Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.П., 29.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Е.Р., като разгледа докладваното от съдията Кунчева
т.д. № 155 по описа за
2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ, с адрес: ************,
представлявано от командира на СВ генерал-майор М.П., подадена чрез
пълномощника юрк. Н.А., против „ЕВРО ЕНЕРДЖИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П.,
ЕИК *********, представлявано от управителя П.В.И.. В исковата молба са
наведени следните фактически твърдения:
Между ищеца и ответното дружество има сключен договор с рег.№
ЗСВ-1744/28.02.2017 г. за отдаване по наем на части от недвижим имот – публична
държавна собственост, с обща площ от 14 кв.м., намиращ се във войсковия район
на военно формирование 22160 – П., за
поставяне на автомати за напитки и пакетирани храни. Първоначално договореният месечен
наем е актуализиран със сключените анекси към договора. Съгласно чл. 4, ал. 1
от договора за наем ответникът е бил длъжен да заплаща наемната цена ежемесечно
до 25-число на месеца по банков път по изрично посочената в договора банкова
сметка, ***аемна вноска след сключване на договора. Първата наемна вноска
ответникът е превел по сметка на друго военно формирование, с което не е спазил
точно задължението си за плащане. Не е спазил и 10-дневният срок по чл. 4, ал.
2 от договора, като е превел първия наем с 40-дневно закъснение, за което дължи
законна лихва в размер на 33.60 лв. За времето на договора от 01.04.2017 г. до
28.02.2020 г. включително ответникът, като наемател по договора за наем между
страните, не е заплатил задълженията си наем, които са в общ размер на 103
642,70 лв. за целия период. Върху дължимия наем ответникът дължи законна лихва
от дължимостта на всяка наемна вноска /25-число на пердходния месец/, която
изчислена към 01.12.2020 г. е в размер на 23 710,44 лв. Съгласно чл. 14 от
договора ответникът дължи и неустойка за забава върху дължимите плащания за
наем в размер на 15%, която възлиза на сумата от 15 546,41 лв. С изтичането на
срока по договора, на наемателя е изпратено уведомление за прекратяването на
договора. Той обаче не е освободил наетите площи и е продължил да ги ползва до
01.04.2020 г., съгласно неговото заявление с вх.№ 2-1355/21.04.2020 г. До
наемателя са изпращани неколкократно писма от командира на Сухопътни войски с
покана за освобождаване на имота чрез демонтиране и изнасяне на автоматите от
войсковия район и за заплащане на дължимите по договора суми, което той не е
сторил. Намерението му да продължава да ползва имота след прекратяването на
договора е видно от изпратеното от него писмо с вх.№ 2СВ-4271/30.03.2020 г.
Съгласно чл. 13 от договора, в случай че наемателят продължи да ползва наетите
площи след изтичане на срока по договора, той дължи обезщетение в размер на три
месечни наема. Във връзка с обявеното извънредно положение обезщетението следва
да се изчисли от 28.02.2020 г. до 13.03.2020 г. и възлиза на сумата от 3818,88
лв., и от 14.05.2020 г./след отмяната на извънредното положение/ до 14.11.2020
г. – в размер на сумата от 54 639,36 лв. Наемателят дължи и консумативи за електроенергия,
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за наем, в размер на 350 лв. месечно, като
той е заплатил такива за 35 вместо 36 месеца и то със закъснение, при което
дължи консумативи за 1 месец.
В подкрепа на своите твърдения
ищецът е представил следните писмени доказателства: договор за
наем на недвижим имот № ЗСВ-1744/28.02.2017 г.; протокол от 07.03.2017 г. с
рег.№ ЗН-515/08.03.2017г.; извлечение по разплащателна сметка №9/28.04.2017г.,
издадено от „УниКредит Булбанк“; анекси № 2, №3 и №4 към договора за наем на
недвижими имоти № ЗСВ-1744/28.02.2017 г.; уведомление за прекратяване на
договора за наем на недвижим имот с изх.рег.№ ЗСВ-1775/26.02.2020 г.; писмо до
управителя на „Евро Енерджи Проджектс“ ЕООД с изх.рег.№ 3-855/10.04.2020 г.; писмо
до управителя на „Евро Енерджи Проджектс“ ЕООД с изх.рег.№ ЗСВ-5969/21.08.2020
г.; писмо от управителя на „Евро Енерджи Проджектс“ ЕООД с вх.рег.№
2СВ-4271/30.03.2020 г.; извлечения от разплащателна сметка в „УниКредит
Булбанк“ – 22 бр.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати
задълженията си, произтичащи от договор рег.№ 3СВ-1744/28.02.2017 г., както
следва: неплатен наем от м.април 2017 г. до м.февруари 2020 г. включително в
размер на 103 642,70 лв.; законна лихва
върху дължимите наемни вноски, считано от дата, от която са дължими /25-то
число на предходния месец/ до 01.12.2020 г., в размер на 23 744,04 лв.;
неустойка за забавено плащане в размер на 15% от дължимите суми за наем в
размер на сумата от 15 546,41 лв.; обезщетение
за ползване на наетите площи след изтичане срока на договора в периода
28.02.2020 г. до 13.03.2020 г. в размер на 3818,88 лв.; обезщетение за
ползване на наетите площи след изтичане срока на договора в периода 14.05.2020
г. до 14.11.2020 г. в размер на 54 639,36 лв.; дължими консумативи за един
месец в размер на 350 лв., ведно със
законната лихва върху дължимите суми от 01.12.2020 г. до дата на плащането им.
Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 5565 лв.
Ответникът
оспорва основателността на заявените искови претенции. Оспорва фактическите
твърдения в исковата молба. Навежда твърдения, че от 01.04.2020 г. не е имал
право да влиза и оперира във военно войсковия район на ищеца, както и че
машините са демонтирани и обезопасени, като не използват електроенергия и не
носят приходи на дружеството, нито загуби на Сухопътни войски. Твърди още, че
през цялата 2017 г. настоящият управител на ответното дружество е бил служител
в същото и не е договорно обвързан по посочения в исковата молба договор със
Сухопътни войски.
От своя страна ответникът е
представил следните писмени доказателства: писмо на Сухопътни войски с
изх.рег.№ 3-599/04.03.2020 г.; писмо на Сухопътни войски с изх.рег.№
3-832/09.04.2020 г.; 2 бр. писма до командира на Сухопътни войски от 13.04.2020
г., вносна бележка от 08.03.2017 г. за
сумата от 4814,40 лв.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от процесуалния представител на ищеца юрк. П.Ф..
За ответното дружество не се явява
представител в проведените по делото съдебни заседания.
Съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1
от ТЗ; чл. 236, ал. 2 от ЗЗД; чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
От приложените по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че между ищеца и ответното
дружество е бил сключен договор за наем от 28.02.2017 г. на недвижим имот –
публична държавна собственост, за срок от три години. По силата на този договор
ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване общо 14
кв.м. на територията на военно формирование 22160 – П. за поставяне на автомати
за напитки и пакетирани храни. Съгласно клаузите на договора ответникът, като
наемател, се е задължил да заплаща ежемесечно договорената наемна цена по
банков път до 25-то число на месеца, предхождащ отчетния период, както и
консумативи за електроенергия в размер на 350 лв. месечно.
Първоначално договорената наемна
цена е била актуализирана за различни периоди, в рамките на срока по договора
за наем, видно от приложеното по делото анекси към договора.
Не е спорно по делото, че ответникът
е монтирал и въвел в експлоатация
автомати за продажба на кафе и топли напитки и за пакетирани храни и безалкохолни напитки на
предоставените му за временно и възмездно ползване площи от ищеца.
Установява се от заключението на
вещото лице, че на 08.03.2017 г. ответникът е превел в полза на военно
формирование 22450 сума в размер на 4800 лв. с основание за внасяне депозит по
договор за наем. На 24.04.2017 г. в полза на същото военно формирование е
внесена от ответното дружество сума в размер на 2880 лв. като първа наемна
вноска по процесния договор за наем № ЗСВ-1744/28.02.2017 г. Съгласно
заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответното дружество за
неплатени месечни наемни вноски за целия тригодишен период по договора за наем
между страните е 103 633,92 лв.
По делото не са събрани
доказателства, установяващи заплащане на тези задължения от страна на
ответника, който е наемател по процесното наемно правоотношение.
Видно е от приложените по делото
писмени доказателства, представени от ответника, че дружеството е получило
изпратеното от ищеца уведомление за прекратяване на договора за наем поради
изтичането на уговорения срок по договора, както и покана да бъдат демонтирани
и извозени извън войсковия район поставените от ответника автомати за топли
напитки, безалкохолни напитки и пакетирани храни. В отговор на последното
уведомление управителят на ответното дружество е изпратил на 13.04.2020 г. писмо
до командира на Сухопътни войски, в което е навел твърдения че машините са
демонтирани, но не са извозени и моли същите да бъдат пуснати в експлоатация до
изтичане на извънредното положение. Междувременно обаче, управителят на „Евро
Енерджи Проджектс“ ЕООД гр. П. – П.И.е
изпратил на командира на Сухопътни войски друго писмо, от 26.03.2020 г., което
е представено с исковата молба и от същото е видно, че към този момент
автоматите са били в експлоатация и
наемателят моли да му бъде разрешено да продължи да извършва дейност с тях до
приключването на нов търг за избиране на фирма, която да извършва тези услуги.
Съгласно заключението на вещото
лице ответникът е направил в полза на ищеца общо 36 бр. вноски за консумативи
по договора за наем между страните, всяка от които в размер на 350 лв.
С оглед на тези фактически констатации,
основани на доказателствения материал по делото, съдът приема, че предявеният
осъдителен иск с цена 103 642,70 лв., представляваща неплатени задължения
за наемни вноски по процесния договор за наем между страните, се явява
основателен и следва да бъде уважен до размера на общо дължимата сума за
неплатен наем от 103 633,92 лв., посочена в заключението на вещото лице,
като за разликата до пълния размер на заявената претенция, искът подлежи на
отхвърляне.
Неплащането в срок на наемните вноски
представлява неизпълнение на парично задължение, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
и обусловя присъждането на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
каквото обезщетение в случая е претендирано.
Ищецът е претендирал обаче и уговорената
в чл. 14 от договора неустойка, дължима при забава на договорените плащания.
Във връзка с тези претенции следва да бъде
посочено, че не е допустимо да се кумулира неустойка за забавено плащане с
обезщетение за забава за един и същ период, тъй като в този случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване, чрез двукратно обезщетяване за едни и
същи вреди.
В случаите като настоящия, когато
кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, принципът за определяне на
размера на обезщетението за вредите от забавеното изпълнение на паричен дълг от
договор е следният: 1/ при валидно уговорена неустойка се дължи обезщетение в
размер на уговореното; 2/ ако това обезщетение е в по-малък размер от този на
законната лихва, то за разликата до този размер се дължи обезщетение в размер
на законната лихва /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/; 3/ за вредите, надхвърлящи и
законната лихва, се дължи обезщетение съобразно общите правила, т.е. след
тяхното доказване.
В контекста на тези съображения,
съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за забавено
изпълнение на дължимите наемни вноски по процесния договор е основателна и
следва да бъде уважена до размера, определен от вещото лице – 15 545,09
лв. При това положение и доколкото определеното от вещото лице обезщетение в
размер на законната лихва е в по-висок размер от размера на дължимата по чл. 14
от договора неустойка – 22 481,78 лв., то предявеният иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 6936,69 лв.,
представляваща разликата над дължимото обезщетение за неустойка до определения
от вещото лице размер на дължимото обезщетение за законна лихва.
По исковата претенция за заплащане
на обезщетение за ползване на наетите площи следни изтичане срока на договора в
размер на утроения месечен наем, съгласно уговореното в чл. 13 от договора,
съдът приема следното:
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора
за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. В случай че
страните сами са определили начало и край на наемния период, се касае за
договор за наем с опреден срок. В този случай с изтичането на така определения
по обща воля на страните срок, договорът за наем се прекратява. На основание
чл. 233, ал. 1 от ЗЗД след прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта, което задължение
произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД да предаде вещта на
наемателя при сключване на договора. В съдебната практика и в правната доктрина
еднозначно се приема, че изпълнението на задължението за връщане на вещта е
двустранен акт и изисква участие както на наемателя, така и на наемодателя –
необходимо е наемателят не само да
опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я предаде на наемодателя. В
процесния случай от доказателствата по делото се установява по безспорен начин,
че след изтичане срока на договора за наем между страните наемателят е
продължил да заема предоставените му за ползване части от имота публична
държавна собственост, въпреки изричното противопоставяне от страна на
наемодателя.
Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки
противопоставянето на наемодателя, както е в разглеждания случай, той дължи
обезщетение. Няма пречка, с оглед на установената с чл. 9 от ЗЗД договорна автономия, страните
отнапред да уговорят размера на това обезщетение под формата на неустойка, като
това е направено в чл. 13 от процесния договор. При тълкуване на цитираната
клауза от договора за наем между страните при условията на чл. 20 от ЗЗД се
налага извод, че уговорената санкция в размер на трикратния наем е за периода,
през който наетият имот е бил зает от наемателя след прекратяването на договора,
и по правната си същност представлява неустойка, която не се дължи еднократно,
а ежемесечно през периода на ползване на имота без основание. Тази клауза
освобождава наемодателят от задължението да установи размера на обезщетението,
което му се дължи за периода на лишаването му от ползване на имота, тъй като е
уговорена отнапред под формата на неустойка.
В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 92 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен до размера на претендираната сума от 3818,88 лв. за периода
28.02.2020 г. до 13.03.2020 г., който размер е по-нисък от посочения в
заключението на вещото лице / 4112,64 лв. /, както и в пълния претендиран
размер от 54 639,36 лв., съгласно заключението, за периода 14.05.2020 г до
14.11.2020 г.
Исковата претенция за присъждане на
консумативи за един месец в размер на 350 лв. се явява неоснователна, тъй като
от заключението на вещото лице се установява, че ответникът е направил всичките
общо 36 вноски за консумативи по 350 лв., а не 35 вноски, както се твърди в
исковата молба и няма остатъчни задължения за консумативи по процесния договор
към ищеца.
Претенцията за присъждане на законна
лихва върху главниците по отделните искове, считано от 01.12.2020 г., а не от
датата на предявяване на исковата молба, следва да бъде уважена, доколкото
посочената дата не предхожда датата на предявяване на исковата молба –
24.11.2020 г.
При този изход на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер
на сумата от 8153,64 лв., която сума е определена при съобразяване направените
от страната разноски, както следва: 8061,75 лв. внесена държавна такса по
делото, 300 лв. възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 540 лв., съгласно изискванията на чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД,
вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД „ЕВРО ЕНЕРДЖИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със
седалище гр. П., ЕИК *********, да заплати на СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ, с адрес: ************,
представлявано от командира на СВ генерал-майор М.П., сумата от 103 633,92
лв. /сто и три хиляди шестотин тридесет и три лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща неплатени задължения за наемни вноски по договор за наем с рег. № ЗСВ-1744 от
28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2020
г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на
претенцията от 103 642,70 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД „ЕВРО ЕНЕРДЖИ
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК *********, да заплати на СУХОПЪТНИ
ВОЙСКИ, с адрес: ************, представлявано от командира на СВ генерал-майор М.П.,
сумата от 15 545,09 лв. /петнадесет хиляди петстотин четиридест и
пет лева и девет стотинки/, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за
наем с рег. № ЗСВ-1744 от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.12.2020 г., до окончателното й изплащане, като за разликата
до пълния размер на претенцията от 15 546,41
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „ЕВРО ЕНЕРДЖИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК *********, да
заплати на СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ, с адрес: ************, представлявано от командира
на СВ генерал-майор М.П., сумата от 6936,69 лв. /шест хиляди деветстотин
тридесет и шест лева шестдесет и девет стотинки/, представляваща разликата над присъденото
обезщетение за неустойка по чл. 14 от договор за наем с рег. № ЗСВ-1744 от
28.02.2017 г. до дължимото обезщетение за законна лихва върху неплатените наемни
вноски по същия договор в общ размер на сумата от 103 633,92 лв., считано
от падежа на всяка вноска до датата на предявяване на исковата молба –
24.11.2020 г., като за разликата до
пълния размер на претенцията от 23 744,04
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД „ЕВРО ЕНЕРДЖИ
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК *********, да заплати на СУХОПЪТНИ
ВОЙСКИ, с адрес: ************, представлявано от командира на СВ генерал-майор М.П.,
сумата от 3818,88 лв., /три хиляди осемстотин и осемнадесет лева
осемдесет и осем стотинки/, представляващ обезщетение по чл. 13 от договор за
наем с рег. № ЗСВ-1744 от 28.02.2017 г. за периода от 28.02.2020 г. до
13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2020
г., до окончателното й изплащане, и сумата от 54 639,36 лв.
/петдесет и четири хиляди шестотин тридесет и девет лева тридесет и шест
стотинки/, представляващ обезщетение по чл. 13 от договор за наем с рег. № ЗСВ-1744 от 28.02.2017 г. за периода от 14.05.2020 г. до 14.11.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2020 г., до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ,
с адрес: ************, представлявано от командира на СВ генерал-майор М.П.,
против „ЕВРО ЕНЕРДЖИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща вноска за консумативи по договор
за наем с рег. № ЗСВ-1744 от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕВРО ЕНЕРДЖИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, със седалище гр. П., ЕИК *********, да
заплати на СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ, с адрес: ************, представлявано от командира
на СВ генерал-майор М.П., сумата от 8153,64 лв. /осем хиляди сто
петдесет и три лева шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени деловодни разноски в настоящото
исково производство, съобразно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: