 евро.

На 10.08.2020г. между страните е сключена спогодба, с оглед на обстоятелството, че от страна на собствениците на недвижимия имот – ищци не са изпълнили задължението си да предоставят на „Александрид“ ООД влязло в сила разрешение за строеж. Вследствие на това не могат да учредят в полза на предприемача право на строеж. Поради неизпълнението на предварителния договор, предприемачът има право да развали договора и да ангажира отговорността на собствениците за неустойка. Въпреки това е установено, че чрез взаимни насрещни отстъпки страните са се съгласили да прекратят по взаимно съгласие предварителния договор от 09.08.2019 година /л. 31-32 от делото/.

На 10.08.2020 г. между ищците и „Александрид“ ООД е сключен предварителен договор, с който собствениците на недвижимия имот – ищците се задължават да учредят право на строеж в полза на „Александрид“ ООД, а в качеството му на предприемач се задължава да построи сградата в техния съсобствен имот, като придобива 68% от общата разгъната застроена площ от предвидената за изграждане сграда, а за собствениците остават 32%.

Съгласно Раздел III, чл. 12 от договора ищците са поели задължение да осигурят на предприемача фронт за изпълнение на предвидената сграда за изграждане, като му предадат или го упълномощят да получи одобрените проекти и влязлото в сила разрешение за строеж.

Съгласно Раздел V, чл. 23, т. 1 от договора при разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задълженията на някоя от страните неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 750 000 евро.

Съгласно чл. 24 на същия раздел от договора страните изрично декларират и се съгласяват, че при непредаване на влязлото в сила разрешение за строеж от 05.05.2020 г. в срок до една година, считано от датата на подписване на договора, същият се прекратява, освен в случай на изрично писмено съгласие между страните за продължаване на действието му. В случай на прекратяване на настоящия договор при условията по предходното изречение - непредадено до 10.08.2021г. разрешение за строеж, никоя от страните не дължи на другата страна неустойка, в това число неустойката по чл.23, ал.1 от настоящия договор и/или обезщетение за вреди.

На 20.09.2019 г. между „Знамената“ ЕООД /наемодател/ и „ДСД - Варна“ ЕООД /наемател/ е сключен предварителен договор за отдаване под наем на самостоятелни обекти в бъдеща сграда, която ще бъде изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1758, като наемодателят се задължава да предостави на наемателя 50% идеални части от посочените в Приложение № 1, неразделна част от Предварителен договор за учредяване право на строеж от 09.08.2019 г., самостоятелни обекти в сграда.

Между „Знамената“ ЕООД /наемодател/ и „ДСД - Варна“ ЕООД /наемател/ на 15.08.2020 г. е сключен анекс към договора за отдаване под наем от 20.09.2019 г., като от съдържанието на допълнителното споразумение се установява, че поради неизпълнение на задължения от страна на собствениците на поземления имот, в който е предвидената за изграждане сграда – предаване на влязло в сила разрешение за строеж, обезщетението, което ще получат собствениците е променено от 40 % на 32%. Вследствие на това отпадат и част от самостоятелните обекти в бъдещата сграда, които е трябвало да бъдат отдадени под наем.

Административното производство е започнало с подаване на Заявление рег. № АУ040103Вн/19.04.2019 г. от „Т. Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД, с което е поискано от Главен архитект на Община Варна разглеждане и одобряване на идейни инвестиционни проекти за строеж в УПИ XXVIII – 1758 с предназначение „за обществено ползване“, кв. 6, по плана на ж.к. „Бриз-юг“ на гр. Варна.

На 03.05.2019 г. проектите по всички части са съгласувани и одобрени.

Със Заявление № АУ122269ВН/16.12.2019 г. от „Т. Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД, адресирано до Главен архитект на Община Варна, въз основа на одобрените и съгласувани инвестиционните проекти, е поискано издаване на Разрешение за строеж на „Апарт-хотел“ в поземлен имот, съставляващ УПИ XXVIII – 1758.

При извършена служебна справка в системата на Административен съд – Варна, настоящият съдебен състав установи, че въз основа на жалба с вх. № 779/17.01.2020 г., от „Т. Билд 2006“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД, с правно основание чл. 215 от Закона за устройство на територията, е образувано адм. д. № 178/2020 по описа на Административен съд – Варна. По делото е постановено Решение № 600/20.05.2020 г., в което съдът приема, че не са изпълнени условията на чл. 142, ал. 2 от ЗУТ и отхвърля жалбата. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и е образувано адм. д. № 7627/2020 г. по описа на ВАС. С Решение № 12306/06.10.2020 г., Второ отделение на ВАС обезсилва постановеното от Административен съд – Варна решение, поради обстоятелството, че е подадена молба, с която се оттегля касационната жалба.

Междувременно е издадено Разрешение за строеж № 66 от 05.05.2020г. от Главния архитект на Община Варна. За издадения индивидуален административен акт заинтересованите страни са уведомени на 08.05.2020 година.

Въз основа на Жалба с вх. № 6540/15.06.2020 г., подадена от дружествата - ищци, с правно основание чл. 256 от АПК – за осъждане на Главния архитект на Община Варна да завери издаденото Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 г., е образувано производството по адм. д. № 1256/2020 по описа на Административен съд – Варна. С Определение № 1546/17.07.2020 г., съдебният състав при Административен съд – Варна е прекратил производство с мотиви, че действието по заверяването на Разрешението на строеж е правно действие, а не фактическо. Срещу постановеното определение е постъпила касационна жалба, въз основа на която е образувано адм. д. № 9041/2020 по описа на ВАС. С Определение № 12081/29.09.2020 г., Второ отделение на ВАС отменя обжалваното определение и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По адм. д. № 1256/2020 г. е постановено Решение № 1572/28.10.2020 г., с което се отхвърля предявеният от дружествата иск за осъждане на главния архитект да завери влязлото в сила Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година. Постановеното решение е обжалвано и е отменено с Решение № 5290/26.04.2021 г., постановено по адм. д. № 122/2021 г. по описа на ВАС, с което Главния архитект на Община Варна е осъден да удостовери влизането в сила на Разрешение за строеж № 66/05.05.2020 година.

По искане на жалбоподателя са разпитани Г Р Н  и Д С Д . От свидетелските показания на Г  Н  се установява, че е управител на „Александрид“ ООД и през 2019 г. е сключен предварителен договор с „Т. Билд“ ЕООД и „Знамената“ ЕООД за строителство срещу обезщетение. Свидетелят пояснява, че към 2019г. обезщетението за собствениците е било в размер на 40 %, а заради забавяне на Община Варна да предостави документи и инфлацията в България и по света, са предоговорили условията като обезщетението за собствениците било намалено от 40 % на 32%. Посочва, че в първоначалния предварителен договор е имало неустойки, но при сключване на новия същите били отпаднали.

От свидетелските показания на Д Д  се установява, че същият е управител на „ДСД-Варна“ ЕООД, с което дружествата са сключили предварителен договор за отдаване под наем на обекти в сградата. Свидетелят посочва, че за него са пропуснатите ползи, тъй като той не може да ползва наетите обекти. Сочи, че първоначално е договорил 15 апартамента, а след забавянето са станали 11 и 6 паркоместа. Пояснява, че след инфлацията този договор е станал още по-неизгоден. Свидетелят посочва, че цените за наем са пазарни цени на база обзавеждане и локация на мястото.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове намират своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената правна норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В настоящия случай исковете са предявени от лица, които търсят обезщетение на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействието на Главния архитект на Община Варна. Последният е административен орган в структурата на Община Варна - отговаряща на предпоставките, регламентирани в чл. 205 от АПК – юридическо лице. Следователно както ищците, така и ответникът са процесуално легитимирани страни да участват в настоящото съдебно производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковете са допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, по арг. от чл. 203, ал. 1 от АПК. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; наличието на вреда от такъв акт; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилият вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата.

Отговорността на държавата и общините е деликтна и не се презюмира от закона. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане на чл. 144 от АПК.

Между страните не се спори, че посоченото удостоверително действие за заверяване на влязлото в сила разрешение за строеж е отменено с Решение № 5290/26.04.2021 г., постановено по адм. д. № 122/2021 г. по описа на Върховен административен съд, с което Главният архитект на Община Варна е задължен да предаде препис от Разрешение за строеж № 66 от 05.05.2020 г. със заверка на влизането му в сила. Настоящият състав на съда намира, че е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране отговорността на общината за вреди, регламентирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на административен орган, извършено при или по повод изпълнение на административната му дейност, което е отменено с влязло в сила окончателно съдебно решение.

От събраните писмени доказателства и свидетелски показания, настоящият съдебен състав не установява причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие на Главния архитект на Община Варна и претърпените имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на държавата и общите за вреди, е необходимо вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, претърпяно вследствие на незаконосъобразното бездействие на компетентния административен орган. По аргумент от чл. 5 от ЗОДОВ държавата не отговаря за вреди, в случай, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. „Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, засягаща неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения. Под „пряка“ следва да се разбира тази вреда, която следва закономерно от действието или бездействието на компетентния административен орган, а непосредствена е онази вреда, която директно настъпва в патримониума на увредения. Тези съображения налагат извод, че претендираните вреди ще бъдат преки, когато са произтекли директно от бездействието на Главния архитект на Община Варна, и непосредствени, когато вредите са единственият резултат от това бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ЗУТ идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2 от ЗУТ. Посочената правна норма урежда, че идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл. 145.

В конкретния случай от представените в административната преписка писмени доказателства се установява, че ищците са подали Заявление рег. № АУ040103ВН/19.04.2019 г. за одобряване на идейни инвестиционни проекти, като на 03.03.2019 г. същите са съгласувани и одобрени. Едва на 16.12.2019 г. дружествата – ищци са подали Заявление рег. № АУ 122269ВН, с което е поискано издаването на разрешение за строеж. От извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд – Варна, настоящият състав на съда установи, че е подадена Жалба с вх. № 779 от 17.01.2020 г.. Въз основа на жалбата е образувано адм. д. № 178/2020 г. с предмет мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна за издаване на разрешение за строеж. С Решение № 600/20.05.2020 г., Административен съд – Варна се е произнесъл, че не са налице необходимите предпоставки по чл. 142, ал. 2 от ЗУТ за издаване на разрешение на строеж. Тоест ищците със своите действия и неспазване на разпоредбите на ЗУТ са допуснали забавянето на процедурата по издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрени и съгласувани идейни проекти. Направеният извод не се променя от обезсиленото решение, тъй като причина за обезсилването му е подадена молба за оттегляне на жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект. Тоест ВАС не се е произнесъл по същество на спора. Тези установявания налагат извод, че вредоносните последици за ищците не са настъпили поради незаконосъобразното бездействие на административния орган, а са настъпили вследствие на неспазване от тяхна страна на разписаните правила в разпоредбите на ЗУТ. Недопустимо е от това свое поведение, ищците да черпят блага, тъй като целта на ЗОДОВ е обезщетителна и не следва да води до необосновано реализиране на приходи, каквито в случая се претендират.

Отделно, от приложените предварителни договори се установява, че съгласно чл. 12 от Предварителния договор от 09.08.2019 г. ищците са се задължили да предоставят на предприемача влязло в сила разрешение за строеж. Издаването на разрешение за строеж е от изключителната компетентност на главния архитект на съответната община, уредена в разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Ищците безотговорно и доброволно са обвързали изпълнението на своето задължение по предварителния договор, като са го постали в зависимост от действието на трето лице, което е компетентно да издаде разрешение за строеж и да удостовери влизането му в сила. Това налага извод, че причинно-следствената връзка между незаконосъобразното бездействие на Главния архитект на Община Варна и настъпилият вредоносен резултат е опосредена от облигационните договорни отношения между ищците и предприемача. Тоест, настъпилата вредата не е пряка и непосредствена, както повелява нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, а е настъпила вследствие на изключителната вина на пострадалия, по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. За тези вреди не се дължи обезщетение.

Претърпените вреди от предварителния договор за отдаване под наем на самостоятелни обекти в предвидената за изграждане сграда също останаха недоказани. Според чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика пропусната полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имущественото състояние на кредитора.

За да бъде установена пропуснатата полза, е необходимо да бъде направено предположение в какво имуществено състояние би се намирал кредитора, ако длъжникът би изпълнил точно поетото задължение. Това състояние следва да се съпостави с имуществото на кредитора към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична, това предположение винаги следва да се изгради въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. „Пропуснатата полза“ е елемент от фактическия състав, който поражда правото на обезщетение, поради което при липса на изрично законоустановена презумпция за настъпването , тя не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Страните са длъжни да докажат твърденията, на които се основават исканията и възраженията им, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Кредиторът – възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на сградата със сигурност би получил увеличение на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването му или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване под наем на обекта, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. На обезщетение подлежат всички пропуснати ползи, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от негово неизпълнение. С оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предвидят ползите, чието пропускане е било причинено именно от неизпълнението и които са негов необходим и закономерен резултат. В съответствие с изложеното, ищците следва да докажат, че със сигурност биха получили увеличаване на имуществото си, като установят факта на създадени между тях и трети лица правоотношения във връзка с бъдещите самостоятелни обекти в сграда по повод ползването им или разпореждането с тях, които вследствие на незаконосъобразното бездействие са осуетени, както и че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обектите под наем. От представения Предварителен договор от 20.09.2019г. за отдаване под наем на самостоятелни обекти в предвидената за изграждане бъдеща сграда, сключен между „Знамената“ ЕООД и „ДСД-Варна“ ЕООД, се установява, че същият е бил автоматично прекратен, съгласно чл.2.3/т. 6 от Раздел V, а Анексът към него е сключен на 15.08.2020 година. Поради това установяване, съдът приема, че това доказателство не доказва пропусната полза от страна на единия от ищците. Нещо повече, от свидетелските показания на Д Д се установи, че посочените наемни цени не са реалните пазарни цени за този период, а са базирани на личните му впечатления и от цените, посочени в интернет приложение наемни цени. Следователно, твърдените пропуснати ползи са хипотетични, а не реални, тъй като изпълнението им зависи от редица други условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. Освен това при разпита на свидетеля не може да се установи по категоричен начин причината, поради която се е забавило строителството на предвидената за изграждане сграда в поземления имот на ищците.

Предвид на всичко изложено, съдът установи, че е налице липса на един от елементите на фактическия състав за ангажиране на обективната отговорност на Община Варна, а именно причинно – следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно бездействие на Главния архитект и настъпилите вредоносни последици от сключените предварителни договори. Това налага извода за неоснователност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

По делото е заявена претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна разноски в размер на 300 /триста/ лева определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното, както и на основание чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Т. Билд 2006“ ЕООД, с ЕИК *** и „Знамената“ ЕООД, с ЕИК 2***, с който се претендира Община Варна да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер: по 375 000 евро за всяко едно от дружествата - ищци, представляващи пазарната стойност на недвижими имоти, които дружествата нямало да получат в собственост по прекратен договор сключен на 09.08.2019 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, както и 561 000 евро пропуснати ползи по предварителен договор за наем от 20.09.2019 г. по иска на „Знамената“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от обезщетенията във връзка с прекратения договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 09.08.2019 г., новиран със спогодба от 10.08.2020 г., считано от 10.08.2020 година, и присъждане на законна лихва във връзка с договора за наем, считано от 15.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Т. Билд 2006“ ЕООД, с ЕИК *** и „Знамената“ ЕООД, с ЕИК 2*** да заплатят на Община Варна сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: