№ 31433
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110112643 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. М. Т. против „П.С.“ ЕАД. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е
постъпил писмен отговор.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
На страните следва да се допуснат по един свидетел при режим на довеждане с оглед
разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ищеца за задължаване на ответната страна да представи намиращи се у
нея документи е неоснователно, доколкото не се спори по фактите, предмет на установяване
с исканите документи.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът отлага
произнасянето си в първото по делото открито съдебно заседание, с оглед запознаване с
отговора на исковата молба от ищеца.
На ищеца следва да се укаже в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да представи заверен точен превод на български на приложените към исковата молба
документи, като в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следва да се изготви проект
за доклад на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл.185 ГПК, в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи заверен точен превод на български на приложените към
исковата молба документи, като му УКАЗВА, че в противен случай същите ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото, както и да конкретизира изложените в
исковата си молба твърдения, като посочи каква длъжност е заемал през процесния период
1
при ответника.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът Д. М. Т. твърди, че се е намирал в трудовоправно отношение с ответника по
силата на трудов договор № 1267/30.11.2018 г., което било прекратено със заповед №
38/03.11.2020 г. Твърди, че в чл. 5.3. от трудовия договор страните са уговорили, че
служителят може да получава допълнително заплащане към основното си трудово
възнаграждение, по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на
служебните му задължения. За 2019 г. работодателят определил годишна награда за
служителите с най-високи постижения – почивка в Мексико, като с имейл от 27.09.2019 г.
на служителите били съобщени и критериите за получаване на бонуса, а именно: същите
следвало да са част от отдел за продажби „Core A Sales”, на една от следните позиции –
акаунт мениджър, партньор акаунт мениджър, мениджър на клиентски акаунти, изпълнител
на акаунти, изпълнител на професионални акаунт услуги, мениджъри по продажби,
представители на клиентски акаунти; служителите да достигнат 100 % от годишната си
квота; да са в трудово правоотношение с работодателя към 01.06.2019 г., както и към
момента на осъществяване на пътуването – 29.02.2020 г. – 02.04.2020 г.; да са обвързали
поне 50 % от компенсационния си план FY19 за 2019 г. към компонент, базиран на квоти.
Излага, че отговорил на всички изисквания за получаване на бонуса и на 08.01.2020 г. му
било съобщено, че го получава. Поради развилата се в страната COVID-криза обаче
пътуването не се състояло. Сочи, че на останалите служители, които също са се класирали за
бонуса, била изплатена сума в размер на паричната равностойност на пътуването до
Мексико, но такава не била заплатена на ищеца, поради което на 02.11.2021 г. с покана за
доброволно изпълнение ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума в срок до
09.11.2021 г. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 24 000 лв., представляваща паричната равностойност на годишния
бонус, определен от работодателя за 2019 г. – пътуване до Мексико, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане; 806,67
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 08.03.2022 г.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът „П.С.“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че в периода от
30.11.2018 г. до 03.11.2020 г. между страните е било налице трудово правоотношение. Не се
оспорва още и обстоятелството, че работодателят е определил посоченият бонус за 2019 г.,
както и че служителите са узнали за него. Оспорва ищецът да е отговарял на изискванията за
получаване на същия. Излага, че бонусът представлявал допълнително възнаграждение с
цел задържане на най-ефективните служители и не бил бонус за извършени през годините
продажби, доколкото ищецът получавал такъв ежемесечно. Сочи, че не всички служители,
постигнали изпълнението на годишните си цели за продажби, имали право на наградата, а
само „най-добрите от най-добрите“, като работодателят си е запазил правото на преценка
кого да отличи с наградата. Твърди, че релевантният момент дали е налице трудово
правоотношение между страните е моментът на реалното пътуване, съответно момента на
плащането – април 2021 г., като доколкото трудовото правоотношение на ищеца било
прекратена на 03.11.2020 г., същият не отговарял на изискванията за получаване на бонуса.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за уважаване на главния
иск до размера от 20 184 лв. и на евентуалния до размера от 678,50 лв. Претендира
разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13,
ал. 1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал.1 НСОРЗ в тежест
2
на ищеца е да докаже, че по съществуващо между страните трудово правоотношение
действително е било уговорено допълнително трудово възнаграждение - годишен бонус, че
са настъпили предпоставките за неговото получаване, както и неговия размер.
В тежест на ответника е да докаже изплащане на бонуса.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед становището на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че страните са били обвързани по силата на трудово
правоотношение в периода от 30.11.2018 г. до 03.11.2020 г.; че за 2019 г. работодателят е
определил годишен бонус– почивка в Мексико, както и критериите за получаването му, като
това е било сведено до знанието на служителите.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане на всяка от страните.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответната страна да представи
намиращи се у нея документи.
НАСРОЧВА о.с.з за 07.02.2023 г. – 13:30 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3