№ 209
гр. Сливен , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500318 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ай Тръст ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, *********, чрез пълномощник с която се атакува
Разпореждане № 171/27.05.2021 г. на КРС по ч.гр.д.№ 221/2021г. по описа на съда, в частта,
с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя и настоящ жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 389.94 лв.- договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор на кредит за периода от 01.08.2019 г.
до 30.09.2020 год.; 72.29 лв.- законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от
01.08.2019 г. до 09.10.2020 год.; 287.52 лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство; 75.22 лв.- законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство и 70.48 лв.- административни разноски.
Твърди се, че разпореждането в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Неправилен бил извода на съда, че на длъжника не било предоставено право
на избор и възможност за индивидуално договаряне. Сочи, че при подаване на заявлението
за кредит по електронен път длъжникът имал възможност да отбележи измежду няколко
възможности, а именно необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция или чрез
поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице и в този смисъл имало
индивидуално договаряне.. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие
за сключване на договор за кредит. Твърди, че възнаграждението на жалбоподателя по
договора за предоставяне на поръчителство било дължимо за периода на действие на
договора за кредит, но не произтичал от този договор. Така навлизайки в преценка за
неравноправния характер на дължимото от потребителя възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, съдът нарушил разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗПК, съгласно която
преценяването на неравноправната клауза в договора не включвало определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Иска се от въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да уважи
подаденото заявление в частта, относно посочените по –горе суми.
1
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Котелският районен съд бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от настоящия жалбоподател против Н. Д. К. от
с.Мокрен, общ.Котел за заплащане на следните суми: 389.94 лв.- договорна възнаградителна
лихва върху главницата по Договор на кредит за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 год.;
72.29 лв.- законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от 01.08.2019 г. до
09.10.2020 год.; 287.52 лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство;
75.22 лв.- законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство и 70.48 лв.-
административни разноски.
От представените към заявлението документи се установява, че на 29.05.2019г. между
„Кредисимо“ ЕАД и длъжника Н.К. бил сключен договор за потребителски кредит №
2035389, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се задължил да предостави кредит в размер
на 2 000 / две хиляди/ лева със срок на погасяване 18 месеца, при равни месечни вноски в
размер на 135,60 лв. всяка, срещу заплащане на 26,24 % лихвен процент и 50,00 % годишен
процент на разходите. Така длъжникът следвало да върне сума в бощ размер на 2440,80 лв.
На същия ден между заявителя „Ай тръст“ ЕООД и длъжника К. бил сключен договор по
силата на който заявителят се задължил да предостави обезпечение под формата на
поръчителство, при условие,че подаденото от потребителя заявление за кредит бъде
одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, като сключи с последния договор за поръчителство и така се
задължи да отговаря солидарно заедно с длъжника по договора за кредит. Уговорено е на
поръчителя да се плаща възнаграждение, съгласно Приложение 1 към договора. В това
приложение в табличен вид в т.І.4. е посочен погасителен план на кредита от 2000 лв. с 18
бр. месечни вноски с размер 150,84 лв. всяка или общо 2715,12 лв., като същевременно в
т.ІІ.1. е посочен размер на месечната вноска за възнаграждението на поръчителя 142,97 лв.
или общо 2573,46 лв.
Посочено е в заявлението, че поради неизпълнение на задължението на длъжника за
връщане на кредитната сума, съгласно условията на договора „Кредисимо“ ЕАД поканило
„Ай тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на К. по договора за кредит на
13.10.2020г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл .3, ал. 2 от Договора
за предоставяне на поръчителство дружеството- заявител е изпратило уведомление до
длъжника на 14.10.2020г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо от страна
на „Ай тръст“ ЕООД плащане. На 19.10.2020г. дружеството – заявител погасило
дължимите от К. суми и го уведомил по ел.поща за извършеното плащане. Длъжникът не
заплатил заплатените от поръчителя суми, както и възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство.
С атакуваното Разпореждане съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника само за главницата по договора за кредит 1928,35 лева, сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и длъжника, заплатена от заявителя, в качеството му на поръчител по
договор за поръчителство от 29.05.2019 год., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 04.11.2020 год. и разноски в размер на 88,57 лева, като е отхвърлено за
останалите суми: 70.48 лв., административни разноски ; 287.52 лв., възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство от 29.05.2019 год.; 389.94 лв., договорна лихва
по договора за кредит от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г.; 72.29 лв., мораторна лихва по
договора за кредит от 01.08.2019 г. до 09.10.2020 г.; 75.22 лв., представляваща мораторна
лихва по договора за поръчителство от 01.08.2019 г. до 09.10.2020 г., както и претенцията за
разноски за разликата до пълния й размер 156.50лв. Съдът приел вероятно наличие на
неравноправни клаузи в договорите за кредит и предоставяне на поръчителство, поради
неяснота на механизма, по който се изчислява ГПР и общата сума, изчислени към момента
2
на сключване на договора за кредит – противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Приетото за установено, обуславя следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена от лице, разполагащо с
правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка
от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение
относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в
договорите, сключени потребител. Такъв е и процесния договор за кредит, сключен с
длъжника Н.К.. При наличие на такава и ако искането се основава именно на неравноправна
клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането,
съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Въззивният състав споделя правните изводи на заповедния съд, че искането за
вземанията, по отношение на които е отхвърлено заявлението, се основава на неравноправни
клаузи в представените договори, уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на
изискването за добросъвестност и водещи до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Най-общо, тук важи нормата на
чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗП, тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство, представени от заявителя, очевидно имат общ, типов
характер и не са индивидуално съставени – с оглед личността на клиента или с оглед
някакви индивидуални особености. В тази връзка съображенията в жалбата са изцяло
неоснователни.
Договорите очевидно са били изцяло изготвени предварително и потребителят не е
разполагал с възможност да влияе на съдържанието им. От своя страна самото съдържание
на тези съглашения противоречи на изискването за добросъвестност и по силата на
основната хипотеза на чл. 143 ЗЗП придобива характер на неравноправност.
Недействителността на договора за кредит е възникнала при наличието на условията по чл.
22 ЗПК, съгласно който „когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът е недействителен“. В случая е
безспорно, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК – в представения договор за
кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка – „годишния процент
на разходите по кредита е посочен в договора, като размерът му е изчислен в съответствие с
приложение № 1 към чл. 19, ал.2 ЗКП начин“.
Двата договора, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение
на длъжника по заявлението са сключени на една и съща дата, като от съдържанието им е
видно, че кредитополучателя не е имал реална възможност за избор на обезпечение по
смисъла на чл. 4 от договора за паричен кредит - предвидена е възможност за избор на
обезпечение с различен срок на одобрение, като този за одобрен от кредитодателя
поръчител е за най-краткия срок до 24 часа, докато за банкова гаранция 10 работни дни и 14
работни дни за кредит без обезпечение. Освен това в случай, че не се предостави в срок
исканото обезпечение се счита, че заявлението не е одобрено. Между договора за кредит и
този за предоставяне на поръчителство безспорно има връзка. Длъжникът не би имал правен
интерес от сключване на договор за предоставяне на поръчителство без наличието на поето
задължение по договор за кредит / би бил сключен при липса на основание/, т.е.
възнаграждението на поръчителя е обусловено от сключването на договора за кредит, макар
и да не произтича директно от него.
3
Не е ясен и точния размер на месечната вноска на възнаграждението на поръчителя – в
Приложение № 1 е посочена вноска в размер на 150,84 лв., като не е ясно това размерът на
месечната вноска по кредита ли е и включва ли и възнаграждението на поръчителя и втори
път е посочена вноска в размер на 142,97 лв. И при двата размера се получава обща сума за
връщане, надвишаваща отпуснатия размер на кредита, което пък противоречи на добрите
нрави и прави договорите нищожни и на това основание.
В крайна сметка съдът счита, че с договора за предоставяне на поръчителство, свързан
с договора за предоставен кредит се цели заобикаляне на ЗПК, където е разписан
максималния размер на ГПР и възнаграждението на поръчителя представлява скрита лихва,
което води до значително оскъпяване на кредита и умишлено не е включено в ГПР. След
като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за поръчител е пряко и
неотменно свързан с договора за кредит, в който обаче той не е включен в ГПР, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. По този
начин е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, което води до недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Така съобразно чл.23 ЗПК кредитополучателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и други разходи по него.
Относно претенцията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство –
настоящият въззивен състав също споделя виждането на заповедния съд за нейната
неоснователност. От данните в ТР се установява, че поръчителя по договора за предоставяне
на поръчителство, сключен с кредитополучателя е собственост на кредитора. Двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност,
с оглед обективираните права и задължения по договора за предоставяне на поръчителство,
които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за
поръчителя, които не са и надлежно описани в Договора за паричен кредит /дори не е ясно
дали са включени в месечните вноски/, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в
ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправно и неизгодна позиция. Това правно
положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, защото кредитодателят и поръчителят се
домогват да заобиколят изискванията на този закон, което е забранено с чл. 21 ЗПК.
Ето защо, като противоречащи и на общо основание на добрите нрави и
справедливостта, договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и не поражда
права и задължения за страните, а в частност – за целите на настоящото производство –
попадат и под санкцията на чл. 21 ал.1 ЗПК, в който нормотворецът е разписал, че “всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна“.
По отношение на искането за заплащане на административни такси, съдът счита, че
също не се дължат, тъй като нито има изложени твърдения за тях, на какво основание се
дължат, по кой от всички договори нито има представени доказателства за формиране на
техния размер /Тарифа към договор или др./ Поради това и за всички вземания освен
главницата /чистата стойност на кредита/, обезщетението за забава върху него от подаването
на заявлението и съответния размер деловодни разноски, не следва да се издава заповед за
изпълнение.
По изложените аргументи, частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да
се остави без уважение. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на сумите, за които се обжалва, поради наличие на обоснована вероятност за
неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да се потвърди в атакуваната с частната жалба част.
4
Предвид горното и на основание чл.278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на АЙ Тръст ЕООД, гр.София против
Разпореждане № 171/27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 221/2021г. на КРС, в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на АЙ Тръст ЕООД, гр.София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Д. К. от с.Мокрен, общ.Котел за сумите:
389.94 лв.- договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор на кредит за
периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 год.; 72.29 лв.- законна лихва за забава по Договор за
кредит за периода от 01.08.2019 г. до 09.10.2020 год.; 287.52 лв.- възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство; 75.22 лв.- законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство и 70.48 лв.- административни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 171/27.05.2021г. по ч.гр.д. № 221/2021г. на КРС в
обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5