РЕШЕНИЕ№ 260900

гр. Пловдив, 19.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4002 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Бактрейд” ООД, ЕИК115005050, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, против „Фоод машинс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Чайка“ № 2, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3 485, 99 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 136, 53 лв. за периода от 22.10.2019 г. до 10.03.2020 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до изплащане на задължението; сумата от 2 688, 62 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 79, 17 лв. за периода от 26.11.2019 г. до 10.03.2020 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до изплащане на задължението и за сумата от 4 962, 10 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 78, 57 лв. за периода от 14.01.2020 г. до 10.03.2020 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г. до изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните са налице търговски правоотношения, свързани с продажба на стоки, като до м. септември 2019 г.  ответникът коректно изпълнявал задълженията си. След месец септември на ответника били продадени стоки за сумата от 3 485, 99 лв. по фактура № ****г., предадени на 22.10.2019г., за  сумата от 2 688, 62 лв., по фактура № ****г., предадени на 26.11.2019 г. и за сумата от 4 962, 10 лв. по фактура № ****г., предадена на 14.01.2020 г. Сочи, че фактурите са надлежно осчетоводени от страна на ответника, като последните са включени в дневника за продажбите на ответното дружество. Счита, че фактурата представлява доказателство за възникнало облигационно правоотношение между страните, в който смисъл е константната съдебна практика, доколкото обективира всички съществени елементи на договора за покупко-продажба. Поддържа, че дори фактурата да не носи подпис на представител на ответника в полето „получат“ последната доказва възникналото парично притезание в полза на продавача, след като е надлежно осчетоводена. В случая било налице признание на вземането, чрез изрично изявление на ответника, обективирано в писмо за потвърждаване на салдото по разчетите между двете дружества към 31.12.2019 г. с изх. № 66/11.02.2020 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове. 

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фоод машинс“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на стоки, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е предал на купувача стоките, предмет на сключените договори.

Тези обстоятелства, които подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, съдът намира за установени в производството.

В производството по делото са представени двустранно подписани фактури, носещи подпис на представител на купувача, както следва - фактура № ****г., фактура № ****г. и фактура № ****г. По своята правна природа фактурите представлява частни свидетелстващи документи, като последните и в качеството им на вторични счетоводни документи, не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. По делото обаче са представени подписани от двете страни приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаване на стоките, описани в процесните фактури от страна на купувача. Последните удостоверяват с присъщата за подписаните частни документи формална доказателствена сила, че удостоверените в тези документи изявления, изхождат от страните, посочени като техни издатели. По така изложените съображения и доколкото издадените фактури, ведно с приемо-предавателните протоколи, съдържат всички съществени елементи на договора за покупко-продажба, а именно постигнатите от страните уговорки досежно стоката, предмет на сделката и нейната цена, установяват, че между страните в настоящото съдебно производство са възникнали действителни облигаторни правоотношения по обективираните в тях договори за покупко-продажба на стоки.

Константна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 42/2010 г. по т.д. № 539/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 92/ 2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 47/2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС), че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка. Приема се, че фактурата може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. Нещо повече – в практиката на касационната инстанция е застъпено и становището, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

Следователно в производството по делото бе безспорно установено, че между страните са възникнали действителни облигаторни правоотношения по договори за покупко-продажба на стоки, както и че тези стоки са били предадени на купувача, поради което е възникнало насрещното задължение на купувача да заплати уговорената продажна цена за получената доставка.

В производството по делото се установи, че ответната страна, в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница по трите фактури в общ размер от 11 136, 70 лв. с преводно нареждане от 02.06.2020 г. Това обстоятелство съдът приема за установено, тъй като в тази насока е изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено в съдебното заседание на 26.02.2021 г., който представя доказателства за осъщественото от страна на длъжника плащане на главницата. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца за главница е погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. Доколкото главницата е заплатена в хода на процеса, следва върху всяка една от претендираните главници да се присъди законна лихва за забава за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до заплащане на вземането – 02.06.2020 г., което обезщетение не подлежи на определяне по размер от съда в настоящото производство, а в съответното изпълнителното производство.

Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на продажната цена по процесните договори за покупко-продажба, обективирани в издадените от продавача фактури, последния дължи обезщетение за претърпените от страна на кредитора вреди, изразяващи си в претърпяната загуба от неточното изпълнение на поетото парично задължение. По така изложените съображения ответникът дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава върху главницата по всеки един договор, считано от настъпване на падежа на задължението до посочената от ищеца крайна дата на начисляване на обезщетението – 10.03.2020 г., или както следва: сумата от 136, 53 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 22.10.2019 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 3 485, 99 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г.; сумата от 79, 17 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 2 688, 62 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г. и сумата от 78, 57 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.01.2020 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 4 962, 10 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г. Съдът определи размера на обезщетението за забава на основание чл. 162, ал. 1 ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, поради което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. В случая съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В производството ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса от 457, 24 лв. и 2 350 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2020 г., в който е обективирано изявлението на довереника, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Поради което следва да се присъди сумата от общо 2 807, 24 лв.

В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 3844/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на сумата от общо 2 022 лв., от които 45 лв. за държавна такса и 1 977 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Не следва обаче да се присъждат претендираните в изпълнителното производство разноски по ****на ****, в общ размер от 760, 50 лв., от които сумата от 645 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 115, 50 лв. – такси и разноски по ****. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о. Нещо повече – в случая в производството по делото не са представени доказателства, че такива разноски са сторени.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Бактрейд” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, против „Фоод машинс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Чайка“ № 2, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 3 485, 99 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г.; сумата от 2 688, 62 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г. и за сумата от 4 962, 10 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Фоод машинс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Чайка“ № 2, да заплати на „Бактрейд” ООД, ЕИК115005050, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, сумата от 136, 53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 22.10.2019 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 3 485, 99 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г.; сумата от 79, 17 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2019 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 2 688, 62 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г. и сумата от 78, 57 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.01.2020 г. до 10.03.2020 г. върху главницата от 4 962, 10 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г.

ОСЪЖДА „Фоод машинс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Чайка“ № 2, да заплати на „Бактрейд” ООД, ЕИК115005050, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 3, законна лихва върху главницата от 3 485, 99 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.03.2020 г., до датата на плащането - 02.06.2020 г.; законна лихва върху главницата от 2 688, 62 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.03.2020 г., до датата на плащането - 02.06.2020 г. и законна лихва върху главницата от 4 962, 10 лв. - възнаграждение по договор за покупко-продажба на стоки, обективирана във фактура № ****г., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.03.2020 г., до датата на плащането - 02.06.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фоод машинс“ ЕООД да заплати на „Бактрейд” ООД сумата от 2 807, 24 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 4002/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав и сумата от 2 022 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3844/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала! ПК