Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

28.09.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

215

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Ш.Ш.А. от ***, с ЕГН **********, против Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.02.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Намира изводите на административния орган в обжалваното решение, за необосновани и незаконосъобразни. Намира, че в конкретния случай не били налице фактическите и правните основания за заличаване на данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Ш. Ш. А., поради което и като е отхвърлил жалбите против задължителните предписания в тази насока, директорът на ТП на НОИ - Кърджали бил постановил неправилно решение.

Сочи разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 10, ал. 1 от КСО, чл. 4, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, в която връзка твърди, че се е регистрирала надлежно като земеделски стопанин и е внасяла редовно осигурителните си вноски.

На следващо място излага съображения, че съгласно  чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В настоящия случай Ш.Ш.А. била декларирала започване на своята трудова дейност - прекъсване от 02.02.2010 г. и възобновяване от 16.01.2012 г.

Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност - отглеждане на птици, то били приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството /ЗЖ/.

В тази връзка сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЖ регламентирала, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни е цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5 - животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. По аргумент от § 1, aл. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не можело да има качеството осигурено лице.

Счита, че административният орган неправилно е квалифицирал дейността на Ш.А. като дейност за лична консумация.

Релевира довод, че жалбоподателката имала качеството на осигурено лице по смисъл на КСО, тъй като реално осъществявала дейност като земеделски производител, респ. произвеждала продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

 Моли съда да отмени Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.02.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез адв. Т.Б., поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания пълномощникът адв. Б. сочи, че от доказателствата по делото се установило, че реално Ш.Ш.А. е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, отглеждайки птици – кокошки за процесния период, с цел предлагане на пазара, а не за лични нужди, както е приел директорът на ТП на НОИ – Кърджали. Счита, че освен това - доказаното реално упражняване на трудова дейност, при постановяване на оспореното решение било допуснато и неправилно приложение на закона. В решението било налице позоваване на нормата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания за животновъдните обекти, която определя максималния брой птици, които физическите лица могат да отглеждат за лични нужди, която норма обаче била въведена, едва с ДВ, бр. 5/2020 г. С други думи посочената разпоредба не е съществувала и няма как да е действала за периода от 2012 г. до обнародването й в ДВ, за който период административният орган неправилно е приложил същата. Същото положение е и с цитираната, в оспореното решение, разпоредба на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството, която разпоредба има няколко редакции – от 2012, от 2017 и от 2019 г., като в редакцията й от 2019 г. изобщо няма изискване за регистриране на животновъден обект по съответния ред, когато става въпрос за обект, който е създаден, с цел продажба, а не за лични нужди. Предвид всичко това, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ш.Ш.А. се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. на 23.04.207 г. Дейността й е прекъсната за периода 2009 г. – 2011 г. На 16.01.2012 г. е налице нова регистрация с последващи пререгистрации до 2023 г., без прекъсване/Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-180-1/17.03.2023 г. – л. 34/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 32/, Ш.А. се е регистрирала като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 16.01.2012 г., като няма данни заявената дейност да е била прекъсвана или прекратявана до 15.03.2023 г.

От представените и прието по делото 12 бр. справки за дейността на Ш.Ш.А., издадени от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 25 – л. 31/, се установява, че при първоначалната си регистрация като земеделски стопанин на 16.01.2012 г., жалбоподателката е заявила отглеждането на 12 бр. птици, от които 10 бр. кокошки носачки и 2бр. други птици. Същото количество и категория животни за заявени при пререгистрацията през 2013 г. и 2015 г., като за 2014 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. заявените птици за 14 бр., а през 2016 г. 16 бр. На 13.02.2020 г. при пререгистрацията си Ш.А. е заявила намерение да засее и обработва градински домати на площ от 0.0010 ха и градински краставици на площ 0.0010 ха. Същите площи и култури за заявени като намерение за обработване и на 29.01.2021 г., 01.02.2022 г. и 16.02.2023 г.

Предвид подадено от управител на „Осигурителна каса“ до директора на ТП на НОИ – Кърджали Заявление № 4004-08-68/15.03.2023 г./л. 36/, с което е поискано да бъде заверена осигурителна книжка на Ш.Ш.А.,с ЕГН **********, е била извършена проверка в информационната система на НОИ за постъпили осигурителни вноски и подадени данни с декларация обр. № 1, деклариран вид осигуряване и спазване на осигурителното законодателство. В тази връзка е издадено писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г./л. 22 – л. 23/, адресирано до Ш.А. ***, с което е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2015 г., като жалбоподателката и ОК са уведомени, че ще бъдат съставен задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация обр. № 1„Данни за осигурено лице за периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г. и заличаване на подадената декларация ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали. В писмото изрично е отразено, че подлежи на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО.

 В горепосоченото писмо е прието, че периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Ш.Ш.А.,с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 23.04.2007 г., декларирала е прекъсване на дейността, считано от 02.02.2010 г. и възобновяване от 16.01.2021 г. и към момента на извършване на проверката нямало данни дейността да е прекратена. Изложени са доводи, че лицето няма право да предлага на пазара, произведените в животновъдния обект суровини и храни, тъй като отглежданите от него птици са с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Отразено е, че декларираните от жалбоподателката площи – общо 200 кв.м., на които ще отглежда зеленчуци, са характерни за „семейна градина“, т.е. продукцията от такава площ е за лични нужди, а не с цел продажба.  Предвид това е прието, че Ш.А. не е отговаряла на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същата е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.   

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Ш.Ш.А., както следва: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г./л. 20/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, считано от 16.01.2012 г.; Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г./л. 21/ за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на констатациите в Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г., издадено във връзка с проверка по подадено Заявление с вх. № 4004-08-68/15.03.2023 г.

Ш.Ш.А. е обжалвала така постановените задължителни предписания в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбите са отхвърлени като неоснователни. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Ш.А. не е осъществявала дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че декларираните от нея птици представлявали „лично стопанство“ и се ползвали за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция. Въз основа на това е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с придобиване на осигурителен стаж за получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО.

Въведени са и доводи, че заявеното от намерение да засее зеленчуци - краставици и домата на площ от 0.00200 ха, дори и да са се осъществили, също били за задоволяване на лични нужди, тъй като такива се засявали във всяка една семейна градина. В тази връзка е прието, че продажба на продукция от такова незначително по площ стопанство, от която да се формирала печалба, стимулираща ежегодно дейността на земеделския стопанин, било нереалистично и необосновано.

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 15.05.2023 г., видно от известие за доставяне /л.10/.

По делото е разпитана в качеството си на свидетел Ш. Х. О.. На зададените и въпроси свидетелката сочи, че от 10-12 години Ш. отглеждала кокошки. Твърди, че продавала яйцата в града и на хора от селото. Не знаела дали издава документ за извършените продажби. Жалбоподателката отглеждала и зеленчуци, които не продавала.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, считано от 16.01.2012 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1.

Съгласно чл. 107, ал.1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т.1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал. 1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните задължителни предписания, издадени от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по констатациите в Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г., издадено във връзка с проверка по подадено Заявление с вх. № 4004-08-68/15.03.2023 г. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Инструкцията, респ. по искане на Осигурителна каса – Кърджали за удостоверяването на осигурителния стаж на Ш.А. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин. В конкретния случай, за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, за което свидетелстват приложените към административната преписка справки от съответните регистри на НОИ – за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран вид осигуряване, за регистриран земеделски стопанин, за подадени с Декларация обр. № 1 и орб. № 5 данни. Действително при проверката, с оглед изясняване на факти и обстоятелства, са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин, като според настоящия състав, това обстоятелство само по себе си не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си нищожност на издадените въз основа на тази проверка задължителни предписания, в какъвто смисъл са наведените в жалбата и съдебно заседание доводи. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

По аналогични съображения настоящият съдебен състав счита, че липсата на съставен констативен протокол по смисъла на чл. 32 от Инструкцията, не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както вече бе посочено по-горе, процесните задължителни предписания за издадени по констатациите, материализирани в Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г./л. 22 – л. 23/, адресирано до Ш.А. ***, с което е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2015 г., като жалбоподателката и ОК са уведомени, че ще бъдат съставен задължителни предписания за заличаване на подадените данни с декларация обр. № 1„Данни за осигурено лице за периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г. и заличаване на подадената декларация ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали. В писмото изрично е отразено, че подлежи на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО. С други думи, посоченото писмо представлява ИАА, съдържащ отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на Ш.А., подлежащ на обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО. В конкретния случай не се твърди и не сочат доказателства, този отказ да е бил надлежно обжалван от Ш.Ш..

На следващо място, проверката е била възложена с резолюция на ръководител „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, респ. проверката не е била възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г., а по реда на ал. 5. Това обстоятелство се установява и от поставената върху релевантното Заявление с № 4004-08-68/15.03.2023 г. /в горния десен ъгъл – л. 36/ резолюция, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали /Б. Б./, който следва да извърши проверката. Дори проверката да беше възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкцията и за същата да бе издаден констативен протокол, то при същата биха се констатирали същите обстоятелства като тези обективирани в горепосоченото Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г./, поради което процесните задължителни предписания не се явяват издадени при съществено нарушение на разпоредбите на Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На следващо място, по силата на чл. 37, ал. 1 от Инструкцията № 1 от 03.04.2015 г. при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, се съдържа законово въведено правило, забраняващо контролните органи на НОИ да издават повече от едно задължително предписания вследствие на констатирани нарушения в хода на извършена от тях проверка. В конкретния случай с оглед констатациите, обективирани в Писмо с № 4004-08-68#1/22.03.2023 г., на Ш.Ш.А. издадени две задължителни предписания, а именно: Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, считано от 16.01.2012 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, като видно от същите, на техния адресат е вменено задължение за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за два различни периода. Доколкото процесната проверката е обхващала значителен период, според съда няма пречка задължителните предписания да бъдат издадени за отделни периоди на проверката, какъвто е и настоящият случай.

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че Ш.Ш.А. не е притежавала качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 16.01.2012 г.  – 28.02.2023 г., предвид на това, че същата не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

Съдът намира, че в настоящето производство Ш.Ш.А. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки животинска и растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 436/15.06.2023 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, не ангажира неоспорими доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че Ш.А. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Показанията на разпитаната по делото в качеството си на свидетел Ш. О., сами по себе си, не биха могли да установят упражняването на трудова дейност от страна на жалбоподателката. В този смисъл, свидетелката сочи твърде общо и неконкретизирано, че Ш. отглеждала кокошки и продавала яйца в града и на хора от селото. Твърди, че жалбоподателката отглеждала и зеленчуци, но не ги продавала. На зададените и конкретни въпроси отговаря уклончиво, с изрази от рода: „от много отдавна; не си спомням; не знам“. Предвид това съдът счита, че показанията на свидетелката не установяват наличието на упражняване на релевантната за делото дейност от страна на Ш.Ш.А.  за процесния период.

На следващо място, приетите по делото справки от МЗХГ не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане на земеделска продукция, нито пък конкретни доказателства за намерение и осъществена продажба на земеделска продукция – растителна и от животински произход.  

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Ш.Ш.А. е регистрирана, без прекъсване, като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 16.01.2012 г., както и че в това си качество същата се е регистрирал като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 16.01.2012 г. до 28.02.2023 г., респ. отговаряла ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

        Както вече бе посочено по-горе, на 16.01.2012 г. жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявила отглеждането на 12 бр. птици – 10 бр. кокошки и 2бр. други птици. Така заявените птици, с незначителна разлика от 14 до 16 броя, за заявени и при пререгистрацията й през следващите 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., като през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Ш.А. е заявила намерение да засади зеленчуци – краставици и домати на обща площ 0.0020 ха.

В тази връзка, съгласно чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството (в редакцията, действаща към момента на посочените дати на регистрация и пререгистрация), животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни (ал. 4), а животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ал. 5). Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията за процесните периоди), собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.

С оглед така посочената нормативна уредба и предвид дефиницията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за да се приеме, че жалбоподателката отговаря на условието, визирано в цитираната разпоредба, а именно да е регистрирана по установения ред, по отношение на него освен регистрация в регистъра по чл. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. следва да е налице и регистрация в ОДБХ на животновъден обект тип ферма по смисъла на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството. В този смисъл, по делото не са ангажирани и представените доказателства от страна на жалбоподателката, които да установят, че такъв обект е регистриран по описания ред, като освен това липсват и твърдения въобще да е било подавано заявление за регистрация на обект от посочения тип. Изложеното обосновава извода, че за коментирания по-горе период за Ш.А. не е бил изпълнен целия състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, предназначени за предлагане на пазара. По аргумент от последното следва и извода, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което същата не следва да се счита за осигурено лице по смисъла § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, до какъвто извод правилно е достигнал и административния орган, издал оспореното решение. В този смисъл е и действащата съдебна практика – напр.: Решение № 3152 от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2022 г., VI о. ; Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о.; Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г., VI о.  

За пълнота на горното следва да се отбележи, че броят на заявените за отглеждане от Ш.А. кокошки-носачки (12 - 14 бр.) аргументира обичайна за едно домакинство животинска продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочения брой на отглежданите домашни птици е характерно за всяка стопанство на средностатистическо семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката – ***. В тази връзка следва да се отбележи и това, че липсват каквито и да са твърдения и данни по делото, че жалбоподателката е осъществявала продажби на животинска продукция през процесния период, добивана от регистрираните птици. Показанията на св. Ш. О. са крайно общи и неподкрепени с други доказателства, поради което съдът преценя същите като изолирани и като такива, от които не може да се установи наличието на упражнявана от жалбоподателката дейност като земеделски стопанин, произвеждащ животинска продукция, с цел продажба.

На следващо място, настоящият състав споделя и изводите на административния орган, отнасящи се до заявеното от жалбоподателката намерение за отглеждане на зеленчуци – градински краставици и домати, декларирано пред ОД „Земеделие“ – Кърджали през 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В тази смисъл, с оглед заявените площи при извършените пререгистрации като земеделски стопанин за посочените години, съдът намира, че така посочените данни не обосновават извод за производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Така заявените площи аргументират обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочените площи и култури са характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателката.

В заключение, настоящият състав намира, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена животинска и/или растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

За прецизност следва да се отбележи, че в оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали се е позовал и на разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от  от Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания за животновъдните обекти. Посочената норма, регламентираща максималния брой птици, които физическите лица могат да отглеждат за лични нужди, е обнародвана с ДВ, бр. 5 от 2020 г., поради което е неприложима по отношение на стопанството на А. за периода от 16.01.2016 г. до 20.01.2020 г. Независимо от това обаче, обжалваният акт, по гореизложените съображения, се явява обоснован и законосъобразен. 

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на ш.Ш.А. не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в това й качество данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно и правилно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателката е вменено задължение, подадените за нея данни в качеството й на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени. 

Предвид горното съдът счита, че процесното на Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Ш.Ш.А. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, считано от 16.01.2012 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, е законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                          

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ш.Ш.А. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-128/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Ш.Ш.А. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326704/22.03.2023 г. за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 16.01.2012 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, считано от 16.01.2012 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01326714/22.03.2023 г., за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2023 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1.

ОСЪЖДА Ш.Ш.А. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

                                                                             Председател: