РЕШЕНИЕ
№ 1564
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120100023 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ***, представлявано от всеки двама измежду *****, *****, против КР. Н. СТ. с
ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК въз основа на документ № 1989/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4664/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: 2 500 лева – главница, представляваща усвоен
кредитен лимит овърдрафт, възнаградителна лихва по т. 7 от договора в общ размер от
13 493. 25 лв. за периода от 19.07.2009 г. до 09.07.2020 г., 60 лева – разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост, начислени на 12.06.2020 г., 2 791. 21 лева –
наказателна лихва за забава по т. 8 от договора за периода от 20.07.2009 г. до
12.03.2020 г., 13. 19 лева – законна лихва, начислена от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост до подаване на заявлението (10.07.2020 г. до 28.07.2020 г.);
156 лева – годишна такса за поддържане на кредитна карта по т. 10 от договора за
периода от 01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на заявлението – 29.07.202 0г. до окончателното изплащане. Моли се и
за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
1
наличието на облигационно правоотношение между страните по сключен между тях
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 1*** – А-8121/**** г. и
съответните общи условия към него, както и поради обявена и настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, надлежно описани по-горе по основание и
размер, съгласно и уведомително писмо-покана, връчено на пълнолетен член на
семейството му на 17.06.2020 г., с която му била предоставена възможност за
погасяване на дължимите суми, съгласно уговорките по договора в седемдневен срок
от съобщението, но такова изпълнение не последвало. Заявява се също така, че въз
основа на договора на ответника е предоставен кредит овърдрафт в размер на 2 500 лв.
От 10.07.2009 г. ответникът бил в забава на плащанията, както и на минималните
погасителни вноски за кредитната карта, така и поради превишение на кредитния
лимит по овърдрафта, като дължал търсените в настоящото производство суми. По
принцип срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ бил до 10.09.2009 г. и се
подновявал автоматично при условията и реда на общите условия, а по отношение на
овърдрафта се удължавал автоматично всеки нов път за срок от една година, при
положение че липсва уведомление за прекратяване от някоя от страните, съобразно
предвидените хипотези за това в общите условия. Така и последното автоматично
подновяване било до 10.09.2020 г.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Със същия не се оспорва съществувалото между страните правоотношение по горния
договор, но се заявява, че част от уговорките са изменени с анекс към договора от
06.03.2008 г., като се излагат подробни доводи в тази връзка. Наред с това се депозира
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Сочи, че
изискуемостта на вземанията по процесния договор е настъпила на падежната дата
след последното теглене на суми от ответника, т.е. на 05.08.2009 г. Посочва, че
погасителната давност на вземането е 5 – годишна, като последната е изтекла на
06.08.2014 г. - преди датата на образуване на заповедното производство. Отделно от
това твърди, че от исковата молба не става ясно по какъв начин е бил превишен
кредитния лимит и с каква сума е бил превишен, но ответникът не бил уведомен за
превишаването и за неблагоприятните последици за него от същото. Сочи, че в
договора има неравноправни клаузи, наложени на ответника посредством общи
условия, на които той не е имал възможност да влияе, като имало значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Твърди, че
предвидената в анекс към договора наказателна лихва е в завишени размери, а
претендираната възнаградителна лихва се явява прекомерна, поради което счита, че е
налице нищожност на тези клаузи. Посочва, че не е налице редовно връчване на
2
предизвестието за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, тъй като ответникът
не бил търсен на настоящия си адрес. По тази причина счита, че ищецът неоснователно
претендира разноските за обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 60 лв.
Оспорва дължимостта на годишната такса за поддръжка на кредитната карта и размера
на просрочените вноски и начислената договорна лихва. По изложените съображения
се моли за отхвърлянето на исковете. Също търси присъждане на разноските по
делото.
По делото е встъпило като третото лице-помагач „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и на трето лице – помагач,
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1989/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4664/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми - предмет на
установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът намира, че за
ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 1*** – А-8121/**** г. Съгласно същия по
искане на титуляра – ответник банката приема да открие и води на името на последния
картова разплащателна сметка с IBAN: **** и да издаде към нея на името на титуляра
или на оправомощени от него държатели револвираща/международна кредитна карта с
чип MasterCard Standart. Банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка в размер на 2 500 лева, който ще бъде усвояван чрез
използване на картата. Срокът за ползване на овърдрафта е до 10.09.2009 г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи кредитни карти с чип
MasterCard и Visa /ОУ/. Съгласно чл. 4 титулярът се задължава да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ. Чл. 6 предвижда
ползването на тратисен период от 45 дни, в случай на който, ако титулярът погаси
изцяло дебитно салдо, не се начислява лихва. Чл. 7 гласи, че при непогасяването до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на
последния отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичането на първите
три отчетни периода, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размери, както следва: 16 % за
3
плащания на ПОС и 18 % за всички останали транзакции. Съгласно чл. 8 при
неплащане на месечна погасителна вноска /МПВ/ или надвишение на разрешения
кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения ГЛП
плюс надбавка от 12 %. ОУ предвиждат, че срокът за ползване на овърдрафта е
съгласно договора т.е в случая 10.09.2009 г., като същият се подновява автоматично,
при условията и по реда предвидени в ОУ. Така т. 36.1 от тях гласи, че срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок
при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяването на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респективно при условие, че банката, не
е уведомила титуляра за прекратяване на договора 30 дни преди изтичането на текущия
срок. Т. 36.3 предвижда, че във всички случаи на прекратяване респективно
неподновяване на срока на договора, титулярът е длъжен незабавно да върне всички
издадени към сметката му карти, както и да погаси изцяло дебитното салдо към
сметката си и да изпълни всички останали задължения към банката. Така и съгласно т.
36.4 банката подновява срокът на валидност на картата служебно, доколкото е
продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта.
Представена по делото е покана за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор на основание т. 28 „а“ от ОУ, връчена на посочения в
договора адрес за кореспонденция с титуляра, а именно: гр. Стара Загора, ул.
„Младост“ № 14, вх. Б, ет. 7, ап. 59, която е връчена на 17.06.2020 г. чрез трето лице –
Мартин К.С. – син на ответника. С нея е отправена и покана за доброволно изпълнение
в 7-дневен срок от съобщението, като изрично е посочено, че към 05.06.2020 г.
размерът на вземането възлиза на 18 895. 15 лв.
Така и т. 28 „а“ от ОУ предвижда възможност банката да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляра,
ако последният не извърши някое плащане повече от 5 работни дни след датата, на
която това плащане е станало изискуемо. В тази връзка т. 18 и следващите от ОУ
предвиждат задължение за титуляра всеки месец на падежа или деня, следващ падежа,
ако е неработен ден, да внася по сметката МПВ /т. 1 „к“ – това е сумата, която е
длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата
на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден
на отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на усвоения кредитен
лимит, ако е по-малък от 10 лв./.
Т. 20 предвижда, че при прекратяване на договорните отношения, независимо от
основанието за това, титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения
до размера на дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и
комисионни, лихви и главница, като ги внесе по сметката или на каса.
Представен по делото и анекс към договора от 06.03.2008 г., видно от който не
4
се въвежда промяна на по-голямата част от горецитираните клаузи от договора и
всъщност се извършва препращане към ОУ и Тарифата на банката, в отделните
разпоредби на договора. Съгласно чл. 6.1. от анекса при неплащане до падежа на МПВ
или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява върху
непогасената част от МПВ респективно върху надвишението на кредитния лимит
наказателна лихва в размери, съгласно действащите Тарифа и ОУ на банката. Към
датата на подписване на настоящия анекс годишната лихва начислява от банката върху
дебитното салдо е в размери, както следва: 16 % за дебитни салда, формирани в
резултат на ПОС – трансакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката.
Съгласно чл. 8 при неплащане на месечна погасителна вноска /МПВ/ или надвишение
на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения ГЛП плюс надбавка от 12 %. ОУ предвиждат, че срокът за ползване на
овърдрафта е съгласно договора т.е в случая 10.09.2009 г., като същият се подновява
автоматично, при условията и по реда предвидени в ОУ. Чл. 7.1. гласи, че към датата
на сключване на анекса годишната лихва за надвишение на разрешения кредитен
лимит, в зависимост от вида на транзакцията, е в размер на лихвата по т. 7 плюс
наказателна надбавка в размер на 12 %, а лихвата за просрочена МПВ, в зависимост от
вида на трансакцията, е в размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер
на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на разрешения кредитен лимит.
От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания и като неоспорена от страните, в частите, които не се явяват правни изводи,
които следва да бъдат дадени от съда, се установява, че размерът на усвоеният
кредитен лимит възлиза на 2 500 лв., като всъщност по процесния договор за издадени
три кредитни карти. Последната усвоена от ответника сума датира от 10.07.2009 г. и е
извършена чрез теглене на АТМ. Размерът на уговорената договорна лихва в периода
от 29.07.2017 г. до 29.07.2020 г. възлиза на 1 470. 46 лв. Общите извършени плащания
от ответника по договора са в размер на 3 362 лв. В табличен вид вещото лице е
посочило и размера на дължимите плащания от страна на титуляра т.е. размерът на
дължимите месечни погасителни вноски в периода от 19.08.2015 г. до 19.07.2020 г.
Начислената такса за обслужване на кредитната карта в размер на 156 лв. е в годишен
размер от 39 лв., като такава е начислена за 2009 г., 2010 г., 2011 и 2014 г., когато той е
разполагал с валидна пластика на кредитна карта, съобразно уговорките по договора.
Вещото лице е посочило в съдебно заседание, че банката не е начислявала наказателна
лихва, но ако следва да се изчисли такава за период от три години преди депозиране на
заявлението в размер на законна лихва за забава то същата ще бъде в размер на 2 268.
75 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
5
Не е спорно, че страните са сключили процесния договор, за които са приложими
и ОУ към него, съгласно чл. 11 от договора. Установява се и сключването на анекс на
06.03.2008 г., който съдът намира, че не променя съществените уговорки по договора.
Видно от изготвената експертиза ответникът е усвоил предоставения му кредитен
лимит от 2 500 лв., за който няма твърдения, а още по-малко и подкрепящи ги
доказателства да е погасен чрез връщането му, съобразно уговорките– на каса или по
посочената банкова сметка. Не се установи по делото, която и да било от страните в
договорното правоотношение да е отправила до другата уведомление за прекратяване
на договора най-малко 60 дни респективно 30 дни преди изтичане на текущия срок, в
съобразно т. 36.3 от ОУ, приложими по силата на чл. 11 от договора. В същото време
съдът намира, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, с
отправянето и съответното получаване на уведомлението-поканата в този смисъл на
17.06.2020 г., чрез трето лице, на посочения адрес за кореспонденция с титуляра –
ответник. Доколкото с него е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение се налага
извода, че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.06.2020 г. Доводите на
пълномощника на ответника за ненастъпване на предсрочната изискуемост не се
споделят от съда, тъй като е налице уведомяване, чрез трето лице, на посочения в
договора адрес за кореспонденция, при което въобще не следва да се изследва кой е
бил тогава постоянния и настоящ адрес на титуляра, търсен ли е на него и т.н.
Следователно към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на
29.07.2020 г. вече е била обявена предсрочната изискуемост. При това остава дължима
главницата от 2 500 лв., която не е погасена по давност, при все че изискуемостта й е
настъпила на 25.06.2020 г. Дължими съответно са и договорните лихви за период от
три години преди депозиране на заявлението т.е. тези за периода от 29.07.2017 г. до
25.06.2020 г., възлизащи в размер на 1 421. 27 лв., съобразно изчислението на вещото
лице при отговора на въпрос № 3 в основното заключение по делото. Всъщност след
обявяването на предсрочната изискуемост банката няма право да търси договорна
лихва, при което за определяне на дължимия размер на същата, се приспадна
начислената от вещото лице сума за месец юли 2020 г., при все че предсрочната
изискуемост е настъпила на 25.06.20202 г. След обявяване на предсрочната
изискуемост банката има право да търси лихва за забава при което претенцията в този
смисъл за периода от 10.07.2020 г. до 28.07.2020 г. в размер на 13. 19 лв. също се явява
основателна. Този извод се налага, тъй като съгласно тълкувателно решение №
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г., размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Останалите начислени и неплатени договорни лихви над сумата от 1 421. 27 лв.,
6
предвид възражението за давност, действително са погасени по давност, с оглед
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо искът за възнаградителната лихва
следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за горницата до пълния заявен
такъв.
Дължими е такса за обслужване на кредитната карта, съобразно т. 20 от ОУ и
установеното от вещото лице обстоятелство, че начислената такава в размер на 156 лв.
е в годишен размер от 39 лв., като такава е начислена за 2009 г., 2010 г., 2011 и 2014 г.,
когато ответникът е разполагал с валидна пластика на кредитна карта, съобразно
уговорките по договора. Дължими са и разноските по обявяването на предсрочната
изискуемост в размер на 60 лв., тъй като е липсвало изпълнение на поетите задължения
по договора от страна на ответника, като са сбъднали условията за обявяването на
предсрочна изискуемост, при което и банката има право да търси същите, съгласно
уговорките по договора и т. 20 от ОУ.
По отношение на наказателната лихва, съдът намира, че предвид уговорките
между страните и съобразно изложеното по-горе, банката би имало право да получи
същата за период от три години преди депозиране на заявлението, но само до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост т.е. за периода от 29.07.2017 г. до 25.06.2020
г. Претенцията по заявлението и издадената заповед за изпълнение е за периода от
20.07.2009 г. до 12.03.2020 г. т.е. така, както е заявена, същата би била основателна за
периода от 29.07.2017 г. до 12.03.2020 г. Вещото лице обаче е посочило, че банката не е
начислявала такава, и не извършило изчисления за размера на наказателната лихва в
горния период, съобразно уговорките по анекса, при което съдът намира, че иска
следва като недоказан да бъде отхвърлен. Посочения размер на законна лихва за забава
за период от три години преди депозиране на заявлението не е идентичен с размера на
уговорената наказателна лихва.
Във връзка с лихвите и предвид направените оспорвания в отговора следва да се
отбележи, че съдът намира, че с уговорките по процесния договор и анекса към него по
отношение на размера на договорната и наказателна лихва не могат да бъдат възприети
като създадени във вреда на потребителя и не може да се приеме, че не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като не може да се
направи извода, че начина по който са уговорени изначално водят до неоснователно
обогатяване на кредитора. В крайна сметка размерът на начисляваната договорна
лихва от 18. 84 % не противоречи на закона и добрите нрави. Този извод се налага и
предвид естеството на договора за издаване и обслужване на кредитни карти и
спецификата на договора за овърдрафт - погасяването на задълженията по него не се
изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски; при ползването на
овърдрафт, кредитополучателят има възможност да тегли суми в брой или да нарежда
7
плащания за суми до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка;
кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко
постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата,
която се заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана. Друг е въпросът, че в случая договорната лихва е заявена от банката, а и
изчислена от вещото лице, в индивидуално уговорените между страните размери по
договора, макар и препращи към ОУ и Тарифата по анекса, и дати за падеж на
задължението на кредитополучателя за плащането им с т. 7, т. 8 и т. 10 от договора за
овърдрафт по процесната разплащателна сметка, като това изключва
неравнопоставеност на клаузите за определянето на размерите им, предвид
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените в заповедното производство разноски в размер
на 92. 56 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора се явява и частично основателна претенцията на ищеца
за заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати сумата от 223. 79 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената
част от исковете. Като база за определянето им съдът взе предвид посочените такива в
постъпилия списък на разноските, а именно: 380. 27 лв. –държавна такса, 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото, и депозит за
експертизата в размер на 360 лв.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 316. 35
лв.
Ответникът също има право на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да получи част от
направените от него разноски в размер на 863. 35 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете и представения от него списък на разноските, включващ изплатено
адвокатско възнаграждение от 1 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че КР. Н. СТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
Бургас, ****, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ***, представлявано от всеки
8
двама измежду *****, *****, част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1989/18.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ 4664/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, дължими въз основа на сключен
между страните договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 1*** – А-8121/**** г.,
анекс към него от 06.03.2008 г., съответните общи условия на банката за издаване и
ползване на револвиращи кредитни карти с чип MasterCard и Visa и тарифата на
банката, а именно: 2 500 лева – главница, представляваща усвоен кредитен лимит
овърдрафт, 1 421. 27 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.07.2017 г. до
25.06.2020 г., 60 лева – разноски за обявяване на предсрочна изискуемост, начислени
на 12.06.2020 г., 13. 19 лева – законна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 28.07.2020
г., 156 лева – годишна такса за поддържане на кредитна карта за периода от
01.09.2009 г. до 14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 29.07.2020 г., до й окончателното изплащане, като
отхвърля иска за възнаградителна лихва над уважения размер от 1 421. 27 лв. до
пълния заявен размер от 13 493. 25 лв. за периода от 19.07.2009 г. до 09.07.2020 г.,
както и иска за наказателна лихва в размер на 2 791. 21 лв. за периода от 20.07.2009 г.
до 12.03.2020 г.
Осъжда КР. Н. СТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, ****, да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ***, представлявано от всеки двама
измежду *****, *****, сумата от 316. 35 лв. /триста и шестнадесет лева и 35 ст./ за
направените разноски по делото, от които 92. 56 лв. за производството по ч.гр.д. №
4664/2020 г. и 223. 79 лв. за настоящото гр.д. № 23/2022 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
Осъжда „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ***, представлявано от всеки двама
измежду *****, *****, да заплати на КР. Н. СТ. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
Бургас, ****, сумата от 863. 35 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 35 ст./ за
направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Лилия Костадинова Димитрова, като
трето лице - помагач на страна на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9
10