№ 203
гр. Ихтиман, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Гражданско дело №
20221840100258 по описа за 2022 година
Предявен е от С. Р. М. срещу Ю. А. Т. иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК за: 1) предоставяне на упражняването на родителските права по
отношение на децата А. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т., ЕГН
**********, на майката С. Р. М., ЕГН **********, и определяне на
местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Д., общ. Д., ул. „Г. К.“
№21, къща №3; 2) определяне на подходящ режим на лични отношения на
бащата Ю. А. Т., ЕГН **********, с децата А. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и
Н. Ю.ОВ Т., ЕГН **********; 3) осъждане на бащата Ю. А. Т., ЕГН
**********, да заплаща на децата А. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ
Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С. Р. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 300 лв. за всяко дете, считано
от датата на депозиране на исковата молба- 14.03.2022г. до промяна на
обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
4) осъждане на Ю. А. Т., ЕГН **********, да заплати на децата А. Ю.ОВ Т.,
ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител С. Р. М., ЕГН **********, издръжка за минало време-
от 26.04.2021г. до 13.03.2022г., в размер на по 300 лв. за всяко дете за всеки
месец от посочения период или общо в размер на по 3300лв. за всяко дете.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че от връзката си с ответника имат родени две
ненавършили пълнолетие деца. Поддържа, че през 2020г. страните се
разделили и подписват извънсъдебно споразумение по отношение на
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по
отношение на всяко дете. Твърди, че ответникът осъществява режима на
лични отношения, но не заплаща редовно издръжката. Поддържа, че ищцата
разполага с необходимите условия за отглеждане на децата и полага грижи за
1
тях от самото им раждане. Твърди, че бащата има капацитет да се грижи за
децата, което следва да бъде съобразено при определяне на режима му на
лични отношения. Поддържа, че децата са на възраст 11г. и 9г., посещават
училище и са им необходими средства, поради което бащата следва да
заплаща издръжка. Твърди, че не е заплащана издръжка и за минал период..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който поддържа, че страните са родители на децата, разделили са се
през 2020г. и са били постигнали извънсъдебно споразумение. Твърди, че
бащата не е спирал да полага грижи за децата, както и че майката е започнала
да възпрепятства контактите му с тях. Поддържа, че родителските права
следва да се упражняват от майката и децата следва да живеят при нея.
Твърди, че предложеният от ищеца режим на лични отношения е неудобен и
не е съобразен с местожителството и работата на бащата. Поддържа, че не е в
състояние да заплаща претендираната издръжка, тъй като полага грижи за две
други деца. Твърди, че искът за заплащане на издръжка за минало време е
неоснователен, тъй като през процесния период е предоставял средства за
децата си (заплащал е телефонните им сметки, закупувал е дрехи, помагала и
колела).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От два броя удостоверения за раждане се установява, че децата А. Ю.ов
Т. (дата на раждане 29.06.2010г.) и Н. Ю.ов Т. (дата на раждане 26.01.2013г.)
са родени от майка С. Р. М. и баща Ю. А. Т..
От информация за сметката на ищцата за периода от 01.11.2020г. до
09.11.2021г. се установява, че от ответника за съответния период са
постъпвали плащания с основание „издръжка“ в периода от м.11.2020г. до
м.04.2021г. в размер на по 300лв..
От трудов договор и допълнително споразумение се установява, че
ищцата получава заплата в размер на 650лв..
От извънсъдебно споразумение от 11.11.2020г. между страните се
установява, че същите са постигнали договорка упражняването на
родителските права да се предостави на майката, бащата да има описания в
споразумението режим на лични отношения с децата и да заплаща издръжка
от по 152,50лв. за всяко дете.
От два броя служебни бележки се установява, че двете деца са записани
като редовни ученици за учебната 2021/2022г.
От удостоверение за семейно положение на ответника се установява, че
същият е баща и на трето дете- Ю. Ю.ов Т., родено през 2021г..
От представени разписки за извършени плащания и справки за
движения по карти и микросметки се установяват извършени от бащата
плащания.
От представени стокови разписки и фискални бонове се установява
закупуването на два броя тротинетки, дрехи, велосипеди и хранителни
продукти.
2
От удостоверение за доходи се установява, че за периода м.01.2022г.-
м.04.2022г. ответникът е получил сумата от 6798,03лв..
От Социален доклад на ДСП Ихтиман се установява, че децата живеят
при майката в гр. Д., вилно селище „К.“, където за тях се полагат
необходимите грижи и са осигурени необходимите условия. Като единствен
недостатък е посочено обстоятелството, че децата делят едно легло.
От показанията на св. Е. Ж., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че децата живеят при майката, която полага необходимите грижи
за тях, че бащата вижда децата средно по два уикенда в месеца, че в периода
от м.04.2022г. до м.07.2022г. бащата е заплащал издръжка от общо 300 и
няколко лева.
От показанията на св. Н.й И., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че е имало случаи, в които майката е създавала пречки на бащата
във връзка с взимането на децата, че бащата е купувал на децата дрехи, че
бащата е давал пари на децата, но свидетелят не знае кога и какви суми, както
и че в момента ответникът живее с друга жена, от която също има дете.
От показанията на св. И. Т.а (майка на ответника), преценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че след раздялата на родителите децата живеят
при майката в гр. Д., вилно селище „К.“, че майката е създавала пречки на
бащата във връзка с взимането на децата, че бащата е плащал телефоните на
децата, понякога им е давал пари за училище и им е правил подаръци, както и
че извън тези суми заплаща издръжка от общо около 300лв. без обаче
свидетелят да може да посочи кои точно месеци е заплащана тази издръжка.
От справка за актуално състояние на действащи трудови договори по
отношение на ответника и от справка- данни за осигуряване се установява, че
основната му заплата е 1750лв.. при осигурителен доход от 1880,12лв..
При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
По отношение на предоставянето на упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени
родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да
се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на
родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно
отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки
от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните
възможности на родителите.
Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне
упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива.
Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е
предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно изложеното при съвкупното разглеждане на всички
обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи като критерии за
определяне интереса на малолетното дете, съдът намира, че упражняването
3
на родителските права следва да бъде предоставено на майката и
местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Действително и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества,
имат желанието и са способни да полагат адекватни грижи за децата, като в
тази насока са изготвеният социален доклад и свидетелските показания. Също
така и двамата родители могат да разчитат на своите близки при полагането
на грижи за децата и доходите им са достатъчни за задоволяване на
потребностите им.
Съдът отчита обстоятелството, че децата в последните години са
живяли при майката, прекарват времето си с нея, като именно в населеното
място на майката децата са изградили своя среда и посещават училище, като
майката полага основните грижи за тях. От социалния доклад се установява,
че майката е осигурила необходимата среда и е задоволила всички
потребности на децата.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че процесуалният
представител на бащата също не оспорва това, че на този етап упражняването
на родителските права следва да бъде предоставено на майката и децата да
живеят при нея.
Съдът също счита, че на този етап от развитието на децата в техен най-
добър интерес е да живеят при майката.
За пълнота следва да се посочи, че при изменение на обстоятелствата,
може да се иска промяна на постановените от съда мерки за упражняване на
родителските права. Съгласно установената съдебна практика (Решение №
277/2009 г. на ВКС по гр.д. № 594/2008 г.), под "изменение на
обстоятелствата" се имат предвид както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, на когото е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение на въпроса.
По отношение на режима на лични контакти на другия родител с
децата:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава,
че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си
задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се
осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне
на мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите
на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде
постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени
родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта
на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена
до намаляване на негативните последици за детето.
Съдът намира, че едно дете следва да може да контактува максимално
пълноценно и с родителя, на когото не са предоставени родителските права и
4
той да може да изразява своята любов, привързаност и грижа към детето си.
Всичко това следва да бъде съобразено с интереса на детето и
обстоятелствата по делото.
Следва да се отбележи, че бъдещият режим на децата ще бъде доста
ангажиран, тъй като те вече посещават и учебно заведение. Следователно
режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен
и да се осигури балансирана възможност и на майката, и на бащата да
контактуват с децата си в почивните и празничните дни. От друга страна в
отговора на исковата молба бащата изрично посочва, че работи в гр. София,
поради което моли да взима децата през седмица за времето от 10,00ч. в
събота до 18,00ч. в неделя. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде
определен следният режим на лични отношения между детето и ответника:
Бащата да има възможност да взима децата при себе си всяка и първа и
трета седмица на месеца за времето от 10,00ч. в събота с преспиване до
18.00ч. в неделя, както и всяка четна година през пролетната ваканция, всяка
нечетна година за Коледните празници от 10.00ч. на 24.12 до 18.00ч. на 26.12,
всяка четна година от 18,30ч. на 30.12 до 19.00ч. на последния почивен ден от
новогодишните празници, всяка четна година на Великденските празници от
12.00ч. на Велика Събота до 19.00ч. на последния официален почивен ден,
като във всички случаи децата се взимат от и се връщат в дома на майката.
В допълнение следва да се посочи, че двамата родители са длъжни да
осигурят изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на
лични отношения и евентуалното възпрепятстване на адекватното им
осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител и дава
възможност на противната страна, при проявена активност, да намери
способи за защита на интереса си.
По отношение на издръжката на децата:
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските
права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от
СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те
следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на
самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но
не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2
от СК.
Претенцията на майката в исковата молба е майката да заплаща на
децата месечна издръжка в размер на по 300 лв. за всяко дете, считано от
датата на предявяване на исковата молба.
Съгласно чл. 142 ал.1 от СК размерът на дължимата издръжка се
определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно
чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
5
от размера на минималната работна заплата, която към датата на депозиране
на исковата молба (2022г.) е 710 лв. или минималният размер на издръжката е
177,50лв...
Децата са малолетни (на 11г. и 9г.) и вече посещават училище, като
имат разходи за храна и облекло. Възможностите на лицето, което дължи
издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние,
възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност /в този
смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
обективирана в Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III
г. о. и Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., ВКС, III г. о./.
В процесния случай бащата е в работоспособна възраст получава заплата
около 1750лв. и полага грижи и за трето малолетно дете (родено 2021г.).
С оглед на нуждите на децата и материалните възможностите на
родителите съдът намира, че бащата следва да заплаща за всяко дете месечна
издръжка в близък до минимума размер от по 180 лв. за всяко дете или
общо 360 лв. за двете деца, считано от датата на предявяване на исковата
молба, като останалите средства се поемат от бащата, ведно със съответната
част грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на децата. Така
определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на децата
и възможностите на неговите родители.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжка.
По отношение на иска за заплащане на издръжка за минало време:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
претенцията за заплащане на издръжка за минало време се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) ответникът да е следвало да изплаща издръжка в размер на по 300 лв.
месечно за всяко дете за периода от 26.04.2021г. до 13.03.2022г. . Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. При провеждане на това
доказване в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал издръжка в
съответния размер през този период. Претенцията за заплащане на издръжка
за минало време не представлява отделен иск, тъй като обхвата на съдебното
произнасяне по чл. 127, ал.2 от СК се простира и върху претенцията по по чл.
149 от СК (Определение № 2879 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 120/2015 г. на
Софийски градски съд)
Съдът приема, че размерът на дължимата издръжка за процесния
период е 18- лв. месечно за всяко дете, тъй като през този период децата също
са посещавали училище и са имали сходни потребности. По тези
съображения съдът счита, че издръжката за минал период от 26.04.2021г. до
13.03.2022г. следва да се определи в размер на 180 лева на месец за всяко
дете (360лв. на месец общо за двете деца) или за процесния период от 10
месеца и 15 дни дължимата издръжка за минало време е в размер на 1890 лв.
за всяко дете (3780 лв. общо за двете деца).
По делото не се установи ответникът да е заплащал издръжка на децата
за този период- 26.04.2021г. до 13.03.2022г. . Свидетелските показания в тази
6
насока са твърде общи и неконкретни, за да бъдат съобразени. Следователно
от страна на ответницата не бе проведено пълно и главно доказване, че е
заплащала издръжка в съответния размер през този период. По отношение на
разходите за дрехи, тротинетки, колела и месечни такси за телефон следва да
бъде посочено, че заплащането на сметките за телефон и подаръците не
съставляват изпълнение на задължението за даване на издръжка. Това е така,
тъй като заплащането на посочените сметки не е действие по задоволяване на
базисните нужди на децата, които следва да се задоволяват с издръжката им.
Аналогично е положението и с даването на различни подаръци, тъй като се
касае за инцидентно поведение на задължения родител. Тези разходи нямат
характера на даване на издръжка, а на подаръци или на целеви суми за
конкретна цел. Даването на издръжка предполага периодични, ежемесечни
плащания, в размер достатъчен да обезпечи оптимални условия за
отглеждането им, каквито плащания бащата не е доказал да е правил
своевременно и по надлежния ред.
В горния смисъл са Решение № 3848 от 1.06.2012 г. на СГС по в. гр. д.
№ 18155/2011 г. (за разходите за сметки за телефон), Решение № 52 от
5.01.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 12638/2015 г., Решение № 8150 от 4.12.2017
г. на СГС по в. гр. д. № 707/2017 г., Решение № 5219 от 14.07.2015 г. на СГС
по в. гр. д. № 149/2015 г., Решение № 265434 от 16.08.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 5075/2020 г..
Следователно следва да се присъди сумата от 1890 лв. за всяко дете
(3780 лв. общо за двете деца) за дължима издръжка за минал период от
26.04.2021г. до 13.03.2022г. , като искът за разликата до 3300 лв. за всяко дете
следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
Предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени /в
този смисъл и определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на
ВКС, ГК, I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата
по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Ихтиман държавна такса в размер на 518,40 лв. върху определения размер на
издръжката, както и държавна такса от 151,20 лв. върху определения размер
на издръжка за минал период от време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на децата А. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т.,
ЕГН **********, на майката С. Р. М., ЕГН **********, и определяне на
7
местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Д., общ. Д., ул. „Г. К.“
№21, къща №3.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ на бащата Ю. А. Т., ЕГН **********, с децата А. Ю.ОВ Т.,
ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, както следва: Бащата да
има възможност да взима децата при себе си всяка и първа и трета седмица на
месеца за времето от 10,00ч. в събота с преспиване до 18.00ч. в неделя, както
и всяка четна година през пролетната ваканция, всяка нечетна година за
Коледните празници от 10.00ч. на 24.12 до 18.00ч. на 26.12, всяка четна
година от 18,30ч. на 30.12 до 19.00ч. на последния почивен ден от
новогодишните празници, всяка четна година на Великденските празници от
12.00ч. на Велика Събота до 19.00ч. на последния официален почивен ден,
като във всички случаи децата се взимат от и се връщат в дома на майката.
ОСЪЖДА бащата Ю. А. Т., ЕГН **********, да заплаща на децата А.
Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител С. Р. М., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на по 180 лв. за всяко дете (общо 360 лв. за двете деца) , считано от
датата на депозиране на исковата молба- 14.03.2022г. до промяна на
обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от по 300лв.
за всяко дете.
ОСЪЖДА бащата Ю. А. Т., ЕГН **********, да заплаща на децата А.
Ю.ОВ Т., ЕГН **********, и Н. Ю.ОВ Т., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител С. Р. М., ЕГН **********, издръжка за минало
време- от 26.04.2021г. до 13.03.2022г., в размер на по 1890 лв. за всяко дете
(3780 лв. общо за двете деца), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от по 3300лв. за всяко дете.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т.
6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК Ю. А. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
Ихтиман държавна такса в размер на 518,40 лв. върху определения размер на
издръжката, както и държавна такса от 151,20 лв. върху определения размер
на издръжка за минал период от време.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8